№ 1229
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500959 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №83/02.04.2021г., постановено по касационно
гражданско дело №2544/2020г. по описа на ВКС, III ГО, с което е отменено решение №662
от 05.06.2020г. по в. гр. дело №281/2020 г. по описа на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато
за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд с дадени задължителни указания за
назначаване на повторна СТЕ.
Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго[1]Про
Продажби“ АД срещу решение № 5583 от 10.12.2019 г., постановено по гр. дело №8770 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, петдесет и първи състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Л. П. Н. и КР. П.
Н. не дължат на въззивника сумата от 5576,92лева, представляваща начислена по фактура №
**********/03.06.2019г. за периода 06.02.2017г. до 05.02.2018г. стойност за електрическа
енергия по партида с абонатен №***********, клиентски № **********, с адрес на
потребление в град Варна, м-ст *************; както и е осъдено дружеството да заплати на
Л. П. Н. и КР. П. Н. сумата от 1024 лева, представляваща направените разноски по делото
пред първата инстанция, на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят счита
решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че корекционната
процедура е законосъобразно извършена, а предявеният иск[1]неоснователен. Твърди, че
начислената сума е за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит
регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на
оторизиран и независим орган, както и заключението по СТЕ. Изложено е становище, че
въпреки отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ, съставеният констативен протокол следва да се
ползва като частен документ, подписан от абоната, поради което следва да се приложат
1
общите разпоредби на ЗЗД, възражение направено от ответника в отговора на исковата
молба, по което ВРС не се е произнесъл в обжалваното решение. Твърди се изправност на
СТИ при монтажа му, а от там и нулеви показания в скрития регистър 1.8.3. С оглед
изложеното моли да се отмени първоинстанционното решение, като на негово място се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му бъдат присъдени
направените в производството съдебно – деловодни разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа
чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор насрещните страни оспорват въззивната жалба.
Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдените от въззивника пороци. Твърдят, че жалбата е неоснователна и молят да бъде
оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
С определение №1680/17.05.2021г. като въззиваеми страни в настоящото
производство на мястото на въззиваемия Л. П. Н., починал на ***********г., са
КОНСТИТУИРАНИ неговите наследници: Д. Р. Н., ЕГН ********** -съпруга, и В. Л. П.,
ЕГН: **********- син.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по искове с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, предявени от
Л. П. Н., ЕГН **********/починал в хода на производството, а именно на ***********г., и
заместен от неговите законни наследници: Д. Р. Н. –съпруга, и В.Л.-син/, и КР. П. Н., ЕГН
**********, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, активно
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на
ответното дружество сумата от 5576,92 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 06.02.2017 г. до 05.02.2018 г. след извършена
корекция на сметката за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-т „Добрева чешма“
№ 781, с абонатен № *********** и клиентски № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/03.06.2019г. Ищците твърдят, че са собственици по наследяване на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м-т „Добрева чешма“ № 781, придобит на
основание пар. 4 от ЗСПЗЗ с абонатен № *********** и клиентски № **********, като
партидата се води на името на техния наследодател П. Н., починал през 1996 г. Излагат, че в
резултат на извършена от ответното дружество проверка на средството за търговско
измерване, било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което
била начислена сметка за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума. Според
ищците не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са
представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия, посочено
в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. По изложените
съображения молят предявеният от него отрицателен установителен иск да бъде уважен,
като ответното дружество бъде осъдено да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
"Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
2
измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в общите условия. За
проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. При
техническата проверка относно изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен
протокол, са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна
манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От
заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи
заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на
предявения иск по тези съображения и претендира сторените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Между страните липсва, че ищците са потребители на електрическа енергия,
доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект, придобит по
наследство, находящ се в гр. Варна, м-т „Добрева чешма“ № 781, с абонатен № ***********
и клиентски № **********, като партидата се води на името на техния наследодател П. Н.,
починал през 1996 г.
От приетия по делото КП №1202094/05.02.2018г., се установява, че на посочената
дата на адреса на потребление, служители „Електроразпределение Север“АД са извършили
проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3 и 1.8.4.
Електромерът е демонтиран, а на негово място е монтиран нов.
От Констативен протокол за техническа проверка №1214/21.05.2019г. на БИМ – РО
Варна, се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното
СТИ е констатирано наличие на преминала ел. енергия в тарифа Т3 -032501,8 кВч. В
протокола е посочено, че електромерът съответства на метеорологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило
становище за начисляване на електрическа енергия от 29.05.2019 г., от което се установява,
че е начислена общо 32501кВТч енергия за периода 06.02.2017 г. – 05.02.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура
№**********/03.06.2019г., в размер на 5576.92 лева.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство Съдебно-
техническа експертиза, се установява, че към датата на извършване на контролната
проверка– 05.02.2018г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като
същият е монтиран в битов обект и е активиран да отчита по две тарифи – нощна и дневна,
показанията по които се визуализират на дисплея. Показанията, записани в регистър 1.8.3,
не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър
води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната
схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. В
о.с.з. вещото лице пояснява, че не е възможно да се установи от кога е започнало
3
натрупването на ел. енергия в третата тарифа, нито какъв е часовият диапазон, в който е
извършено то.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на ВКС е
допусната комплексна съдебно-техническа. Според изложеното в заключението, в
настоящия случай е налице неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ, тъй
като ако измервателният уред е настроен да записва консумираното количество
електроенергия в регистър 1.8.3 то задължително, това количество електроенергия трябва да
се визуализира на екрана на дисплея, за да се види в коя часова зона е потребена
„прочетената" енергия и да се заплати по цената на съответната тарифа. В Констативен
протокол № 1202094/05.02.2018г. на „Енерго -про Мрежи"АД изготвен на адрес гр. Варна,
местност „Добрева чешма" 781, за електромер с клиентски № ********** и абонатен №
***********, от специалисти енергиен контрол към ЕНЕРГО- ПРО Мрежи АД е
документирана смяната на електромер тип Carat М02 с фабричен № 1115 0315 0073 2114.
Причината за смяната на СТИ е установеното по време на проверката наличие на показания
от 32501KWh в търговски регистър 1.8.3 които не са визуализирани на дисплея. В
Констативен протокол №1202094/05.02.2018г. не е документирано наличието на
неправомерно хардуерно вмешателство върху процесния електромер. Схемата на свързване
на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променяна. Констатирано е, че процесният
електромер е параметризиран да отчита консумираната ел.енергия в обект с абонатен
№***********, по две тарифи - ДТ /дневна тарифа/ и НТ /нощна тарифа/. След посещение
на място при „Електроразпереление Север"АД и проверка на процесното СТИ в.л. са
установили софтуерно въздействие върху паметта (тарифната схема) върху електромер, тип
caratdigitron М02 с фабричен №1115 0315 0073 2114, която се изразява в активирането на
невизуализирания регистър 1.8.3, като важно уточнение е непоказването на стойността му
на информационния дисплей на СТИ. Точният начин на въздействие и кога е извършена
интервенцията няма как да се установи, но не предполага софтуерна грешка и е човешко
дело. Според заключението към момент на изготвянето на СТЕ не е възможно да се
определи кога точно е извършено неправомерното вмешателство в програмата за
параметризация на процесния електромер, тип caratdigitron М02 с фабричен №1115 0315
0073 2114, затова не е възможно да се определи от кога точно е започнало неправомерното
натрупване на количеството ел.енергия от 32501kWh в невизуализирания регистър 1.8.3. В
информационната база данни на Енерго-Про Продажби, няма налична информация какво
количество ел.енергия е натрупано в търговските регистри на процесния електромер, тази
информация се съхранява в самия електромер, но не като консумация по дати и часове, а
само какво е общото консумирано количество ел.енергия натрупано в различните регистри
към настоящия момент, респективно към момента на проверката. В приложения по делото
Констативен протокол №11138035/09.06.2015г. на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"АД за монтаж на
електромер на обект в гр. Варна, местност „Добрева чешма" 781 с клиентски №********** и
абонатен №*********** са описани и данните на новомонтирания електромер тип
CaratdigitronM02 с индентификационен № 1115 0315 0073 2114 и технически
характеристики: обхват по ток -5 /60 А, показания на тарифите: нощна - 000000 kWh, дневна
000000kWh. Нулевите показания на нощна и дневна тарифи, съответно регистри 1.8.1 и
1.8.2 показват, че процесният електромер е монтиран нов на процесния обект на
потребление. При нулеви показания на нощна и дневна тарифи, съответно регистри 1.8.1 и
1.8.2, показанията в регистри 1.8.З., 1.8.4. и 1.8.0. не ногат да бъдат различни от нулеви. В
ос.з. вещите лица поясняват, че са стигнали до извода, че електромерът е бил нов към датата
на монтажа, тъй като е бил с нулеви по двете тарифи. Не знаят точната дата на
производство, но е през 2015г. тъй като тя се посочва в идентификационния му номер.
Установили са, че по някое време- не се знае точно кога-е отворен регистър 1.8.3, който не
се визуализира на дисплея.
4
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №83/02.04.2021г., постановено по
касационно гражданско дело №2544/2020г. по описа на ВКС, въз основа на фактическата
обстановка по делото следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50 от
ПИКЕЕ (отм.), а приложение следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално
доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо
измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки.
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената
на доставената електрическа енергия е сключеният при общи условия договор за продажба
на ел. енергия и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват
приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената
на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената
на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията
на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление
на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително
дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе извод, че
начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е
действително доставено от ответника и потребено в обекта на ищеца по следните
съображения:
5
По делото не се установи, че при монтажа на електромера на обекта на ищците на
дата 09.06.2015 г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество
ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от
доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа
на средството за търговско измерване. Както се изясни от заключението по изслушаната
пред настоящия състав СТЕ, не може да се установи кога точно е извършено
претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество ел.
енергия в невизуализирания регистър. Установи се обаче, че е напълно технически
възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита
преминалата през него електроенергия само и единствено в регистър 1.8.3. Следва да се
посочи, че в Протокола за монтаж №11138035/стр. 40 от първ. дело/ не са посочени дори
нулеви показания по дневна и нощна тарифа, а отразяване на показанията по други тарифи
липсва. Действително, натрупаните количества по видимите тарифи са минимални, но от
това не може да се направи несъмнен извод, че по скритите регистри няма натрупани
количества в друг по-голям размер.
Предвид така установените технически характеристики на процесното СТИ, не би
могло да се приеме с категоричност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3 е
преминало през електромера именно след датата на монтажа на му на адреса на потребление
на ищеца. Това обстоятелство не може да се установи и от протокола за монтаж на СТИ, в
който са посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и нощна. Без
данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в
протокола за монтаж от служителите на "Електроразпределение – Север" АД-Варна или в
протокола от първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на
електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е
необоснован. Тоест, по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера по отчетния
регистър 1.8.3 при монтажа му. Очевидно ответното дружество е разполагало с
необходимия софтуер за прочитане показанията на всички тарифи на СТИ при монтираното,
след като в последващия/към датата на проверката/ момент показанията на тези т. нар.
"скрити" или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри са били "прочетени" от
служителите на "Електроразпределение Север" АД-Варна.
При горните констатации неизяснен въпросът защо всички тарифи и показанията по
тях не са посочени в протокола за монтаж от 2015г., което обстоятелство в още по-голяма
степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер,
същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите на
ЕРП са го монтирали, но не са посочили показанията на тарифа 1.8.3.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не се установява по безспорен
начин, че допълнително начисленото количество ел. енергия е било реално доставено в
обекта на ищеца, поради което и според настоящият състав за последния не е възникнало
задължение да заплати нейната цена на осн. чл. 189 ЗЗД. Предвид липсата на данни, не може
да бъде направен и извод за точния период, в който евентуално е било доставено
претендираното количество ел. енергия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира предявеният отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло. Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
6
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство и в производството пред
ВКС, водени по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Те претендират
разноски в размер на 800лв. за производството пред настоящата инстанция, представляващи
заплатени в брой адвокатски възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие. Съгласно указанията на ВКС, на въззиваемия
следва да бъдат присъдени и разноските за производството пред ВКС и предходното
разглеждане на делото във въззивната инстанция в размер на 1700лв. С оглед на което съдът
намира, че следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 2500лв., включваща адв.
хонорар за двете въззивни производства и по касационното дело. В проведеното по делото
открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител, изрично е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. С оглед на
действителната фактическа и правна сложност на делото, въззивният съд счита, че
уговореният адв, хонорар за защита пред различните инстанции е около минималния
нормативноустановен размер, като се има предвид, че е осъществявано процесуално
представителство на 2-ма, а понастоящем и трима въззиваеми. поради което същите не са
прекомерни, което обуславя неоснователността на искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност и поради факта, че въззивното
дружество е претендирало разноски за адвокатско възнаграждение в повече от двойно по-
голям размер /5808 лв./, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква и за двете
страни.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5583/10.12.2019 г., постановено по гр. дело №8770 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 51-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на КР. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, *********** сумата от 2500.00лв./две хиляди и петстотин/ лв., представляваща
съдебни разноски за производството по в. гр. дело №281/2020г. на ВОС, к. гр. д.
№2544/2020г. на ВКС и за настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7