№ 2648
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506029 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№11037/04.03.2022г. на „В.С.” ЕООД, подадена чрез
адв.С. К. - длъжник по изпълнително дело №20228440400251 по описа на ЧСИ С.Я., с
рег.№844 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане, обективирано в
писмо изх.№8402 от 24.02.2022г., с което се намалява размера на приети по делото
разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 500.00 лв. на 482.42 лв., който размер
е определен съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, срещу определените такси за вдигане на наложени запори в размер на
сумата от 168.00 лв., както и срещу размера на дължимата лихва, която е определена за
бъдещ период и не е съобразен факта на плащане на главницата в срока за доброволно
изпълнение. В жалбата се излагат доводи, че на взискателя по изпълнителното дело се
дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по
чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с
оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на
взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. В
тази връзка се поддържа, че неправилно в обжалваното разпореждане ЧСИ намалява
размера на претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар от 500.00 лв.
на 482.42 лв.. Излага се още, че длъжникът е заплатил изцяло задължението си към
взискателя в срока за доброволно изпълнение, поради което с поведението си не е дал
повод да се налагат запори върху банковите му сметки и съответно не дължи
заплащане на съдебния изпълнител на такси за вдигането им. Жалбоподателят, чрез
1
своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Н.И.Ч., не депозира
отговор и не взема становище относно постъпилата жалба.
ЧСИ С.Я., с рег.№844 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20228440400251 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 при
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 10.02.2022г. по молба на Н.И.Ч., чрез
адв.К.П., срещу длъжника - „В.С.” ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от
03.02.2022г., издаден по гр.дело №1865/2021г. по описа на Район съд - Благоевград, ІІІ
гр.състав. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено
пълномощно за адв.К.П., ведно с договор за правна защита и съдействие, съгласно
който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.К.П. в размер на
500.00 лв. за образуване на изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по
гр.дело №1865/2021г. по описа на Район съд - Благоевград, ІІІ гр.състав. С
разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил да се
направи справка от БНБ относно обявени банкови сметки в търговски банки на
длъжника, след което да се наложат запори върх тях.
На длъжника - „В.С.” ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, с
която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен
да заплати лихви, както следва: върху главницата от 1527.50 лв. законна лихва в
размер на 95.47 лв. за периода от 20.07.2021г. – 02.03.2022г.; върху главницата от
3039.70 лв. законна лихва в размер на 128.34 лв. за периода от 01.10.2021г. –
02.03.2022г.; сумата от 500 лв., разноски по изпълнителното дело – претендирано
адвокатско възнаграждение за взискателя, и 717.94 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „В.С.” ЕООД е депозирал
писмено възражение с вх.№08313/18.02.2022г., в което е направено възражение за
прекомерност на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно
предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на
изпълнително дело от 200.00 лв.. В същото възражение е посочено, че се оспорва
размера на посочените в поканата за доброволно изпълнение лихви, които са
изчислени за бъдещ период, което е недопустимо. С оглед извършено плащане на
дължимите суми по изпълнителния лист се прави искане за вдигане на наложените
запори върху банковите сметки на длъжника.
С атакуваното в настоящото производство разпореждане, обективирано в писмо
2
изх.№8402 от 24.02.2022г., на съдебния изпълнител се намалява размера на приети по
делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 500.00 лв. на 482.42 лв., който
размер е определен съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочено е, че дължимият размер на законната лихва е
изчислен до крайния срок за доброволно изпълнение, както и че длъжникът дължи
начислени такси за вдигане на запори върху банкови сметки в размер на 168.00 лв..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане, което има характер на постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните – в този смисъл е определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762 от
2008г. на ВКС, ІV Г.О..
В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощникът на взискателя - адв.К.П. не е извършил
други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания,
предмет на изпълнителния лист.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат,
чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 500.00 лв. за
образуване на изпълнително производство е извършил по процесното изпълнително
дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.дело №1865/2021г. по описа на Район съд - Благоевград, ІІІ
гр.състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително
дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид
3
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело /освен подаване на молба за образуването
му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка
възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и приетите от
ЧСИ за събиране разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат намалени до
размер на сумата от 200.00 лв..
С оглед на гореизложеното обжалваното разпореждане, обективирано в писмо
изх.№8402 от 24.02.2022г., на съдебния изпълнител, с което се намалява размера на
приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 500.00 лв. на 482.42
лв., се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което възложените на длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500.00 лв. следва да бъдат намалени
до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на
сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно
чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу
длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били
извършвани никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични
вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене
на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и
съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания –
чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..
По отношение на поддържаните в жалбата доводи, че неправилно съдебният
изпълнител е изчислил размера на дължимата лихва, която е определена за бъдещ
период и не е съобразен факта на плащане на главницата в срока за доброволно
изпълнение, същите не попадат в обхвата на обжалваемите действия на съдебния
изпълнител, подробно изброени в чл.435 от ГПК, поради което не следва да се
обсъждат от съда.
По отношение на доводите в жалбата относно неправомерно начислени от
съдебния изпълнител такси за вдигане на наложени запори върху банкови сметки в
размер на 168.00 лв., съдът намира същите за неоснователни. Съдът се съобрази, че по
искане на длъжника, обективирано в писмено възражение с вх.№08313/18.02.2022г.,
съдебният изпълнител е извършил действия по вдигане на наложените запори върху
банковите му сметки, като размерът на дължимите от длъжника обикновени такси по
т.5 от ТТРЗЧСИ са правилно изчислени. В тази част подадената жалба е неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските по настоящето дело:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни
4
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е
частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен
изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не следва да
носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по
друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№11037/04.03.2022г. на „В.С.” ЕООД, с ЕИК *******,
подадена чрез адв.С. К. - длъжник по изпълнително дело №20228440400251 по описа
на ЧСИ С.Я., с рег.№844 при КЧСИ, с район на действие СГС, като незаконосъобразно
разпореждане, обективирано в писмо изх.№8402 от 24.02.2022г., В ЧАСТТА, с която
се намалява размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя
от 500.00 лв. на 482.42 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя -
Н.И.Ч., ЕГН **********, по изпълнително дело №20228440400251 по описа на ЧСИ
С.Я., с рег.№844 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от
500.00 лв. до размер на сумата от 200.00 лв. /двеста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№11037/04.03.2022г.
на „В.С.” ЕООД, с ЕИК *******, подадена чрез адв.С. К. - длъжник по изпълнително
дело №20228440400251 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 при КЧСИ, с район на
действие СГС, срещу разпореждане, обективирано в писмо изх.№8402 от 24.02.2022г.,
В ЧАСТТА, в която са определени такси за вдигане на наложени запори в размер на
сумата от 168.00 лв., дължима от длъжника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6