№ 16518
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110116117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от /фирма/ срещу М. В. Б. и И. В. Б. осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане при
условията на разделност на по ½ както следва: М. В. Б. да заплати на /фирма/ сумата
от 716,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до топлоснабден имот в /адрес/, аб. № ****** за период от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 128,15 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., както и сумата в размер на 8,10 лева, -
главница за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2023 г., както и сумата от 1,87 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г.,
а И. В. Б. да заплати на /фирма/ сумата от 716,60 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот в /адрес/ за
период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 128,15 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., както и сумата в размер на 8,10 лева, -
главница за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2023 г., както и сумата от 1,87 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците като собственици в качеството им на наследници на В. И. Б. въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
1
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на исковата молба.
Ответникът И. Б. с молба от 04.2024 г. взема становище по съществото на спора. Не
оспорва размера на претендираните суми и твърдяното доставено количество топлинна
енергия до имота. Оспорва И. Б. да е собственик на имота, поради което оспорва
наличие на облигационно отношение. Оспорва правното основание за начисляване на
мораторни лихви. Въвежда и възражение за изтекла погасителна давност.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответниците като собственици на топлоснабдения имот в качеството им на
наследници на В. И. Б., по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответниците е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не
сочи доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици. По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. Ищецът не сочи
доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата
такса за дялово разпределение. В тежест на ответниците е да докаже погасяване на
дълговете на падежа/ след получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на апартамент по
чл. 55 г от ЗПИНМ № 23, том V , дело № *** / 1974 г. на нот. Н. Г. се установява, че на
19.03.1974 г. Б. М. Г. и И. Б. Г. са придобили апартамент № *** в блок ****** на
четвърти етаж в *******. Видно от удостоверение от Столична община , район
*********, бл. ****** в ****** е идентичен с блок *** в ******. Съгласно
удостоверение за наследници на И. Б. Г., същият е починал на 30.10.2000 г. и е оставил
свои наследници по закон Б. М. Г. – съпруга и В. И. Б. – син, който е починал на
09.02.2011 г. съгласно удостоверение за наследници от СО, район *******, като е
оставил свои законни наследници: М. В. Б. – син и И. В. Б. – син. След смъртта на И.
Г., Б. Г. е подала молба- декларация от 22.11.2000 г. до /фирма/ за открИ.е на партида
на нейно име. От удостоверение за наследници от СО, район ********* се установява,
че същата е починала на 27.04.2020 г.( преди края на процесния период и е оставила
свои законни наследници – двамата си внука М. Б. и И. Б., ответници по делото.
Следователно в периода от м. 05.2019 г. до 27.04.2020 г., Б. Г. е била собственик в
лично качество на ½ от апартамента и като наследник на починалия си съпруг на 1/6
идеална част, а двамата ответници са били собственици като наследници на В. Б. на по
1/6 идеална част. След смъртта на Б. Г. на 27.04.2020 г., двамата ответници стават
собственици на останалите 2/3 идеални части на основание чл. 10, ал. 1 ЗН. Ето защо,
съдът приема, че ответниците са притежавали качеството собственик като наследник
на В. Б. за по 1/6 част в период от м. 05.2019 г. до м. 27.04.2020 г., а в останалата част
от процесния период са притежавали качеството собственици като наследници на В. Б.
за по 1/ 2 идеална част на осн. чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал.1 ЗН. Следователно в качеството
си на собственици като наследници на В. Б. на процесния имот двамата ответници са
били клиент на ТЕ за битови нужди от началото на процесния период до смъртта на Б.
Г. 27.04.2020 г. при квота по 1/6 всеки от тях, а след смъртта при квота по ½.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
2
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия съгласно притежаваните от тях квоти в собствеността на
процесния апартамент при спазването на основния принцип за българският
граждански процес - за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
По делото не се спори, а и се установява от събраните под делото писмени
доказателства, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните е безспорно, а и се установява от изравнителните сметки за
период м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. и от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. , както и от
формуляр за отчет от 03.06.2020 г. и констативен протокол за извършен отчет от
14.05.2021 г. и от 23.05.2021 г., че до топлоснабдения имот е доставено количеството
топлинна енергия в претендираните с исковата молба размери в процесния период,
както и че е извършена услуга за дялово разпределение на посочената стойност в
исковата молба. Установява се от изравнителни сметка за период м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г., че потребената топлинна енергия за периода е в размер на 842,60 лева, а за
периода от 05.2020 г. до 04.2021 г. е в размер на 1115,06 лева. Видно от извлечение от
сметки / л. 24 по делото/ за процесния период, дължимите суми за отоплителния сезон
2019г. – 2020 г. е в размер на 437,32 лева, а за отоплителен сезон 2020 г. до 2021 г. е в
размер на 995,89 лева. Предвид приетото по-горе, всеки един от ответниците отговаря
за по 1/6 част от задълженията за периода 2019 – 2020 г. или по 72,88 лева, а за
отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. за по ½ част или по 497,95 лева. иначе казано за
целия процесен период по 570,83 лева , а до останалата претендирана част от всеки от
тях, искът подлежи на отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Неоснователни са твърденията на ответника И. Б., че по делото не е
доказана изискуемостта на вземанията на ищеца, както и доводите за нарушение на чл.
6, ал. 2 ГПК. Изискуемостта на вземанията за лихви е установена в чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, като с изтичане на срока настъпва изискуемостта им. Акцесорните
претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват
установени в своето основание за процесния период с изтичането на предвидения срок
и изчислени на осн. чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор възлизат на по
18,18 лева за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г. и по 73,80 лв. за отоплителен сезон
2020 г.- 2021 г. или по 91,98 лева от всеки от тях, като предявените искове за разликата
над тези суми до пълния предявен размер от 128,15 лева от всеки подлежат на
отхвърляне.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
3
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Установява се, че на проведено общо събрание на етажните собственици на
19.05.2002 г. съгласно приложен по делото протокол/л. 18/ е взето решение да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство с /фирма/. От съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото се установява, че за процесния период
е извършвана услугата за дялово разпределение. С оглед изложеното съдът приема, че
страните са се съгласили, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ за процесния период, които са в
размер на 16,20 лева, до който размер искът се явява основателен или по 8,10 лева от
всеки.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 3,74 лева, представляваща мораторна лихва
в периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
Въведеното възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано, тъй
като е релевирано в процеса след изтичане на срока по чл. 131 ГПК с молба –
становище , представено в първото по делото съдебно заседание от 30.04.2024 г.,
поради което не следва да бъде разглеждано.
По отношение на разноските:
Претенцията на ищеца е за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева
и държавна такса в размер на 68,38 лева. С оглед изхода на спора, в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени разноските за на ищеца в размер на 92,92
лева.
За исковото производство, се претендира от адв. Б. пълномощник на ответника
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Съгласно
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан
с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от
наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с
оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа
и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от
20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от
15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид
исковете, предмет на настоящото дело, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, материалния интерес по делото, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева. Съобразно
изхода на спора, в тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата от 64,52 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД М. В.
Б., ЕГН **********с адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 570,83 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот
в /адрес/, аб. № ****** за период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 91,98
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г.,
както и сумата в размер на 8,10 лева, - главница за дялово разпределение за периода от
м. 08.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.03.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за разликата над 570,83 лева до пълния предявен
размер от 716,61 лева за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и иска за
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г. за разликата над 91,98
лева до пълния предявен размер от 128,15 лева, както и сумата от 1,87 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г.
до 22.02.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД И. В.
Б., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ да заплати на „/фирма/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 570,83 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот
в /адрес/ аб. № ****** за период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 91,98 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., както и
сумата в размер на 8,10 лева, - главница за дялово разпределение за периода от м.
08.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.03.2023 г., , КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за разликата над 570,83 лева до пълния предявен
размер от 716,60 лева за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и иска за
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г. за разликата над 91,98
лева до пълния предявен размер от 128,15 лева, както и както и сумата от 1,87 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г.
до 22.02.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********с адрес: /адрес/ и И. В. Б., ЕГН ********** с
адрес: /адрес/ да заплатят на „/фирма/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: /адрес/ сумата от 92,92 лева, разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********
сумата от 64,52 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на И. В. Б. по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5