№ 43
гр. Сливен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500159 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260356/18.12.2020г. по гр.д.
№3894/2019г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Н. Т. Т. да заплати на С. Б.
Т., както следва: сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия на Н.Т., изразяващи се в
подаването от нея на 10.07.2014г. пред СлРС писмена декларация, която по силата на
закон /чл.9 ЗЗДН/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства и в която тя е потвърдила неистина, като заявила, че на
07.07.2014г. брат й С.Т. и съпругата му С. много силно удряли с твърд предмет по
външната страна на дома й, С. имал малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си
отправяли закани и заплахи към нея и сина й, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.07.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 152,24лв.,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 500лв. за периода от
12.06.2016г. до 12.07.2019г. С Решението са отхвърлени като неоснователни главния и
акцесорния иск над уважените до пълните претендирани размери, съответно от 3000лв.
- главния и 913,32лв. – акцесорния. Присъдени са по съразмерност разноски на ищцата.
Ответницата е осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса – в тази
част в диспозитива на решението има допусната ОФГ, за отстраняването на която е
1
своевременно подадена молба от С.Т., но СлРС е пропуснал да се произнесе.
Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното
производство Н. Т. Т. чрез адв. Д.Х. от САК и с нея се обжалва посоченото
първоинстанционно решение в неговата осъдителна част.
В жалбата си въззивницата Н.Т. чрез пълномощника адв. Д.Х. твърди, че
първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че районният съд не се
съобразил с подадената от адв. Х. молба за отлагане на съдебното заседания по делото,
поради обективна невъзможност да се яви, като независимо от даденото й по повод
предходна молба указание за даване ход на делото, следвало да отложи делото. По този
начин било накърнено правото й на адвокатска защита, както и правата на адвоката.
Съдът допуснал и нарушение, като още с определението за насрочване отказал да
допусне до разпит двама свидетели, а допуснал трима свидетели на ищцата. Твърди, че
съдът е приложил неправилно и материалния закон. Счита, че ищцата не е провела
пълно и главно доказване на претенцията си по чл.45 от ЗЗД. Не ставало ясно как съдът
е стигнал до извода за причинено непозволено увреждане и какви вреди са претърпени.
Нямало представени медицински документи и нямало искане от ищцата за извършване
на медицинска експертиза. Останало недоказано твърдението, че именно нейното
противоправно поведение е причина за причиняване на неимуществени вреди на
ищцата. Ищцата била с влошена нервна система още преди 10.07.2014г. С оглед
изложеното, въззвницата моли въззивния съд да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което отхвърли изцяло
предявените срещу нея искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Б. Т..
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата С.Т. – ищца в
първоинстанционното производство, се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и
законосъобразно в обжалваната му част и моли същото да бъде потвърдено. Излага
подробни контрааргументи на доводите на въззивника, развити с въззивната жалба.
Посочва, че съдът е дал възможност на ответницата – въззивница да участва в
производството като няколко пъти отлагал съдебните заседания, но тя не се явила на
2
нито едно от тях. Неоснователно било твърдението за нарушаване правата на адв. Х.,
тъй като тя имала право да преупълномощи друг адвокат с правата по първоначалното
пълномощно. Адвоката следва да отстоява законните интереси на клиента и да ги
поставя над своите интереси и над интересите на своите близки и колеги.
Определението за неуважаване на доказателственото искане за разпит на двама
свидетели намира за законосъобразно. Показанията на разпитаните свидетели били
безпротиворечиви, логични и последователно и правилно били кредитирани от
районния съд. Посочва, че районният съд е допуснал ОФГ в диспозитива при
осъждането за заплащане на дължимата държавна такса, като е записал имената на
С.Т., вместо тези на Н.Т. и моли съда да изправи грешката. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
По направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства
въззивния съд се е произнесъл с определението си по чл.267, ал.1 от ГПК, като е
оставил същите без уважение.
В с.з., въззивницата Н. Т. Т., редовно призована, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило становище от процесуалния й представител по
пълномощие адв. Д.Х. от САК, която поддържа подадената въззивна жалба на
съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззивницата С. Б. Т., редовно призована, се явява лично. Оспорва въззивната
жалба като неоснователна и поддържа изложените в отговора съображения. Моли съда
да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира
присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния и
въззивния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е
законосъобразно и правилно в обжалваната част.
3
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата С.Т. в резултат на
извършено от страна на ответницата Н.Т. престъпление по чл.313, ал.1 от НК, в размер
на 3000лв., с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.07.2016г. до 10.07.2019г в размер на 913,32лв., с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна
квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните
не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че не са налице твърдените от
въззивницата процесуални нарушения, свързани с даване ход и разглеждане на делото
при неявяване на пълномощника й. Напротив, първоинстанционният съд три
последователни пъти не е давал ход и е отлагал разглеждането на делото по молба на
ответницата и пълномощника й адв. Х., свързана с епидемиологичната обстановка в
страната и личните ангажименти и притеснения на адвоката. В проведеното о.с.з. на
20.11.2020г. съдът правилно, в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон е
дал ход на делото, като пречки за ответницата да се яви лично не са били налице, а
основанията на пълномощника й /без представено по делото пред СлРС пълномощно/
не са били неотстраними препятствия, като е имало достатъчен период от време за
организиране защитата на ответницата, в т.ч. и преупълномощаването на друг адвокат.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената
вреда и вина.
4
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от
НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.3 от НПК тези разпоредби се прилагат и за
актовете на районния съд по глави двадесет и осма – освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и двадесет и девета – решаване
на делото със споразумение, а съгл. чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Поради това, с оглед протоколно определение от 04.04.2018г. по НОХД №413/2018г.
на Сливенски районен съд, съдът приема за безспорно установено извършването на
деянието, противоправността му и вината на ответницата Н.Т. – подаването от нея на
10.07.2014г. пред СлРС писмена декларация, която по силата на закон /чл.9 , ал.3 от
ЗЗДН/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства и в която тя е потвърдила неистина, като заявила, че на 07.07.2014г. брат
й С.Т. и съпругата му С. много силно удряли с твърд предмет по външната страна на
дома й, С. имал малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си отправяли закани и
заплахи към нея и сина й, заявила, че дошлите полицаи заварили брат й и съпругата му
да думкат и крещят пред вратата й – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
С оглед посочените, като установени на база прилагане разпоредбата на чл.300
от ГПК, обстоятелства, остава по делото да бъде установена причинената вследствие
на престъпното деяние вреда и причинната връзка между нея и деянието. В тази
насока, въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд и
препраща към тях.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на
такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо съС.ие. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая
се твърдят причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засегнати чест,
достойнство, добро име, стрес, притеснения, терзания, болки и страдания, унижение,
неудобство, понижено самочувствие, нервно напрежение, нарушаване нормалния
ритъм на живот, ограничаване контакти с приятели, роднини, колеги и близки хора,
затруднения в общуването, семейни проблеми, загуба на житейска и работна
мотивация, загуба на апетит, психически стрес.
5
От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин,
че в резултат на деянието на ответницата, ищцата била изключително разстроена,
когато се говорило за случилото се и почти се разплаквала, ставало й неприятно; била
все загрижена, унила, започнала да избягва срещи и разговори с приятели. Семейните
събирания с приятели били преустановени. Ищцата С.Т. работи като учител в ХІ-то
ОУ, ползва се с авторитет и уважение сред учители и ученици. Приела случилото се
като подбиване на авторитета, унижаване на доброто й име след колектива. Това
довело до отражение върху психиката и нервната й система, ходила на лекар.
Започнала да отказва извънкласни ангажименти, свързани с организиране на прояви и
тържества в училище. Само като чула името на ответницата, ищцата започвала да
трепери, не искала дори да се движи сама по улиците, да ходи до магазина, налагало се
или сина й или съпруга й да я придружават. От друга страна ищцата била страшно
подтисната, чувствала се унизена, че следва да обяснява на сина си навлязъл в
пубертета/, че не е сторила нищо лошо, да се „оправдава“ и „обяснява“ пред него, което
сломило родителския й авторитет.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба за неправилно кредитиране на
свидетелските показания, следва да се посочи, че съдът ги намира за неоснователни.
Показанията на тримата, разпитани пред районния съд свидетели, дават ясни,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се показания. Показанията на съпруга на
ищцата съдът кредитира след като ги съпостави с останалите свидетелски показания и
намира, че те се подкрепят от тях, не са противоречиви и напълно разбираемо да са
най-пълни и обстойни относно съС.ието и преживяното от ищцата и с оглед нейното
дистанциране от приятели и избягване разговори и контакти с тях.
Съдът приема, че е установено наличието на вреда под формата на накърняване
на честта, достойнството, психиката на ищцата, в резултат на тези невярното
деклариране на обстоятелства пред съд във връзка с производство по ЗЗДН, както и
наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане,
обуславящи ангажиране на отговорността на ответницата за обезщетяване на вредите,
причинени на ищцата С.Т..
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените увреждания – характер,
брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за
нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата
разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания
6
и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение, в случая, съдът взе предвид
последиците от деянието върху психиката, емоционалното съС.ие, притесненията,
нервно напрежение, безпокойство, унижението, накърняване на доброто й име,
репутацията на добър, честен и уважаван в обществото /колектива в училище,
приятели и познати/ човек. Съдът споделя напълно подробните съображения, изложени
от районния съд относно вредите и отражението им върху ищцата.
Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сума от 500лв. До този
размер главният иск е основателен и следва да се уважи. В останалата част до пълния
претендиран размер иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
исковата молба, както е претенцията на ищцата.
Основателността на главната искова претенция обуславя основателността и на
акцесорната такава. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на увреждането, но с оглед исковата претенция /съобразена най-
вероятно с кратката тригодишна погасителна давност/ и диспозитивното начало на
процеса, такава следва да се присъди за претендирания период от 10.07.2016г. до
10.07.2019г. Мораторната лихва за този период върху дължимото обезщетение от
500лв. възлиза на сумата от 152,24лв., до който размер иска е основателен и следва да
се уважи, а в останалата част – като неоснователен да се отхвърли.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди в обжалваните
осъдителни части.
В частите, в които главата и акцесорната искови претенции са отхвърлени над
уважените до пълните претендирани размери като неоснователни, не е обжалвано и
като такова е влязло в сила.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответницата Н.Т. дължи
заплащане на държавна такса в полза на съдебната власт върху уважената част от
исковите претенции, както и правилно е посочил районният съд в мотивите си. В
диспозитива относно осъждането за дължимата държавна такса районният съд е
допуснал ОФГ, като за отстраняването й е бил сезиран надлежно с нарочна молба от
ищцата С.Т., като молбата е администрирана, но съдът е пропуснал да се произнесе
7
преди изпращане на делото във въззивната инстанция. Тъй като самата ОФГ не касае
произнасянето на въззивната инстанция и с оглед изхода на спора по въззивната жалба
– неоснователността на същата, решението в тази част не следва да се изменя.
Районният съд следва да отстрани допусната ОФГ след като делото му се върне с
настоящото произнасяне по въззивната жалба. СлРС следва да се произнесе по молбата
на С.Т. от 21.01.2021г. за отстраняване на ОФГ.
Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил по съразмерност
разноски на ищцата.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора
по въззивната жалба – нейната неоснователност, следва да се възложи на въззивницата,
като тя понесе своите разноски така, както са ги направила и заплати на въззиваемата
С.Т., сторените от нея разноски пред въззивната инстанция в доказания размер от
200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №260356/18.12.2020г.,
постановено по гр.д.№3894/2019г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните
части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. Т. Т. с ЕГН ********** от *** да заплати на С. Б. Т. с ЕГН
********** от гр. Сливен, *** сумата от 200лв., представляваща направени във
въззивното производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8