Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 14 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„Х.“
ООД, ЕИК ********* е предявил срещу З. „Д.Ж.и з.” АД, ЕИК обективно съединени
искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, предявен като частичен за сумата от 165 805.20
лева и чл.409 от КЗ – за заплащане на
застрахователно обезщетение от 165 805.20 лева при пълен дължим размер на
обезщетението от 200 000 лева за причинени на ищеца имуществени вреди –
увредени в резултат на настъпило на 25.07.2018 год. застрахователно събитие
„наводнение“ сгради, машини, съоръжения и оборудване, обособени като малка
водно-електрическа централа – МВЕЦ „Тополница“, находяща се в землището на с. П.,
Община З., Софийска област, обект на застрахователно покритие по полица №
********** за застраховка „Пожар и природни бедствия“, сключена с ответника, с
период на валидност от 22.05.2018 год. до 21.05.2019 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.12.2019 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Увеличение на предявения като частичен иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ – от 100 000 лева на 165 805.20 лева /при пълен
размер на претенцията за застрахователно обезщетение от 200 000 лева/, е
допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в с.з. на 16.03.2021 год.
Ищецът твърди, че между „Х.“ ООД и З.
„Д.Ж.и з.” АД е сключена на 21.05.2018 год. застраховка „Пожар и природни
бедствия“ с полица № **********, с период на валидност от 22.05.2018 год. до
21.05.2019 год., по която е начислена и заплатена от ищеца еднократно дължимата
застрахователна премия. Твърди се, че по посочената полица обект на
застрахователно покритие от договорените рискове е цялото движимо и недвижимо
имущество на застрахования, вкл. производствени сгради, машини и съоръжения,
ДМА и транспортни средства, вкл. и МВЕЦ „Тополница“, находяща се в землището на
с. П., Община З., Софийска област.
Твърди се, че на 25.07.2018 год. – в срока на действие
на полицата, е настъпило внезапно и непредвидимо събитие – застрахователно
събитие „наводнение“, в резултат от което са причинени множество и значителни
по размер имуществени вреди на застрахованото движимо и недвижимо имущество на
ищеца – съвкупност от недвижими и движими вещи, обособени като малка
водно-електрическа централа – МВЕЦ „Тополница“, включваща 2 876 кв.м. земя,
сгради и съоръжения, сред които 1 бр. водохранилище, 1 бр. трансформатор и
сградоцентрала с РЗП от 63.84 кв.м. Твърди се, че в резултат на наводнението е
била отнесена от приливната вълна на реката земно-насипна стена на централата,
разбити и унищожени са опорни цилиндри на клапата, наводнена и унищожена е
машинна зала и генератор на малка турбина, отнесен и разбит е рибен проход,
увредени са машини, части от машини и съоръжения.
Ищецът твърди, че за възстановяване на повредите до
момента на предявяване на исковете е заплатил следните суми :
1. 252 197.44 лева – за възстановяване на
земно-насипната стена с бетонен устой и пълно възстановяване на изцяло
разрушения речен и рибен проход, заплатена на „Хибрид билдинг“ ЕООД за
извършени ремонтно-възстановителни работи, за което са издадени шест броя
фактури :
- фактура № *********/02.09.2019 год. за платена сума
от 18 000 лева;
- фактура № *********/25.09.2019 год. за платена сума
от 47 350.82 лева;
- фактура № *********/27.11.2019 год. за платена сума
от 24 000 лева;
- фактура № *********/11.11.2019 год. за платена сума
от 29 924.88 лева;
- фактура № *********/03.12.2019 год. за платена сума
от 71 533.67 лева и
- фактура № *********/06.01.2020 год. за платена сума
от 61 388.07 лева;
2. 600 лева – за проверка, оценка, профилактика и
подмяна на ел. мрежа и ел. машини и съоръжения, вкл. ремонт на главно
разпределително табло и табло за управление на автоматиката, ремонт и ревизия
на комплексно кондензационно устройство, нова настройка за регулиране работата
на ел. табло след ремонта, измерване и проверка на диелектрически средства
20KV, платена по фактура № *********/26.09.2018 год.;
3. 83 528.40 лева – за диагностика, ремонт и
възстановяване на електро-хидравличната система на ВЕЦ, пълна подмяна на
хидравлично масло, отстраняване и ремонт на хидролинидрите за управление на
направляващите апарати на двете турбини, за пълна подмяна на хидравличните
цилиндри /2 бр./ и ремонт и частична подмяна на хидравлични тръби;
4. 11 480 лева – за ремонт на клапата на ВЕЦ;
5. 14 574 лева – за диагностика, ремонтно-възстановителни
дейности по масивен яз, хидравлични изчисления, конструктивни чертежи с
кофражни и армировъчни планове, както и такива за възстановяването на рибен
проход;
6. 840 лева – за изготвяне на цялостна оценка на
щетите по пазарна стойност от лицензиран оценител, заплатени от ищеца по
фактура № **********/06.06.2019 год.
Твърди се, че ищецът своевременно уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, представил е всички
първоначално и допълнително изискани от застрахователя документи, имащи
значение за установяване на основанието и размера на предявената претенция, но
въпреки това на 10.12.2019 год. ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение по образуваната при него ликвидационна преписка по
щета № **********/2018 год.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни
и завишени като размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията
по и.м., че ответникът е застраховал част от имуществото, чиито вреди се
претендират с исковата молба – земно-насипна стена и рибен проход, тъй като
същите не представляват нито сгради, нито машини и съоръжения и не са били
обект на застрахователна закрила. Оспорват се твърденията на ищеца за реално
плащане на претендираните суми за труд, услуги, материали, което да е
представлявало за него вреда, намаляване на имуществото му и оттам – основание
за обезщетяване.
Оспорват се претенциите като неоснователни с твърдение
за поведение от страна на ищеца като застрахован, водещо до изключване
отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение
съгласно т.6.2 от приложимите към процесния договор общи условия – в случай, че
съдът намери, че се касае за покрит застрахователен риск. Твърди се, че
ищцовото дружество не е положило дължимата грижа за наблюдение над
застрахованото имущество и своевременна подмяна на увредени/липсващи в резултат
на естествени процеси и изхабяване елементи и детайли от съоръжението, в
резултат на което се е стигнало до увреждането му при неблагоприятните
климатични условия. Сочи се, че ако съоръжението е било поддържано с грижата на
добрия стопанин, при настъпилото наводнение и неблагоприятни климатични условия
е нямало да се стигне до увреждането на елементи и детайли от същото или
вредите са щели да са в по-малка степен. Съгласно раздел 3 „Изключени рискове“,
т.6 и т.6.1 от приложимите към договора общи условия не се покриват щети,
причинени от или в резултат на неполагане на грижи на добър стопанин,
неправилно и безстопанствено стопанисване и съхранение на застрахованото
имущество, както и в резултат на нарушение на утвърдени технологии и стандарти;
твърди се, че в конкретния случай е налице именно такова поведение
/бездействие/ от страна на ищеца, като причинените вреди на застрахованото
имущество се дължат само и единствено на неподдържането му и неспазването на
утвърдените стандарти за поддръжка, ремонт и експлоатация на подобен род
съоръжения.
С отговора се твърди при условията на евентуалност
(ако бъде доказана основателността на исковете), че исковете са завишени по
размер – че заплатеното от ищеца за труд, материали, услуги и др. е прекомерно
завишено и не съответства на средните пазарни цени, по които е могло да бъде
извършена съответната услуга, респ. доставена съответната стока, материали и
т.н. Прави се възражение, че ищцовото дружество е заплатило в повече от
нормалното, обичайното, което се дължи в подобни случаи за подобни материали,
услуги и труд съобразно пазарните цени към процесния период. Сочи се, че
исковете са завишени по размер и поради наличието на принос от страна на ищеца,
изразяващ се в неполагането на дължимата грижа на добър стопанин за поддръжка,
ремонт и експлоатация на застрахованото съоръжение.
Ответникът оспорва твърдението в
исковата молба, че вредите по застрахованото имущество са настъпили в резултат
на покрит по полицата риск. Твърди се, че вредите са в резултат на лошото
стопанисване и управление на застрахованото съоръжение, в резултат на което са
настъпили корозия, ръжда и естествено изхабяване на съоръженията. В
представените оферти и констативни протоколи за ремонтно-възстановителни
дейности по съоръженията са описани и нанесени увреждания от корозия, които не
дължат на събитие, представляващо покрит по застраховката риск, а са настъпили
в хода на изпълнение на основната им дейност, преди настъпилото събитие и се
дължат на естествени експлоатационни процеси.
Във връзка с твърдението на ищеца, че
увредените земно-насипна стена и рибен проход са били обект на застрахователна
закрила по процесната застрахователна полица, доколкото същите не представляват
нито недвижим имот, нито машини, съоръжения или друг вид ДМА, се сочи, че след
завеждане на застрахователната претенция и с оглед установяване на същата по
основание и размер застрахователят с писмо изх. № 3114/08.08.2018 год. е
изискал от ищеца представянето на :
- счетоводни справки по сметки с маркирани позиции на
засегнатите активи с посочени дата на придобиване, амортизационни номера,
отчетна и балансова стойност;
- подробна счетоводна справка по сметка 613 – „Разходи
за придобиване на ДМА и документи, на база на които е извършено
осчетоводяването;
- документи, удостоверяващи периода на изграждане или
монтаж на увреденото имущество и за придобиването му;
- инвентарна книга, от която да е видно завеждането на
увреденото имущество, както и начислената амортизация по него; разбивки на
всички дълготрайни активи със съответния инвентарен номер;
- подробен амортизационен план.
Сочи се, че в преписката по щетата не са представени
счетоводни документи, които да удостоверяват по безспорен начин закупуването и
заприходяването на увреденото имущество, в това число земно-насипната стена и
рибния проход, поради което се оспорва последните да са част от ДМА на ищеца и
да са включени в застрахованото имущество.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца
с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез
пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и
допълнил първоначалната. С допълнителната и.м. ищецът пояснява, че исковата му
претенция за обезщетение включва :
обезщетение за имуществени вреди по смисъла на чл.386, ал.2 от КЗ; обезщетение
за сторени разходи от застрахования за определянето на размера на вредите по
смисъла на чл.397 от КЗ; обезщетение за ограничаване на размера на вредите по
смисъла на чл.396 от КЗ. Пояснява, че претендираното обезщетение за имуществени
вреди касае действителното претърпените от „Х.“ ООД имуществени вреди,
изчислени по средни пазарни цени към дата на настъпване на събитието, а не
плащане в абсолютна стойност на представените по делото фактури.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с
указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е
депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова
молба. С допълнителния отговор ответникът е искал да бъде обявено за безспорно
соченото в отговора на и.м. обстоятелство, признато с ДИМ от ищеца, че
последният не е правил ремонт и поддръжка на застрахованото съоръжение от
датата на пускането му в експлоатация до датата на процесното застрахователно
събитие. Горното искане е оставено без уважение с определението на съда по
чл.374 от ГПК.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски, както и заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за
представителство от юрисконсулт. Прави и искане по чл.78, ал.5 от ГПК за
намаляване поради прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от пълномощника на ищеца.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно
от представената с и.м. застрахователна
полица № ********** от 21.05.2018 год. за застраховка „Пожар и природни бедствия“, сключена със З. „Д.Ж.и
з.” АД, обект
на застрахователно покритие по същата е движимо
и недвижимо имущество на застрахования „Х.“ ООД, вкл. производствени сгради,
машини, съоръжения, оборудване, ДМА и транспортни средства. Полицата е била с период на валидност от 22.05.2018 год. до 21.05.2019
год. и по
същата е била заплатена от ищеца
еднократно дължимата застрахователна премия.
Ответникът признава твърдяното
с и.м. обстоятелство, че застрахованото имущество по горната полица включвало и
собствената на ищеца малка
водно-електрическа централа – МВЕЦ „Тополница“, находяща се в землището на с. П.,
Софийска област. Горното
обстоятелство е обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване с определението по чл.374 от ГПК.
Между страните не се спори и за твърдяното с и.м.
обстоятелство за настъпило на 25.07.2018 год. в землището на с. П., Софийска
област застрахователно събитие „наводнение“ по смисъла на раздел IX, т.5.3 от ОУ на З. „Д.Ж.и з.” АД, приложими за сключената
застраховка „Пожар и природни бедствия“. Спорното е дали описаните с и.м. вреди
на застрахованото имущество от МВЕЦ „Тополница“ се дължат на горното застрахователно
събитие, т.е. дали са настъпили в резултат на покрит по полицата риск или са
резултат на лошото стопанисване и управление на застрахованото съоръжение и
естествено му изхабяване в процеса на експлоатация. Спорно е и дали част от
имуществото, описано в и.м. – земно-насипна стена и рибен проход, е обект на
застрахователна закрила, доколкото е спорно дали стената и прохода са част от МВЕЦ
„Тополница“.
От показанията на водените от ищеца свидетели Р.Л. и Н.Л. се установява следното :
Свидетелят Л. работил през
м. юли 2018 год. в МВЕЦ „Тополница“ – от началото на месеца до 23.07.2018 год., като изкарал
четири или пет смени по 24 часа. Обслужвал централата и бил последна смяна
преди наводнението на 25.07.2018 год. Централата служила за производство на
електроенергия, състояла се от две турбини, които се включвали автоматично и
клапа, с която се регулира водата от река Тополница. Имало подпорна стена –
едната половината бетонна, а другата насипна, която накрая имала улей, който
служил за преход на рибата, имало и помещение с техническо оборудване.
Свидетелят бил обучаван първоначално от други колеги – били общо четирима на
работа, но работел на смяна сам. Преди 25.07.2018 год. реката била пълноводна,
валял обилно дъжд почти всеки ден следобед, но свидетелят се справял със
ситуацията, като държах по-ниско ниво на клапата за остатъка от водата, която
не може да мине през турбините. На 23.07. бил за последно на смяна и трябвало
да отиде пак на 27.07., но станало наводнението и пътят дотам от с. П. станал
непроходим. Стигнал до централата по заобиколен път, защото реката била отнесла
пътищата и нанесла тиня навсякъде. На място установил, че колегата му от
предишната смяна бил почиствал вътре в помещението на централата, която не работила. Вътре видял, че имало нанесена
тиня.
След аварията и до сега не
знае да е извършван ремонт на централата; впоследствие започнал работа там като
шофьор, защото знаел пътя от селото. Сигурен е, че и понастоящем ВЕЦ-ът не
работи – нивото на р. Тополница нито намалява, нито се увеличава, а когато
работил, нивото се променяло. Чувал е, че преди наводнението се извършвали периодични
технически проверки на съоръжението. Същото според него не било износено,
нямало корозия, подпорната стена била здрава и обрасла с втвърдена трева.
Свидетелят Лилов бил кмет на с. Петрич от 2015 год. до 2019 год. и знае, че в
землището на селото, на около три километра от него, има разположен МВЕЦ по
поречието на река Тополница. Там се събирал водосборът от Стара планина и
Средна гора и в реката се събирала много вода. На 25.07.2018 год. и няколко дни
преди това имало продължителни проливни дъждове в района, река Тополница придошла
и наводнила къщи в селото, нанесла щети по земеделски имоти, на полски пътища,
отнесла и един пешеходен мост – в целия район положението било много критично.
Макар в община З. да не било обявено извънредно положение, такова било обявено
в съседната община – П. Свидетелят заедно с комисия от „Басейнова дирекция“
посетили ВЕЦ-а два-три дни след 25-ти и видял, че била отнесена земно-насипната
дига, машинната зала била залята и наводнена – водата вече се била оттекла, но
се виждали щетите. Преди наводнението посещавал централата периодично пак
заедно със служители от „Басейнова дирекция“, които извършвали проверки на
съоръженията и знае, че тя функционирала нормално; след наводнението
преустановила работа поради отнасяне на земно-насипната стена и ден-днешен не
работи. Точно стената на централата била обект на горните проверки, последната
от които била същата година; според свидетеля стената си изглеждала наред.
Водената от ответника свидетелка Ц.Б работи в дирекция „Ликвидация“ на З. „Д.Ж.и з.” и е
специалист по ликвидация на имуществени щети. Запозната е със ситуацията с настъпилото
наводнение във връзка с ВЕЦ „Тополница“ в с. П., тъй като посетила съоръжението
във връзка с настъпилото застрахователното събитие. Сочи, че съоръжението е
построено през ждрелото на р. Тополница и имало мост с метална решетка, през
който може да се отиде до половината на реката и от който са видни преградни бетонни
стени, изградени в основата на реката. Пред тях имало голяма метална желязна
врата – портал, който е вграден в бетонните стени със съоръжения, които са от
метал; повдигал се със хидравлични съоръжения. По бетонните стени отстрани били
видими кабели, които били неукрепени и висели свободно. Железните съоръжения,
вградени към бетонните основи, били видимо корозирали, а вратата била с доста
променен цвят в основата си – в частта й, която които вероятно се е намирала
под водата, имало силно изразена ръжда, емайлът имал видими подутини. Имало
вградена метална решетка, чиито напречни железа били напълно ръждясали, основният
им цвят изобщо не бил видим. Следите от корозия според свидетелката не били
скорошни, но сочи, че по образование не е хидроинженер, а е с икономическо
образование.
От заключението по назначената комплексна
съдебно-техническа и оценителна експертиза, неоспорено от пълномощниците на страните,
се установява следното :
На 01.11.2020 год. вещите лица при
извършен оглед на място установили, че МВЕЦ „Тополница” не работи и не се
ползва по предназначение.
Експертизата сочи, че МВЕЦ е
разположена в местността „Банките”, с. П., община З., Софийска област и
представлява руслов тип ВЕЦ, като е разположена на р. Тополница /поречие на
река Марица/. Състои се от следните основни съоръжения и сграда :
1. Водохващане :
- преливаема част – с
предназначение да осигури пропускане на оразмерителната висока вълна, както и
преминаването на наносите. Състои се от нисък преливаем ръб със сегментен
затвор, гасител, успокоителен участък след гасителя, странични оградни стени.
Преливният ръб е с дължина 10 м. Преливният ръб се затваря със сегментен затвор
10/5,25 м. Сегментният затвор нормално е в напълно затворено положение, като
при пристигане на висока вълна затворът се повдига, при което се осигурява
пропускането на оразмерителната висока вълна. Гасителят е тип водобоен кладенец
с дълбочина 2 м и дължина 18,50 м, следва успокоителен облицован участък с
дължина 10 м.;
- водовземно съоръжение –
разположено е успоредно на преливаемата част. Водовземното съоръжение и
неговото оборудване осигуряват подаване към напорния тръбопровод на необходимото
за централата водно количество, освободено от твърди тела, без засмукване на
въздух; възможност за почистване и/или отвеждане на плаващи предмети, лед и
ледена каша; пускане и нормално или аварийно спиране на застроеното водно
количество, посредством затворни органи. Състои се от два броя водовземни
отвори с размери 2,5/3м, покрита с метални груби решетки, ниша за
дамбалкенни затворни органи и
водоприемна камера с размери 6/14 м. В камерата се намира промивен отвор
200/100 см за промиване на наноси, попаднали в камерата;
- непреливаема част – проектирана
е вляво от преливната част и вдясно от водовземната камера каменно-насипни
стени с глинена диафрагма;
- рибен проход – проектиран е в края на лявата
насипна стена и е предназначен за безпрепятствено преминаване на рибите, като
първоначално е конструиран и изпълнен като грапав канал, покрит с грапав ломен
камък.
2. Сградоцентрала – разположена е
след водохващането от дясната страна на р. Тополница, като помещението за
трафопоста е в сградата на МВЕЦ. Сградата е с метална конструкция с термопанели
за покрив и стени от газобетон. Носещата конструкция представлява 4 броя
напречни и 2 броя надлъжни стоманени рамки. Колоните са фиксирани с по 4 броя
анкерни устройства, заложени в стъманобетоновите стени и греда. Подът на
сградата е от стоманобетонова плоча. Подходът към сградата се осъществява от
пасарелка.
МВЕЦ „Тополница” е работила на
автоматичен режим, като данните от режима на производство са се обработвали с
компютър.
Електрооборудването на централата
включва:
1. турбина „Fransis” и турбина
„Kaplan” с монтирани към всяка от тях на генератор, единият с номинална мощност
200 kW, а другият с номинална мощност 100 kW. Водната турбина представлява
ротационен двигател, трансформиращ кинетичната енергия на водния поток в
механична енергия /сила/ - въртеливо движение. Механичната енергия се превръща
в електрическа чрез генератор, който е свързан за турбината. Произведената
електрическа енергия чрез разпределително табло се подава на силов
трансформатор с мощност 400 kW, трасформира се от генераторно напрежение 0,4
KV на
20KV и чрез въздушен електропровод се осъществява връзка с
електроразпределителната мрежа;
2. хидростанция за управление на
клапата, задвижвана от трифазен асинхронен ел.двигател с мощност 3 kW.
Хидростанцията управлява два броя хидравлични цилиндри за регулиране на
необходимото водно ниво чрез сегментния затвор;
3. система за автоматично
управление на ВЕЦ – контрол на състоянието на съоръженията чрез което се
обезпечава своевременното откриване на неизправностите и предприемане на
необходимите противоаварийни мероприятия.
4. разпределително табло НН,
пускови табла, табло собствени нужди, табло мерене.
5. изпълнени са следните видове
инсталации : заземителна, мълниезащита, осветление и контакти.
От обсъдения от експертизата
констативен протокол за оглед по щета № 00000273/26.07.2018 год. е видно, че на
31.07.2018 год. представители на застрахователя и собственика на МВЕЦ
„Тополница” са извършили оглед и са констатирали следното : „След обилен валеж
огромно количество вода навлиза на територията на ВЕЦ и разрушава стена от земя
с размери 5 м дължина и 25 м височина, във формата на трапец. След стената се е
намирал рибен проход, който е разрушен. Дължина на рибния проход – 50-60 м,
скъсан маркуч на хидравликата, скъсано горно око на клапата. Дадена е препоръка
да се прегледа хидравликата на клапите.”.
От обсъдения от експертизата
констативен протокол от 25.07.2018 год. на „Е” ЕООД е видно, че при извършен
оглед на ел. съоръженията на МВЕЦ „Тополница” е констатирано следното : наводнен
кондензаторен шкаф с окислени от водата кабелни връзки; силно овлажнени от
изпаренията на водата в помещенията главно разпределително табло, табло с
управление и автоматика, комплексно разпределително устройство 20кV и
трансформатор 20 кV.
В обсъдения от експертизата
констативен протокол от 16.05.2019 год. на „Х” ЕООД е констатирано, че поради
преливащата вода над земно-насипната стена започва постепенното й изнасяне на
насипната част от отбивния яз, водещо до нейното пълно разрушаване; разрушен е
напълно и изграденият рибен проход, който е заустен към стената.
В обсъдения от експертизата
констативен протокол от 18.06.2019 год. на „Т“ ООД е констатирано следното : „Поради
удар на хидравличен цилиндър, който държи клапата отворена, същия е изтръгнат
от шпилката, която го застопорява за основата. Това е довело до нарушаване на
конфигурацията на отварящия механизъм на клапата. Поради това, че клапата
пропада от дясната страна, се усукват рамената и се разрушава лагерното тяло на
лявата рама. Откъсва се ухото на левия цилиндър на клапата.”.
Въз основа на обсъдените горе
документи и след огледа на място експертизата дава заключение, че в резултат на
настъпилото на 25.07.2018 год. наводнение е увредено следното движимо и
недвижимо имущество в МВЕЦ „Тополница”, вкл. части от сгради, стени, машини и
съоръжения :
- напълно разрушена е лявата
каменно-насипна стена на водовземното съоръжение;
- напълно разрушен е рибния проход;
- нарушена е конфигурацията на
отварящия механизъм на сегментния затвор;
- хидравличните цилиндри на
сегментния затвор са деформирани;
- хидравличните тръбопроводи са
повредени;
- сензорите за преместване
/потенциометричните линийки/ са повредени;
- повредени са електродвигателите
и хидравлични елементи, монтирани в хидробаките;
- наложителна е смяна на
хидравличното масло;
- наводнена е машинната зала,
като са засегнати кондензаторния шкаф, главното разпределително табло, таблото
с управление и автоматика, комплексно
разпределително устройство 20кV и трансформатор 20 кV.
От така установените увреждания
могат да бъдат отремонтирани за да се
върнат в предишното им състояние и пълна функционалност следните : може да бъде
възстановена конфигурацията на отварящия механизъм на сегментния затвор; може
да се извърши техническа профилактика и ревизия на комплексното кондензаторно
устройство, главното разпределително табло, таблото с управление и автоматика,
комплексното разпределително устройство 20кV и трансформатор 20кV.
Всички останали описани по-горе увреждания
не могат да бъдат отремонтирани и следва да бъдат изцяло заменени с нови.
Експертизата дава заключение, че стойността на разходите
за възстановяване на увреденото имущество, описано по-горе, изчислена към
датата на събитието, възлиза на 138 171 лева без ДДС /165 805.22 лева с
ДДС/. Стойността на необходимите СМР за възстановяване на увреденото имущество
е изчислена по цени от СЕК – Справочник
на цените в строителството 2018 год., който отразява средните реализирани
пазарни цени. Съобразени са специфичните условия, при които се извършват СМР по
отношение на транспортни разходи и отдалеченост на обекта до населено място,
наличие на квалифицирани изпълнители, доставка на материали и др. Количествата на
СМР са съобразени със строителните книжа от строителството на МВЕЦ „Тополница“
и количествено-стойностната сметка към проекта. По пера разходите са подробно
конкретизирани в табличен вид в обстоятелствената част на заключението, в обсъждане
на поставените задачи 3 и 4.
В о.с.з. на 16.03.2021 год. в
отговор на поставени от пълномощниците на страните въпроси вещите лица
допълват, че са приели експлоатационна годност на съоръжението от петдесет
години, като на тази база е пресметнат и коефициент за годишна амортизация. Към
датата, когато е настъпило събитието, съоръжението е било на около девет години
и съобразно експлоатационния срок и стойността на СМР, изчислена по пазарни
стойности, е пресметнато овехтяването.
В отговор на поставената задача
дали застрахованото
съоръжение е било поддържано в съответствие с нормативно установените стандарти
и подменяни ли са в нормативно установените срокове елементи и части от него с
оглед обезпечаване нормалното и безаварийно функциониране, експертизата
сочи, че са й били предоставени : фактура № 2600/10.11.2015 год. относно извършена
профилактика на хидравличната система, смяна на филтри и хидравлично масло;
фактура № 2293/09.05.2015 год. относно ремонт на електронна платка; фактура №
2042/20.01.2015 год. относно ремонт на хидравличен цилиндър. В обекта е наличен оперативен дневник, който се
води редовно и в който се отразява произведеното количество ел. енергия, както
и работещите съоръжения и задействалите защити.
Експертизата сочи, че от датата на въвеждането й в
експлоатация с разрешение за ползване №
ДК-07-СФ-04/05.01.2010 год., издадено от ДНСК, до процесното събитие, настъпило на 25.07.2018 год.,
МВЕЦ „Тополница” е работила и се е ползвала по предназначение.
В о.с.з. на 16.03.2021 год. в
отговор на поставени от пълномощниците на страните въпроси вещото лице Е.И.
със специалност хидротехническо строителство допълва, че както рибният
проход, така и земно-насипната стена с бетонен устой са неизменна част от
цялото съоръжение на ВЕЦ, без тях то не може да се въведе в експлоатация и да
се експлоатира.
Видно от представеното с и.м. застрахователна
претенция от 25.07.2018 год. по чл.380, ал.1 от КЗ на „Х.“ ООД до З. „Д.Ж.и з.”
АД, със същата ищецът е отправил искане за заплащане на обезщетение за
причинените му при описаното застрахователно събитие имуществени вреди, като
при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета № **********/2018
год. С писмо изх. № 3114/08.08.2018 год. застрахователят е изискал представяне
на допълнителни документи, удостоверяващи настъпването на щетата, а с писмо
изх. № 4725/10.12.2019 год. – след изтичане на срока по чл.108, ал.2 от КЗ, е отказал плащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл.108, ал. 1-3 или ал.5 от КЗ.
Застрахованият следва
да заяви претенцията си при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, като отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция и предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато
с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят
е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При
непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.108, ал.2 от КЗ –
не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка.
***явените искове бе
установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на „Х.“ ООД до З. „Д.Ж.и з.” АД по чл.380, ал.1 от КЗ, по която с писмо изх. № 4725/10.12.2019 год. – след
изтичане на срока по чл.108, ал.2 от КЗ, ответникът е
отказал плащане на застрахователно обезщетение.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
От събраните по делото писмени
доказателства, показанията на свидетелите Рад Лещаров, Николай Лилов и Ц.
Богданова и от неоспореното от страните заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и
оценителна експертиза по несъмнен начин бе установено твърдението по и.м. за увредено собствено
на ищеца застраховано при ответника имущество, обект на застрахователна закрила по застрахователна полица за застраховка „Пожар и природни бедствия“. Както бе посочено по-горе, с
оглед признанието на ответника между страните е обявено по реда на чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
застрахованото имущество по горната полица включва и собствената на ищеца малка водно-електрическа централа
– МВЕЦ „Тополница“, находяща се в землището на с. П., Софийска област.
Между страните не се спори и за твърдяното с и.м.
обстоятелство за настъпило на 25.07.2018 год. в землището на с. П., Софийска
област застрахователно събитие „наводнение“ по смисъла на раздел IX, т.5.3 от ОУ на З. „Д.Ж.и з.” АД, приложими за
сключената застраховка „Пожар и природни бедствия“; същото се установява и от
събраните гласни доказателства, както и от ангажираните от ищеца писмени – писмо
ОД-03-472-1/13.08.2020 год. на НИМХ с приложение – таблица за количеството на
валежите в периода 23.07. – 26.07.2018 год. в землището на с. П., Софийска
област с оценка за количеството спрямо климатичната норма.
От заключението на КСТОЕ, прието от съда като
обективно, изчерпателно и обосновано, бе установен видът на нанесените
увреждания на застрахованото имущество, каква част от същото може да бъде
отремонтирана и каква част следва да бъде заменена или изградена наново, както
и че стойността на разходите за
възстановяване на увреденото имущество, изчислена към датата на събитието, възлиза на 165 805.22 лева /с
начислен ДДС/. Съдът не споделя доводите
на пълномощника на ответника, че част от описаните в заключението и оценени
увреждания не са такива на застраховано имущество – земно-насипна стена и рибен
проход. Видно от допълнението на в.л. Е.И.
в състава на експертизата /със специалност хидротехническо строителство/, изложено в о.с.з. на 16.03.2021 год. в отговор на поставени от
пълномощниците на страните въпроси, както рибният проход, така и земно-насипната стена с бетонен
устой са неизменна част от цялото съоръжение на ВЕЦ, без тях то не може да се
въведе в експлоатация и да се експлоатира. Доколкото обект на застраховката „Пожар и природни бедствия“ по застрахователна полица № ********** в случая е движимо и недвижимо имущество на застрахования „Х.“
ООД, вкл. производствени сгради, машини, съоръжения, оборудване, ДМА и
транспортни средства, а не се спори, че застрахованото имущество включва и МВЕЦ
„Тополница“, то последното следва да се възприема като цял и неделим обект с
общо предназначение на съвкупността от земя, сгради, машини и съоръжения, които
го изграждат. Доколкото централата не може да функционира без земно-насипната си стена, а без рибния проход не може да бъде въведена в експлоатация и
функционираща с оглед съществуващите нормативни изисквания, то няма логика
застрахованият да търси застрахователна закрила само на обособени части от
общото съоръжение МВЕЦ и да изключи останалите от покритите от полицата рискове
– в противен случай сключването на застраховката „Пожар
и природни бедствия“ губи смисъла си, тъй като при настъпване на събитието
застрахованият няма да бъде адекватно обезщетен.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на
ответника, че вредите по застрахованото имущество не са настъпили в резултат на
покрит по полицата риск, тъй като се дължат на лошото стопанисване и управление
на застрахованото съоръжение и на естествени експлоатационни процеси, респ. че
по същата причина ищецът е допринесъл за настъпването им, тъй като съоръжението
не е било поддържано с грижата на добър стопанин. По делото не бяха събрание
доказателства в подкрепа на горното, вкл. чрез разпита на водения от ответника
св. Богданова и заключението на КСТОЕ – доколкото все пак бе установено, че по
част от металните съоръжения в централата има корозия, то същата не може да има
никаква пряка връзка с нито една от причинените вреди на застрахованото
имущество, описани в заключението – разрушената каменно-насипна стена и рибния проход; нарушената конфигурацията на отварящия механизъм на сегментния
затвор; деформацията на хидравличните цилиндри на
сегментния затвор; повредата на хидравличните тръбопроводи и сензорите за преместване; повредата
на електродвигателите
и хидравлични елементи, монтирани в хидробаките; проникването на вода в хидравличното масло;
засегнатите ел. съоръжения – кондензаторния шкаф, главното разпределително табло, таблото с управление
и автоматика, комплексно разпределително
устройство 20кV и трансформатор 20 кV. В допълнение – заключението на
експертизата обсъжда и проверени от в.л. фактури, удостоверяващи извършвани
ремонтни дейности и такива по поддръжка на централата, предхождащи наводнението
– което опровергава и доводите, че същата е била неподдържана и лошото стопанисвана.
В заключение следва да се посочи,
че доколкото справедливата стойност за репатриране на обсъдените вреди на
застрахованото имущество, обект на процесната полица, е тази, приета от
експертизата – 165 805.22 лева, то извършените от ищеца разходи във връзка с
отстраняване на пораженията от наводнението нямат отношение към настоящия спор,
поради което съдът не обсъжда и събраните писмени доказателства в тази насока;
по същата причина няма отношение към предмета на спора и обстоятелството дали тези
разходи действително са били извършени – във връзка с възражението на ответника
с отговора на и.м.
С оглед на изложеното съдът
намира предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ,
предявен като частичен за сумата от 165 805.20 лева /при пълен размер на претенцията
от 200 000 лева/, за доказан до този размер от 165 805.20 лева, поради
което следва да осъди ответника да заплати на ищеца горната сума – дължимо застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – увредени в резултат на
настъпило на 25.07.2018 год. застрахователно събитие „наводнение“ сгради,
машини, съоръжения и оборудване, обособени като малка водно-електрическа
централа – МВЕЦ „Тополница“, находяща се в землището на с. П., Община З.,
Софийска област, обект на застрахователно покритие по полица № ********** за
застраховка „Пожар и природни бедствия“, сключена с ответника, с период на
валидност от 22.05.2018 год. до 21.05.2019 год.
Върху сумата от 165 805.20 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 10.12.2019 год. – съобразно заявеното с
и.м. За пълнота следва да се отбележи, че лихвата е дължима от 26.01.2019 год.
– денят, следващ изтичането на срока по чл.108, ал.2 от КЗ
/шест месеца от
датата на предявяването на претенцията/, но съдът е обвързан с произнасяне в
рамките на заявеното искане.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски в размер на 10 637.21 лева, от които 6 632.21 лева заплатена ДТ с допуснатото увеличение на иска, 3 500 лева заплатен адвокатски хонорар за процесуално представително, 500 лева внесен депозит за в.л. по назначената КСТОЕ и 5 лева заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение. На ищеца не следва да се присъжда и претендираната със списъка по чл.80 от ГПК такса в размер на 48 лева, платена на НИМХ – този разход не съставлява съдебни или деловодни разноски, подлежащи на присъждане по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника по
чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за представителство от пълномощника на ищеца. –
възнаграждението не само че не е прекомерно, но е и значително под минималния
размер, установен в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в случая 4 846.10 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ З. „Д.Ж.и з.” АД, ЕИК да заплати
на „Х.“ ООД, ЕИК сумата от 165 805.20
лева /сто шестдесет и пет хиляди осемстотин и пет лв. и двадесет ст./ по
предявения като частичен иск при пълен размер на претенцията от 200 000 лева,
съставляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди – увредени в резултат на настъпило на 25.07.2018 год. застрахователно
събитие „наводнение“ сгради, машини, съоръжения и оборудване, обособени като
малка водно-електрическа централа – МВЕЦ „Тополница“, находяща се в землището
на с. П., Община З., Софийска област, обект на застрахователно покритие по
полица № ********** за застраховка „Пожар и природни бедствия“, сключена със З.
„Д.Ж.и з.” АД, с период на валидност от 22.05.2018 год. до 21.05.2019 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2019 год., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК З. „Д.Ж.и з.”
АД, ЕИК да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК сумата от 10 637.21 лева /десет хиляди шестстотин
тридесет и седем лв. и двадесет и една ст./, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :