Решение по дело №1358/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 291
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20214210101358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Габрово, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101358 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от Г.М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
"*********" № 21, вх. Б, ет. 3, ап. 9 срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1,
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сума в размер
на 1800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на автомобил марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН ЕВ8450АС при
настъпило на 01.12.2017 г. ПТП, заедно със законната лихва за забава от предявяване
на исковата молба – 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата 355.56 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.08.2019 г. до 02.08.2021 г.
/деня предхождащ предявяването на исковата молба/.
В исковата и уточнителна молба Г.М. Д. твърди, че при настъпило на 01.12.2017
г. ПТП, бил увреден собственият му лек автомобил марка „Форд", модел „Мондео",
ДКН ЕВ8450АС. Вина за настъпилото ПТП имал Г.М.Т. – водач на лек автомобил
„Ауди А6", с ДКН ЕВ3938АХ, който нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието.
Собственикът на посочения автомобил бил страна по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Излага, че с
влязло в сила решение № 426 от 04.01.2021 г. по гр. д. № 2126/2019 г. на РС Габрово
ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 6000 лева за причинените му
неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП. При ответното дружество била
заведена щета № 0801-003046/2019-02, увреждането било определено от ответника
като „тотална щета“ на МПС и било определено застрахователно обезщетение в размер
1
на 1010 лева, получено след приспадане на стойността на запазените части. Ищецът
счита, че определеният размер на застрахователното обезщетение за имуществените
вреди не съответствал на действително дължимото от ответника, което следвало да
покрива действително настъпилите вреди.
При тези фактически твърдения, претендира осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 1800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на автомобил марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН
ЕВ8450АС при настъпило на 01.12.2017 г. ПТП. Върху тази главница ответникът
дължал и обезщетение за забава в размер на 355.56 лева за периода от 23.08.2019 г. до
02.08.2021 г..
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага, че при наличие
на „тотална щета” от действителната стойност на вещта следва да се приспадне
стойността на запазените части, като ищецът не бил представил доказателства за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Оспорвал да е изпаднал в забава
по отношение на претендираното обезщетение. Признава че на 01.12.2017 г. е
произтекло ПТП между лек автомобил марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН
ЕВ8450АС и лек автомобил лек автомобил „Ауди А6" с ДКН ЕВ3938АХ, като вина за
настъпилото ПТП имал водачът на лек автомобил „Ауди А6" с ДКН ЕВ3938АХ.
Признава и обстоятелството, че към датата на настъпването на ПТП собственикът на
лекия автомобил „Ауди А6" с ДКН ЕВ3938АХ имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че на 01.12.2017 г. произтекло ПТП между лек автомобил
марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН ЕВ8450АС, управляван от Г.М. Д. и лек
автомобил „Ауди А6" с ДКН ЕВ3938АХ, управляван Г.М.Т., като към датата на
настъпването на ПТП собственикът на лекия автомобил „Ауди А6" с ДКН ЕВ3938АХ -
Г.М.Т. имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Безспорни са и фактите, че ищецът е уведомил
ответното дружество за настъпило на 01.12.2017 г. застрахователно събитие – ПТП, че
ответникът е констатирал тотална щета на МПС в резултат на застрахователното
събитие и във връзка със същата определил застрахователно обезщетение в размер
1010 лева. Не спорно и обстоятелството, че вина за настъпилото ПТП имал Г.М.Т. –
водач на лек автомобил „Ауди А6" с ДКН ЕВ3938АХ, който нарушил ЗДвП и
предизвикал произшествието.
С решение № 426 от 04.01.2021 г. по гр.д. № 2126/2019 г. по описа на ГРС,
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да заплати на ищеца Г.М.
Д., ЕГН ********** сумата 6000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.12.2017 г. в гр.
Габрово, на ул. "Орловска", поради противоправното поведение на застрахования при
ответника по силата на застрахователна полица № BG/30/117002158955 водач на лек
2
автомобил марка „Ауди”, модел „А6", с peг. № с ЕВ3938АХ, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска - 06.11.2019 г. до окончателното й изплащане,
на осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представения констативен протокол за ПТП № 1648987 от 01.12.2017 г. на
Васил Събев, мл. автоконтрольор при РУ МВР Габрово, се установява, че на
посочената дата – 01.12.2017 г. в гр. Габрово, ул. „Орловска” до № 156, лек автомобил
марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН ЕВ8450АС е ударен от лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А6", с ДКН ЕВ3938АХ, като на първия автомобил са причинени щети
в предна лява част. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради
което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените
в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и
констатираните щети по лек автомобил марка марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН
ЕВ8450АС, както и обстоятелството, че водачът на лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А6", с ДКН ЕВ3938АХ Г.М.Т., представил полица за застраховка „ГО” №
BG/30/117002158955, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, който факт
не е спорен между страните.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза изготвено в
настоящото производство, което съдът кредитира като обосновано и компетентно
дадено, се установява, че пазарната стойност на автомобила към датата на
пътнотранспортното произшествие е 1888 лв., а стойността, необходима за
възстановяването на видимо увредените части, без установяване на други увредени
части и отчитане на ремонтно възстновителни, монтажни и демонтажни дейности, с
отчитане на експлоатацията на автомобила е 2447.20 лв. Съгласно заключението, в
резултат на произтеклото ПТП, лекият автомобил е претърпял както конструктивно,
така и икономическо тотално увреждане. Вещото лице сочи, че от гледна точка на
съществуващия пазар в Република България, реализирането на процесния автомобил
като увреден, при хипотеза на неговата тотална щета, вследствие на което се
прекратява регистрацията му е при два варианта: изкупуване на автомобила като
увреден от специализирани фирми за изкупуване на превозни средства („автоморги”)
на договорена цена между продавача и купувача или изкупуване на автомобила като
скрап. Вещото лице сочи, че след проучване на данни за изкупуване на
катастрофирали автомобили от търговци и физически лица, които в последствие
извършват продажба на авточасти за втора употреба без рециклиране (автоморги),
изкупуването на аналогични марки и модели катастрофирали автомобили е на цени до
1/4 от пазарната цена на съответния автомобил, с оглед на степента на увреждането му.
Съгласно заключението от гледна точка на указаното изкупуване и степента на
конструктивно увреждане, такъв вариант за изкупуване на процесния автомобил е
пазарно нереалистичен. При вариант изкупуване на автомобила като скрап при средни
стойности на изкупуване към датата на произшествието около 0,25 лв/кг. цената на
катастрофиралия автомобил е около 321 лева.
От представеното по делото уведомление за щета на МПС се установява, че
ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, по
което е образувана застрахователна преписка по щета № 0801-003069/2019-02. Видно
от писмо, изх. № 1306/12.03.2021 г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД определило
3
застрахователно обезщетение за тотална загуба на лек автомобил марка „Форд", модел
„Мондео" с ДКН ЕВ8450АС в размер 910 лева, като е посочена необходимост да се
представят доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила
„тотална щета”. В отговор на депозирано възражение на ищеца с писмо, изх. №
1631/30.03.2021 г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД увеличило застрахователното
обезщетение за тотална загуба на процесния автомобил до сумата 1100 лева.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не
установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на
всички елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане,
фактически състав.
Установено е, че между ответника и трето за спора лице към датата на
настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, със съдържание задължението на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
да покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство
на законно основание – чл. 477 КЗ. В този смисъл, не се твърди, нито се установява
Г.М.Т. да е установил фактическа власт върху автомобила в нарушение на правните
норми, ето защо същият е имал качеството застраховано лице.
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на
4
поведение на водача Г.М.Т., осъществено при управлението на лек автомобил „Ауди
А6" с ДКН ЕВ3938АХ, предприето в нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП, е
произтекъл контакт с лек автомобил „Форд“, от който са настъпили неблагоприятни
изменения в правната сфера на собственика – щети по предна лява част на автомобила.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно
доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира
обратното доказване за неосъществено и презумпцията за необорена.
С определянето на застрахователно обезщетение в размер на сумата 1100 лева
ответникът – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е признал
наличието на фактическия състав, пораждащ отговорността му. Спорен е размерът на
дължимото обезщетение, като не е спорно, че в резултат на настъпилото
застрахователно събитие застрахованата вещ е увредена до степен, че поправянето й е
икономически неизгодно, т. е. налице е хипотезата на тотална щета, съгласно чл. 390,
ал. 2 КЗ - стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, което се установява и от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при настъпване на
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
претърпяната вреда към момента на настъпване на събитието. В резултат на
реализиралия се риск, правната сфера на Г.М. Д. е увредена със стойността на обекта
на вещното право – процесния лек автомобил марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН
ЕВ8450АС, който не може да бъде ползван по предназначение и е неоправдано
неговото отремонтиране.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е
аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като ползва заключение на вещо лице.
В случая, съгласно кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, действителната (пазарна) стойност на лекия автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие е 1888 лева. Тази стойност определя обемът
на задължението на застрахователя да заплати обезщетение, но при приспадане на
стойността на запазените части, като в случая следва да се приложи стойността на
изкупуване на автомобила на скрап, която е 321 лева, съгласно заключението на САТЕ.
Така размерът на непогасеното задължение на ответника възлиза на сумата 1567 лева
(1888 лева - 321 лева). Съдът намира, че за да не се стигне до неоснователно
обогатяване на застрахования, от размера на действителната стойност на МПС се
5
приспада стойността на запазените части, като отговорността за обезвреда за
застрахователя възниква за разликата между стойността на запазените части, обективно
позволяващи извличане на доход и необходимата сума, за да бъде придобито
имущество от същия вид и качество.
Изложеното обуславя извод за основателност на главния иск до размера от 1567
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1800 лева, същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Сумата е дължима със законната лихва за
забава от предявяванто на исковата молба до окончателното погасяване, която лихва
е законна последица от уважаване на осъдителен иск.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
В Решение №44/02.06.2015 год. по т. д. № 775/2014 год. на ВКС - Търговска
колегия, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е разяснено, че дължимостта на
обезщетението по чл. 208 ал.1 КЗ (отм.) не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС към момент, предхождащ съдебното решение по
иска, но съгласно чл. 193 ал.3 КЗ (отм.), предпоставка за изплащане от застрахователя
на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура
обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането
от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство)
или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата,
но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно
обезщетение). Ако доказателството е било представено в предхождащ решението
момент (преди или по време на съдебното производство), то би била поставена
началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва.
В настоящия случай ищецът не е представил на застрахователя удостоверение за
дерегистрация на процесното МПС по причина настъпило застрахователно събитие -
"тотална щета" преди предявяване на иска, поради което застрахователят не е изпаднал
в забава и не дължи обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение за
6
периода от 23.08.2019 г. до 02.08.2021 г.. Налага се извод, че акцесорният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът доказва
извършени разноски в общ размер от 286.22 лева, формиран от сумата 86.22 лева –
внесена държавна такса, 200 лева – възнаграждение за вещо лице. От така доказаните
разноски Г.М. Д. има право на присъждане на сумата 208.07 лева в приложение на чл.
78, ал. 1 ГПК. В полза на адв. И.С. следва да се присъди възнаграждение в размер на
476.88 лева за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответното дружество претендира
присъждане на сумата 400 лева, включваща 200 лева – внесен депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от която има право на 109.22
лева.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1, да заплати на Г.М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "*********" № 21, вх. Б, ет. 3, ап. 9, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 1567 лева (хиляда петстотин шестдесет и седем
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди – увреждане на автомобил
марка „Форд", модел „Мондео" с ДКН ЕВ8450АС при настъпило на 01.12.2017 г. на ул.
„Орловска” ПТП, причинено от застраховано при ответника лице, заедно със законната
лихва за забава от предявяване на исковата молба – 03.08.2021 г. до окончателното
погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 208.07 лева (двеста и осем
лева и седем стотинки) – разноски за производство, пропорционално на уважената част
от исковете, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 1567 лева до предявения
размер от 1800 лева и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 355.56 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.08.2019 г. до 02.08.2021 г..
ОСЪЖДА Г.М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "*********" № 21,
вх. Б, ет. 3, ап. 9, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 109.22 лева (стои девет лева и двадесет и две стотинки) –
разноски за производството, пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
И.С. от АК-Габрово, сумата 476.88 лева (четиристоин седемдесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки) – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на ищеца Г.М. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8