№ 25295
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110129298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. С. Т. против В. В. В., в която са изложени
твърдения, че между страните е налице висящ делбен спор, по който е образувано гр. д. №
38455/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав. В хода на делото в открито
съдебно заседание от 19.05.2017 г. ответникът в настоящото производство е представил с
молба / лист 128, 129 и 130/ като приложение № 1 нотариална покана рег. № 4180, том II, №
123 от 19.05.2014 г., отправена от В. В. до С. Т. за заплащане на обезщетение за лишаване от
право на ползване на съсобствени недвижими имоти. Ищцата поддържа, че процесуалният й
представител адвокат Ф. оспорил молбата и приложенията, като изявленията на
пълномощника са отразени в съдебния протокол. В исковата молба са изложени твърдения,
че така представения от В. В. документ съдържа неверни данни относно подателя, липсва
подпис на получателя и няма отбелязване „връчено при отказ“. При така поддържаните
твърдения е направено искане представената в открито съдебно заседание от 19.05.2017 г.
нотариална покана да бъде призната за „неистински/неверен документ“, тъй като
отразените от нотариуса обстоятелства по връчване на документа в действителност не са се
осъществили и отправената от В. В. покана не е връчена на С. Т..
По делото е постъпила молба от ищцата, в която са изложени твърдения, че между
страните по спора е налице и друго висящо производство с предмет предявен от В. В. иск за
заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижими имоти, по който
е образувано гр. д. № 34381/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав. Ищцата
поддържа, че ответникът ведно с исковата молба, по която е образувано производството, е
представил препис от процесната нотариална покана, като процесуалният представител на
С. Т. е оспорил документа в хода на делото. В постъпилата молба са изложени твърдения, че
между страните по настоящото дело е налице и друг висящ спор с предмет предявен от В. В.
иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижими имоти, по
който е образувано гр. д. № 411195/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.
1
Ищцата поддържа, че ведно с исковата молба, по която е образувано производството, е
представил препис от процесната нотариална покана, като процесуалният представител на
С. Т. е оспорил документа в хода на делото. В депозираната молба са изложени идентични
съображения на развитите в исковата молба касателно неистинността на нотариалната
покана.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК е
недопустим, поради следните съображения:
При съобразяване на поддържаните в исковата молба твърдения, че ответникът е
представил процесния документ в хода на три граждански производства / гр. д. №
38455/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, гр. д. № 34381/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, 168 състав и гр. д. № 411195/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 27 състав/, по които страна е ищцата в настоящото производство следва да
бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК дава процесуално право на
заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този
начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК, чиято цел е да се обори
обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото –
формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната
доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Нотариалното
удостоверяване за връчване на нотариална покана има характер на официален
свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и
обстоятелства, и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ
нотариалното удостоверяване се ползва с обвързваща съда формална и материална
доказателства сила за удостоверените с него факти на основание чл. 179 ГПК. С
установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в
резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора
относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193, ал. 1 ГПК
представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за
установяване неистинност на документ. Правото да се оспори истинността на представен по
делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл.
193, ал. 1 срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната
страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори
представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с
отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може
да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на срока по чл.193, ал.1
ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на
срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се
преклудира. Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия
процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност. Съгласно
задължителните указания дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2012 г. по тълк. дело
№ 5/2012 г. на ОСГТК недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по
2
чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се
позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков
процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването
му по чл.193, ал.1 ГПК.
В случая ищцата поддържа, че процесната нотариална покана е оспорена в хода на
производствата, по които е представена от ответника, поради което последващо
производство за проверка на истинността на документа в частта на нотариалното
удостовеяване се явява недопустимо / така Решение № 238/03.07.2014 г. по гр. д. № 891/2014
г. на ВКС, IV ГО/.
Предвид изложеното съдът намира, че независимо дали ищецът е пропуснал срока по
чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори истинността на процесния документ или напротив истинността
е оспорена в хода на производствата, по които е представен документа, то предявеният иск
по чл. 124, ал. 4 ГПК се явява недопустим.
Предвид изложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната,
а производството прекратено. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 111525/02.06.2022 г. от С. С. Т. против В. В. В. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 29298/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3