Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261123
06.10.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 1154 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *– Търговски фирмен регистър на Париж, Франция,
със седалище и адрес на управление
гр. Париж, бул. О.№ 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
14, с която
се моли съда да приеме за установено, че ответникът А.М.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумите 569,81 лева, представляваща неплатена главница по
договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-11626992/12.02.2016
г., 167,71 лева възнаградителна лихва, дължима за
периода от 01.06.2016 г. до 12.10.2017 г., 172,42 лева мораторна
лихва, дължима за периода от 12.10.2017 г. до 17.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
261024/01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 7673/2020 г. на БРС. В условията на
евентуалност, в случай че съдът прецени, че кредитът не е обявен надлежно за
предсрочно изискуем, моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми поради обявяване на предсрочната
изискуемост с исковата молба.
Твърди се, че между страните е сключен договор за револвиращ
потребителски кредит № CARD-11626992/12.02.2016
г., съгласно който на длъжника е предоставена кредитна карта с максимален
кредитен лимит в размер на 1000 лева. След усвояване на суми по кредитната
карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. До 15-то число на месеца кредиторът издава месечно
извлечение за осъществените транзакции, като картодържателят
е длъжен да направи месечни погасителни вноски до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението. На 01.06.2016 г. длъжникът е преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана.
Ответната
страна чрез особен представител е оспорила исковете. Посочено е, че не е
установено по делото ответникът да е получил кредитна карта, да е ползвал
средства по нея. Неясно е как е определен размерът на главницата и лихвите, претендирани в настоящото производство. Ответникът не е
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземането по договора за
кредит. Изложени са доводи за погасяване на претенциите по давност.
Моли се съда
да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-11238715/10.04.2015 г., сключен
между А.М. и БНП Париба Пърсънъл Файненс. Дружеството е предоставило в заем сума в размер на
2155 лева за закупуване на стока от магазин. Страните са
договорили фиксиран годишен лихвен процент 30,65 %, а годишният процент на
разходите – 29,40 %. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 9 месечни
погасителни вноски от по 285,94 лева. Падежът на първата вноска е на 05.06.2015
г., а на последната такава – 05.02.2016 г. Предвидено е сключване на договор за
застраховка със застрахователна премия 168,40 лева. Представена е фактура, видно
от който сумата от 2155 лева е заплатена. В чл. 12 от договора е посочено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта. Представено
е приложение към договора с номер CARD-11626992, с което е предвидено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева при годишна лихва и такси за ползването му,
посочени в приложението, като за целта му издава кредитна карта Мастъркард. Приложено е месечно извлечение по кредитна
карта по договор, издадено за периода 16.08.2017 г. – 15.09.2017 г.
Изготвена
по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило,
че на 13.03.2016 г. М. е усвоил от револвиращия
кредит сумата 399,99 лева, като му е начислена и застраховка „пълна защита“ на
стойност 32 лева. Възнаградителната лихва за
усвоената сума е в размер на 73,45 лева за периода 01.05.2016 г. – 01.01.2017 г. Тъй като няма постъпили плащания по кредитната
карта, дължимите суми на равни вноски се усвояват от остатъка на кредитния лимит
по картата. На 15.03.2016 г. кредитополучателят е направил плащане на сумата
56,16 лева, като сумата е приспадната от размера на главницата от 505,44 лева
(включваща 399,99 лева усвоена сума, 32 лева застраховка, 73,45 лева възнаградителна лихва до 01.01.2017
г.). Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2020 г., задълженията
възлизат на 449,28 лева главница, 32 лева месечни такси, 51,79 лева вноски по
застрахователна премия, 204,45 договорна лихва за периода 01.06.2016 г. – 12.10.2017
г. (дата на предсрочна изискуемост), законна лихва за периода 13.10.2017 г. – 17.11.2020
г. в размер на 125,92 лева (изключвайки периода 12.03.2020 г. – 13.07.2020 г.).
Предявените искове са с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на
пълно и главно доказване да установи
наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало
по силата на сключен договор
за издаване
и ползване на кредитна карта, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил изправна
страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както
и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати
същото.
Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението,
както и уведомлението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. В тежест
на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно вноските си договора.
Съдът намира, че не
е установено по делото наличие на валидно облигационно отношение по повод
цитирания в исковата молба договор № CARD-11626992/12.02.2016 г. Приложен е договор за покупка на стоки CREX-11238715 от 10.04.2015 г., сключен
между страните, в който е предвидена възможност за издаване на кредитна карта
(чл. 12). Уговорено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитолучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит, но не по-късно от 18 месеца от първата
погасителна вноска по кредита. Всички задължения ще възникнат след активиране
на кредитната карта. Посочено в чл. 21 е, че кредитната карта ще бъде доставена
на кредитополучателя, с която ще бъде доставен и документ – приложение,
неразделна част от този договор. Цитираното приложение е приложено към исковата
молба, като е отбелязано, че същото е с номер CARD-11626992 към договор CREX-11238715/10.04.2015. Същото е подписано само от представител на кредитодателя,
но не и от кредитополучателя. Отбелязано е, че кредитният лимит по издадената
карта Мастъркард е в размер на 1000 лева при годишна
лихва и такси, посочени в документа. Посочена е годишна лихва в размер на 35
%/44,90 % в зависимост от вида на кредитната карта и месечна такса за
обслужване в размер на 4 лева. В исковата молба е посочено, че кредитната карта
е изпратена на кредитополучателя чрез куриер и му е предадена на 19.11.2015 г.,
видно от товарителницата, приложена по делото. В товарителницата обаче не е
отбелязано какво точно се връчва на М., посочено в същата е, че му се връчват „документи“, без
пояснение какви са те, т. е. не може да се приеме, че кредитната карта и
условията за ползване на същата са връчени на ответника. На следващо място
остана неустановено по делото кога е активирана кредитната карта и са усвоени
суми по нея, съответно кога е сключен договорът за издаване на кредитна карта.
В чл. 12 от договора за потребителски кредит е посочено, че всички задължения
по договора за издаване на кредитна карта ще възникнат след активиране от
кредитополучателя на издадената кредитна карта. В исковата молба е посочено, че
договорът е сключен на 12.02.2016 г., но по делото не е установено сключване на
договор именно на тази дата. Видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза на 13.03.2016 г. М. е закупил от виртуален
магазин мултимедийна система за автомобил на стойност 399,99 лева, заплатена от
кредитодателя – ищец на продавача по банков път, като
му е начислена и застраховка „Пълна защита“ на стойност 32 лева, включена в
общата стойност на главницата, дължима от ответника. По делото обаче не е
представено доказателство за извършване на това плащане, съответно за
активиране на кредитната карта. Налице е противоречие в датата на сключване на
договора, посочен в исковата молба – 12.02.20216 г., и посочената от вещото
лице дата на първа покупка чрез кредитната карта – 13.03.2016 г. Следователно и
не е изяснено по делото дали е включен между страните валиден договор за издаване
на кредитна карта.
Не може да се
приеме и че клаузите от чл. 12 до чл. 21 вкл. от договора за потребителски кредит съдържат елементи
на договор за кредитна карта, плащане по който се претендира в настоящото
производство, тъй като не е посочен конкретен
кредитен лимит, лихвен процент, годишен
процент на разходите, такси, размер
на минимална месечна вноска. Част от тези елементи се се съдържат в приложението
по чл. 21 от договора, но то е подписано само от
кредитодателя, следователно ответникът не е изразил насрещна воля за
приемане на
клаузите. Към момента на подписване
на договора приложението не е било изготвено, поради което М. не
може да се
счита обвързан от него. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът се сключва в
писмена форма, като активирането на кредитна карта (дори и да
бе установено в производството) е конклудентно
действие, което не може да
замести изискванията на закона относно
формата за сключване на договора. Ето защо съдът намира, че не е установено по
делото страните да са обвързани от договор за издаване и ползване на кредитна карта, плащане
по който се търси в настоящото производство, поради което предявените искове се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег.
№ *– Търговски фирмен регистър на Париж,
Франция, със седалище и адрес на управление гр.
Париж, бул. О.№ 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 14, за приемане
за установено, че ответникът А.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи
на ищеца сумите 569,81 лева, представляваща неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-11626992/12.02.2016 г., 167,71 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.06.2016 г.
до 12.10.2017 г., 172,42 лева мораторна лихва, дължима
за периода от 12.10.2017 г. до 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 261024/01.12.2020
г. по ч. гр. д. № 7673/2020 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева