Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
13.03.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийският районен |
Съд |
трети |
състав |
|||||||||||||||||
|
На |
тринадесети февруари |
година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина Байданова |
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна Суркова |
|
||||||||||||||||||
|
Като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
Гражданско |
дело номер |
1505 |
По описа за |
2019 |
Година |
|||||||||||||||
Предявен е иск с пр.чл.179, ал.1, предл.2 във вр. с
ал.2, във вр. с чл.187, ал.5, т. 2, ал.6 и ал.9 от ЗМВР и чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К.П.Д. против Главна дирекция „Национална полиция “-
МВР - гр.София , в която твърди, че бил
назначен със Заповед № RB 202203-001-04-534-58/22.03.05г. на Директора на
Дирекция „Национална жандармерия" като сержант в Зонално жандармерийско
управление - Кърджали, където и към настоящия момент работел и бил в служебно
правоотношение с ответника и за което приложимият закон е ЗМВР - специален по
отношение на ЗДСл. С оглед характера на заеманата длъжност, твърди,че полагал
труд и през нощта - от 22,00 часа до
06,00 часа съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време досега
се изчислявало сумарно, без часовете положен нощен труд да се преобразуват в
дневен труд и без да му се изплати възнаграждение за полагания от него
извънреден труд. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основна
заплата и допълнителни възнаграждения, сред които е предвидено и допълнително
възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Позовава се на разпоредбите в ЗМВР /чл.176, чл.178, ал.1 т.2, чл.187, ал.3 и
ал.5/ за същността и начините за определяне на възнаграждението на държавните
служители в МВР и за изчисляване на работното време и на действащата
подзаконова нормативна уредба, както и на предхождащата процесния период и
претендира, че в нормативната уредба е
налице празнота за разлика от предходни периоди досежно начина на изчисляване
на положения нощен труд, който следва да се умножава с коефициент от 0,143 и
доколкото за процесния период няма действащо правило за преобразуване на нощния
труд в дневен с посочения коефициент, счита, че на основание на Наредба за
структура и организация на работната заплата следва същият коефициент да се
приложи по отношение на формиране на допълнителното му възнаграждение за нощен
труд, като за процесния период от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. претендира да
е отработил извънреден нощен труд от 206,63 часа, които умножени с посочения
коефициент, се равняват на сумата 1 619,96 лева, посочена разделно за отделни
месечни периоди в исковата молба и представляваща допълнително възнаграждение
за положения от него извънреден нощен труд, получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент „1,143" .
Претендира и обезщетение за забава в размер на 500,00лв. в размер на законната
лихва за период от 1-во число на месеца, следващ този, за който се дължи
допълнително възнаграждение за извънреден труд до датата на предвяване на иска,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски. В съдебно заседание
изменя предявения иск за неплатен извънреден нощен труд в размер на 206,63 часа, чрез намалението му от сумата 1 619,96 лв. на сумата 1 454,84 лв. общо за
процесния период от 01.11.2016г. до
31.10.2019г., както и предявения иск за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД чрез намаляването му от 500,00 лв. на 19,507 лв. Прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представя
съображения в писмени бележки.
Ответникът Главна дирекция „Национална полиция “- МВР
- гр.София в срока за отговор по чл.131 от ГПК депозира два отговора на
исковата молба, с които оспорва исковете изцяло по основание и размер, като счита,
че начинът, по който ищецът предлага да се преизчисли положения нощен труд е
неотносим към определяне на възнаграждението за нощен труд с оглед специалната
нормативна уредба, касаеща изчисляването на размера за този труд, тъй като ЗМВР
е специален по отношение на останалите закони, регламентиращи трудовите, респ.
служебните правоотношения на служителите и реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурството, времето за отдих и
почивката на държавните служители за МВР,
уредени в издадените Наредби, посочени от ищеца, като само в първата от
дата 11.08.2014г. е предвидено умножение на общия брой часове нощен труд с
коефициент 0,143, а в следващите три наредби, обхващащи процесния период,
отчитането на нощния труд е по броят им, при което не е налице празнота в
нормативната уредба, обуславяща прилагане по аналогия на Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, която счита за неприложима, тъй като в
чл.179, чл.181, ал.3, чл.187, ал.3 и др. от МВР и подзаконовите нормативни
актове – например Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., на нощния труд е отделен
цял раздел и при празнота в закона, счита , че за служителите на МВР като
държавни служители по служебно правоотношение по аналогия следва да се приложи
ЗДСл и Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация,
непредвиждащи механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Счита и
че е налице различна по характер уредба на допустимия брой часове нощен труд по
чл.187, ал.3 от ЗМВР - до 8 часа и по чл.140, ал.1 от КТ - до 7 часа, при което
за първия няма основание за прилагане на посочения в ИМ коефициент. Претендира
исковете за главница и лихва да бъдат отхвърлени и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание в писмено становище поддържа
отговорите и оспорва по основание и размер исковата претенция, за което излага
съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК,
съдържащо присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото е признато за безспорно,че за
периода от 01.11.2016г.до 01.11.2019г. страните са във валидно служебно
правоотношение , възникнало по ЗМВР и че
ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици
при сумирано отчитане на отработеното време.
От изслушаното
и прието като неоспорено от страните заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява,че за процесния период на
ищеца за отработените часове нощен труд е заплатено възнаграждение в
размер на 0,25лв./ч. увеличение на час, съгласно заповед на министъра на
вътрешните работи на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, като ищецът е
отработил 1444,80 часа нощен труд, след преизчислението на който с
коефициент 1,143 по методологията на НСОРЗ при приравняване на нощния труд
към дневен, е налице разлика от 206,61 часа, остойностена на 1454,84лв. Вещото
лице е посочило, че месечното възнаграждение е изчислено на база положените
часове по норма и полученото основно трудово възнаграждение съгласно чл.187 от ЗМВР. Размерът на лихвата за всяко забавено месечно плащане по методологията на
НСОРЗ за процесния период , считано от 1-во число на следващия месец, за който
се дължи , до 31.10.2019г. вкл., възлиза на 195,07лв.
Спор по фактите в настоящото производство няма. Спорът
по делото е правен и касае въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1,143,
получен като съотношение между положения от ищеца 8 часа нощен труд към нощния
труд от 7 часа по чл.140 от КТ при работа на
смени на държавни служители в МВР
при сумарно отчитане на работното време. Иначе казано, при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите
на КТ и НСОРЗ
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и съгласно ал.3 същото се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно ал.5 т.2
от същия текст работата над определеното работно време труд държавните
служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден
труд, който съгласно ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане,
компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал.
7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал.
9. Не е спорно по делото и че
приложима за процесния период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /ДВ бр. 60
от 02.08.2016 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители /отм./,в която в чл.3,ал.3 е регламентирано, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, съответстващо на регламентацията в чл.187,ал.3 от ЗМВР. Съдът
намира, че в ЗМВР няма препращаща норма, даваща основание да се прилагат
субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените въз основа на този кодекс
подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ, тъй като ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на именно на служителите, работещи в
системата на МВР, с който по различен начин е реграментирано работното време,
трудовото възнаграждение и др. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а
съгласно чл. 178,ал.1
т.3 от ЗМВР допълнително възнаграждение се дължи и за извънреден
труд,какъвто се претендира в настоящия казус. Посочените нормативни актове
изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на
МВР, поради което съдът намира, че не е
налице непълнота/празнота в специалната уредба, поради което е неприложимо субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
Съдът намира,че непълнота в закона би била налице при липса на специална
нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай, тъй като за
положения от служителите извънреден труд и нощен труд са налице специални
нормативни актове, регулиращи правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ
е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може
да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице
специална правна уредба. В тази връзка, наличието на друга предходна различна
регламентация не е достатъчно основание да се приеме обратен извод. Ето защо,
доколкото претенцията за заплащане на извънреден труд, изчислена след
преобразуването на положения от ищеца нощен труд като работещ на смени по
правилата на чл. 9 от
НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери
приложение в служебното правоотношение между страните, съдът намира същата за неоснователна.
С оглед горното, следва да се отхвърли като
неоснователен и предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД,предвид обусловеността
му от уважаването на главния иск.
При постановяване на решението, съдът съобрази
трайната съдебна практика с решение № 55/07.04.2015г. по гр.д. № 5169/2014г. на
ВКС, определение № 416/26.04.2016г. по гр.д. № 373/2016г. на ВКС, решение
№ № 311/08.01.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП
направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лв. предвид материалния интерес.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.П.Д., с ЕГН **********,***, против Главна дирекция „Национална
полиция” - МВР, със седалище и адрес на управление: ***, обективно съединени
искове за сумата от 1454,84 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 206,63 часа извънреден нощен труд, преизчислен към дневен, през нощта
от 22,00 до 06,00 часа и за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г.
и сумата в размер на 195,07лв., представляваща лихва за
забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение, считано от
първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска - 01.11.2019г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА К.П.Д., с ЕГН **********,***,
да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР, *** направените по делото разноски в
размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: