РЕШЕНИЕ
№ 1701/27.8.2021г.
гр. Пловдив, 27.08. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в
съдебно заседание на втори
юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретар Р. Агаларева, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 772 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ "Емо- Р.И."***, ЕИК ***, подадена от
представляващия Р.И.М. против Решение
№ Ц2153-15-74/04.03.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставена без уважение подадената жалба срещу задължителни предписания № ЗД-1-15-00870451/27.01.2021 г. на
контролен орган на ТП на НОИ- Пловдив, с
които на осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда
и начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните
органи на НОИ, жалбоподателят
като осигурител е задължен в срок от 20 работни дни от получаването да коригира
подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО за осигурителен период от м.08.2019г. до
м.05.2020г вкл. за самоосигуряващото се лице Р.И.М.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че същият
е издаден при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Редовно
призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител
адвокат П., който поддържа
жалбата
и ангажира писмени и гласни доказателства. По
същество на спора счита, че няма законово задължение за ЕТ да задължава някое
друго лице да управлява дейността му по време на временна трудова
неработоспособност. Претендира
присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по
оспорването
–Директор на ТП на НОИ-Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва
жалбата като неоснователна. По същество на спора излага в писмени бележки подробно становище за законосъобразност
на издадения административен акт, който счита за съответен на събраните в
административното производство доказателства. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните и съобрази събраните доказателства,
прие следното от фактическа страна:
Със
Заповед № ЗР-5-15-00860686/07.01.2021г на
Директор на ТП на НОИ -Пловдив на контролен орган по разходите на ДОО в ТП на
НОИ-Пловдив е възложена проверка по
разходите на ДОО по отношение на жалбоподателя, във
връзка с упражнено от Р.И.М. право на парично обезщетение при бременност и
раждане по чл.50 от КСО за периода от 14.08.2019г. до 14.05.2020г., както и
парично обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст по чл.53 от КСО за
периода от 15.05.2020г. до 16.05.2021г.. В тази връзка
били направени редица констатации, отразени в Констативен
протокол № КП-5-15-00870458 от 27.01.2021г..
От изяснените при проверката обстоятелства бил направен извода, че Р.И.М. като собственик на ЕТ "Емо-Р.И."
е упражнявала лично трудова дейност за периода от 14.08.2019г. до 14.05.2020г..
Обосновката на това становище била изградена на основание направени справки
в информационните системи "Апис Регистър+", "Сиела" и
"Лакорда", където не било констатирано надлежно вписването на лице,
различно от собственика му, което да упражнява управленските и представителни
функции на ЕТ. Този извод според контролните органи
се подкрепял и от представени писмени
доказателства- копия на ГДД вх.№1600И0905084/02.04.2020г. на ТД на НАП -
Пловдив по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г., касов отчет за периода от 01.01.2020г. до
18.05.2020г., трудови договори и заповеди за освобождаване за лицата А.И.М. и свидетеля
Е.А.Ч., ведомости за изплатени трудови възнаграждения на работещите по трудови
правоотношения за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2020г..
Същевременно е установено, че от жалбоподателят са били подадени
данни с декларация обр. № 1 в Регистър на осигурените лица с посочени дни, през
които той е във временна неработоспособност.
Затова и с оглед направените констатации органът по контрол на осигуряването
при ТП на НОИ-Пловдив е издал задължителни предписания с №3Д-1-15-00870451
от 27.01.2021г. за коригиране на посочената информация. Предписанията са връчени на пълномощник
на 27.01.2021г. и жалбоподателят ги обжалвал с жалба
вх.№ 1012-15-68/09.02.2021г. по опис на НОИ-Пловдив, в която изложил
възраженията си, че не е упражнявала трудова дейност, а е била само във
временна неработоспособност, през което е получавала парично обезщетение поради
бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Приложил и допълнителни писмени доказателства, касаещи длъжностни
характеристики за длъжността продавач-консултант, договор за счетоводно
обслужване от 01.11.2016г. със "Славел ЕС" ЕООД в едно с
доказателства за заплащане на обслужването, уведомление за упълномощаване на
Славе Ет ЕООД и пълномощно на името на Й. П. със заверка на подписа от
26.01.2021г.. С процесното си Решение от 04.03.2021г.
Директор на ТП на НОИ-Пловдив приел, че направените възражения и представените
допълнително доказателства не могат да оборят установени фактите и
обстоятелствата, свързани с това, собственикът на ЕТ е упражнявал трудова
дейност по конкретни периоди, обосноваващи предписанието за промяна да подадените
данни. Приел, че извършването
на трудова дейност от самоосигуряващи се лица- еднолични търговци, избрали да
се осигуряват за общо заболяване и майчинство, на които при настъпване на
съответния осигурителен случай се изплаща парични обезщетения, винаги е
правоизключващ юридически факт спрямо изплащането на обезщетението. За това и коректността на подаваните за
тях данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица правилността
на данните, подавани по реда на Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Недоволен
от него жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство. В хода на провеждането
му са представени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите С.К.П.
– счетоводител на ЕТ и Е.А.Ч. – живещ на семейни начала с Р.М., свързани с
практическото осъществяване на дейността на ЕТ „ЕМО-Р.И.“ в процесния период от
м.08.2019г. до м.05.2020г., в която връзка излагат факти по отношение на
механизма на сключването на трудовите правоотношения и тяхното прекратяване,
така и основната дейност на търговеца, касаеща търговия на дребно в магазин за
хранителни стоки. Като доказателства са приобщени и документите от
административната преписка по обжалвания акт.
Като взе предвид
така установените факти и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на
оспорване е Решение №2153-15-74/04.03.2021г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив,
постановено на основание чл.
117, ал. 3 от КСО. Същото е индивидуален административен акт, жалбата е
подадена от неговия адресат – надлежна страна с право и интерес от обжалване.
Оспорването е направено в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустимо.
При
разглеждането на жалбата по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146
от АПК съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган в условията на заместване. Съгласно чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните
органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Директорът на ТП на НОИ, който се явява
ръководител по смисъла на цитираната разпоредба и притежава съответната
материална компетентност. Решението съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановяването му. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, като в хода на производството по
съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и обсъждането на
доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи, не са нарушени
принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на
съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите
им правомощия, нито има основание да се приеме, че някое от предприетите
действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не
съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На задълженото лице е
била осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения, същото е било редовно уведомявано както за откриването на
производството, така и за всички последващи действия на органите, а също и за
исканите от тях доказателства от значение за производството. Изискани са
доказателства за попълване на преписката, на база на които е извършена проверка
на релевантните обстоятелства. Предвид това съдът намира, че ответната
администрация е действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани
като основни принципи в административното производство и не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на състоялото се
производство. Ето защо и Решение №2153-15-74/04.03.2021г. на директор
на ТП на НОИ – Пловдив е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила, като не са налице основания за
неговата нищожност.
По съществото на
спора съдът счита, че обжалваното решение е издадено в съответствие с
материалния закон и с неговата цел, предвид следното:
По делото не е
спорно, че през процесния период жалбоподателят е бил регистриран като ЕТ и
като такъв е самоосигуряващо се лице, което се е осигурявало за общо заболяване
и майчинство. Няма спор и за това, че
жалбоподателят се е ползвал от правото си като самоосигуряващо лице –едноличен
търговец да реализира правото си на парично обезщетение
по чл.50 от КСО за времето от 14.08.2019г. до 31.10.2020г.. Спорът е единствено
относно това, дали лицето е упражнявало трудова дейност за времето, през което
е получила полагащото и се парично обезщетения за отглеждане на малко дете до 2
годишна възраст по чл.53 КСО и в тази връзка дали следва да се коригират
подаваните от лицето данни с декларация обр.№1 от Наредба №Н-13 от
17.12.2019година за дни в парични обезщетения за временна неработоспособност. От
писмените и гласни доказателствата се установява безспорно, че Р.М. за времето от
14.08.2019г. /когато е започнало изплащане на обезщетение за отглеждане
на малко дете до 2 годишна възраст/ до 14.05.202020година не е вписала друго
лице като управител на ЕТ и същевременно е действала като такъв във връзка със
сключване и прекратяване на трудови правоотношения с други служители. За да
обоснове твърдението, че не е упражнявала трудова дейност, от свидетелите П. и Ч..
се излагат факти, че не е участвала реално и пряко в управлението и търговската
дейност през времето, когато е била във временна
неработоспособност по чл.53 КСО. Така изложените свидетелски показания не могат
да оборят установените от контролният орган безспорни обстоятелства, че в
процесния период от време са налице нейни действия по прекратяването на редовни
трудови правоотношения с две лица, единият от които свидетеля Ч... Така сключените
трудови договори с наетите лица са били във валидна писмена форма, подадено е
уведомление до НАП, изготвена е длъжностна характеристика и е издадена една
редовна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Безспорен е извода, че друго лице освен управителят на ЕТ няма правомощия да
извърши тези действия, в предвид обстоятелството, че за този период не е имало
определено друго лице за прокурист или управител. Твърденията на свидетелят П.,
че е подготвяла технически необходимата документация по оформяне на ведомости
за възнаграждения и прекратяване на трудовите правоотношения с наетите лица, за
което е взаимодействала в този период от време само и единствено със свидетеля Ч..,
но не и с Р.М., не може да опровергае изводите на контролните органи, които са
изградени законосъобразно на база представените им писмени доказателства във
връзка с осъществяваната дейност. Административният орган е изложил в
пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от
представената административна преписка, и те не се оборват от събраните в
съдебното производство доказателства. Като цяло събраните гласни и писмени
доказателства по никакъв начин не установяват факти, потвърждаващи липса на
реално изпълнение на трудовите задължения от страна на жалбоподателя. Обстоятелствата,
предмет на проверката по КП №
КП-5-15-00870458 от 27.01.2021г. законосъобразно
са били възприети от административният орган. Така правилен е извода на
органите по осигуряване, че за посоченият период от време е налице упражнявана
трудова дейност от Р.М., което налага корекция на подаваните данни съгласно
чл.2 ал.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, което става с
декларация обр.№1 от приложение №1 от нея.
По правило съдът
приема за неосъществен недоказания факт. В случаят пред съда остава недоказано
първоначалното твърдение на жалбоподателя, че за посоченият период в
конкретните дни той не е започнал да упражнява трудова дейност, за която се
осигурява за общо заболяване и майчинство. Жалбоподателят не съумя да докаже
това с необходимите и съответни на доказателствената му тежест доказателства по
действително изпълнение на дейностите по прекратяване на сключените трудови
договори и съставяне на разплащателни ведомости. Недоказан остава фактът, че той
не е извършвал каквато и да е друга трудова дейност на позицията управител на
ЕТ. Наведените косвени факти с показанията на свидетелите П. и Ч.. не могат да
опровергаят този извод, изграден на база законосъобразно изготвени документи от
него. При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че единственият логичен и обоснован извод е, че в
посоченият от контролните органи период действително е била упражнявана трудова
дейност от М., което обосновава и необходимостта от даване на задължителните
преписания по коригиране на подаваните данни в подаваната декларация бор.№1
като самоосигуряващо се лице. Тези фактически констатации имат определящо
значение за спора от правна страна, тъй като по смисъла на чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност. Ето защо във връзка с констатираните
несъответствия, правилно административният орган е задължил с предписание
осигурителя да заличи подадените данни за самоосигуряващо
се лице както следва по конкретно посочени периоди от м.
08.2019г. до м.05.2020година, с конкретно посочени вид осигурен, отработени дни
с осигурителни вноски, дни във временна неработоспособност и осигурителен
доход, върху който се дължат осигурителни вноски, с попълване на процентът
осигурителна вноска за фонд ДОО.. Обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „Емо-Р.И.“
срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-00870451\27.01.2021година
на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив е законосъобразно, а подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход
на делото основателна е претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като съдът му присъжда такива в претендирания размер на 100
лева на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл.
118, ал. 3 от КСО във вр. с чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
"Емо- Р.И."***, ЕИК ***, подадена от
представляващия Р.И.М. против Решение
№ Ц2153-15-74/04.03.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставена без уважение подадената жалба срещу задължителни предписания № ЗД-1-15-00870451/27.01.2021 г. на
контролен орган на ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ "Емо-
Р.И."***, ЕИК ***
представляван от Р.И.М., да заплати на ТП
на НОИ – Пловдив разноски по настоящото дело в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението може
да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: