№ 13
гр. Търговище, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530100580 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за установяване на вземане
– за незаплатени месечни и еднократно абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги/абонаменти, допълнителни пакети/; за незаплатени
лизингови вноски; за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент и услуги; за неустойка, представляваща разликата в цената на
устройства, по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410
от ГПК по Ч.гр.д. № 178/2023г. по описа на РСТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед №
92/07.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 178/2023г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/
да заплати на ищеца сумата от общо 2366,20 лв., представляваща общ сбор
от неплатени задължения по договори за електронни съобщителни услуги и
договори за лизинг, обективирани във фактура № **********/05.05.2021г. за
клиентски номер 0065268**, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2023год. до окончателното й плащане.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 във вр.
чл.47 ал.1 от ГПК. Указано е на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, което последният е сторил в законния срок.
Ответникът е сключил с Йеттел България ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД):
-допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г. и договор за лизинг със
същата дата за Базови аксесоари;
1
-допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г., договор за лизинг със
същата дата за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black и договор за лизинг
със същата дата за НUAWEI Р40 lite 128GВ Dual Gгееn. ;
-договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. и договор за лизинг със същата дата за Базови аксесоари.;
-договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. и договор за лизинг със същата дата за Базови аксесоари.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие
на което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД) на 29.04.2021 г. (за договора за лизинг
- чл.11, ал.1 от Общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни
услуги: т. 196 от Общите условия).
Предвид това, към 05/05/2021 година длъжникът е имал задължения за
преходни периоди в размер на 663,08 лв., както и дължими лизингови вноски
за периода 05/04/2021-04/05/2021 г. в размер на 1063,00 лв., от които сума в
размер на 391,80 лв. по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG
Galaxy А71 128GB Dual Black, сума в размер на 489,80 лв. по договор за
лизинг от 29.12.2020 г. г. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green, сума в
размер на 58,40 лв. по договор за лизинг от 4.12.2020 г. за Базови аксесоари,
сума в размер на 38,00 лв. по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за Базови
аксесоари и сума в размер на 85,00 лв. по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
Базови аксесоари.
Задълженията за предходен период в общ размер на 663,08 лв. са
обединени във Фактура № **********/05.01.2021 г., Фактура
№ **********/05.02.2021 г., Фактура № **********/05.03.2021 г. и
Фактура № **********/05.04.2021 г., като във всяка фактура е посочено
подробно как е формирано вземането.. Общата стойност на цитираните
фактури е в размер на 663,53 лв. от тази сума е приспадната сума в размер на
0,45 лв., която сума е предплатена от длъжника при подписване на
договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след
издаване на фактурите.
Вследствие на което към настоящия момент длъжникът има задължение
за предходен период в размер на 663,08 лв., формирано както следва:
233,45 лв., дължими за период 05/12/2020-04/01/2021 г., от които:
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г. сума в размер на 36,93 лева,
представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и
сума в размер на 2,92 лв. вноска по договор за лизинг от г. за Базови
аксесоари.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
2
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. сума в размер на 91,50 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 19,59 лв. вноска по договор
за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black и сума
в размер на 24,49 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за HUAWEI
Р40 lite 128GB Dual Green.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 30,66 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и
сума в размер на 1,90 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
Базови аксесоари.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 15,20 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума
в размер на 4,25 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за Базови
аксесоари и сума в размер на 6,01 лв. за услуга „Плати с Теленор дигитално
съдържание“.
Общо дължимата сума по фактурата е в размер на 233,90 лв. от тази
сума е приспадната сума в размер на 0,45 лв., която сума е предплатена от
длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди
или е частично плащане след издаване на фактурите.
250,47 лв., дължими за период 05/01/2021-04/02/2021 г., от които:
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г. сума в размер на 86,27 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 2,92 лв. вноска по договор
за лизинг от 4.12.2020 г. за Базови аксесоари.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. сума в размер на 68,24 лв.,
представляващи абонаментна такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги, сума в размер на 19,59 лв. вноска по договор за
лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black и сума в
размер на 24,49 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за HUAWEI
Р40 lit е 128GB Dual Green.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 14,89 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и
сума в размер на 1,90 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
Базови аксесоари.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 9,89 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума
3
в размер на 4,25 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за Базови
аксесоари и сума в размер на 18,03 лв. за услуга „Плати с Теленор дигитално
съдържание“.
- 166,09 лв., дължими за период 05/02/2021-04/03/2021 г., от които:
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г. сума в размер на 36,98 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 2,92 лв. вноска по договор
за лизинг от 4.12.2020 г. за Базови аксесоари.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. сума в размер на 52,98 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 19,59 лв. вноска по договор
за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black и сума
в размер на 24,49 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за HUAWEI
Р40 lite 128GB Dual Green.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 13,99 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и
сума в размер на 1,90 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
Базови аксесоари.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 8,99 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума
в размер на 4,25 лв. вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за Базови
аксесоари.
-13,07 лв., дължими за период 05/03/2021-04/04/2021 г., от които:
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. сума в размер на 12,00 лв.,
представляващи частична вноска по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 1,07 лв., представляващи частична вноска по
договор за лизинг от 29.12.2020 г. за Базови аксесоари.
При сключването на договор с Йеттел България ЕАД, всяко лице
получава един или повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД
обединява всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под
един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но
всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице,
носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Йеттел България
ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се
4
формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към
момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от
предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената
фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на
неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от
дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента
задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни
периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. В
системата на Теленор България ЕАД длъжникът Д. М. А. е с клиентски номер
0065268**.
Сумата в размер от 640,12 лв., представлява неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги, формирани както следва:
-По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г. сума в размер на 117,89 лева,
представляваща три месечни такси,
-По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. сума в размер на 441,87 лв.,
от които 155,35 лв. - три месечни такси и сума в размер на 286,52 лева за
SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black, представляваща разлика между
цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг.
-По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 48,72 лв., представляваща три месечни такси.
-По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г. сума в размер на 31,64 лв., представляваща три месечни такси.
Всички непогасени и изискуеми задължения на Д. М. А. в размер на
2366,20 лева са обединени във Фактура № **********/05.05.2021г. за
клиентски номер 0065268**, със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването и.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи така
предявените обективно съединени искове за установяване на вземения в
общ размер на 2366,20 лв., от които:
- 490,56 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп. пакети), от които:
-160,18 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г., дължими за период
05/12/2020-04/03/2021 г.
-212,72 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г., дължими за период
5
05/12/2020-04/03/2021 г.
-59,54 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г., дължими за период 05/12/2020-04/03/2021 г.
-58,12 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г., дължими за период 05/12/2020-04/03/2021 г.
-1235,52 лева, дължими за лизингови вноски., от които:
-67,16 лв., дължими вноски по договор за лизинг от 4.12.2020 г. за
Базови аксесоари за период 05.12.2020-04.05.2021 г.
-575,27 лв, дължими вноски по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green за период 05.12.2020-04.05.2021 г.;
-450,57 лв, дължими вноски по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black за период 05.12.2020-04.05.2021 г.;
-43,70 лв, дължими вноски по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
Базови аксесоари за период 05.12.2020-04.05.2021 г.;
-98,82 лв, дължими вноски по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
Базови аксесоари за период 05.12.2020-04.05.2021 г.;
353,60 лева, дължими неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги, от които:
-117,89 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г., представляваща три
месечни такси.
-155,35 лв., дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г., представляваща три
месечни такси.
-48,72 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г., представляваща три месечни такси. Като клаузите за неустойка
са обективирани в т.11 от договора, сключен с длъжника.
-31,64 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020г., представляваща три месечни такси. Като клаузите за неустойка
са обективирани в т. 11 от договора, сключен с длъжника.
-286,52 лева, дължими неустойки за SAMSUNG Galaxy А71 128GB
Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black.
6
Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален
представител в открито заседание. С писмена молба Вх.рег.№
11179/28.12.2023г. поддържа предявените искове. Моли да му бъдат
присъдени разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47
ал.1-5 от ГПК. Подаден и писмен отговор от назначения особен процесуален
представител на ответника в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК,
видно от който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Възраженията на ответната страна, направени в писмения отговор са
следните:
-Не е спазено изискването по чл.147 ал.1 от ЗЗП, а именно клаузите в
договорите, предлагани на потребителите, да са съставени по ясен и
недвусмислен начин.
Голямата част от клаузите са изписани с изключително дребен шрифт-
нечетлив. Изложеното създава невъзможност или в най-добрият случай
затруднение и сериозни предпоставки за убягване от вниманието на абоната
на съществени клаузи. Разпоредбата на чл.147 от Закона за защита на
потребителите разписва, че клаузите на договорите , предлагани на
потребителите трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, и да
не създават неяснота и съмнение относно смисъла на определено условие.;
-Не е спазено изискването по чл.147а, ал.1 във вр. ал.4 и ал.5 от ЗЗП.
Не е достатъчно и не следва да приеме и тълкува, че Общите условия
на договора и деклариране на получаването им от потребителя означават че
същият са е съгласил с тях и ги приемат. Този факт подлежи на доказване от
ищеца.;
-Клаузите в ОУ са неравноправни, тъй като налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договорите, на осн. чл.143 т.10 от ЗЗП. Съдържащите се в
Общите клаузи условия поначало не са уговорени индивидуално с
конкретния потребител-в случая ответника. По тази причина той не би могъл
да изрази становище по тяхното съдържание , с оглед огромния им обем .
-По отношение на представените фактури, същите са частни документи
и съставляват доказателство, доколкото са подписани от лицата, че
направените в тях изявления са направени от тези лица.
Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се
представлява от назначения особен процесуален представител – адв. Л. М. от
АК-Търговище, която моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 92/07.02.2023г. по
7
Ч.гр.д. № 178/2023г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника – Д. М. А.
да заплати на кредитора – „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: *********
следните суми: сумата от 2366.20лв., представляваща общ сбор неплатени
задължения по договори за електронни съобщителни услуги и договори за
лизинг, обективирани във фактура № **********/05.05.2021г. за клиентски
номер 0065268**, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023год. до
окончателното й плащане, както и сумите от 47.32в., представляваща
направени по делото разноски - държавна такса на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и
сумата от 501.97лв. -адвокатско възнаграждение, е на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства:
Неизпълнение на задължения по допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 4.12.2020
г. и договор за лизинг със същата дата за Базови аксесоари;
Неизпълнение на задължения по допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 29.12.2020
г., договор за лизинг със същата дата за SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual
Black и договор за лизинг със същата дата за НUAWEI Р40 lite 128GВ Dual
Gгееn.;
Неизпълнение на задължения по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. и договор за лизинг със
същата дата за Базови аксесоари;
Неизпълнение на задължения по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. и договор за лизинг със
същата дата за Базови аксесоари.
Задълженията на длъжника са обединени във Фактура№
**********/05.05.2021г. за клиентски номер 0065268**.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. На
заявителя е указано да предяви иск по реда на чл.415 ГПК, което обуславя и
правния му интерес да предяви иск. Ищецът е подал искова молба в законния
едномесечен срок за установяване на вземане – общо за сумата от 2366,20 лв.,
като е уточнил, че от тази сума: - 490,56 лева, дължими за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети); -1235,52 лева, дължими за
лизингови вноски; 353,60 лева, дължими неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги; 286,52 лева, дължими неустойки за SAMSUNG
Galaxy А71 128GB Dual Black, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual
Black.
От представените от ищеца писмени доказателства се установи
следното:
Безспорно е, че между ищеца „Йеттел България“ ЕАД /с предходно
8
наименование „Теленор България“ ЕАД/ , като оператор, и ответника – Д. М.
А. , като потребител, е сключено допълнително споразумение от 04.12.2020г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ************, за
ползване на абонаментен план Тотал +, при конкретно посочени ценови
условия в т.ч. месечен абонамент при първоначалния срок на договора – 36.99
лв. и след първоначалния срок на договора – 41.99 лв. Първоначалният срок,
за който е сключено допълнителното споразумение е 24 месеца, считано от
04.12.2020г. до 04.12.2022г. След изтичане на срока от 24-месеца,
споразумението се превръща в безсрочно и може да бъде прекратено по
всяко време от действието му. В края на това споразумение е записано, че с
подписването на този договор са предоставени/закупени 0 устройства, след
което потребителят се е подписал. Съгласно декларация-съгласие от
04.12.2020г., потребителят получил от представител на оператора екземпляр
от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се е
задължил да ги спазва, като същите са приложими за всички СИМ
карти/номера ползвани от потребителя към момента на подписване на същата
декларация, както и за бъдещи такива. Съгласието на потребителя с ОУ е
удостоверено с неговия подпис. След като са му били предоставени и е
изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн. чл.147а от
ЗЗП. Освен екземпляр от ОУ потребителят е получил като приложение и
ценова листа за абонаментните планове на частни и корпоративни лица от
дата 04.12.2020г.
Към посоченото по-горе допълнително споразумение от 04.12.2020г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ************,
не са представени по делото и няма договор за лизинг от същата дата за
базови аксесоари.
Между същите страни е сключено допълнително споразумение от
29.12.2020г. към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************ за ползване на абонаментен план Тотал +, при конкретно
посочени ценови условия в т.ч. месечен абонамент при първоначалния срок
на договора – 52.99 лв. и след първоначалния срок на договора – 57.99 лв.
Първоначалният срок, за който е сключено допълнителното споразумение е
24 месеца, считано от 29.12.2020г. до 29.12.2022г. По същия начин, както в
предходното допълнително споразумение са уговорени неустойките при
предсрочно прекратяване, но за не повече от 3 месеца и съответно разликата в
цената на устройството между стандартната цена и общата лизингова цена за
оставащия срок на договора; действието на договора след изтичане на 24-
месечния срок; изразеното писмено съгласие с ОУ. В това споразумение е
записано, че при подписването му потребителят получава следното
устройство: SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black, като цената в брой
или обща лизингова цена с абонаментен план е 470.16 лв., а стандартната
цена на устройството е 859.90 лв. и съответно отстъпката от стандартната
цена е 389.14 лв.
9
Между страните, въз основа на посоченото споразумение за същия
номер ************ е сключен договор за лизинг от 29.12.2020г. за
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 19.59лв. всяка с
включен ДДС, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Лизингополучателят е декларирал писмено , че е получил, запознат е изцяло,
приема Общите условия на договора за лизинг на устройство.
Между страните и за същия номер ************ е сключен договор за
лизинг от 29.12.2020г. за мобилно устройство НUAWEI Р40 lite 128GВ Dual
Gгееn на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
24.49лв. всяка с включен ДДС, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, като о Общата лизингова цена е 563.27 лв.
Лизингополучателят е декларирал писмено, че е получил, запознат е изцяло,
приема Общите условия на договора за лизинг на устройство. Общата
лизингова цена е 563.27 лв.
Между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ************ от 29.12.2020 г. В този договор за мобилни услуги е
избран абонаментен план Тотал +; с месечен абонамент за първоначалния
срок на договора: 13.99 лв. на месеца - за 24 месеца; месечен абонамент:
16.99 лв. на месец след изтичане на първоначалния срок на договора.
Първоначалният срок, за който е сключен договора е 24 месеца, считано от
29.12.2020г. до 29.12.2022г. ОУ са неразделна част от договора.
Към визирания договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 29.12.2020 г. не е представен по делото като писмено
доказателство и няма договор за лизинг от същата дата 29.12.2020 г. за базови
аксесоари. Не е ясно кои са тези т.нар „Базови аксесоари“, каква е общата
лизнигова цена и съответно брой и размер на лизинговите вноски.
Между страните е сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ************ от 29.12.2020 г. В този договор за мобилни услуги е
избран абонаментен план Интернет 10.99; с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора: 8.99 лв. на месеца - за 24 месеца; месечен
абонамент: 10.99 лв. на месец след изтичане на първоначалния срок на
договора. Първоначалният срок, за който е сключен договора е 24 месеца,
считано от 29.12.2020г. до 29.12.2022г. ОУ са неразделна част от договора.
Към визирания договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 29.12.2020 г. не е представен по делото като писмено
доказателство и няма договор за лизинг от същата дата 29.12.2020г. за базови
аксесоари. Не е ясно кои са тези т.нар „Базови аксесоари“, каква е общата
лизнигова цена и съответно брой и размер на лизинговите вноски.
Както в раздел III. чл.2. от сключеното на 04.12.2020г. допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер
************, така и в сключеното на 29.12.2020г. допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
10
************, а също и в двата договора за мобилни услуги: договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. и договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г., е
уговорено, че в случай на прекратяване на настоящия договор преди
изтичане на срока посочен в чл.1. от този раздел по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-
високи според условията месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.
В случай, че са налице отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата
между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана за оставащия
срок на договора; и (б). в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
Ищецът в качеството му на оператор е изпълнил задълженията си по
договорите и допълнителни споразумения за предоставяне на мобилни услуги
по съответния абонаментен план и за предоставяне на устройствата по
договорите за лизинг.
Твърдението на ищеца е, че ответникът в качеството му на потребител
по договорите/допълнителните споразумения не е изпълнил задълженията си
за плащане по издадените фактури за услуги, които е ползвал в периода от
05.12.2020г. до 04.04.2021г. за клиентския номер, който се асоциира с него.
На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги, операторът е издал за потребените от
клиента услуги, които са задълженията за предходен период в общ размер на
663,08 лв. 4 бр. фактури: Фактура № **********/05.01.2021 г.,
Фактура № **********/05.02.2021 г., Фактура №
**********/05.03.2021 г. и Фактура № **********/05.04.2021 г., като във
всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл.27 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги плащането на посочената сума се извършва
в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването и. Няма, нито твърдения, нито доказателства от ответника, че
11
изобщо е платил посочената сума в указания срок или дори и след това, и
към настоящия момент.
Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор
за мобилни услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“,
чл.19б. от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги. Съгласно чл.19б, б.“в“ от визираните ОУ, операторът
има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно
да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че
потребителят: не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуален договор, съответно тези ОУ.
Правото на лизингодателя да прекрати едностранно договора за лизинг
е регламентирано в чл.11 ал.1 от ОУ на договор за лизинг. Така
лизингодателят може да развали договора и в следните случаи: -
неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни,
включително в хипотезата на неговото прекратяване от лизингополучател в
качеството му на абонат на мобилни или фиксирани услуги, предоставяни от
лизингодателя. На осн. чл.11 ал.2 от ОУ на договор за лизинг - при разваляне
на договора по вина на лизингополучателя последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на останалите и неплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор
между страните, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг в т.ч. и за неустойки и др. Развалянето на
договора за лизинг се извършва с едностранно писмено изявление, без да е
необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение /чл.10
ал.2 от ОУ/. След като прекратяването е по вина на лизингополучателя
лизингодателят има право на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски
съгласно чл.12 от ОУ на договора за лизинг.
Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договорите за
плащане, ищецът едностранно прекратил всички посочени по-горе договори
на 29.04.2021г. т.е. преди изтичане сроковете на договорите на 04.12.2022г.
или 29.12.2022г., на осн. чл.19б, б. „в“ от ОУ за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги и на осн. чл.11 ал.1 от ОУ
на договора за лизинг.
Въпреки, че според ищеца при едностранно прекратяване от негова
страна не е необходимо писмено предизвестие за прекратяване на договорите
за мобилни услуги и договорите за лизинг, тъй като прекратяването им е по
вина на ответника – поради неизпълнение на неговите задължения за
плащане, все пак ищецът изпратил т.нар. последна покана за доброволно
плащане, изд. на 05.04.2021г. В същата покана е посочено, че договорите за
мобилни услуги ще бъдат прекратени; към посочените суми ще бъдат
начислени неустойки и оставащите лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми, при неплащане – „в срок до 10 дни от датата на това писмо.“.
12
Съгласно представеното удостоверение № 04-18-32/14.12.2023г. /издадено
след 06.02.2023г. когато е подадено заявление по чл.410 от ГПК и съответно
след 11.05.2023г. когато е предявен иска по чл.422 ГПК/, изд. от Областна
пощенска станция-Търговище в състава на РУ-Варна „СИР“ на „Български
пощи“ ЕАД, хибридна пратка на клиент Д. А. гр. Търговище 7700, ул.
„Скопие“ е доставена на посочения от подателя адрес за доставка в срока на
договора, тъй като същата липсва в отчета към възложителя за недоставени
пратки; обявеният начин на доставка е до пощенска кутия. Няма дата на
доставка. Както последната покана за доброволно плащане от 05.04.2021г.,
така и удостоверението от „Български пощи“ ЕАД от 14.12.2023г., се
споменават за първи път и се представят от ищеца едва с последната молба -
Вх.рег.№ 11179 от 28.12.2023г. преди откритото заседание по делото.
Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на
общо 2366,20 лева са обединени във Фактура № **********/05.05.2021г. за
клиентски номер 0065268**, със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването и – до 20.05.2021. След това на 06.02.2023г. е подадено заявление
по чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване задължението на ответника да
заплати сумата в общ размер на 2366,20 лв., от които: - 490,56 лева, дължими
за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети); -1235,52 лева,
дължими за лизингови вноски; - 353,60 лева, дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги; -286,52 лева, дължими неустойки за
SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black, представляваща разлика между
цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71
128GB Dual Black.
Основателността на предявения иск за сумата от 490,56 лева,
представляваща общо стойността на дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети), за конкретно посочени по-горе периоди по
договори/допълнителни споразумения, се обуславя от предпоставките:
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, елемент
от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична
сума; настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице. Представените договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, цитирани по-горе, и ОУ към тях съставляват и
установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения
между страните, които са срочни и валидни. В този смисъл за претендирания
от ищеца период, отразен във фактурите, страните са били обвързани от
облигационно правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи
елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на
13
конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението
на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за
доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално
изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи
факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на
ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното
неизпълнение за доказано. За да е елемент от правоотношението
задължението на ответника да заплати стойността на потребени
далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им
предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури и
кредитни известия не са подписани от получателя на отразената в тях
облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в
който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет.,
даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е
данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи
път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която
следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите
не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е
основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството,
че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с
оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало
задължението за заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението
на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите
условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на
издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет
на исковите претенции са с настъпила изискуемост. Наличието на всички
конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността
на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на
валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на
стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез
далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното,
са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на
вземането за стойността на месечни абонаментни такси на обща стойност
490,56 лева.
Несъмнено се установи, че в текста на договорите за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към такива договори за мобилни услуги, че
потребителят е получил съответна СИМ карта; изписан е номера и; и
потребителят се е подписал. Мобилният оператор е изпълнил задълженията
си по договора за мобилни услуги, като е осигурил достъп на абоната до
своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги.
Фиксираните месечни абонаментни такси се дължат по силата на самото
сключване на договора за мобилни услуги, след като потребителят е получил
14
активна СИМ карта, даваща достъп до мрежата на оператора. Цената за
месечните абонаментни планове се дължи независимо от реалното
потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на
задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от
мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Ответникът не
е оспорвал автентичността на подписа си в договора, няма нито твърдения,
нито доказателства , че е платил претендираните абонаментни такси за
посочения период.
Досежно иска за сумата в размер на 1235,52 лева - дължими за
лизингови вноски, ищецът следва да докаже по иска с правна квалификация
чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД: извършена двустранна правна сделка –
сключен договор за лизинг, изпълнение на задължението си да предаде
лизинговата вещ на лизингополучателя и настъпила изискуемост на
задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски.
Безспорно е, че страните са сключили визираните по-горе договори за
лизинг, които ведно с ОУ на договор за лизинг, са източник на облигационно
правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да
предостави за ползване движима вещ посоченото устройство във връзка с
мобилен номер на лизингополучателя срещу задължението на последния да
заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план.
Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е
настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно, като покана от страна на
кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с
подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят
му е предал устройството, предмет на договора. Съгласно чл.4 от договорите
за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава,
че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектуван с цялата документация, включително
гаранционна карта. Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на
иска всички лизингови вноски по договорите за лизинг са с настъпил падеж,
още повече че изобщо не се твърди лизингополучателят да е върнал
лизинговата вещ - предмет на съответния договор, намира, че предявеният
иск за дължими за лизингови вноски е доказан по основание и размер само
за сумата от 1025.84 лв., представляваща общо стойността на дължими
вноски по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual
Green за период 05.12.2020-04.05.2021 г. и по договор за лизинг от
29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black за период
05.12.2020-04.05.2021 г.
Доколкото не са представени от ищеца договори за лизинг на базови
аксесоари и не се доказа какви са условията по тези договори, съответно
основание и размер на вземанията, то искът за дължими лизингови вноски за
размера над 1025.84 лв. до пълния претендиран размер от 1235.52 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен.
15
По отношение на сумата в размер на 353,60 лева, представляваща общо
стойността на претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги, съдът счита следното: Неустойката за предсрочно прекратяване на
услуги се дължи и начислява на осн. раздел III. чл.2. от посочените по-горе
допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги и съответно
посочените също договори за мобилни услуги. В неустоечната клауза е
посочено, че неустойка се дължи при прекратяването на договора за мобилни
услуги преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение
на задълженията на потребителя, произтичащи от договора, други документи
свързани с него, в т.ч. и ОУ. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по допълнителните споразумения и отделно от тях – по
договори за мобилни услуги, за заплащане на изискуемите абонаментни такси
и услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. За да се установи дължимостта на претендираната неустойка
/право на ищеца да начисли такава/, на първо място следва да се докаже, че
процесните договори са прекратени.
Съгласно чл. 19б б.“в“ и чл. 75 от Общите условия, ищцовото
дружество има право, не и задължение, при наличие на сочените хипотези да
прекрати едностранно индивидуалния договор, поради което и волеизявление
за прекратяване е необходимо да бъде отправено. Още повече, че в случая
доколкото се претендира неустойка във връзка с твърдяно неизпълнение на
задължение на насрещната страна по договора, се касае до упражнено от
страната право да развали договора. Доколкото в случая не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. В случая както бе
посочено по-горе, не са ангажирани доказателства ответникът да е
уведомяван за прекратяване на договорните правоотношения преди датата на
завеждане на исковата молба, поради което и не следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на неустойка. Видно от съдържанието на ОУ
прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно,
поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от
оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка.
Съгласно т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на
ВКС законът не съдържа нарочна уредба относно начина, по който следва да
се извърши връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, като начинът на удостоверяване на връчването на документа
е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ на уведомяване,
какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. Според
16
ищеца избраният начин на връчване на уведомлението на длъжника чрез
пощенска пратка е до пощенска кутия. Като доказателство за отправяне на
надлежна последна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за
разваляне на договора е представено удостоверение от Областна пощенска
станция-Търговище на „Български пощи“ ЕАД, съгласно което пощенската
пратка е доставена в срока на договора, тъй като същата липсва в отчета към
възложителя /“Йеттел България“ АД – по договор за доставка на хибридни
пратки, в сила от 01.04.2020г., изпълнител по който е „Български пощи“ЕАД/
за недоставени пратки.
Съгласно чл. 36 от Закона за пощенските услуги (ДВ бр. 53/05.07.2019
г.) пощенските пратки по чл. 34 се доставят на потребителите на местата или
съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3. Според действащата към моментна на
предаване на пощенската пратка за доставка на адресата разпоредба на чл. 6,
ал. 3 ЗПУ (ДВ бр. 53/05.07.2019 г.) пощенските пратки по ал. 1 се доставят:
лично на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на
адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската
мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и
потребителите, а съгласно ал. 4 условията за доставянето на пощенските
пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за
регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети (приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране
на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., изм. и доп. ДВ, бр. 19 от
02.03.2018 г.), към които правила препраща чл. 6, ал. 4 от ЗПУ относно
условията, отнасящи се до доставянето на пощенските пратки (и които
правила се отнасят и до куриерските услуги, тъй като съгласно чл. 3, т. 4 от
ЗПУ куриерските услуги са вид пощенски услуги) "непрепоръчаните"
пощенски пратки се доставят в пощенската кутия на получателя, поставена на
подходящо, достъпно и безопасно място, освен ако в договора между
последния и пощенския оператор не е предвидено друго, а "препоръчаните"
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, като
когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1
или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят
да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от
датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят
от пощенските оператори в общите условия" (чл. 5, ал. 1 от Общите правила).
Следователно, удостоверителна сила за получаване на съобщението има
осъществено връчване само в случаите на препоръчана пощенска пратка,
която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от
Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от
17
Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани
действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса.
Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и
същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от
правилата. Анализът на посочените разпоредби обуславя извода, че Общите
правила и чл. 6, ал. 3 от ЗПУ не въвеждат фикция, че липсата на фактическо
връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по
чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя, а още по-малко
при изпълнение на задълженията на оператора по чл. 4, ал. 1 при доставяне на
непрепоръчана пощенска пратка.
Предвид изложеното удостоверението, издадено от Областна пощенска
станция-Търговище на „Български пощи“ ЕАД, не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ
относно удостоверените в него обстоятелства. Ето защо изявлението на
пощенския оператор в представеното по делото удостоверение, че хибридната
пратка е доставена на клиента /без да е посочено и без да е ясно какво е
съдържанието на тази пратка, какъв точно документ е изпратен/ "до
пощенска кутия" на адреса на получателя ответник, доколкото не
удостоверява връчване по реда на чл. 6, ал. 3 от ЗПУ не доказва, нито
презумира, че изявлението за прекратяване на договора е достигнало до
знанието длъжника преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК. В случая, и в договора липсва клауза за т. нар. "фингирано връчване", в
която опитът за връчване да е приравнен на фактическо връчване на адресата,
поради което няма основание за извод, че доставянето на писмото "до
пощенска кутия" е достатъчно, за да се приеме, че връчването е осъществено.
Още повече и, че в този конкретен случай обстоятелство, че пратката
„липсва в отчета“ /което може да е поради пропуск в описване и посочване и
пр./ за недоставени пратки, изобщо не е аргумент и не означава, че е
доставена! Следователно процесните договори за мобилни услуги не са били
предсрочно прекратени, съответно претендираното вземане за неустойка не е
било изискуемо.
Тъй като при липсата на изрична регламентация относно формата и
начина на разваляне на договора от страна на доставчика на мобилните
услуги се прилагат императивните правила на чл. 87 от ЗЗД за развалянето,
кредиторът следва да докаже по делото отправяне на надлежна покана за
изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и най-
вече, че тя е достигнала до знанието му. В настоящия случай, както съдът
посочи, ищцовата страна претендира неустойка на основание прекратен
договор, но по делото липсват доказателства договорът да е прекратен от
ищцовата страна на соченото основание / чл.19б, б.“в“ от ОУ –по
договорите за мобилни услуги и съответно чл.11 ал.1 във вр. чл.10 ал.2 от
ОУ – по договорите за лизинг/. Сочените клаузи не предвиждат автоматично
прекратяване на договора, поради неплащане на задължение от страна на
18
потребителя, а предвиждат право и възможност ищцовата страна да извърши
прекратяване, което кореспондира с клаузата за отговорност на
потребителите по чл.75 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги. В случая то следва да бъде направено по
общия ред /чл. 87 от ЗЗД/. В тежест на ищеца е да установи, че
претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на процесните
договори за мобилни услуги и договори за лизинг е била изискуема още
преди датата на депозиране на заявлението, тъй като с иска по чл. 422, ал. 1 от
ГПК се установява съществуването на вземането към датата на депозиране на
заявлението.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на
ищеца да е достигнало до длъжника, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на потребителя за плащане на
претендираната неустойка. Предвид изложеното, съдът намира, че не се
установи ищецът да е упражнил надлежно правото си да прекрати
процесниите договори за мобилни услуги и договори за лизинг преди да
изтече срокът им и не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото
му да иска заплащането на начислената неустойка. Предявените искове за
установяване вземания в размер на общо 353,60 лева, представляваща общо
стойността на претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Същите изводи, изложени по-горе с оглед недоказано получаване от
ответника на писмено изявление от ищеца за разваляне на договора за
лизинг и във вр. с чл.11 ал.2 от ОУ на договор за лизинг и във вр. чл.10 ал.2
от ОУ на договор за лизинг са напълно относими и към предявения иск за
установяване на вземане в размер на 286,52 лева, дължими неустойки за
SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black, представляваща разлика между
цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71
128GB Dual Black, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че от претендираното
от ищеца вземане в общ размер на 2366,20 лв., е безспорно доказано
съществуване на вземане против ответника за сумите в размер на: 490,56
лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
1025.84 лв., представляваща общо стойността на дължими вноски по договор
за лизинг от 29.12.2020 г. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green за период
05.12.2020-04.05.2021 г. и по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за
SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black за период 05.12.2020-04.05.2021 г..,
поради което и искът по реда на чл.422 от ГПК за тези суми следва да бъде
уважен като основателен.
Доколкото не са представени от ищеца договори за лизинг на базови
19
аксесоари и не се доказа какви са условията по тези договори, съответно
основание и размер на вземанията, то искът за дължими лизингови вноски за
размера над 1025.84 лв. до пълния претендиран размер от 1235.52 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен, както и за сумата от 353,60 лева,
представляваща общо стойността на дължими неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги и за сумата от 286,52 лева, представляваща дължима
неустойка за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black, която е разлика
между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy
А71 128GB Dual Black, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В заповедното производство разноски представляват внесена
държавна такса в размер от 47.32лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
501.97 лв.с включен ДДС или общо 549.29 лв. В исковото производство
разноски на ищеца са довнесена държавна такса – общо 152.68 лв.; депозит за
адвокатско възнаграждение за назначаване по реда на чл.47 ал.6 ГПК на
особен процесуален представител на ответника – общо 811.77 лв. и
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца – 643.94 лв. или общо
1608.39 лв. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 352.02 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
1030.75 лв.-разноски в исковото производство, с оглед изхода на спора и на
осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във
вр. чл.415 ал.1 от ГПК на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД / с предходно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К.
„Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д. К. К.г и
М. С., действащи чрез пълномощник – адв. Л. Г. Г. от САК, съдебен адрес: гр.
София, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх.А, ет.4, ап.14 , против Д.
М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, ул. ***, с
назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен процесуален представител – адв.
Л. М. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А,
ет.1, офис 7, за сумата в размер на общо 490,56 лева, дължими за месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
20
************ от 4.12.2020 г. ; -допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г. ;
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 29.12.2020
г. и -договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от
29.12.2020 г.; за сумата в размер на 1025.84 лв., представляваща общо
стойността на дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
29.12.2020 г. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green за период 05.12.2020-
04.05.2021 г. и по договор за лизинг от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy
А71 128GB Dual Black за период 05.12.2020-04.05.2021 г.., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда –
06.02.2023г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед №
92/07.02.2023г. по Ч.гр.д. № 178/2023г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуване на вземане по реда на
чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за дължими
лизингови вноски за размера над 1025.84 лв. до пълния претендиран
размер от 1235.52 лв. ; както и за сумата от 353,60 лева, представляваща
общо стойността на дължими неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 4.12.2020 г. ; допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 29.12.2020 г. ; договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ************ от 29.12.2020 г. и договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от 29.12.2020 г.; и за сумата от 286,52
лева, представляваща дължима неустойка за SAMSUNG Galaxy А71
128GB Dual Black, която е разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг
от 29.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black, за които суми
е издадена заповед № 92/07.02.2023г. по Ч.гр.д. № 178/2023г. по описа на
РС-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Търговище, ул. ***, с назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен процесуален
представител – адв. Л. М. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище,
ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 7 ДА ЗАПЛАТИ на “ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД / с предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6,
представлявано от Д. К. К.г и М. С., действащи чрез пълномощник – адв. Л.
Г. Г. от САК, съдебен адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ №
5, вх.А, ет.4, ап.14, сумата от 352.02 лв., представляваща направени в
заповедното производство разноски по Ч.гр.д. № 178/2023 г. по описа на
Районен съд-Търговище и сумата от 1030.75 лв. лв., представляваща
направени в исковото производство разноски по гр.д. № 580/2023г. по описа
на Районен съд -Търговище, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
21
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
22