№ 37
гр. Сливница, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100190 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. ИВ. К., с която
против ответника Община Божурище е предявен иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпил
пътен инцидент на 28.05.2020 г., в с. Пролеша.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2020 г. станал пътен инцидент,
при който докато се возела в маршрутка, ищцата паднала и получила
счупване на коляното. Причина за настъпване на инцидента били дупките по
пътя, по който се движил автомобила и попадането му в една от тях. Ищцата
твърди, че лечението й продължило 30 дни в домашни условия. По време на
възстановителния период ищцата посочва, че не е могла да се обслужва сама,
изпитвала е силни болки в коляното, които имали постоянен характер.
Посочва, че се е налагало нейни близки да се грижат за нея и да помагат.
Твърди, че понастоящем изпитва болки при клякане и качване на стълби,
както и, че има ограничения в движението на ставата. Ищцата оценява
болките и страданията си на сумата от 10 000 лева. Ето защо се иска от съда
да осъди ответника да заплати на ищцата тази сума.
Ответникът Община Божурище в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Според ответника доколкото
инцидентът е настъпил по време на пътуване с маршрутно такси, което
извършва превоз на пътници, то ищцата е следвало да потърси обезщетение
от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на превозвача „К.т.“ ЕООД. Счита, че всеки пострадал пътник по време на
превоз може да поиска обезщетение от застрахователя за настъпилите вреди.
1
Освен това счита, че обезщетението следва да се търси от превозвача, а не от
Община Божурище. Намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо за изпълнителя на работата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки, които следва да бъдат
установени от ищеца: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на изпълнителя
на работата.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Н.П. се установява, че на 28.05.2020 г. около 12 часа при пътуване с
маршрутка в с. Пролеша в резултат от попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка/неравност на пътното платно, превозното средство се
разстресло и ищцата паднала и си ударила коляното на левия крак. От
показанията на свидетеля М.К. се установява, че след инцидента ищцата се
обадила на свидетеля и той я е транспортирал до Центъра за спешна помощ в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. От показанията на свидетеля П.А. се установява,
че същият е управлявал маршрутка по линия Божурище-Пролеша-Хераково,
Божурище-Храбърско и линия Божурище-Пожарево-Златуша. Свидетелят
споделя, че пътят в с. Пролеша е в лошо състояние и има много дупки.
Свидетелят не си спомня за процесния инцидент.
От съвкупната преценка на свидетелските показания съдът намира за
безспорно доказано, че на посочената дата ищцата е претърпяла увреждане в
резултат от падането й в маршрутка след попадането на превозното средство
2
в неравност на пътя. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от
ЗМСМА улиците са собственост на общината и то от категорията на
публичната общинска собственост. Поради това за общината съществува
задължение да поддържа собствеността си, която е предназначена за
обслужване на населението. Именно в тази връзка са предоставени и
съответни правомощия на общинския съвет /чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според
която разпоредба общинският съвет приема решения за управлението на
общинското имущество и определя правомощията на кмета в тази насока/. В
конкретния случай, доколкото на пътното платно е имало дупка/неравност,
лицата, на които е възложено от община Божурище да извършат
непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на улицата, очевидно не
са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие,
доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е настъприл и
процесния инцидент. Поради това на основание чл. 49 от ЗЗД възложителят
на дейностите по ремонт и поддръжка на улицата – ответникът община
Божурище, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на
лицата, на които е възложил да извършат тези дейности. Настъпилият
инцицент е в пряка причинна връзка с неизпълнението на задължението по
поддържането на пътния участък. Неоснователни се явяват доводите на
ответника, че увреждането е настъпило в резултат от поведението на водача
на превозното средство доколкото по делото няма данни за това.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
се установява, че вследствие на процесния инцидент ищцата е получила
счупване на капачката на левия долен крайник. Според вещото лице травмата
е причинила на пострадалата медикобиологичния признак трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период по-голям от 30
дни.
За установяване на причинените на ищцата неимуществени вреди,
вследствие увреждането спомага съвкупната преценка на показанията на
свидетелката Н.П. и заключението на вещото лице по СМЕ. Според
свидетелката ищцата не е могла да извършва домакински неща, не е могла да
пазарува. Вещото лице по СМЕ е изяснило, че счупването на коляното е
причинило силна болка на пострадалата, постепенно стихваща в рамките на
възстановителния период, който бил 3,5-5 месеца и обхваща зарастване и
оздравяване. Според вещото лице подобно счупване налага обездвижване за
период от 30 дни като до края на възстановителния период е имало болки и
физически неудобства, свързани с нарушеното свиване на крайника в процеса
на придвижване. Към момента на извършването на експертизата крайникът е
напълно зараснал с минимален функционален дефицит.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда. При телесните увреждания такива са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. В категорията „други
обстоятелства” се включва социално-икономическата обстановка в страната
3
към датата на увреждането като отправна точка за преценката на обществено
приемливите по размер обезщетения от този вид към посочения момент. В
случая следва да се отчете характерът на увреждането - счупване на колянна
капачка. Съдът взе предвид възрастта на пострадалата /69 г. към момента на
увреждането/ и обстоятелството, че увреждането е заздравяло с минимален
функционален дефицит. Лечението се е изразило в поставянето на гипсова
шина. Следствие на увреждането ищецата не е имала възможност да се движи
нормално за възстановителния период от около 3-5 месеца и е изпитвала
силна болка, постепенно стихваща в рамките на възстановителния период.
Отчитайки всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
в конкретния случай следва да бъде определено на 8000 лева.
Следователно, искът с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да
се уважи за сумата в размер на 8000 лева, като бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 10 000 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца разноските по производството съобразно уважената
част от иска. Ищецът е заплатил 400 лева държавна такса, 300 лева за депозит
за вещо лице и е бил представляван от адвокат, за който е заплатил
адвокатско възнаграждение от 580 лева. Следователно ответникът следва да
заплати сумата от 1024 лева – разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да осъден да заплати
на ответника разноските по производството съобразно отхвърлената част от
иска. Ответникът е заплатил 830 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати сумата от 166 лева
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Божурище, адрес гр. Божурише, бул. „Европа“ №
85, да заплати на Ц. ИВ. К., ЕГН **********, адрес: *******, на основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за
понесени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, които вреди са
вследствие претърпяно от ищеца увреждане на здравето – счупване на
колянно капаче на левия крак, в резултат от настъпил пътен инцидент на
28.05.2020 г., в с. Пролеша, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата над 8000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Община Божурище, адрес гр. Божурише, бул. „Европа“ №
85, да заплати на Ц. ИВ. К., ЕГН **********, адрес: *******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1024 лева, представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от иска.
4
ОСЪЖДА Ц. ИВ. К., ЕГН **********, адрес: *******, да заплати на
Община Божурище, адрес гр. Божурише, бул. „Европа“ № 85, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 166 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5