М О Т И В И
към Присъда № 245 от 23.09.2020
година,
постановена по НОХД № 1091/2019г. по
описа на Окръжен съд-Бургас
Съдебното производство е образувано по внесен в
Окръжен съд-Бургас обвинителен акт от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с
който против К.Ю.Р. ЕГН **********, И.Ю.А. ЕГН ********** и А. Ю. Р. ЕГН **********,***, е повдигнато
обвинение за това, че на 15.04.2019г. в гр. Бургас, кв. „Рудник“, в съучастие
помежду си, като съизвършители, отвлекли М.С.Р., като деянието е извършено от
повече от две лица – престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а само срещу А.Р. е повдигнато и обвинение за това, че на 15.04.2019г. в
гр. Бургас, кв. „Рудник“, отнел чужди движими вещи – един брой мобилен телефон
марка „Нокия“, модел „RH-130“ на стойност 45 лева, един брой СИМ карта на
мобилен оператор „Теленор“ на стойност 10 лева, един брой мъжки портфейл от
естествена кожа на стойност 8 лева, всичко на обща стойност 63 лева, от
владението на М.С.Р., ЕГН **********, като употребил за това сила и заплашване
– престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
Въз основа на писмена молба от пострадалия от
престъплението М.С.Р. и поради отсъствието на процесуални пречки, същият беше
конституиран в качеството на частен обвинител в съдебното производство.
В хода на първоинстанционното съдебно производство, но
преди приключване на съдебното следствие, между прокурора, подсъдимия К.Р. и
неговия защитник, със съгласието на частния обвинител и неговия повереник, и
отделно между прокурора, подсъдимия И.А. и неговия защитник, със съгласието на
частния обвинител и неговия повереник, бяха постигнати споразумения за решаване
на делото по смисъла на чл.381 ал.1 от НПК по отношение на обвиненията срещу тези
двама подсъдими, поради което и на основание чл.384а ал.1 от НК настоящият
състав отложи разглеждането на делото с оглед изпълнение на процедурата,
предвидена ал.2 на същия член. Постигнатите между прокурора и подсъдимите К.Р. и
И.А. споразумения бяха одобрени от други състави на окръжния съд с определение
№ 31 от 30.01.2020г. по НОХД 135/2020 година, и съответно с определение № 67 от
26.02.2020г. по НОХД 248/2020 година, двете по описа на Окръжен съд-Бургас. След
одобряване на споразуменията и прекратяване на наказателното производство срещу
подсъдимите К.Р. и И.А., разглеждането на настоящото производство продължи само
по отношение на подсъдимия А.Р..
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас поддържа обвиненията, считайки ги за доказани по безспорен
начин от обективна и субективна страна, като единствено по отношение на
престъплението по чл.198 ал.1 от НК намира, че подсъдимият следва да бъде частично
оправдан за това да е отнел мобилния телефон „Нокиа“ от владението на М.Р.,
предвид установеното в хода на съдебното следствие, че посочената вещ е
собствена на подсъдимия и е била предоставена от него за ползване на
пострадалия, но счита, че следва да бъде признат за виновен по отношение
отнемането на другите вещи, посочени в обвинителния акт. Категорично било
установено, че подсъдимият Р. участвал в действията, насочени към
принудителната промяна на местоположението на пострадалия. Подсъдимият А.Р. и
свидетелите К.Р. и И.А. (разпитани в това качество на основание чл.118 ал.1 т.1
от НПК след осъждането им с горепосочените споразумения), упражнили физическо
насилие и отправяли заплахи към свид. М.Р.с цел принудителното му отвеждане до
желаното от тях място. Инкриминираните действия на тримата извършители се
установявали от показанията на свидетелите М.Р., И.И., С.Х., Г.Х. и С.Л.,
дадени пред съда, и от показанията им, приобщени от досъдебното производство по
съответния ред, а също и от показанията на свид. И.А.. Веществените
доказателства по делото и изготвената ДНК-експертиза кореспондирали с
изложеното от пострадалия и внасяли яснота в действията на подсъдимия и другите
съизвършители на деянието. Относно обясненията на подсъдимия, прокурорът счита,
че следва да се разглеждат едиствено като средство за реализиране правото му на
защита. По отношение на наказанието за престъплението по чл.142 ал.2 т.2 вр.
ал.1 от НК пледира, че същото следва да бъде определено по правилата на чл.54
от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и
следва да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, а наказанието за престъплението
по чл.198 ал.1 от НК – да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Р. следвало да се определи
едно общо най-тежко наказание за извършените престъпления в размер на 10 години
„Лишаване от свобода“, което да се търпи при първоначален „строг“ режим на
основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС. Относно веществените доказателства
счита, че мобилният телефон „Нокиа“ следва да се върне на частния обвинител,
останалите вещи да се унищожат, а една трета от направените разноски да се
присъдят в тежест на подсъдимия Р..
Повереникът на частния обвинител – адв. Е. ***,
споделя доводите на прокурора. Счита за установено, че подс. А.Р. организирал и
участвал в отвличането на пострадалия, като последното било осъществено с
всички форми на принуда – насилие, побой, заплаха с хладно оръжие – нож, и
помощни средства – метален синджир и верига. Деянието било осъществено с пряк
умисъл. Обвинението по чл.198 ал.1 от НК също било доказано. Вследствие на
упражнената принуда над пострадалия, волята му била сломена, от което се
възползвал подсъдимият при отнемане на вещите му. Частният обвинител М.Р.
поддържа казаното от повереника си.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Б.Я. ***,
излага съображения за недоказаност на обвинението по предвидения в закона
категоричен и несъмнен начин. Счита, че съдът следва да кредитира депозираните
в съдебното производство обяснения на подс. А.Р. и показанията на свидетелите К.Р.
и И.А., а тези на свид. М.Р. - само частично, тъй като в хода на досъдебното
производство последният многократно давал показания, които си противоречали, и
това противоречие било констатирано както от прокуратурата, така и от съда.
Твърди, че не било налице съучастие между подсъдимия и свидетелите К.Р. и И.А.,
тъй като деянието било извършено единствено от последните двама. Именно те
извели пострадалия от мястото, на което се намирал, след което го завели до
къщата на подсъдимия, като в тези действия липсвала общност на умисъла между
тримата. А.Р. не бил участвал в насилствените действия, осъществени върху
пострадалия, като дори се е противопоставял на тях. Не е сломявал и съпротивата
на пострадалия, докато същият е бил воден към стопанската постройка до къщата
на К.Р., т.е. не е участвал в отнемането на възможността на М.Р. да се
придвижва свободно. Не било категорично установено кой точно бил вързал
пострадалия, но дори подсъдимият А.Р. да е участвал в това действие,
обвинението срещу него следвало да бъде за извършено престъпление по чл.142а
ал.1 от НК – противозаконно лишаване от свобода. Противоречие в показанията на
пострадалия имало и по отношение на отнетите му вещи. По делото били налични
доказателства, че последният бил осъществил телефонен разговор със С.Х. около
07:00 часа, което противоречало на твърдението му, че вещите били отнети
вечерта, след като бил завързан с металния синджир. Също така сочи, че дори и
да се приеме, че от обективна страна е осъществено престъпление по чл.198 ал. 1
от НК, то липсвал субективният елемент, тъй като вещите не били отнети, за да
се своят, а за да се ограничи възможността на пострадалия да осъществи контакт
с други лица. Предлага подзащитния му да бъде оправдан и по двете обвинения. Отправя
упрек към съдебния състав, че с отказа
допусне провеждане на очна ставка между осъдените К.Р. и И.А. и
пострадалия М.Р., е дал индиция кои свидетелски показания ще бъдат кредитирани
и кои не.
Подс. А.Р. участва лично в цялото наказателно
производство. Възползва се от правото си да даде обяснения по обвинението, в
които отрича да е осъществил и двете престъпления, за които е ангажирана
наказателната му отговорност. В последната си дума изрази желанието си да бъде
оправдан по възведените му в обвинителния акт престъпления, тъй като не се
счита за виновен. Настоява за справедливост.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След отделна и съвкупна преценка на всички събрани в
наказателното производство доказателства и доказателствени средства, съдът
възприе извод за установеност на следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Ю. Р. ЕГН **********, е роден на ***г***.
Той е *******, ******* гражданин,
с основно образование, неженен, осъждан и се занимава с животновъдство.
Подс. А.Р., брат му свид. К.Р. и пострадалият свид. М.Р.
са братовчеди, а свид. И.А. е зет (съпруг на дъщерята) на подс. А.Р..
В началото на 2018 година свид. М.Р. работел като
кравар при подсъдимия Р., но след около 3 месеца напуснал работата си поради
неразбирателства с последния относно мястото, на което кравите да се водят на
паша. Подс.А.Р. настоявал свид. М.Р. да пасе животните и в нивите, стопанисвани
от ************”- кв. „*******“, но пострадалият
не бил съгласен, тъй като свид. В.Г., управител на кооперацията, му правел
забележки. След като напуснал, М.Р. започнал работа при свид. С.Х. и се нанесъл
да живее в пристройка в двора му, находящ се на ул. „******” № *, кв. „*******“, гр. Бургас. Няколко дни след като
започнал работа при свид. Х., по молба на подс. А.Р. и след обещание повече да
не бъде принуждаван да пасе кравите в нивите на кооперацията, свид. М.Р. решил
да се върне да работи за подсъдимия. Няколко дни след завръщането си, поради
неспазване на уговорката им относно мястото за паша на животните, свид. М.Р.
отново напуснал работата си при подсъдимия и отишъл да работи при свид. С.Л.,
когото познавал и под името „М.”. Няколко дни по-късно свидетелите К.Р.,
И.А. и самият подсъдим А.Р. отишли в дома на свид. Л., където по това време живеел
и свид. М.Р., и го принудили да тръгне с тях, след което го завели в дома на
подсъдимия. Там свид. М.Р. бил държан против волята си няколко дни, но успял да
избяга и отишъл в с.***, за да работи като овчар при свид. Ю.Р.. След бягството
му от дома на подс. А.Р., свид. М.Р. неколкократно бил издирван от свидетелите К.Р.
и И.А. и от подс. Р.. След кратък период от време, свид. М.Р. срещнал свид. С.Х.,
който му предложил отново да се върне на работа при него. Свид. М.Р. се
съгласил, като разказал на свид. Х. за неприятностите, които имал с подсъдимия Р..
Двамата, заедно със свид. Г.Х., син на свид. С.Х., отишли при адв. Е. ***,
която след запознаване със случая изготвила жалба от името на М.Р., и всички
заедно отишли в Пето РУ при ОД на МВР-Бургас. Въпреки първоначалните намерения,
пострадалият по съвет на адвоката не подал жалбата в районното управление, като
решили да изчакат подсъдимият Р. ще бъде официално предупреден за действията си
от полицейските служители.
Вечерта на 14.04.2019г. подс. А.Р. и свидетелите К.Р.
и И.А. били заедно в дома на подсъдимия в гр. Бургас, кв. „*****“, ул. „*********” № *. Подс. Р. казал
на двамата свидетели да отидат до дома на свид. Х., да „вземат“ свид. М.Р. и да
го доведат при него. Малко след полунощ, вече на 15.04.2019г., свидетелите К.Р.
и И.А. отишли до имота на свид. С.Х.,***. Двамата влезли в двора на свид. Х., приближили
вратата на постройката, обитавана от свид. М.Р., и през прозореца видели пострадалият
да спи. Двамата счупили разположения близо до входната врата прозорец, през
отвора избутали резето, заключващо вратата отвътре
и влезли в
помещението. От шума, съпътстващ счупването на прозореца и отварянето на
вратата пострадалият М.Р. се разбудил, но все още се намирал в леглото си. Свидетелите
К.Р. и А. отишли при него, вдигнали го и му наредили да тръгва с тях, но той
отказал. Свид. К.Р. го хванал с едната си ръка за тениската и го дръпнал, а с
пръчката, която държал в другата си ръка, го бутал и му казвал да се облича и
да тръгва с тях към къщата на А.Р., като го заплашил да го набие, ако откаже. Пострадалият
се видял принуден да се облече и да последва свидетелите К.Р. и А., като на
тръгване взел със себе си личната си карта и ползваният от него мобилен телефон
„Нокия“, модел „RH-130“, собственост на подс. А.Р., с вложена в него СИМ карта
на мобилния оператор „Теленор“, издадена на името на М.Р.. Докато се
придвижвали пешком към къщата на подс. Р., свидетелите К.Р. и И.А. нанесли
няколко удара на свид. М.Р.. Подс.А.Р. ги чакал пред дома си,
и при пристигането на двамата свидетели и пострадалия, подсъдимият и двамата
свидетели принудително въвели свид. М.Р. в къщата. Там тримата му нанесли
побой, като свид. К.Р. го удрял с желязна тръба по тялото, свид. И.А. – с
юмруци в лицето, а подс. Р. – с юмруци по главата и тялото. В течение на побоя,
свид.К.Р. извадил нож, показал го на пострадалия Р. и му казал, че ще го
„надупчи”, но не предприел реални действия в тази надсока. Непосредствено след
това, свидетелите К.Р., И.А. и подсъдимият А.Р. отвели свид. М.Р. в обора на
свид.К.Р., находящ се в близост до дома на последния в гр. Бургас, кв. „******“, ул. „*********“ № **. В едно от
помещенията в обора, подсъдимият Р. и свидетелите Р. и А. принудили свид. М.Р.
да седне на метална поставка с четириъгълна форма и четири крака, наподобяваща по
форма стол, след което го принудили да разтвори ръцете си встрани от тялото, и с
метален синджир от три части с различни дължини завързали ръцете му за метални
тръби, прикрепени към стените на постройката. След като завързали пострадалия М.Р.
по описания начин, подс. Р. и свидетелите К.Р. и И.А. го оставили в обора и си
тръгнали.
В обора свид. М.Р. престоял завързан до сутринта. Малко
преди 07.00 часа на 15.04.2019г., подсъдимият и брат му го отвързали и му
донесли кофа с вода, за да измие засъхналата по лицето му кръв. Междувременно
подсъдимият отнел намиращите се у пострадалия Р. вещи - споменатия по-горе мобилен
телефон марка „Нокия“, модел „RH-130“ ИМЕЙ **************, ведно с поставената в него СИМ-карта на „Теленор“ с
абонатен номер **********, и личната му карта, с думите, че нямало да му трябват.
След това подс. А.Р. отвел М.Р. до дома на Т.Р. – чичо и на двамата, и заръчал на
пострадалия да почива и да не излиза навън. Свид. М.Р. бил изтощен от
преживяното последната нощ и в течение на няколко часа спал в дома на Т.Р..
Свид. С.Х. се събудил от сън около 05:30 часа на
15.04.2019г. и започнал да върши работата си в двора. Около или малко след
06.30 часа същата сутрин при него дошъл приятел на М.Р., който го потърсил в
обитаваното от него помещение с покана да пият кафе. Видял, че стъклото до
входната врата било счупено, а М.Р. не бил вътре, и съобщил за това на свид. Х..
Последният също отишъл до пристройката и лично възприел вида, в който се
намирали вратата и прозорецът на обитаваното от пострадалия помещение, както и
че пострадалият липсвал. В 06:52 часа същия ден свид. Х. получил телефонно обаждане
от М.Р., който му съобщил, че е бил отвлечен, но без да успее да даде
информация за лицата, които го отвлекли, и къде се намира. След разговора с
пострадалия, свид. С.Х. по телефона подал сигнал за инцидента на ЕЕН 112.
Около 16.30 часа на същия ден – 15.04.2019г., пострадалият
Р. бил помолен от чичо си да отиде до магазина, за да му купи цигари.
Пострадалият охотно приел да изпълни молбата, като се възползвал от ситуацията
да напусне дома на чичо си. Р. отишъл в стопанисвания от свид. Л. магазин в кв.
„******“, където го
посрещнала свид. С.Л., съпруга на Л.. Свид.
М.Р. помолил свид. Л. да се обади на съпруга си, а той на свой ред да се обади
на свид. С.Х., който да дойде да го прибере от магазина. След проведените
телефонни разговори между свид. Л.,
свид. Л. и свид. Х., информация за появата и местонахождението на пострадалия
достигнала до органите на МВР. Малко по-късно в магазина на Л. пристигнали
служители от V РУ на
МВР-Бургас, които придружили пострадалия М.Р. до полицейското управление за
снемане на сведения.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Изложената
фактическа обстановка съдът извлече от поотделния и съвкупен анализ на следните
доказателствени източници:
Гласни
доказателства – показания на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие
– М.Р., С.Х., С.Л., С.Л., включително приобщените чрез прочитане на основание
чл.281 ал.1 т.1 и ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК,
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на
тези свидетелит от досъдебното производство, както и от свидетелските показания
на И.И., В.Г., Ю.Р., Г.Х., К.Р., И.А.,
прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК показания от
досъдебното производство, дадени от свид.Т.Р., и частично от обясненията на
подсъдимия А.Р.;
Писмени
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми
към тях (том I, л.58–л.62 и л.63-л.68 от досъдебното производство), протокол за
претърсване и изземване и фотоалбум към него (том I, л.94-л.98 от досъдебното
производство), протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към
него (том I, л.111-л.113 от досъдебното производство) съдебномедицинска
експертиза № 63 от 2019г. (том I, л. 73-74), протокол № 19/ДНК-121 от
22.04.2019г. за извършена ДНК експертиза (том I, л.115-л.119 от досъдебното
производство), протокол за извършена техническа експертиза от 23.04.2019г. (том
I, л.124-л.125 от досъдебното производство), съдебно-оценъчна експертиза (том
I, л. 130-131 от досъдебното производство)
Веществени
доказателства: метална поставка под формата на стол, кафяв на цвят с размери
37/32, метален синджир на три части, с халки с различни дължини, собственост на
свид. К.Р., оптичен носител - диск, съдържащ данни, изискани по реда на чл.159а
от НПК, от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи
и/или услуги (том II, л.17-18);
Писмени
доказателства: протокол за доброволно предаване (том I, л.135 от досъдебното
производство), справка за съдимост на подсъдимия Р., докладни записки, писма и
др.
От
изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза № 63 от 2019г. се
установява, че при извършения на 16.04.2019г. преглед на пострадалия М.Р. в
отделението по съдебна медицина на УМБАЛ-Бургас, са установени охлузвания и
цепковидна рана по лицето, а също и оток на лявата половина на главата, за
които уврежданията вещото лице заключава, че е възможно да са причинени от
действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са
юмруците и ритниците, и от последващото падане на пострадалия на терен с твърда
повърхност, т.е. по начина, по който твърди освидетелстваното лице - бил удрян
с юмруци и ритници, с дървена и метална пръчка, съборен на земята и ритан.
От
заключението на вещото лице, обективирано в протокол № 19/ДНК 121 от 2019г. и поддържано
в съдебно заседание, е видно, че по две от намерените и иззети от дома на свид.
К.Р. три броя метални вериги на метален синджир – верига с дължина около 89 см.
и верига с дължина около 55 см. - е установен клетъчен материал, произхождащ от
подс. А.Р.. По третата верига, с дължина също около 55 см., е установена смес
от клетъчен материал от две лица от мъжки пол, като всички алели от ДНК
профилите на А.Р. и М.Р. присъстват в генотипа на сместа от биологичен
материал. Вещото лице и пред съда потвърждава, че при наличие на смес от
клетъчен материал статистическата оценка е невъзможна, но това съвпадение с
висока степен на вероятност сочело, че установеният клетъчен материал по
изследвания обект представлявал смес от биологичен материал в равно количество
от подс. Р. и свид. М.Р. - „При наличие на смес от генетичен материал от
различни лица не може да се направи оценка за тяхното съотношение, но тези
резултати са доказателство, че тези материали съдържат смес от генетичен
материал от А.Р. и М.Р.. Не се установи наличие на клетъчен материал, оставен
от трето лице, различно от тях.” (том II, л.331, гръб от НОХД 1091/2019 по
описа на БОС).
В хода на
досъдебното производство била изготвена и техническа експертиза, при която били
извлечени данни от мобилния телефон, ползван от пострадалия Р. относно
телефонния указател в устройството, получени съобщения, пропуснати и приети
повиквания и набрани номера. Поради невъзможност устройството да бъде свързано
с компютър се наложило вещото лице да извлече информацията от него механично,
като цялата налична информация е представена в писмен вид в експертното
заключение.
По делото е
приложена и съдебна оценъчна експертиза, съгласно чието заключение стойността
на мобилен телефон „Nokia-RH 130”, ведно със сим-картата в него, както и кожено
портмоне, предмет на досъдебно производство № 3388-248/2019г. по описа на Пето
РУ при ОД на МВР-Бургас, възлиза общо на 63.00 лева.
Разгледана в
цялост, очертаната доказателствена съвкупност, която в преобладаващата си част
е непротиворечива, е напълно достатъчна в обемно и съдържателно отношение за
правилното изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по делото и
очертани в чл.102 от НПК. Показанията на свид. М.Р. съдът намери за логични,
обективни, изложени добросъвестно и подкрепени от множество налични по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Безспорно този
свидетел е заинтересована страна, предвид качеството му на пострадал от
престъплението и участието му в процеса като частен обвинител. В настоящия
случай оценката на съда за тях е абсолютно задължително да се извърши чрез
съпоставянето им с останалите събрани и проверени доказателства по делото, което
всъщност бе сторено. В действителност свид. М.Р., освен извършителите на
деянието – К.Р., И.А. и А.Р., е единственият пряк очевидец на техните действия.
Твърденията му за фактите, попадащи във фактическия състав на престъпленията,
описани в обвинителния акт, се подкрепят изцяло от свидетелските показания на С.Х.,
Г.Х., С.Л., С.Л., и отчасти от показанията на И.А. и Т.Р., в достоверността и
безпристрастността на които съдът не намери основание да се съмнява. Изложените
от свид. С.Х. и Г.Х. обстоятелства, както и протоколът за оглед на постройката,
в която живеел пострадалият потвърждават твърденията на последния, че процесната
нощ свидетелите К.Р. и И.А. счупили прозореца, намиращ се до входната врата на
обитаваното от него помещение, издърпали резето, с което тя била заключена и
влезли вътре, докато той спял. Извършеният в деня, следващ деянието, медицински
преглед, чийто резултат е отразен в съдебномедицинската експертиза, не оставя
съмнение, че на пострадалия са били нанасяни множество удари, с които са му причинени
посочените в заключението травми - охлузвания, цепковидна рана по лицето и оток
на лявата половина на главата, които увреждания могат да възникнат по
механизма, описан детайлно в показанията на М.Р.. Показанията на свид. Т.Р. от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им в съдебното следствие,
потвърждават факта, че подс. А.Р. отвел пострадалия в дома на този свидетел, и
че в този момент М.Р. бил видимо притеснен. Твърденията на пострадалия относно самоличността
и действията на всеки от нападателите му се потвърждават от показанията на
свид. И.А., които бяха изследвани от настоящия състав с особена бдителност, тъй
като той е съизвършител на деянието, намира се в близки семейни отношения с
подсъдимия Р. - женен е за дъщеря му, и спрямо него, като бивш подсъдим по
настоящото производтво, има влязло в сила определение за одобряване на
споразумение за решаване на делото по повдигнатото му обвинение. Показанията му
обаче, в голямата си част, потвърждават надеждността на тези, дадени от М.Р.,
тъй като по основни въпроси те са идентични с казаното от пострадалия. А. ясно
излага, че след като са пили алкохол в дома на подс. А.Р., в изпълнение на
дадената от последния заръка, двамата със свид. К.Р. отишли при свид. М.Р.,
влезли в помещението, в което той се намирал и го извели оттам принудително, като
свид. К.Р. му нанесъл удари и го заплашил. А. посочва още, че не е удрял
пострадалия, докато са били в стаята му, но след това сочи, че не може да си
спомни, тъй като бил употребил голямо количество алкохол. Също така твърди, че
не е участвал и при връзването на пострадалия със синджира в обора. Съдът
счита, че свидетелят цели да ограничи участието си в престъплението, поради
което в тази част показанията му не следва да бъдат кредитирани. Фактът, че М.Р.
е бил принудително изведен от дома му от К.Р. и И.А. е категорично доказан от
споменатите по-горе доказателствени източници. Свид. С.Л. е възприела
състоянието на пострадалия, непосредствено след като същият избягал от дома на Т.Р..
При срещата си с М.Р. тази свидетелка констатирала, че той бил силно изплашен,
треперел от страх, както самата тя заявява, и се скрил от задната страна на
намиращата се в двора ѝ постройка, за да не бъде видян от похитителите
си. Пострадалият споделил, че е „бил вързан при кравите”, но успял да избяга, и
бил бит от А.Р., И.А. и К.Р..
Систематичният
анализ на показанията на пострадалия от досъдебното и съдебното производство действително
разкрива определени различия, касаещи обстоятелства, свързани с инцидента. Тези
различия обаче, противно на застъпваното от защитата становище, съдът намира за
несъществени, доколкото касаят обстоятелства извън предмета на доказване по
делото. По съставомерните факти, показанията на пострадалия от досъдебното
производство, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК, и твърденията му,
изложени в съдебното заседание по настоящото производство, напълно съвпадат.
Проникването в жилището му, действията на свидетелите К.Р. и И.А., в частност
нанесените му удари и отправени заплахи, отвеждането му до къщата на подс. Р. и
присъединяването на последния към свидетелите К.Р. и И.А. в нанасянето на нови
удари, последвано от отвеждането и връзването му от подс. А.Р., свид. И.А. и
свид. К.Р. в обора на последния, отвързването
и отвеждането му на следващата сутрин в къщата на свид. Т.Р. и бягството
му оттам, са възпроизведени еднообразно, подробно и в една и съща
последователност при всеки от разпитите му, включително и в първия му разпит от
разследващия полицай на 15.04.2019г. Коментар заслужава твърдението на свид. М.Р.
в показанията му пред настоящата инстанция, че докато били в дома на подс. А.Р.,
последният не му е нанасял удари. По отношение на това обстоятелство, въпреки
неотносимостта му към повдигнатите на подсъдимия обвинения, съдът счита, че
следва да кредитира показанията на свидетеля, дадени на 16.04.2019 г. пред
съдия в хода на досъдебното производство (л.49-51 от том I на
досъдебното производство). За да възприеме този извод, съдът отчете, че след
като е преминал първоначалния шок от случилото се, намирайки се под защитата на
полицейските служители и в присъствието на съдия, пострадалият е имал
възможност да изложи спомените си за преживяното в спокойно състояние и възможно
най-обективно, последователно и пълно, при това съвсем скоро след деянието, на
което станал жертва. Следва да бъде съобразено също, че пострадалият е роднина
(братовчед) на подс. А.Р., както и че към датата да разпита му от съда е
изминала повече от година от инкриминираната дата. Възможно е изтеклото време
да е допринесло за известна промяна в отношенията между двамата в посока
подобряване - било поради родствените връзки помежду им, или поради страха,
който пострадалият М.Р. несъмнено изпитва от подсъдимия, което би обяснило
желанието на пострадалия в показанията си пред настоящия съд да смекчи
отговорността на подсъдимия. Независимо от причината, поради която пострадалият
сега отрича подс. Р. да му е нанасял удари в къщата си, съдът оценява това
твърдение като невярно и се доверява на показанията на М.Р., дадени пред съдия
в досъдебното производство. Другото разминаване в показанията му, отново по
несъставомерни за настоящото обвинение факти, касае въпроса, дали е бил вързан
със синджира само от подсъдимия и брат му, или в това действие е участвал и
свид. А.. В първите си показания си от 15.04.2019г. пред разследващия орган
пострадалият заявил, че е бил вързан от А.Р. и К.Р.. Впоследствие обаче, при
разпита си пред съдия на следващия ден, за което действие по разследването
съдът вече изложи оценката си, както и пред настоящия състав, пострадалият
еднозначно твърди, че „тримата“ (т.е. К.Р., И.А. и А.Р.) са го вързали в обора
на свид. К.Р.. По този въпрос съдът приема за доказано, че пострадалият е бил
завързан от тримата извършители. Разпитът му пред разследващия орган е бил
проведен едва няколко часа след като пострадалият е успял да се освободи и да
избяга от дома на свид. Т.Р.. Преживеният от него стрес, неминуемо следващ от
осъщественото върху него физическо и психическо насилие, както и силния му страх,
пряко възприет от свид. Л., нормално и естествено биха могли да доведат до
някои пропуски в спомените му и способността да ги възпроизведе. На следващия
ден обаче – 16.04.2019г., както вече беше посочено, след като са преминали
уплахата и смущението, пострадалият детайлно е изложил пред съдия спомените си,
като именно там е посочил, че е бил завързан с метален синджир от тримата си
нападатели, т.е. включително и от И.А.. Впоследствие при разпита си пред
настоящия състав, свид. М.Р. потвърди именно тази версия.
Разказът на
пострадалия, че е бил принуден да седне върху метална поставка и ръцете му са
били вързани с метален синджир в странично разтворено положение, кореспондира
изцяло със заключението на вещото лице по извършената ДНК-експертиза, с констатациите,
отразени в протокола за оглед на местопроизшествието на помещението, в което
подсъдимият е бил държан, и в протокола за оглед на веществени доказателства.
По трите части на синджира, т.е. по металните вериги, е открит клетъчен
материал от подсъдимия, а по една от тях – клетъчен материал и от пострадалия Р..
Даденото от пострадалия словесно описание на помещението, в което е бил
завързан, на поставката, върху която бил сложен да седне, и на синджирите, с
които е бил вързан, напълно съответства на установените с протоколите за оглед
на местопроизшествието и на веществените доказателства фактическите положения.
Изложеното дотук категорично доказва, че подсъдимият Р. е бил едно от лицата,
завързали с металния синджир свид. М.Р.. Нещо повече – именно подс. А.Р. казал
на пострадалия в обора, че ще го вържат „като Исус Христос“.
Най-после, несъответствие
се установява и относно обстоятелството, дали подс. А.Р. е отнел от пострадалия
М.Р. мобилния телефон със СИМ-картата и личната му карта още през нощта, докато
пострадалият бил малтретиран в дома на подсъдимия, или това е станало сутринта,
когато пострадалият бил освободен от веригите в обора на К.Р., и впоследствие
отведен от подсъдимия до дома на свид. Т.Р.. Пострадалият твърди в показанията
си в съдебното следствие, че вещите са му отнети от А.Р. още през нощта, докато
той и свидетелите К.Р. и И.А. го биели в дома на подсъдимия. Съдът приема за
установено, че отнемането специално на телефонния апарат с вложената в него СИМ
– карта е извършено от подс. А.Р. около 06.52 часа на 15.04.2019г., когато той
и свид. К.Р. освободили пострадалия от веригите, с които бил вързан в обора
цялата нощ. В тази насока съдът кредитира показанията на пострадалия Р., дадени
пред разследващия орган, и впоследствие пред съдия в досъдебното производство,
като взема предвид справката от мобилния оператор за проведените от абонатния
номер на пострадалия разговори, както и показанията на свид. С.Х., от които
еднозначно следва, че изходящ разговор от номера на М.Р. към абонатния номер на
свид. Х. на процесната дата е иницииран и проведен именно в 06.52 часа на 15.04.2019г., като след
съобщението на пострадалия, че е отвлечен от „моите хора“, разговорът прекъснал.
Всъщност, предвид хронологията на събитията, касаещи отвличането на М.Р. от
дома му, довеждането му до къщата на подсъдимия, и последвалото му отвеждане до
обора на свид. К.Р., където бил завързан до сутринта, подс. А.Р. е нямал
причина да отнема телефонния апарат и личната карта на пострадалия още през
нощта, тъй като бидейки бит, заплашван и накрая завързан по описания начин, М.Р.
обективно е нямал възможност нито да напусне обора, нито да съобщи на някого по
телефона за случващото се. Такава възможност му се открила едва при
освобождаването му от веригите рано сутринта на 15.04.2019г., и пострадалият
несъмнено се възползвал от нея, като макар за кратко успял да се свърже със
свид. Х. и да му каже за отвличането.
С особено
внимание съдът анализира обясненията на подсъдимия Р., дадени в проведеното на
27.08.2020 г. съдебно заседание, доколкото освен гласно доказателство и
източник на фактически данни, те са проявление и на гарантираното му от закона
право на защита и обслужват защитната му теза. Подсъдимият отрича да е участвал
в отвличането на М.Р., в нанасянето на побой и отправянето на заплахи към
пострадалия, в отвеждането и връзването му с вериги в обора на свид. К.Р..
Според обясненията на подсъдимия, сутринта на 15.04.2020г. заварил М.Р. да седи
в обора на брат му К.Р., с изпънати встрани от тялото ръце, завързани с метален
синджир и тел за метални колони в помещението. Незабавно го развързал и му
занесъл вода, за да се измие, след което го завел в къщата на чичо им – свид.Т.Р..
На въпроса защо М.Р. бил в това положение, брат му К. не отговорил. По
отношение намерените в дома му мобилен телефон, ползван от пострадалия, и
личната му карта подс. А.Р. твърди, че тези вещи му били предадени от брат му К.Р.,
за да ги върне на М.Р.. Тезата на подсъдимия, че той не е участвал в отвличането,
намира частична подкрепа в показанията на свид. К.Р., по отношение на когото
също беше одобрено споразумение за решаване на делото по повдигнатото му
обвинение. Братът на подсъдимия в свидетелските си показания твърди, че М.Р. му
е дължал лично на него паричната сума от 200 лева, поради което с И.А. отишли
до мястото, в което пострадалият живеел, и там го набил. След това М.Р. сам
тръгнал с тях до къщата на подсъдимия, без да бъде принуждаван по какъвто и да
било начин. Впоследствие К.Р. отново нанесъл удари на М.Р., но твърди, че били
само с шамари. Сочи още, че той и И.А. вързали пострадалия със синджир, но не
помни защо. Подсъдимият Р., след като дошъл сутринта в обора на К.Р. видял, че М.Р.
бил вързан, освободил го и го отвел при Т.Р.. Показанията на К.Р., макар
съвпадащи по определени въпроси с обясненията на подс. А.Р., влизат в
противоречие с всички други кредитирани от съда доказателствени източници.
Заключението на ДНК-експертизата,
показанията на М.Р. и останалите свидетели, протоколът за оглед на постройката,
в която е бил държан завързан пострадалият категорично оборват защитната теза
на подс. Р., отчасти подкрепена от показанията на брат му К.Р.. Както бе
установено, стана ясно клетъчен материал от подсъдимия е бил намерен върху
синджира, с който М.Р. е бил вързан. В принципен план, наличието на такъв
генетичен материал върху посочения синджир, само по себе си, не би било
достатъчно за извод, че подсъдимият е извършил деянието, тъй като същият е имал
неограничен достъп до обора на брат си и му е помагал в работата. Този факт
обаче, съпоставен и оценен съвкупно с останалите посочени доказателствени
материали, не остава съмнение, че А.Р. е участвал активно в завързването на М.Р.
в обора на К.Р., както и в развързването му от синджирите. Показанията на К.Р.
и обясненията на подс.А.Р., освен противоречащи на формалната логика, стоят в
разрез с останалите доказателствени източници, а по определени въпроси си
противоречат и взаимно. В разпита си в съдебно заседание, свид. К.Р. изрично
заявява, че брат му не е знаел за сумата, която М.Р. му дължал и която всъщност
била причината да отвлече пострадалия, а впоследствие посочва, че А.Р., след
като разбрал за стореното от него, го ударил с шамар и му казал „Ти за 200 лева
ли си?“. Нелогично е подсъдимият да упреква брат си, че е извършил
престъплението заради тази сума, а същевременно да не е знаел, че такава му се
дължи. На следващо място, пострадалият не би получил установените със
съдебномедицинската експертиза увреждания, които не следва да се повтарят
отново тук, ако е бил удрян единствено с шамари, и то само няколко пъти, и без
да бъде събарян на земята. Свид. К.Р. отрича е да заплашвал М.Р.с нож, докато
подс. Р., твърди, че именно това е причината да удари брат си – същият насочил
ножа си към М.Р.. Твърденията на свид.К.Р., че нанесъл удари на пострадалия,
защото той бил пиян и го залял в лицето
с чаша алкохол, съдът оценява като произволни и абсолютно несъстоятелни. Най-напред участникът
в отвличането И.А., чийто показания бяха вече обсъдени, изрично споделя, че
преди да влязат в помещението на пострадалия, същият е спял в леглото си –
обстоятелство, твърдяно и от самия пострадал, което оборва изцяло казаното от К.Р..
Изследвайки отношенията между двамата братя, от една страна, и свид. М.Р., от
друга, прави впечатление, че пострадалият е изпитвал страх от А. и К. Р.. Описаното
в показанията на К.Р. предизвикателно поведение на М.Р. при срещата им преди
отвличането изглежда логически и житейски неиздържано, особено в контекста на осъществените
преди настоящото деяние няколко посегателства от братята спрямо пострадалия,
които не са предмет на разглеждане по делото, но за които се събраха достатъчно
по обем и съдържание доказателства. От показанията на пострадалия и свид. А. се
установява, че първоначално М.Р. отказал да изпълни нареждането на свид. К.Р.
да тръгва с тях. Едва след като К.Р. го хванал за тениската, изправил го и го
заплашил с побой, М.Р. се облякъл и последвал Р. и А. до дома на подс. А.Р.. Очевидно
е, че извеждането на пострадалия от дома му и съпровождането му до дома на
подсъдимия, а впоследствие и до обора на свид.К.Р., е извършено противно на
волята на М.Р., и в тази връзка твърденията на свид. К.Р., че пострадалият
доброволно ги следвал до дома на подс. А.Р., където дори бил почерпен с бира,
освен крайно нелогични, остават съвсем изолирани от всички други доказателствени
източници. Предприетите от К.Р. и И.А. актове на физическо и психическо насилие
над пострадалия по пътя към дома на подс. А.Р., към които действия и самият
подсъдим се присъединил впоследствие, т.е. дърпането, удрянето с юмруци и
ритници, с дървена и метална пръчка и заплашването с нож, без да са елемент от
фактическия състав на отвличането, на практика изиграли роля за физическото и
психическо сломяване на пострадалия, и за неутрализиране на всяка потенциална
съпротива или опит за бягство. Приобщените в съдебното следствие показания на
свид. М.Р. от досъдебното производство, подкрепени от показанията и на
свидетелите С.Х. и Г.Х., позволяват извод, че пострадалият е бил подложен на
заплахи и физическо малтретиране по време на отвличането му най-вече поради
намерението му да подаде в полицията жалба срещу А. и К. Р., за което
те очевидно са узнали преди настоящото деяние. Най-после, по въпроса за
отнетите от жертвата мобилен телефон и лична карта, твърденията на подс. Р., че
са му били предадени от брат му, не намират подкрепа нито в показанията на К.Р.,
нито в останалата доказателствена маса, поради което съдът ги счита за
фактически недостоверни и предназначени само да обслужат защитата на
подсъдимия.
Взети в
цялост, обясненията на подс. А.Р. в частта, в която отрича собственото си
участие в извършването на престъпленията, за които е ангажирана наказателната
му отговорност, съдът намира за опровергани от другите събрани и проверени по
делото доказателствени източници, поради което не ги кредитира като достоверни
и годни да бъдат ползвани при изграждане на фактическата обстановка по случая.
Съдът се доверява на обясненията на подсъдимия само относно родствените му
връзка с пострадалия, предхождащите деянието техни отношения, свързани с
работата на пострадалия при подсъдимия, както и за участието на А.Р. при
освобождаването на пострадалия от синджирите сутринта на 15.04.2019г. и
отвеждането му до дома на общия им роднина свид. Т.Р., доколкото за изброените
обстоятелства по делото са налични и множество други достоверни гласни и
веществени доказателства.
Фактът на
отнемането на мобилния телефон с намиращата се в него СИМ-карта и личната карта
на пострадалия Р., настоящият състав счита за категорично установен. Отнемането,
както вече бе казано, е осъществено рано сутринта на 15.04.2019г., след като
пострадалият успял да проведе кратък разговор със свид. С.Х., а целта,
преследвана с отнемането на тези вещи от пострадалия, видно от неговите и на
свид. Х. показания, изглежда напълно ясна – да се отнеме на М.Р. възможността
по телефона да съобщи на органите на МВР или на друго лице за отвличането,
както и да не може да се придвижва и да се легитимира с издадения му именно за
тази цел документ за самоличност (лична карта). Вещите са били отнети лично от
подс. А.Р., като в хода на разследването са били приобщени като веществени
доказателства по делото след откриването им в дома на подсъдимия. В съдебно
заседание пострадалият сам съобщи, че ползваният от него мобилен телефон
всъщност е собственост на подсъдимия и последният доброволно му го е
предоставил за ползване. Твърдението на пострадалия бе потвърдено и от
подсъдимия, поради което съдът приема този факт за безспорно установен. В
подкрепа на обвинителната теза относно отнемането на мобилния телефон са
показанията на свид. М.Р. за наличието и на друг случай преди настоящия, при
който пак бил отведен и затворен в дома на подс. А.Р. в течение на няколко дни,
като при този предшестващ случай подсъдимият отново му отнел мобилния телефон.
Очевидно, възпрепятстването на пострадалия да се придвижва свободно,
съпроводено и с отнемане на телефона като средство за дистанционна комуникация
не е прецедент, а по-скоро практика, възприета и следвана от подс. Р. в
отношенията му с пострадалия М.Р..
Що се отнася
до твърдението в обвинителния акт, че наред с телефонния апарат и личната
карта, от пострадалия бил отнет и кожен портфейл, съдът констатира, че в
кориците на делото не е налично нито едно доказателство този портфейл изобщо да
се е намирал у пострадалия в момента на извършване на престъплението. Подсъдимият
отрича да е отнемал такава вещ от пострадалия, подобен портфейл не е бил открит
в дома на подсъдимия, и при липса на други подкрепящи обвинителната теза доказателства съдът приема, че обвинението за
отнемането на тази вещ е изцяло недоказано. До аналогичен извод е достигнал и
прокурорът, който в обвинителната си реч заяви, че не поддържа обвинението в
тази част.
Изложената
фактическа обстановка, предшестваща деянието, макар неотносима към предмета на
доказване по делото, настоящият състав счита също за безспорно установена от кредитираните
с доверие показания на свидетелите М.Р., С.Л., С.Х., Г.Х., В.Г. и Ю.Р.. Тези свидетели излагат
лични възприятия и обстоятелства, доверени им от пострадалия, относно
взаимоотношенията, които страните в настоящото производство са имали –
работата, която свид. М.Р. е вършил за А.Р. и К.Р., личните им отношения и
неразбирателствата между тях, отправяните към пострадалия заплахи,
неколкократните му бягства при други работодатели и многобройните му издирвания
от братята Р., в някои от
които участие е имал и И.А., страхът, който М.Р. е изпитвал от А.Р. и
действията, които е предприел срещу него – срещата му с адвокат и изготвянето
на жалба до полицията.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Подсъдимият А.Р. към инкриминираната дата и
понастоящем е пълнолетен, вменяем български гражданин, за когото липсват
съмнения, че е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи. Той е годен субект на наказателна отговорност по смисъла на
чл.31 ал.1 от НК.
По отношение на обвинението за извършено престъпление
по чл.198 ал.1 от НК, настоящият състав намери следното:
Отнемането на процесните по делото вещи – мобилен
телефон, СИМ-картата в него и личната карта на пострадалия Р., както и фактическият
извършител на това действие бяха безспорно установени. В правен аспект обаче,
деянието не осъществява фактическия състав на престъплението „грабеж“ по
смисъла на чл.198 ал.1 от НК. Въз основа на механизма на извършване на деянието
и времевата рамка, в която е извършено (сутринта на 15.04.2019г., незабавно след
проведения от пострадалия разговор със свид. С.Х.), съдът заключава, че с това
деяние подсъдимият не е преследвал съставомерната и задължителна при грабеж цел
– противозаконно да присвои чужди движими вещи. Отнемането на инкриминираните
вещи е подчинено на съвсем различна идея - да се попречи на пострадалия да съобщи
за извършеното спрямо него престъпление и да потърси помощ и съдействие от
други лица чрез мобилния си телефон. Същата цел стои в основата и на отнемането
на личната карта, издадена на името на пострадалия М.Р. – да се препятства
свободното му придвижване и легитимиране в съответствие със закона посредством
валиден личен документ. Наред с отсъствието на субективна съставомерност на
деянието като престъпление по чл.198 ал.1 от НК, в хода на съдебното следствие
се установи, че вещта с най-висока стойност – мобилният телефонен апарат, която
има самостоятелно съществуване и пазарна стойност, поради което принципно е
годен предмет на престъпления против собствеността, не принадлежи на М.Р., а е
собственост на подс. А.Р., който я предоставил за ползване на пострадалия.
Следователно, тази вещ не е „чужда“ за дееца, както изисква диспозицията на
чл.198 ал.1 от НК, поради което той обективно не би могъл да я присвои, дори да
желае това. Останалите два предмета - личната карта на М.Р. и СИМ-картата
с абонатния номер, регистрирана на негово име, макар също да имат веществен
характер и физическа форма, на практика са негоден предмет на престъпления
против собствеността. Това е така, тъй като съобразно тезисите, застъпени в ППВС
№ 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., , (изм. с ППВС № 7 от 6.VII.1987 г.),
това са вещи без
определена пазарна стойност, които не предоставят имуществени права на
владеещите ги лица. Всъщност, и двата предмета служат като средство за достъп
до услуга, или за изпълнение на законни задължения – СИМ-картата, макар
предплатена, се издава поименно и позволява ползване на телекомуникационни
услуги чрез съответния оператор, а личната карта според разпоредбите на ЗБЛД е
собственост на българската държава, издава се поименно на българските граждани
и други изрично упоменати в закона категории лица, и е предназначена за
установяване и проверка на тяхната самоличност. В
настоящият случай стойността на тези предмети, посочена в оценителната
експертиза, отразява само цената, която се дължи под формата на такса за тяхното
издаване, но без таксата да представлява стойността на тези вещи.
В останалата
част от това обвинение – отнемането на портфейла, както беше посочено, самото
извършване на деянието не беше установено по несъмнен начин, което обезсмисля
по-нататъшното изследване за наличие на елементите от обективна и субективна
страна на престъплението по чл.198 ал.1 от НК по отношение на тази вещ.
Предвид изложеното и въз основа на събрания и
внимателно проверен доказателствен материал по делото настоящият състав счете,
че с действията си подсъдимият А.Р. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, поради което на
основание чл.304 предл.първо от НПК го призна за невинен и
го оправда по това обвинение.
По отношение на обвинението за извършено престъпление
по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, настоящият състав намери
следното:
С описаните по-горе действия подсъдимият А. Ю. Р. действително осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият фактически реализирал
изпълнителното деяние на соченото престъпление, тъй като на 15.04.2019г. в гр.
Бургас, кв. „*******“, в
съучастие с К.Р. и И.А., като съизвършители, отвлекли М.С.Р., и деянието е
извършено от повече от две лица. Съобразно правната теория и практиката, за да
е осъществено престъплението от обективна страна е достатъчно да се установи
принудително извършена, противно на волята и желанието на пострадалия, промяна
в местонахождението му, като средствата и начините за въздействие на
извършителите върху него не са елемент от състава на престъплението. Изпълнителното
деяние, в принципен план отново съобразно постановките, залегнали в множество
решения на ВКС, се счита за довършено със самата насилствено осъществена
промяна на мястото, на което пострадалият се е намирал преди посегателството. Казаното
по-горе е относимо и в настоящия случай, но с тази особеност, че конкретно
обсъжданото изпълнително деяние се отличава с по-голяма продължителност във
времево и пространствено отношение. С действията си свидетелите К.Р. и И.А. в
съучастие като съизвършители поставили началото на изпълнителното деяние на
престъплението. Принудителното извеждане на пострадалия от дома му и
насочването му да върви към дома на подс. А.Р., т.е. извършената от К.Р. и А.
насилствена промяна в местонахождението на жертвата е достатъчна, за да се
приеме отвличането за съставомерно и довършено от обективна страна, но в случая
то далеч не се ограничава дотук.Принудителното придвижване на пострадалия в
пространството при обстоятелства и в посоки, нежелани от него, продължило към
дома на подс. А.Р., където подсъдимият незабавно, с активни действия, изразяващи
се в нанасяне на удари в лицето и тялото на пострадалия, се включил наред със
свидетелите К.Р. и И.А. в малтретирането на пострадалия. Впоследствие жертвата,
съпроводена вече от тримата извършители, била принудително отведена в нова
посока - от къщата на подсъдимия към обора на брат му, където М.Р. бил принуден
да седне на метална стойка, наподобяваща стол, а разтворените му встрани от
тялото ръце били вързани с метални синджири и тел за метални греди. На посоченото място и в описаното положение
пострадалият прекарал следващите часове до около 07.00 часа на следващата
сутрин, когато бил развързан от подс. А.Р. и брат му К.Р., и след като
подсъдимият му отнел телефонния апарат с вложената в него СИМ-карта и личната
карта, М.Р. бил отведен само от подс. А.Р. в дома на общия им чичо Т.Р., с
указания от подсъдимия да стои там и да почива. По убеждението на съда, именно моментът,
в който пострадалият бил оставен в дома на Т.Р., съобразно установените по
делото обстоятелства бележи окончателното довършване на отвличането, доколкото
в този момент са преустановени принудителните действия на подсъдимия и
съучастниците му спрямо М.Р.. Макар лишен от телефон и документ за самоличност,
и настанен противно на желанието му в дом на роднина, от този момент пострадалият
все пак е могъл да предприеме по свой избор свободно придвижване, което
действително е сторил по-късно същия ден. В последният етап от отвличането,
след развързването му от веригите до отвеждането му в къщата на Т.Р., спрямо
пострадалият не е била упражнена конкретна физическа или физическа принуда,
включително за отнемане на телефона и личната му карта, но в този интервал от
време насилие не е било и необходимо, доколкото жертвата е била неспособна да
се съпротивлява или избяга поради силния страх от подсъдимия, преживения шок и
физическото изтощение от прекараната в обора нощ. Този извод намира потвърждение
в безспорно установения факт, че след оставянето му в дома на чичо му,
пострадалият почти веднага заспал, и спал в течение на часове до ранния
следобед. Следователно, налице е усложнено и продължително във времето
изпълнително деяние, преминало през различни етапи на различни места в
пространството, с нарастване броя на извършителите чрез включването на подс. А.Р.,
и лишаване на пострадалия от свобода за няколко часа след връзването му в обора
на К.Р., придружено с упражнено върху жертвата интензивно и продължително физическо
и психическо насилие, и отнемане на средство за комуникация и личен документ, с
цел запазване в тайна на извършеното престъпление. Доказателствената маса
позволява обоснован извод, че престъплението е предварително замислено и
планирано от подс. А.Р., който в началния етап в дома си запознал, и съзнателно
подбудил близките си родственици - свидетелите К.Р. и И.А., да участват в
намисленото престъпление, като отвлекат пострадалия от дома му и да го доведат
в неговата къща. Предвид доказания факт, че подс. А.Р. се присъединил към
останалите двама в осъществяване на изпълнителното деяние в по-късния му етап,
и лично участвал в самото изпълнение на престъплението, като пряко и
непосредствено въздействал върху обекта на посегателството до окончателното му
довършване, обосновано прокурорът е ангажирал наказателната отговорност на
подс. Р. за най-тежката форма на съучастие - като съизвършител на
престъплението, наред с К.Р. и И.А..
Несъмнено, в случая е налице и квалифициращият признак
по чл.142 ал.2 т. 2 от НК, тъй като в извършване на деянието категорично са участвали три лица – А.Р., К.Р. и И.А..
Изричен отговор изисква защитното възражение, че подс.
А.Р. не е извършил отвличане на пострадалия М.Р., а ако изобщо е осъществил
престъпление, то е противозаконно лишаване от свобода по смисъла на чл. 142а
ал.1 от НК. Действително в хода на отвличането е налице период от няколко часа,
в който пострадалият бил завързан със синджири в обора на К.Р. и не бил в състояние
да се движи, нито да напусне това помещение. Ограничително погледнато, обездвижването
на пострадалия в обора би могло да се третира като противозаконно лишаване от
свобода, тъй като са налице всички предвидени в чл.142 ал.1 от НК обективни и
субективни признаци на това престъпление. Оценени в контеста на цялостната
престъпна деятелност на подс. А.Р. и съучастниците му, обаче, и
противозаконното лишаване на пострадалия от свобода чрез завързването му в
обора представлява само етап, елемент от отвличането на жертвата, а не
самостоятелно престъпление по чл.142а от НК. Основанията за този извод произтичат
първо от безспорното в юриспруденцията и съдебната практика положение, че
отвличането по необходимост имплицитно включва в себе си противозаконно
лишаване от свобода на пострадалия, щом той е лишен от възможност сам да избира
местонахождението, и свободно да решава дали, кога и в каква посока да се движи.
Макар и двете престъпления да са резултатни и да предпоставят лишаване на
жертвата от свобода, за разлика от престъплението по чл.142а от НК, при
отвличането се изисква и принудително преместване на жертвата от едно място на друго в пространството противно на волята
й. Отвличането
може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни
конкретни действия за нейната реализация - с насилие, с побой, заплаха, с
огнестрелни, с хладни оръжия или с помощни средства, както и с различни способи
за преместване на пострадалия – съпровождане, пренасяне, влачене, превозване с
различни превозни средства и т.н. Отвличането е довършено с принудителното
напускане на пострадалия на мястото, в което се е намирал преди деянието, а в
конкретния случай бе установено, че М.Р. е бил принудително преместван последователно на различни места – от дома му
до къщата на подсъдимия, оттам до обора на К.Р., а впоследствие и до дома на
чичото Т.Р., където принудата над пострадалия е била окончателно преустановена
и отвличането е приключило. В контекста
на представените принципни съображения, подс. А.Р. теоретично би извършил
престъпление по чл.142а ал.1 от НК при условие, че само бе завързал пострадалия
в обора на брат си, без да е знаел за отвличането му и да е участвал в него.
Събраните по делото доказателства изключват подобна възможност, тъй като бе доказано
по несъмнен начин личното участие и водещата роля на подс. А.Р. в планиране и
извършване на отвличането на М.Р. както в етапите преди завързването на
пострадалия в обора на К.Р., така и след освобождаването му оттам. Деянието е фактически
довършено от подс. А.Р. самостоятелно, без участие на съучастниците му, чрез
отвеждане и настаняване на пострадалия в дома на общия им чичо.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК.
За наличието и съдържанието на умисъла съдът изхожда от оценка на фактическите
действия на подсъдимия по време и
непосредствено след деянието, а не от последващите му твърдения. С оглед
установеното от доказателствата поведение на подс. А.Р., описано по-горе, съдът
възприема извод, че преди
извършване на престъплението в съзнанието на дееца са съществували ясни представи
относно всички елементи от фактическия му състав, както и за общественоопасния
характер на деянието и неговия резултат, чието настъпване подсъдимият желаел. Налице
е и общност на умисъла по смисъла на чл.20 ал.2 от НК между подс. А.Р. и
свидетелите К.Р. и И.А., тъй като всеки от тях съзнавал, че и тримата участват
в извършване на престъплението, и че със собствените си действия, както и с
тези на другите съизвършители, се променя мястото, на което М.Р. се е намирал
преди деянието, и тази промяна се осъществява против волята на пострадалия.
Общият умисъл е нагледно илюстриран от координираните и целенасочени съвместни
действия на тримата извършители и разпределението на ролите помежду им в
различните етапи от осъществяване на престъплението. Конкретно подс. А.Р.,
освен че замислил деянието и мотивирал свидетелите К.Р. и И.А. да участват в
осъществяването му, при довеждане на пострадалия пред дома му лично участвал в
побоя над него и последвалото му отвеждане и връзване в обора на брат му, а
накрая сам го отвел в дома на чичо си. С оглед установените факти, за съда е
несъмнена водещата роля на подс. А.Р. в замислянето, планирането и
осъществяването на престъплението.
Наличните доказателствени източници и установеното за
отношенията между подсъдимия и пострадалия преди и при извършване на настоящото
престъпление обосновават заключение, че мотивите и подбудите за стореното произтичат
от желанието на подс. Р. да упражнява власт над личността и поведението на
пострадалия М.Р., да санкционира (с одобрение или отхвърляне) неговите желания
и действия, включително да му наложи да работи за него, както и да го накаже,
загдето е избягал и избрал да работи за друг, и заради това, че подготвил и
възнамерявал да подаде в полицията официална жалба срещу него. Съдът счита за
доказано, че обсъжданото тук престъпление не е първо, нито единствено противоправно
посегателство срещу пострадалия от страна на този подсъдим. Събраха се
доказателства за няколко предходни случая, в които пострадалият е бягал от
подсъдимия при други хора, а А.Р. предприемал активни действия да го издири и
върне принудително обратно при себе си, включително чрез затваряне в дома му и
отнемане на телефона му, макар и само за няколко дни, до следващото бягство.
Подсъдимият очевидно считал себе си за оправомощен да се разпорежда и определя битието
и действията на пострадалия, включително по въпроса при кого и при какви
условия пострадалият да работи. Показателен в тази насока е случаят, отразен в разпита
на свид. С.Х., който ясно свидетелства, че по молба на пострадалия провел
разговор с подсъдимия, като го помолил да не закача М.Р.. В отговор подс. А.Р. му заявил „…че каквото той (подс. Р.)
кажел, това ще става“ (л.338 от съдебното производство). Предвид установените
по делото личностни характеристики на А.Р. и периодично демонстрираното от него
доминантно и на моменти агресивно отношение към М.Р., изпитваният от
пострадалия силен страх от подсъдимия Р. изглежда логичен и лесно обясним.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” от седем до петнадесет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност,
съдът оцени обществената опасност на деянието, в извършването на което
подсъдимият беше признат за виновен, като надвишаваща обичайната за
посегателствата от този вид. Аргументи за този извод съдът изведе от механизма
на осъществяване на деяението и обстоятелствата, при които то е осъществено.
Отвличането е започнало в късните часове на нощта, след полунощ, когато
вероятността да има свидетели и лица, чиито действия да осуетят намисленото, е
минимална. Свидетелите К.Р. и И.А. навлезли в собствения на свид. С.Х. имот, и
чрез взломяване на прозоречно стъкло и отваряне резето на вратата проникнали в
помещението, служещо за дом на пострадалия М.Р., докато той спял. Чрез
физическо насилие и заплахи, двамата го извели от помещението и противно на
волята му го отвели в къщата на подс. Р., като по пътя до там отново му
нанасяли удари. Подс. А.Р. се присъединил към другите двама извършители и в
собствения му дом, тримата заедно нанесли на жертвата удари с неголям
интензитет, съдейки по установените с експертизата увреждания, квалифицирани като
леки телесни повреди, но много на брой и достатъчни, за да парират каквато и да
било съпротива от страна на М.Р.. След побоя подс. Р. и двамата му съучастници
отвели пострадалия в обора на свид. К.Р., където завързали ръцете му със
синджири и тел за метални колони, и го оставили в това положение до ранната
сутрин, а след това подс. Р. го развързал, отнел му телефонния апарат и личната
карта и го завел в дома на чичо им Т.Р., като му наредил да не мърда оттам.
Специално за периода, в който М.Р. е бил завързан в обора и по този начин
противозаконно лишен от свобода, съдът намира, че единствената цел на продължилото
часове през цялата нощ обездвижване на пострадалия е била да всее у него страх
и да му причини унижение и физически страдания. Поради това, съдът възприема този
епизод от отвличането като проява на непредизвикана, ненужна и безсмислена
жестокост, за която не се открива нито повод, нито разумно обяснение. Малтретиране
от обсъдения вид повдига въпроси, дали отвличането не е осъществено по особено
мъчителен за пострадалия начин, предвид завързването на ръцете му в разтворено
встрани от тялото положение с вериги за продължителен период от време, и
изоставянето му сам, без възможност да се освободи или поне да получи
своевременно помощ, ако възникне нужда. Този аспект от деятелността на
подсъдимия не е специално коментирана от прокурора и не е намерила място в
обвинението, но във всички случаи от гледна точка на съда, продължителността на
лишаването от свобода на пострадалия и начинът, по който това е сторено, завишават
обществената опасност на деянието и се оценяват като отегчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Характеристичните данни за личността на подсъдимия Р. не
са положителни. Към инкриминираната дата той е многократно осъждан - 16 пъти, и
видно от справката му за съдимост, осъжданията му са за различни по вид
престъпления, включително такива при опасен рецидив, както и за друго отвличане
(с различна от настоящата цел). На подс. Р. са били налагани множество различни
по вид наказания, многократно е изтърпявал ефективни наказания „Лишаване от
свобода“ с различна продължителност (от 3 месеца до 7 години), но приложената спрямо
него до момента държавна наказателна принуда не е допринесла за поправянето и
превъзпитанието му, нито е го е възпряла да извършва нови престъпления. Тежко
обремененото съдебно минало и липсата на видим резултат от наложените му
наказания характеризират подсъдимия като
личност с висока обществена опасност, с висока степен на криминализация и
утвърден престъпен стереотип, който слабо се влияе от наложените му санкции.
Макар да се ползва със значителен авторитет сред близкия си роднински кръг,
подс. А.Р. не страда от скрупули и не се колебае да нарушава общоприетите
правила за поведение и норми в обществото и установените от закона забрани за неправомерно
извличане на лични облаги - имуществени и неимуществени, като нееднократно демонстрира
пренебрежително отношение към правопорядъка и неприкосновеността на личността.
Към изложеното следва да се добави и фактът, че настоящото деяние не е
инцидентно в отношенията между пострадалия и подсъдимия – подс. Р. и друг път е
принуждавал пострадалия да се върне на работа при него чрез отвличането му,
отново заедно с настоящите съизвършители.
Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчита семейната и трудовата му ангажираност, роднинската
му връзка с пострадалия М.Р. и принципно близките им отношения, предопределящи социално-битовият
характер на проблема, стоящ в основата на деянието. Съдът приема за установено,
че като по-възрастен, подсъдимият действително е поел ангажимент да се грижи за
пострадалия, ангажирал го е да работи при него срещу заплащане, предоставил му
е подслон, телефонен апарат и среда. Не може да се отрече, че част от
мотивацията на подсъдимия, включително при вземането на решение да извърши
настоящото престъпление, се е базирала на желанието му да спомогне за
благосъстоянието на пострадалия, но във вид и по начин, както самият подсъдим
си представял това. Несъмнено, отношението на подсъдимия към М.Р. често било
доминантно и властническо, без да държи сметка за волята и желанията на
пострадалия, но тези обстоятелства са били неизменна част от техните отношения,
като до известна степен и в определен период са били приемливи и за двамата. Принципната
идея на подс. Р. в отношенията му с М.Р. изглежда е била пострадалият постоянно
да живее и работи срещу възнаграждение при него, предвид факта, че са
братовчеди и пострадалият няма други близки и роднини. Това намерение на
подсъдимия е естествено и похвално между близки роднини, и не би представлявало
никакъв проблем, ако и пострадалият бе винаги съгласен с наложените от
подсъдимия условия и ограничения в отношенията им. Във времето преди деянието
пострадалият също е проявявал колебливост и непоследователност в отношенията си
с подс. Р.. Самият М.Р., а и свид. С.Х. свидетелстват за случай при първото
отиване на пострадалия да работи за Х., при който след молба от подсъдимия, без
данни за каквато и да е принуда, пострадалият решил да се върне да работи при подс.Р.,
като напуснал работата и дома си при Х., без дори да го уведоми. Естествено,
поведението на М.Р. не оправдава извършеното спрямо него посегателство, нито
прехвърля върху него отговорността и вината за извършеното от подс. А.Р. тежко
престъпление, но в определен смисъл онагледява динамиката и противоречията в
отношенията между подсъдим и пострадал. Към смекчаващите обстоятелства следва
да се добави коректното процесуално поведение на подсъдимия по време на цялото
наказателно производство.
Оценени самостоятелно, и отнесени към отегчаващите
обстоятелства, обсъдените смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни,
нито многобройни, тъй щото да изискват следващото се на подс. Р. наказание да
бъде индивидуализирано по привилегирования ред на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Предвид
високата обществена опасност на деянието и на дееца липсват основания да се
приеме, че при наличните смекчаващи обстоятелства, дори най-лекото предвидено в
закона наказание, в случая „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, би се
явило несъразмерно тежко и поради това – несправедливо. Следователно, отсъства
и второто задължително условие за прилагане на привилегията по чл.55 от НК.
При това положение, наказанието следва да се определи
по реда на чл.54 от НК при неголям, но отчетлив превес на отегчаващите вината и
отговорността обстоятелства. При установеното съотношение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, размерът на наказанието принципно следва да се отмери над
средния размер, предвиден за съответното престъпление. В настоящия случай
обаче, съдът се счита длъжен да отчете изначално високия минимален размер на
наказанието „Лишаване от свобода“ – 7 години, установен в закона за
престъплението по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК. Хронологията на
законодателните промени в този текст, и по-конкретно последното му изменение (обн.
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010г.), разкрива значително увеличение на наказанието и в
двата му предела в сравнение с дотогавашната санкция – минималният размер е
увеличен от 3 на 7 години, а максималният – от 10 на 15 години. Едновременно с
това законодателят е разширил приложното поле на този престъпен състав, чрез
отпадане на предвидената до този момент специална цел - отвлеченият да бъде лишен от свобода.
Разглежданото драстично увеличаване на наказанието и въвеждането на нови
квалифициращи обстоятелства е прието от законодателната власт в контекста на
множество извършени в този период добре организирани отвличания на лица с цел
получаване на паричен откуп за освобождаването им, съпроводени с бруталност и
дори убийства на отвлечените, и е било предназначено да противодейства най-вече
срещу организираната престъпност.
Обществената опасност на настоящото деяние действително
е по-висока в сравнение с обичайните случаи на престъпления от същия вид, извършени
при подобни обстоятелства и основани на лични или социално-битови причини, но в
никакъв случай не може да бъде сравнявана с тежестта и обществената опасност на
престъпленията, наложили въвеждането на анализираните по-горе законодателни
промени през 2010 година. След обобщение на установените относно личността на
подсъдимия и деянието обстоятелства, при отчитане на действащите граници на
наказанието и причините за тяхното увеличаване в миналото, настоящият състав
счита, че следващото се на подс.А.Р. наказание за извършеното престъпление по
чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, въпреки лекия превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, следва да бъде отмерено в интервала между средния
и минималния размер на предвиденото наказание, и по-конкретно срокът на
наказанието „Лишаване от свобода“ следва да е 9 години. Така отмереното по вид
и размер наказание е границите на предвиденото в закона, и според съда точно
съответства на интензитета и обществената опасност на престъплението, обстоятелствата,
при които е било извършено, съобразено е с личната опасност на подсъдимия и
отчита идентифицираните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Наред
с това, определеното наказание притежава потенциал да способства за постигане
на всички предвидени в чл.36 от НК цели на наказателната репресия както спрямо
конкретния подсъдим, така и за обществото като цяло. Изолирането на дееца в
специализирана пенитенциарна институция е задължително условие спрямо него в
контролирана среда да бъде приложено целенасочено и съобразено с индивидуалните
му особености превъзпитателно и поправително въздействие. В този смисъл
определеният с присъдата срок на лишаването от свобода е необходим и достатъчен
за неговото поправяне и превъзпитание чрез постигане на положителни промени в
съзнанието, манталитета и ценностната му система в насока спазване на закона и
обществения морал, както за същия срок на подсъдимия ще се отнеме и
възможността да върши други престъпления. Паралелно с персоналното въздействие
спрямо дееца, видът и срокът на наказанието са от естество да въздействат
предупредително и възпитателно и спрямо останалите членове на обществото, като
демонстрират неизбежността и тежестта на последиците от извършването на
престъпление.
Наказание в по-висок размер според съда би постигнало по-скоро
обратен на целения ефект. Определянето му в или над средния размер при
установените от закона граници (т.е. 11 години или повече), би го направило несъразмерно
и ненужно тежко, отнесено към обществената опасност на престъплението и неговия
автор, а като последица би отнело от потенциала му да осъществи поставените
пред него цели.
Наказание в по-нисък размер също не би съответствало
на доказателствата и целите на закона, доколкото ще е проява на необоснована
снизходителност спрямо подсъдимия, и би оставила у него убеждение за
безнаказаност.
От срока на наложеното наказание, на основание чл.59
ал.1 т.1 от НК следва да се приспадне времето от 17.04.2019г. до влизане на
присъдата в сила, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение
„Задържане под стража” като обвиняем и подсъдим по настоящото производство.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание
чл.111 ал.1 от НПК, с оглед приключването на наказателното производство,
веществените доказателства по делото - 1
бр.мобилен телефон марка „НОКИЯ 130“ с ИМЕЙ ***********, и СИМ-карта на „Теленор“ с абонатен номер ********, които повече не са необходими,
подлежат на връщане на лицето, от което са отнети – частният обвинител М.С.Р., веществените
доказателства - метална поставка под формата на стол, кафяв
на цвят, с размер 37/32; и метален синджир на три части, с халки с различни
дължини, собственост на осъдения К.Ю.Р., на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК следва
да се отнемат в полза на държавата като вещи, послужили за извършване на
умишлено престъпление по чл.142 ал.2 т.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, а вещественото доказателство -
оптичен диск с данни от мобилен оператор „Теленор“, следва да остане по делото
за срока на съхранението му в архив.
РАЗНОСКИ
С оглед решението на съда по въпросите за деянието,
дееца, вината и отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. А.Р.
следва да понесе сторените в наказателното производство разноски, като заплати по
сметка на ОД на МВР-Бургас припадащата му се една трета част от направените в
досъдебното производство разноски, в размер на 484.40 лева, а по сметка на
Окръжен съд-Бургас – сумата от 80,00 лева, предстваляваща направени разноски в
съдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.
Окръжен
съдия: