Р Е Ш Е Н И Е
Номер 85 20.10.2010 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
на
деветнадесети октомври две хиляди и десета година
в
публично заседание, в следния състав: Председател: М. Т.
Секретар: П.Б.
като
разгледа докладваното от съдия М. Т.
НАХД
номер 360 по описа на съда за 2010 год. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания и е образувано е по жалба на С.Т.Я.,
ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление № 44 от 09.07.2010 год. на
директора на РИОСВ- Бургас.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Предлага алтернативно съда
да преквалифицира деянието като маловажен случай и да намали размера на
наложената санкция.
Пред съда жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата. Ангажира гласни доказателства. Моли съда да отмени наказателното
постановление, алтернативно да приеме, че деянието представлява маловажен
случай по смисъла на ЗАНН. Изгражда защитна версия, като твърди, че не е
присъствал на мястото на проверката.
Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, счита същата
за неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Ангажира гласни доказателства.
По делото бяха
събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя и
свидетели.
Въз основа на
събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На
15.06.2010 год. св. Даниела И., съвместно с колегите си- св. М. и С.-*** на
РИОСВ- Бургас- извършвали проверка в резерват „Ропотамо". Когато стигнали
до устието на река Ропотамо, на поляната до паметника видели паркиран автомобил
„***” в който автомобил нямало хора. Служителите погледнали към морето и видели
там четири лица да ловят миди. След това, проверяващите извикали хората да
дойдат при тях. Четирите лица излезли от морето с мрежи, в които имало наловени
миди. Проверяващите поискали документите на тези хора, за да им бъде съставяне
на акт за
установяване на административно нарушение, но те заявили, че в тях нямат
документи. След това, същите били помолени да последват служителите на РИОСВ до
бариерата на резервата, където да бъдат извикани служители на полицията, с
чиято помощ да бъде установена самоличността на тези лица. Проверяващите спрели
до бариерата и четирите лица отишли при тях с автомобила „***” като се опитали
обаче да заобиколят бариерата през гората и да избягат. За да не стане това,
св. С. им попречил, като им преградил пътя със служебен автомобил на РИОСВ.
Тогава от автомобила „***" слязъл жалбоподателя Я. и отишъл при
проверяващите като ги помолил да не се занимават с тях, тъй като не са
извършили голямо нарушение. Докато траел разговора с жалбоподателя, автомобилът
„***" обърнал и потеглил обратно към вътрешността на резервата. Служителите
предположили, че този автомобил ще напусне резервата по черен път и затова тръгнали
след него, за да го пресрещнат. Жалбоподателя Я. останал на бариерата, до входа
на резервата. След като служителите отишли на мястото където да пресекат пътя
на автомобила „***” покрай тях преминал автомобил „***” ***, в който пътували
мъж и детенце, като водачът- св. С. /установен в последствие/- им казал, че отива на „Б.". По- късно, когато автомобилът се върнал
обратно, служителите на РИОСВ видели, че жалбоподателят стои на задната седалка
в този автомобил „М.". Автомобилът се движил в посока към Резиденция
„Перла". Проверяващите се насочили в същата посока и преградили друг път.
След известно време автомобилът „***" се появил, като вече бил управляван
от жалбоподателя Я.. Проверяващите се опитали да спрат автомобила, но
жалбоподателя вместо да спре, преминал през тревата встрани от пътя и потеглил
по посока гр. Приморско. Проверяващите записали контролните номера на двата
автомобила- „***” и „***” след което отишли в РПУ- Приморско за да им бъда
указано съдействие, с цел установяване на собствениците на автомобилите. В
полицейското управление, св. Д.- ***Началник група „Криминална полиция”
установил собствениците на автомобилите и след разговор със св. С., установил и
човека пътувал с него- жалбоподателя Я.. След това, установил и жалбоподателя,
когото довел в районното управление.
Констатираните
нарушения мотивирали актосъставителя да състави на жалбоподателя АУАН № 44 от
15.06.2010 год. в който нарушението било описано както следва: „на 15.06.2010
г. навлязъл в резерват „Ропотамо" в района на устието на река Ропотамо,
заедно с още три лица, с лек автомобил „***” *** за улов на миди….. Автомобилът
е спрян до паметника до морския бряг…... Нарушителят е отказал да даде лични
документи, възпрепятствал е съставянето на АУАН и е избягал…..”. Посочено е
също, че нарушението е установено в присъствието на св. Е.С. и св. Т.М.. АУАН
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му бил лично, с отбелязани
в него възражения от страна на жалбоподателя.
Наказващият орган, като не приел възраженията на жалбоподателя, въз
основа на съставения АУАН издал атакуваното НП № 44/ 09.07.2010 год. в което
нарушението е посочено както следва ”На 15.06.2010 г. е установено, че е
навлязъл в резерват „Ропотамо" в района на устието на река Ропотамо, извън
пътеките за посетители, заедно с още три лица, с лек автомобил „***” *** за
улов на миди от морето. Автомобилът е паркиран в района на десния бряг на река
Ропотамо в близост до паметника. Нарушителят е отказал да даде лични документи,
възпрепятствал е проверката и е избягал. Със съдействието на служители на РПУ-
Приморско лицето е открито, призовано и съставен акт за установеното
административно нарушение”. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 17
от Закона за защитените територии и Заповед № 318/ 07.05.1992 год. на МОС и на
осн. чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложена санкция „глоба” в
размер на 500,00 лв.
Горната фактическа
обстановка съда прие за безспорно установена от приетите по делото писмени
доказателства, както и показанията на свидетелите И., М., С. и Д.. Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на тези свидетели. Същите са логични,
последователни, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както
вътрешно и по между си и взаимно се допълват. Допринасят за изясняването на
фактическата обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването
на нарушението. Изясняват всички отделни елементи на нарушението- времето на
неговото осъществяване, мястото, предмета и неговото авторство. Дадени са под
страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
заинтересованост. Съдът не кредитира показанията на св. С. и Я.. Показанията на
първия свидетел са в пълно противоречие с показанията на всички останали, поради
което и съда не ги кредитира, като счита, че същия е свидетелствал в полза на
жалбоподателя, с оглед избягване на административно- наказателна отговорност.
Що се касае до показанията на св. Я., то съда отчита обстоятелството, че същия
е син на жалбоподателя, което го прави пряко заинтересован от изхода на делото,
както и пълното противоречие на неговите показания с всички останали събрани
доказателства /изкл. показанията на св. С./, поради което и не кредитира и тези
показания.
При така установената
фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като
нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички
необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество обаче, жалбата
е неоснователна.
Настоящото производство е от
административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта
и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено
от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази
следното:
В настоящият случай, актът за
установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, упълномощен
със Заповед № РД-386/ 2007 год. т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и
чл. 47 от ЗАНН.
В настоящото
производство, жалбоподателя на първо място твърди в жалбата си, че атакуваното
НП е издадено от некомпетентен орган. Съда не споделя това му становище, тъй
като видно от приложената по делото Заповед № РД-386/ 2007 год. на Министъра на
околната среда и водите, Директорите на РИОСВ са упълномощени да издават НП.
В жалбата си и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител, жалбоподателя изгражда
защитна версия /за което и ангажира свидетелски показания/ с която се домогва
да докаже, че не е бил на мястото на нарушението, респ. не е възможно да го е
извършил. Съда не приема тази му теза, тъй като същата категорично се
опровергава от кредитираните гласни доказателства по делото. Така в показанията
си, св. М. е категорична, че жалбоподателя е едно от лицата, установени до
паркирания до морето автомобил, че именно жалбоподателя е бил до бариерата на
резервата, като е слязъл от автомобила „***”. Показанията и се потвърждават и
от показанията на другите свидетели: св. М. заявява, че е възприела
жалбоподателя като едно от лицата, които са ловили миди в резервата, че именно
той, заедно с други лица е бил в автомобила „***” като е говорил с тях на
бариерата на резервата. В подкрепа на цитираните показания са и показанията на
св. С., който е категоричен, че именно жалбоподателя /когото познавал лично/ е
бил в резервата. Отделно от това са и
показанията на св. Д., който заяви пред съда, че при проведен разговор със св.
С., същия му е казал, че жалбоподателя го е извикал да отиде да го вземе от
резервата- обстоятелството, което напълно опровергава защитната теза на
жалбоподателя, че през деня е бил с цитирания свидетел и не е присъствал на
мястото на проверката. По тези доводи, съда намира изградената от жалбоподателя
защитна теза- че не е присъствал на мястото на проверката, респ. че не е
извършил нарушеното за което е привлечен към административно наказателна
отговорност- за недоказана и категорично опровергана от кредитираните от съда
доказателства.
В жалбата си и пред
съда, чрез процесуалния си представител, жалбоподателя алтернативно моли съда,
да приеме че извършеното деяние е „маловажно” и да преквалифицира деянието като
такова по чл. 81, ал. 3 от ЗЗТ, като наложи санкция в минимален размер.
Настоящата инстанция счита обаче, че деянието не следва да се квалифицира като
маловажно, по следните мотиви: на жалбоподателя е наложена санкция, затова че е
навлязъл в резервата „Ропотамо” и лови миди, т.е. няма как същото да бъде
маловажно. Отделно от това, съда съобрази и действията на жалбоподателя
съпътстващи установяването на нарушенето- същия е направил всичко възможно да
осуети проверката и да избегне ангажиране на отговорност спрямо себе си-
отказал е да даде лични документи, избягал е от проверяващите, държал се е
грубо с тях. Отделно от всичко това, според съда, единствено в правомощията на
административно- наказващия орган е да прецени дали едно деяние е маловажно,
респ. да го квалифицира като такова и да наложи съответната санкция.
Вида и размера на
административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираните
нарушения, са определени в чл. 81, ал.
1, т. 1 от ЗЗТ, където е посочено, че се наказва с глоба от 500 до 5000
лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение
на режима, определен със ЗЗТ, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове
и проекти по глава четвърта от ЗЗТ. Това налага извода, че в конкретния случай,
размера на наказанието е определен в границите на нормативно определения такъв,
като според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган
го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като правилно е отчел
факторите определящи тежестта на наказанието, поради което е наложил наказание в
минимален размер.
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди
изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП,
са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от
оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност,
при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното
административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на С.Т.Я.,
ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление № 44 от 09.07.2010 год. на
директора на РИОСВ- Бургас и ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: