№ 13101
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110104044
по описа за 2023 година
Производството е образувано, въз основа на искова молба от Я. Д. Х., ЕГН
********** срещу ПРБ, с която е предявен иск с правно основание по чл. 2, т.3 от
ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Я. Д. Х. твърди в исковата молба, че въз основа на образувано
досъдебно производство № 3198/18 г. по описа на 06 РУ- СДВР и пр.пр. № 43236/2018
г. по описа на СРП, Софийска районна прокуратура внесла в СРС обвинителен акт
срещу нея за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК и било образувано н.о.х.д.
№ 5296/2020 г. на СРС, 135 състав. Твърди още, че с влязла в сила присъда била
призната за невиновна в извършването на посоченото по-горе престъпление.
Поддържа, че в резултат повдигнатото й обвинение претърпяла значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, изживявания на голям
стрес, липса на контакт с детето и финансови загуби. Твърди още, че не можела да
изпълнява поетите трудови ангажименти с /фирма/. Моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, считано от 29.12.2021 г., до окончателното й изплащане както и
сумата от 2 000, 00 лв. имуществени вреди изразяващи се във финансови разходи по
водене на наказателните производства, заедно със законната лихва върху сумите.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Със същия
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер.
Не били ангажирани доказателства какви точно неимуществени вреди е претърпяла
ищцата, както и че тези вреди са пряка последица от дейността на Прокуратурата.
Претенцията за неимуществени вреди била и изключително завишена по размер.
Неоснователен и недоказан бил и искът за имуществени вреди. Не била налице
причинна връзка между твърдените имуществени вреди от неполучени възнаграждения
и дейност на Прокуратурата. Възразява срещу размера на претендираното
1
обезщетение, като несъответстващ на твърдяните вреди съобразно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД и установената съдебна практика, вкл. и ЕСПЧ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Досъдебно производство № 3198/18 г. по описа на 06 РУ- СДВР и пр.пр. №
43236/2018 г. по описа на СРП е образувано на 23.11.2018 г. по чл.296, ал.1 от НК. От
материалите по досъдебното производство, съдържащи се в н.о.х.д. № 5296/2020 г. на
СРС, 135 състав се установява, че хода на досъдебното производство с постановление
от 16.12.2019 г. на ищцата Я. Д. Х. е било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.296, ал.1 НК, което й е било предявено на 19.02.2020 г. за това, че не е изпълнила
заповед за незабавна защита от 16.12.2015 г.по гр. д. № 73307/2015 г. от СРС, ГО, 84-
ти състав, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ищцата Я. Х. била задължена
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. И.Л.. Със заповедта за
незабавна защита Я. Х. на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗЗДН била задължена да
не доближава Л. на разстояние не по-малко от сто метра и на основание чл. 5, ал. 1, т.
3, пр.2 от ЗЗДН - да не доближава жилището на Л. на разстояние по-малко от сто
метра. Видно от приложените по наказателното дело материали с решение №
8771/15.06.2016 г. по същото дело СРС, ГО, 84-ти състав е постановил издаване на
заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу Х.. Така постановеното
решение на 7.07.2016 г. е влязло в законна сила.
Установява се, че на 27.04.2020 г. в СРС е внесен обвинителен акт срещу ищцата
за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
На 30.04.202 г. е образувано н.о.х.д. № 5296/2020 г. на СРС, което е било
разпределено на 135 състав, НО СРС. Наказателното производство в СРС е
приключило с присъда на 01.04.2021 г., с която подсъдимата Я. Д. Х. е била призната
за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
С решение от 29.12.2021 г. СГС е потвърдил присъдата на СРС и същата е влязла в
сила.
Производството пред СРС е продължило по-малко една година. Делото е
образувано на от 30.04.2020 г., насрочено е с разпореждане на съда от 04.05.2020 г.,
като на 22.06.2020 г. е било проведено и първото открито съдебно заседание
(разпоредително такова). До 01.04.2021 г., датата на постановяване на присъдата, са
проведени 3 открити съдебни заседания: на 30.07.2020 г., 22.10.2022 г., в които са
разпитани свидетелите по делото, а насроченото за 03.12.2020 г. е отсрочено поради
здравословни причини от председателя на състава за 14.01.2021 г., когато са разпитани
всички свидетели. Делото е отложено за 01.04.2021 г. поради неявяване на
подсъдимата и желанието й да даде обяснения пред съда и неявяването й по
здравословни причини.
Делото пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурор от СРС
на 06.10.2021 г. и е продължило по-малко от 3 месеца. Проведено е едно открито
съдебно заседание на 12.11.2021 г., а на 29.12.021 г. е постановено решение, с което е
потвърдена първоинстанционната присъда.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С.Д.Г. и С.Л.М..
Свидетелят Г. разказва, че откакто познавал Я. Х., тя имала проблеми с мъжа си,
прокуратурата, съдебната система, полиция и съдия- изпълнители. През 2018 г. при
поредните опити да види детето в къщата на бившия й мъж, станал скандал, довел до
невъзможност да види детето. Споделя още, че бившият й съпруг И.Л. я възпрепятствал,
като не й давал детето. Споделя още, че през време на познанството си с ищцата, тя се
чувствала зле, постоянно била в депресия, и притеснена. Бил запознат със случая, тъй като
имали обща компания. Излага впечатления, че Я. Х. не била виждала детето си от 2015
г.,тъй като съпругът й взел детето и тя не го е виждала вече осем години. Доколкото си
2
спомнял, делото било за това, че ищцата отишла с представител на съдия- изпълнител, от
който очаквала да свърши работа и да успее да види и вземе детето. Станал скандал, тъй
като не я допуснали вътре при детето, като бил станал скандал между нея и приятелка на
бащата на детето. По отношение на този скандал споделя, че било образувано досъдебно
производство. По време на наказателното производство твърди, че Я. се чувствала зле и
постоянно пускала жалби, като през м. 05.2015 г. пуснала две жалби. Била постоянно в
депресия, изнервена, в работата не вървяло, пропуснала участия, доста възможности за
работа, не комуникирала с хората, притеснявала се. Била много разсеЯ. и притеснена, като
най-вероятно имала депресия.
От показанията на свидетеля М. се установява, че същият познавал Я. Д. от 2015 г.,
когато станал адвокат по делото й за домашно насилие. След делото Я. заминала в
провинцията, където живеела с родителите си в гр. Варна. Доколкото си спомнял на
следващия ден мъжът отишъл в дома и взел детето. Споделя още, че след пет години
дело за възпрепятстване на съдебно разпореждане, а именно ищцата да се въздържа от
атаките към мъжа си, за които се твърдяло, че има, вече пет години, Я. Х. не била виждала
детето си. Споделя още, че наказателното производство протекло много тежко, продължило
доста дълго, проведени били поне десет заседания, разпитвали се много свидетели и през
цялото време ищцата плачела от момента, в който се виждали, до момента, в който се
разделяли. Споделя още, че до приключване на делото били минали повече от шест години и
въпреки обстоятелствата, че правата й били присъдени, тя не била виждала детето вече осем
години. Имала тежка депресия, изпадала в паник атаки. Разказва, че заседанията
продължавали доста дълго. Ищцата плачела през цялото време. Преди всяко заседание,
разказвала как ще протекат дните ѝ, как ще звъни на съдебни изпълнители, ще се моли някой
да се отзове, за да помогне да си вземе детето. Само докато продължавало делото трима
съдебни изпълнители се опитали да върнат детето и още два пъти по толкова се отказали
изобщо да се занимават, поради невъзможността да направят каквото и да било, за да го
върнат. Споделя още, че видял Я., когато делото вече било образувано, доколкото ищцата
му разказвала, че с оглед емоционалното си състояние, почти не била във възможност да
работи, тъй като изпадала в спонтанен плач, сещайки се, че вече не може да види детето си
толкова дълго време. Разказва още, че било трудно да работи, като много рядко се
отдавала възможност да намери някакъв служебен ангажимент просто, защото не била
психически и физически годна, да върши каквото и да било. Споделя още, че цялата им
комуникация протичала, докато тя плачела. Положението било много тежко. Ищцата
изпаднала в тежка депресия и до момента била в това състояние, тъй като вече повече от
осем години, при присъдени права за отглеждане на детето, не можела да го види. Когато
това се случило през 2015 г. детето било пред започване на първи клас, тогава било на
възраст около шест години, като оттогава до сега минали вече осем години, но още не го
била виждала.
Съдът след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността на държавата, в лицето на нейните държавни органи, е предвидена с
оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване на властническите й
функции, които безспорно са възложени и на ответника по делото. Две от
предпоставките, за да възникне отговорността съгласно цитираната по-горе
разпоредба, са наличие на обвинение в престъпление, и оправдателна присъда по това
3
обвинение. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца – чл. 300 ГПК. Съобразно тази разпоредба, при оправдателна
присъда гражданският съд е задължен да приеме, че съответното лице не е извършило
престъплението, в което е обвинено, и от тази гледна точка извън правомощията му е
да преценява доколко са били налице причини за повдигане на обвинението (което е
въпрос по съществото на наказателноправния спор и не може да се пререшава в
гражданското производство), както и доколко при повдигане на обвинението са били
спазени приложимите наказателно-процесуални норми (което е процесуален въпрос,
който може да се разглежда само в рамките на наказателното производство).
Достатъчно е лицето да бъде оправдано по повдигнатото обвинение, за да се приеме, че
поради липсата на престъпление обвинение не е следвало да бъде повдигано, и същото
е незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Неоснователното обвинение дава
право на обезщетение, но само ако с него на обвиняемия са били причинени вреди.
В настоящия случай съдът намира, че тези предпоставки се установиха.
Установи се също, че в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство,
ищецът е претърпял част от твърдените неимуществени и имуществени вреди.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ за сумата
2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди:
По делото безспорно бе установено, че ищецът е заплатил на защитника си в
наказателното производство възнаграждение в размер на 1000,00 лв. за процесуално
представителство и защита в производството по н.о.х.д. № 5296/2020 г. на СРС, 135
състав и още 1000 лв. в производството пред СГС. Същото се явява имуществена вреда за
ищеца, в пряка причинна връзка с незаконното му привличане като обвиняем. Съдът
намира за неоснователен доводът на ответника, че не са представени никакви
доказателства за обема на оказаната на ищеца правна помощ по време на воденото
наказателно производство, за проведените процесуални действия с участието на
упълномощен защитник, както и доказателства, че договорът за правна защита и
съдействие, фигурира като част от материалите по наказателното производство. В
материалите по н.о.х.д. № 5296/2020 г. по описа на СРС, 135 състав е приложено
пълномощно от ищцата за адвокат С. М., а на гърба му – договор за правна защита и
съдействие от 20.06.2020 г., в който е уговорено възнаграждение в размер от 1 000,00
лв. В производството по в.н.о.х.д. № 3891/2021 г. по описа на СГС, НО, ищцата е била
представлявана от адв. М., с пълномощно по делото на л. 13, срещу уговорено
адвокатско възнаграждение в размер от 1000,00 лв. От материалите по наказателното
дело се установява ищцата е била представлявана от същия адвокат, който се е явявал в
проведените по делото открити съдебни заседания и пред СРС, и пред СГС. При
оправдателна присъда разноски в наказателното производство не се присъждат на
4
подсъдимия. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер от 2000,00 лв., като се
присъди и поисканата законна лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 29.12.2021 г. (т. 4 на ТР № 3/2005г. - ОСГК ВКС) до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ за сумата
20 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
От събраните по делото доказателства се установи, че в пряка причинна връзка с
повдигнатото обвинение, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на личното му достойнство, както и нормалните за обвиняем, а впоследствие и
подсъдим притеснения, тревожност и стрес, особено преди датите на провеждане на
откритите съдебни заседания по делото. Тези неимуществени вреди са резултат именно от
осъщественото спрямо нея наказателно преследване. Законът за отговорността на държавата
и общините за вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за претърпЯ.
неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД.
При определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди
съдът, отчита характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с
каква продължителност и с какъв интензитет са извършвани действия по разследването с
участието на обвиняемото лице, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, като определеният му размер, при посочените предпоставки, които не следва да
бъдат и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.
д. № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение
№ 28 от 06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други).
Съобразно посочените критерии и в настоящия случай настъпилата вреда се
съизмерява с отрицателните изживявания на ищцата вследствие на воденото срещу нея
наказателно преследване. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че същата е била подложена на емоционален стрес, чувствала се е зле, била е притеснена.
Свидетелите твърдят, че ищцата е била изнервена, в работата не й вървяло, пропуснала
участия, доста възможности за работа. Също така установяват, че в резултат на проведеното
наказателно преследване ищцата била лишена от необходимите душевно спокойствие и
психическо равновесие.
С оглед справедливото определяне на размера на вредите съдът трябва да обсъди
и интензитетът на търпените страдания, както и продължителността на воденото
наказателно производство. Съдът отчита, че в случая спрямо ищцата е било повдигнато
обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, глоба и което не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Видно от приложените по делото материали ДП № ЗМ 3198/2018г. по описа на
06 РУ- СДВР, НОХД № 5296/2020 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, както и ВНОХД
№ 3891/2021 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав, са налице действия спрямо
ищцата, осъществявани в сравнително непродължителен период от време. От датата на
предявяване на обвинението й – 19.02.2020 г. до окончателното й оправдаване на
29.12.2021 г. са изминали по-малко от 2 години. Наказателното производство се е
5
развило в разумни срокове като съдът отчита и обстоятелството, че спрямо ищцата не е
била взета мярка за процесуална принуда и не са наложени наказания по смисъла на
чл. 37 от НК.
От събраните по делото доказателства се установи, че вследствие на воденото
наказателно производство, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в психически тормоз, характерен за лице, срещу което са повдигнати обвинения.
Показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства установяват
изживявания при голям стрес, предизвикан най-вече от влошените й отношения с
бащата на детето и водените постоянно помежду им дела по Закона за защита от
домашно насилие и липса на контакт с детето. Още повече, че с решение №
5590/28.04.2016 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, родителските права над Е. Л. били
предоставени за упражняване на бащата И.Л. с право на майката Я. Х. да го взема с
преспиване и задължение да го връща всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца
от 10:00 до 18:00 часа, както и за по 15 дни през летата извън годишния отпуск на
бащата. Т.е. режимът на упражняване на родителските права е установен преди
привличането й като обвиняема по наказателното производство и не се установи
причинна връзка между воденото срещу нея наказателно производство и
невъзможността да вижда детето си, което несъмнено се изтъкна и от свидетелите като
основна причина за претърпените силно негативни състояния на стрес у ищцата.
Не се установи пряка връзка на процесното обвинение с твърдените за
настъпили неимуществени вреди в цялост. Не се доказа повдигнатото обвинение да е
довело до липсата на ангажименти, трудова заетост и финансови загуби, доколкото не
се установи, че е налице промЯ. в обществената нагласа спрямо нея, която да е
резултат именно от воденото срещу нея наказателно преследване. По делото е
представен договор за участие в телевизионно предаване от 15.08.2020 г., но не се
събраха доказателства за това договорът да е бил прекратен поради неизпълнение.
Още повече, че наказателното производство е протекло в разумен срок. По
делото са проведени 5 открити съдебни заседания пред СРС, като само в 3 от тях
ищцата е участвала лично, а в производството поред СГС е имало само едно открито
съдебно заседание. Ето защо съдът не приема за доказано твърдението, че
наказателното производство е попречило на ищцата да изпълнява задълженията си по
сключения договор за участие в телевизионно предаване, нито пък бяха представени
доказателства за това, че поради воденото наказателното производство не е успяла да
работи.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че на ищцата следва да
бъде присъдено обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди в
размер на 4 000,00 лева, който размер съдът намира за справедлив, съобразно
критерия, визиран в чл. 52 от ЗЗД. За разликата над тази сума до пълния му предявен
размер от 20 000 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Това е така, тъй като в случая се установи с годни доказателства /свидетелски
показания/, наличието на негативни психични преживявания, изразяващи се в
причинен стрес и липса на спокойствие и психическо равновесие, поради липса на
лични контакти с детето в продължение на осем години, но не се установи, че
твърдените неимуществени вреди са в пряка връзка единствено с процесното
обвинение, изразяващи се в голям стрес от случващото се след образуването на
наказателното производство, непосредствената им причинно- следствена връзка с
незаконното обвинение за извършеното престъпление от общ характер и
продължителността на водене на същото.
Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968
6
г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната,
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата. Обезщетението не бива да служи за неоснователно
обогатяване, като в същото време следва да бъдат обезщетени в най-пълна степен
всички претърпени вреди. В случая, съобразявайки гореизложената фактическа
обстановка и предвид констатациите във връзка с претърпените неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав счита, че сумата от 4000,00 лева ще обезщети в достатъчна
степен претърпените от ищцата вреди. Върху сумата следва да се присъди законна
лихва, съобразно претенцията на ищеца, считано от датата на влизане в сила на
присъдата – 29.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност.
Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възражение от страна на ищеца, което се явява
основателно. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на отнесения към съда
правен спор, както и доколкото производството е приключило след две проведени
открити съдебни заседания, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени до размера от 1 200,00 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. / изм., бр. 68 от 31.07.2020г./ за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията на разпоредбата, която е била в сила към
датата на подписване на представения по гр.д. № 10 839/2022 г. на СГС, I-29 състав
договор за правна защита и съдействие и 10 лв. държавна такса за завеждане на
исковата молба. От това следва, че искането на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК е
основателно за сума в размер на 330,00 лв., представляващи държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение по съразмерност съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски, с оглед което и съдът не следва да му
присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, /адрес/, да заплати на Я. Д. Х., ЕГН **********, /адрес/,
съдебен адрес: адв. А. В., /адрес/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 2
000,00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, заедно със законната лихва, считано от
29.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ сумата 4 000,00 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 17.10.2022
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния
му предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: /адрес/, да заплати на Я. Д. Х., ЕГН **********,
/адрес/, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски съразмерно на уважената част от иска в
размер от 330,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила да се върне НОХД № 5296/2020 г. на СРС,
НО, 135 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8