Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.04.2021
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести март две
хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: М. Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 213/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 357 КТ във вр. с
чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 215 КТ
Производството по делото е образувано по повод
искова молба (уточнена с молба от 09.06.2020 г.) подадена от К.П.К. срещу „К.Г.7.“
ООД с която са предявени кумулативно съединени искове, с които се иска да се
приеме за установено между страните по делото, че между тях е съществувал
трудов договор с елементи посочени в исковата молба, като се иска да се осъди ответникът да заплати на
ищеца сума е размер на 5024,78 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за м.
ноември и декември 2019 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на същата, 4997,50 лв. – сума за
командировачни пари за престиран труд за 73 работни дни извън Р. България, на
територията на ЕС, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на същата, 684,50 лв. – обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил
безработен, поради което е потърсил работа чрез интернет платформата „JOBS.BG“
края на 2019 г., където бил видял публикувана обява от ответното дружество, в
която било записано, че ответното дружество, което е подизпълнител на
италианска фирма за превоз на товари, търси да наеме шофьори на товарни
автомобили, за извършване на превози на територията на Европа. Било посочено
трудово възнаграждение 70 евро на ден и бонус по 0,10 евро цента, за всеки километър, направен от
шофьора над 10 000 километра или тяхната
левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Предвид това в началото
на м. октомври 2019 год., ищецът бил нает на работа от ответното дружество,
като престирането на работна сила за ответното дружество се е изразявало, в
управление на товарен автомобил, собственост на ответника. Твърди се, че между
страните по делото възникнало трудово правоотношение с елементи подробно
посочени в молба от 09.06.2020 г., поради което на 04.10.2019г. ищецът заминал
с еднопосочен автобусен билет за гр. Флоренция, Р. Италия, тъй като за начална
точка на тръгване с товарния автомобил, работодателя бил определил Р. Италия,
като превозът на товари се е осъществявал в цяла Европа. Преди да замине за
Р.Италия, ищецът отправил изрични устни волеизявления до ответното дружество, с
искане, да подпише и да му бъдат предоставени оригинали от трудовия договор, уведомлението
по чл. 62, ап. 3 от КТ, както и длъжностна характеристика по повод на
възникналото между него и ответното дружество трудово правоотношение. Въпреки
това, към датата на заминаването си на 04.10.2019 год., ответникът, не
представил нито един от законовоизискуемите писмени документи, във връзка е
възникналото трудово правоотношение, а именно трудов договор, уведомление по
чл. 62, ал. 3 от КТ и длъжностна характеристика. В исковата молба се сочи, че заплатата му се
изплащала от ответното дружество по личната банкова сметка, ***ело на ищеца
суми, представляващи трудовото възнаграждение за м. октомври 2019 год. и част
от трудовото му възнаграждение за м. ноември 2019 год, както следва: на
05.11.2019 год. - 1 173,50 лева, на 11.11.2019 год. - 1 240,00 лева, на
09.12.2019 год. - 2 534, 76 лева. Сочи се, че изплатеното в общ размер на 4
948,26 лв. представляват трудовото
възнаграждение на ищеца за м.октомври, както и част от трудовото му
възнаграждение за м.ноември 2019 год., изчислено съгласно публикуваната от
ответното дружество обява „JOBS.BG“ . Сочи се, че за отработени дни – 25 дни -
за периода от 07.10.2020 год. до 31.10.2019 год. - 25 дни х 70 евро на ден -
1750 евро или равностойността им в лева -
3422 лева е дължимото трудово възнаграждение. Остатъчната сума от 1 526,26 лв.
представлява част от трудовото възнаграждение изплатено на ищеца за м.ноември
2019 год. Твърди се, че размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за м.
ноември 2019 год., е 2 100 евро или 4 107 лева, от която сума на ищеца е заплатена
сума в размер на 1 526.26 лв. По
отношение на м.декември 2019 год., ответното дружество не е заплатило никаква
заплата. Твърди се, че не са заплатени и командировъчни пари, които според
разпоредбите на българското законодателство - Наредба за служебните
командировка и специализации в чужбина, са в минимален размер от 35 евро на ден
по отношение на дневните пари, за територията на Европа. Във връзка със
сключения с ответното дружество трудов договор, ищецът е престарал работна сила
за периода от 07.10.2019 год. до 18.12.2019г, през който период ищецът твърди,
че е работил без почивен ден. Поради горното, за периода от 07.10.2019 год. до
18.12.2019 год.. ищецът е престирал труд общо за 73 работни дни, поради което
му се дължат командировъчни пари в посочения по-горе размер, а именно 35 евро
на ден, или в общ размер на 2555 евро. Сочи се, че по отношение на изминатите
километри над 10 000 на месец, се сочи, че липсват конкретни данни за техния
размер, който се моли да бъде конкретизиран след снабдяване с
доказателства. Със Заявление от
15.01.2020 год., изпратено чрез куриерска служба до ответника ищецът е поискал, да му бъдат заплатени дължимите
трудови възнаграждения, както и командировъчни пари, като е изразено и
желанието на ищеца за прекратяване на сключения между тях трудов договор. В
исковата молба се твърди, че по време на трудовото правоотношение за периода от
07.10.2019 год. до 18.12.2019 год., ищецът не е ползвал полагащият му се
законоустановен платен годишен отпуск за посочените месеци, поради което на
основание на чл. 224, ал, 1 от КТ, на същия следва да бъда изплатено съответно
обезщетение в размер 684, 50 лева. Моли се за уважаване на исковите претенции.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който се излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Твърди се,
че между страните по делото действително съществувало трудово правоотношение,
възникнало по трудов договор с дата 04.10.2019 г., за длъжността: „Шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с основно месечно възнаграждение-560
лева, с място на работа „Маршрути на дружеството“. Трудовия договор не бил
подписан от ищеца, тъй като се наложило същият в изпълнение на трудовите си
задължения да тръгне за Италия още преди изготвянето на договора. Трудовото
възнаграждение на ищецът било начислявано по ведомост и превеждано своевременно,
ведно с дължимите командировъчни за престиран труд извън Р. България, така,
както съответните суми са начислявани и превеждани и на другите шофьори. Сочи
се, че ищецът разполагал по време на командировката си със служебна кредитна
карта Visa, собственост на дружеството, от която е теглил
необходимите му средства, ведно със служебен телефон. Моли се да се постанови
решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 357 КТ във вр.с. чл. 68 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 215 КТ
На първо място следва да се посочи, че допустим се явява иска с правно
основание чл. 357 КТ за установяване наличието на трудово правоотношение между
страните с посочените от ищеца елементи. Съгласно разпоредбата на чл. 357 ал.1
от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно
възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови
договори и установяването на трудов стаж. Установяването на съществуването на
трудово правоотношение включва установяването на трудовия договор в пълното му
определено от закона съдържание с всички съществени компоненти на трудовото
правоотношение. Извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж
по реда на УУТССР поради загубени или унищожени документи, установяването на
трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред чрез трудов спор по чл.
357 от КТ, така и Определение № 327 от 17.06.2009 година по гр. дело №
1339/2008, по описа на Четвърто гр.о. ВКС.
По иска с правно основание чл. 357 КТ ищецът иска да се приеме за установено между страните по делото, че
между тях е съществувал трудов договор с елементи посочени в исковата молба, а
именно с длъжност: шофьор на тежкотоварен автомобил, с начална дата на
изпълнение на длъжността 07.10.2019 г. и крайна дата 18.12.2019 г., размер на
основен, удължен и допълнителен отпуск – работа три месеца без почивка и един
месец почивка, прекратяване на трудовия договор – с едномесечно предизвестие и
трудово възнаграждение в размер на 70 евро на ден и допълнително възнаграждение
по 0,10 евро цента за всеки кимолетър направен над 10 000 км. и
командировачни пари в размер на 35 евро на ден.
По делото е представена и приета като доказателство
молба подадена от ищеца до ответника от 01.10.2019 г., с която от същия е
отправено искане да бъде назначен на длъжност „ шофьор на товарен автомобил“.
По делото от ищеца е представен и приет като
доказателство трудов договор от 04.10.2019г. по делото без подпис на ответника със следните
параметри: длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с място
на работа „маршрути на „К.г.7.“ ООД, трудово възнаграждение в размер на 560
лв., пълно работно време- 8 часа, срок на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор- един месец и размер на основен и допълнителен отпуск- 25 дни.
Съдържанието на представения трудов договор е оспорено от ищеца, като са
наведени твърдения, че е налице друг подписан между страните трудов догворо,
който не е представен по делото.
С оглед направеното от ищеца оспорване – на съдържцанието
(верността) на представения трудов договор и предвид факта, че същият е частен диспозитивен
документ настоящият съдебен състав е приел, че не следва да се открива
процесура по чл. 193 ГПК. Не е открита и процедура по чл. 193 ГПК и по
отношение на направеното оспорване на подписа за „служител“ на представения от
ищеца трудов доготор, доколкото никоя от страните по делото не е навела
твърдения, че е налице подписан от работника трудов договор между тях.
Ответникът изрично е посочил, че не твърди подписа на представения от ищеца трудов
договор да е поставен от ищеца за „служител“.
По делото е предтавен и приет като доказателство автобусен билет София –
Флоренция издаден на името на ищеца, от който е видно, че същият на 05.10.2019
г. е пристигнал в гр. Флоренция, Италия.
По делото е представено и прието като доказателство
справка от НАП за актуални трудови договори на ищеца К. за периода от 01.10.2019
г. до 28.02.2020 г., от която се установява, че в НАП е регистриран трудов
договор между страните по делото за периода от 04.10.2019 г. до 15.02.2020 г.
Съдебната практика приема, че сключването на трудовия
договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за цел да се
постигне пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му
минимално съдържание - място, характер на работата и трудово възнаграждение,
така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са поставени
на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор работникът
или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите
трябва да се материализират в писмена форма. Няма съмнение, че писмената форма
е необходима за действителността им и те са съставна част от съдържанието на трудовия
договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните
волеизявления могат да се материализират и поотделно /Решение № 410/27.06.1990
г. по гр. д. № 326/1990 г. на III г. о./. Ако те се съдържат в два отделни
акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна -
чл. 14, ал. 1 ЗЗД.Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия
договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин,
напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без
значение косвените прояви, в случая свързани с изпълнението на договора -
регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /Решение №
1393/11.07.1994 г. по гр. д. № 1393/93 г. на III г. о./. Недействителността на
трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне
или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на
трудовия договор, който може да се отстрани - чл. 74, ал. 6 КТ. С Решение №
1214/1995 г. на III г. о. ВКС е приел, че неподписването на трудовия договор от
една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може
да се отстрани по всяко време. В случая страните по делото са представили
трудов договор с необходимото договорно съдържание, но е подписан само от
работодателя. Липсва подпис на работника – ищец. Това налагала съдът да
съобрази, че подписването на трудовия договор се предшества от молба за
назначаване на работа и представяне на други документи, необходими за изготвянето
му - чл. 62, ал. 6 КТ и Наредба № 4 от 11.05.1993 г. В тях задължително се
съдържа волеизявление на работника или служителя за сключване на трудовия
договор /предложение за постъпване на работа/ в необходимата писмена форма,
както и се изпълняват други задължения по подготовката му - представяне на
лична карта или документ за самоличност и т.н., които в конкретния случай са
налице- по делото е представена молба от ищеца за постъпване на работа при
ответника. Ето защо следва да се приеме,
че между страните е била налице облигационна връзка по трудово правоотношение,
макар да не е налице писмен договор подписан и от двете страни - така и Решение
№ 21 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 595/2011 г., на III гр. о. ВКС.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че
между страните по делото от 04.10.2019г. е съществувало трудово правоотноше, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжност „шофьор
на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с място на работа „маршрути на „К.г.7.“
ООД, пълно работно време- 8 часа, срок на предизвести за прекратяване на трудовия
договор- един месец и размер на основен и допълнителен отпуск- 25 дни, като
ищецът е започнал да изпълнява работата на 07.10.2019г. Спорен е единствено въпросът
за размера на уговореното трудово възнаграждение.
За установяване на посочения факти са събраните
следните доказателства:
По делото са представени и приети като
доказателства оборотни ведомости на ответното дружество за м. октомври, м.
ноември и м. декември 2019 г. и м. януари 2020г., от които се установява
размера на изплатеното на ищеца трудово възнаграждение, като не се установи от
събраните по делото доказателства счетоводството на дружеството да е нередовно
водено (от ищеца не бе направено искане за включване на такъв въпрос по
съдебно-счетоводната експертиза).
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля К.Р.- съпруг на представляващия ответника. При разпита си
свидетел Р. заявява, че работи в ответното търговско дружество, като той лично е
контактувал с ищеца преди започване на работа, като същият е го посрещнал в
Италия при пристигането му от София. Свидетелят уточнява, че първоначално ищецът
е пътувал с друг шофьор за седмица, тъй като до момента нямал опит, след което
започнал да пътува сам. Свидетелят сочи, че към момента на разпита в ответното
търговско дружество работят четирима шофьори при едни и същи условия- минимална
работна заплата и командировачни или сума в размер на около 54 евро на ден,
около 1300-1500 евро на месец. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът
дава вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал – допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, вътрешно непротиворечиви са и житейски логични.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установяв, че е налице разлика между дължимото и
изплатеното възнаграждение. При изслушването си вещото лице посочва, че при
изготвяне на заключеното е взело предвид това, че ищецът не е започнал работа
от първо число на м. октомври 2019г. Посочено е, че от направената справка в
ответното търгосвко дружество се установява, че трудовите възнаграждения и
парите за командировачни се осчетоводяват в различни сметки, както и че няма
разлика в методиката при изчисляване на трудовите възнаграждения и
командировачните между различните шофьорите във фирмата. В заключението на
вещото лице е посочено, че на ищеца са преведни от ответника сума в общ размер
на 2413,50 лв., а за месец ноември сума в размер на 2534, 76 лв., които представляват
суми за работна заплата и командировачни. При изслушването си вещото лице
посочва, че НСИ не наблюдават показател за възнаграждението на шофьори на
режкотоварни автомобил, които да изпълняват длъжнсотта си на теторията на
страни от еврозоната. Съдът
възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване
въпроси, поради което при постановяване
на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
По делото е прието като доказатеслтво писмо от „Джобс.бг“ ЕООД, от което се
установява, че през 2019 г. от акаунта на фирма „К.Г.7.“ ООД в Джобс.бг, която
е била активна за един месец за периода от 26.07.2019г. до 23.08.2019г. с
текст: длъжност: шофьор, вид работа: постоянна работа, вид заетост: пълно
работно време, заплата: от 4500 до 5000 лв. бруто.
На първо място следва да се посочи, че доколкото ищецът твърди наличие на трудово
правоотношение между страните с посочени от него параметри в молба уточнение
към исковата молба, то нему принадлежи доказателствената тежест за установяване
на спорните факти.
От целокупния събран по делото доказателствен материал обаче, не следва да
се направи извод, че ищецът е започнал работа при ответника при параметри на
работната заплата посочени от него. Тук е мястото да се посочи, че обявата
налична в интернет сайта „Джобс.бг“ е неотносима към делото, доколкото е била
активна два месеца преди подаване от ищеца на молбата за започване на работа.
Освен това посочената обява представлява отправено предложение, което подлежи
на конкретно договаряне между страните. От нея не се установява също така как
се образува месечното възнаграждение, дали в него са включени разходите за
командироване и т.н. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че методиката за начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения на всички
служители на идентични длъжности е еднаква, като на същите се изплаща минимална
работна заплата и командировачни средства, това се установява и от
представените по делото оборотни ведомости и събраните гласни доказателства.
Житейски нелогично би било да се приеме, че ищецът е бил назначен при условия
по-различни (по-добри) от останалите служители в дружеството, още повече, че се
установи, че ищецът не е притежавал предишен опит.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства
се установява, че уговореното между страните трудово възнаграждение е в размер
на минималната работна заплата, като на ищеца се дължи заплащане на разходите
за командироване съобразно императивните правила на трудовото законодателство.
Тук е мястото да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установи
между страните по делото да е налице уговорка за заплащане на допълнително
възнаграждение – бонус по 0,10 евро цента за всеки километър направен от
шофьора над 10 000 километра. От приетата по делото съдебно- счетвотодна
експертиза се установи начина за начисляване на трудовото възнаграждение както
на ищеца, така и на останалите служители на ответното дружество, като такова допълнително
възнаграждение не се установи да е заплащано. Предвид изложеното следва да се
приеме, че недоказан остана и този твърдян от ищеца факт.
По отношение на иска с правно основание чл. 128 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 5024,78 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември и декември
2019 г.
Трудовото възнаграждение е дължимо от работодателя
на работника в размера уговорен между страните по трудовото правоотношение за
всеки ден положен труд.
По делото е представено извлечение от тахографа на тежкотоварния автомобил
управляван от ищеца, като с оглед същото е допусната и приета без възражение от
страните СТЕ, от заключението на която се установява, че за периода от
07.10.2019 г. до 18.12.2019 г. ищецът К. е изминал с тежкотоварни автомобили
собственост на ответника с общо 31399 км, от които през м. октомври 2019 г.
-11528 км., за м. ноември 2019 г. – 12093 км., м. декември 2019 г.- 7778 км. Съдът възприема заключението вещото лице като
компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички
поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало
От представените по делото доказателства – извлечения
от тахограф, находящи се на л. 105 и сл. от делото се установява, че ищецът е
започнал работа на 07.10.2019 г., като до 12.10.2019 г. (5 работни дни) включително
е осъществявал трудовата си дейност, след което е почивал за времето от 10:59
на 12.10.2019 г. до 00:32 часа на 14.10.2019 г., като от 14.10.2019г. до 13:33
на 19.10.2019г. (5 работни дни) е полагал труд, след което от 19.10.2019г. до
10:30 на 21.10. 2019г. е почивал, за периода от 21.10.2019г. до 19:41 на
25.10.2019 г. (5 работни дни) е полагал труд, а за периода от 25.10.2019 г. до 00:10
часа на 28.10.2019г. е почивал, като от 28.10.2019г. до 08:19 на 01.11.2019г. (4 работни дни за м. октомври и 1 работен ден
за м. ноември) е полагал труд, а за периода от 01.11.2019г. до 10:46 часа на
04.11.2019 г. е почивал. От 04.11.2019 г. 13:37 часа на 09.11.2019 г. е полагал
труд (4 работни дни), а за периода от 09.11.2019 г. до 08:34 часа на 11.11.2019
г. е почивал. От 11.11.2019 г. до 04:22 часа на 16.11.2019 г. е полагал труд (5
работни дни), а за периода от 16.11.2019г. до 01:27 часа на 18.11.2019г. е
почивал. След което от 18.11.2019 г. до 18:25 часа на 23.11.2019 г. е полагал
труд (6 работни дни), а за периода от 23.11.2019г. до 01:30 часа на
25.11.2019г. е почивал, за периода то 25.11.2019 г. до 14:48 часа на 29.11.2019
г. е полага труд (5 работни дни), а за периода от 29.11.2019 г. до 1:40 на
02.12.2019 г. е почивал, като за периода от 02.12.2019г. до 13:24 часа на
07.12.2019 г. е полагал труд (6 работни дни), а за периода от 07.12.2019 г. до 02:01
часа на 09.12.2019 г. е почивал, като за периода от 09.12.2019г. до 09:26 часа
на 14.12.2019 г. е полагал труд (6 работни дни), а за периода от 14.12.2019 г.
до 06:35 часа на 16.12.2019 г. е почивал, след което за периода от 16.12.2019
г. до 13:23 часа на 17.12.2019 г. е полагал труд (2 работни дни).
От гореизложеното следва, че за м. октомври ищецът
е полагал труд общо 19 дни, за м. ноември – 21 работни дни, а за м. декември –
15 работни дни, за което време му се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
В посочените размери са отчетени и работните дни от работодателя, като същите
са отразени в разплащателните ведомости, съобразно размера на трудовото
възнаграждение на ищеца – в размер на МРЗ за страната за 2019 г., като от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумите за
заплатени на ищеца чрез преводи направени по неговата банкова сметка. ***вата
претенция с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 215 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4997,50 лв. –
сума за командировачни пари за престиран труд за 73 работни дни извън Р.
България, на територията на ЕС.
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още
и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от
Министерски съвет. По силата на тази законова делегация с ПМС № 72/1986 год. /
Д.В. бр.11/1987 год./ е приета Наредбата за командировките в страната; С ПМС
№115/2004 год. /Д.В. бр.50/2004 год./ е приета Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина; С ПМС №40/02.07.1987 год. е приета
Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/. Съгл.
пар.1 от Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тази наредба се прилага от
всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и
извършват международни превози. С решението по гр.д. №3592/2008 год. на ВКС,
І-во г. о. е прието, че когато командироването в чужбина е извършено на шофьори
от стопански организации, които разполагат със собствени автомобили и автобуси
и извършват международни превози, приложима е НСКШСЧМАПТП, а не Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, така и Решение № 350 от
13.07.2010 г. по гр. д. № 130/2009 г. по
описа на III г. о., ВКС.
От събраните
по делото доказателства се установява, че за периода от 05.10.2019 год. до 17.12.2019
год. ищецът е бил командирован в чужбина за общо 73 дни. Въз основа на
изложенот по-горе на ищеца се дължи заплащане на обезщетение по реда на чл. 215 КТ определена съобразно НСКШСЧМАПТП, тъй като видно от справка за актуално
състояние на дружеството – ответник, същото осъществява търговска /стопанска/ дейност
свързана с превоз на пътници и товари в страната и чужбина и разполага със собствени
тежкотоварни автомобили, с което попада в хипотезата на пар.1 от Заключителните
разпоредби на НСКШСЧМАПТП.
Разпоредбата на чл. 8 от НСКШСЧМАПТП предвижда, че
на шофьорите извършващи международни превози на товари и пътници
се изплаща единна ставка в размер на 35 щатски долара на ден - за единична езда,
каквато е в настоящия случай, доколкото не се установи ищецът през посоченя период
да е работил с друг шофьор като двойка и да са се комбинирали при управлението
на тежкотоварния автомобил. Ето защо следва да се приеме, че дължимата сума представляваща
комнадировачни пари е в размер на 2590 щатскои долара (35 щ.долара по 73 дни)
или равностойността им в лева в размер на 4241, 30 лв.
Както бе посочено по-горе се установи, че по сметка
на ищеца са преведени общо 4948,26 лв. (каквито твърдения са изложени и от
ищеца в ИМ), от които за м. октомври, ноември и декември 2019г. (до 17 декември)
дължимото трудово възнаграждение е в общ размер на 1187,45 лв. (358,97 лв. за
м. октомври, 434,55 лв. за м. ноември и 393.99 лв. за месец декември), т.е. запалтените
на ищеца командировачни пари са в размер на 3760,81 лв. при дължими 4241, 30
лв., т.е. с 480,49 лв. по-малко, до който размер се явява основателен предявеният
иск с правно основание чл. 215 КТ и върху която сума се дължи заплащане на
законна лихва.
Тук е мястото да се посочи, че в процеса на
доказване от страна на ответника не са ангажираха доказателства, че посочената сума
е заплатена на ищеца. В тази връзка не се събраха и доказателства, че ищецът с
изтеглените суми по време на трудовото му правоотношение от предоставената му дебитна карта собственост
на дружеството ответник е удовлетворил именно претенцията си по иска с правно основание чл. 215 КТ.
По иска за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск:
Съдът намира за безспорно доказано по делото, че за
целия период на съществуване на трудовото правоотношение ищецът да не е ползвал
платения си годишен отпуск в размер на 6 дни, за които му се дължи обезщетение
в размер на 286, 71 лева, нетна сума за получаване, като ответникът не доказва
нито да е начислил, нито да е изплатил такова на ищеца. Ето защо искът ще се
уважи в този размер, и ще се отхвърли за разликата над тази сума до
претендираната такава от 174,11 лева. Върху тази сума ще се присъди законна
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, тъй като
вземането е лихвоносно, исковата молба има характера на покана и законна лихва
се дължи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
преклузивните срокове ответникът не е заявил възражение за прихващане на дължимите
от него суми със суми теглени от ищеца от дебитната карта на дружеството, с
която е разполагал, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда
събраните писмени и гласни доказателства, вкл. и доказателствата по реда на чл.
176 ГПК за установяване на факта на изтегляне на суми от ответника в общ размер
на 600 лв. след като ищеца се е завърнал на територията на Р. България.
По отнишение на разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК се дължат разноски на ищеца съразмерно с уважената част от исковите
претенции. В представения по делото списък на разноските по см. на чл. 80 ГПК
се претендира единствено заплашане на 1200 лв. – адвокатско възнаграждени (като
са представени доказателства, че разноските са реално сторени- л. 331от
делото), както и 5 лв.- за издаване на съдебо удостоверение. Исковите претенции
са предявени в общ рамер на 10706,78 лв., като са уважени в общ размер на 654,60
лв. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 73,66
лв., от които 73,36 лв. – възнаграждение за един адвокат и 0,30 лв. – ДТ за
издаване на съдебно удостоверение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължар разноски и
в полза на ответника съразмерно отхвърлената част от исковите претенции. В списъка
по чл. 80 ГПК от ответника се претендира заплащане на 600 лв. – адвокатско възнаграждение,
5 лв. – държавна такса и 100 лв. – депозит за вещо лице. На първо място следва
да се посочи, че възражението за прекомерност на разноските претендирани от ответника
е направено от ищеца за първи път едва в писмените бележки по делото, поради
което същото преклудирано, така и Определение № 451 от 26.11.2020 г. по ч. гр.
д. № 1900 / 2020 г. на Трето гр. о., ВКС и не следва да се разглежда.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК, ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай в представения по
делото договор за правна защита и съдействие л.- 37 от делото нито е уговорен
размер на адвокатско възнаграждение, нито са представени
доказателства, че такова е заплатено. Ето защо неоснователна се явява претенцията
за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съобразно
отхвърлената част на исковите претенции следва да бъдат присъдени разноски в полза
на ответника в размер на 4,69 лв. – държавна такса и 93,88 лв. – депозит за
вещо лице или разноски в общ размер на 98,57
лв.
При този изход на делото, с оглед
на уважената част от обективно съединените искове, ответникът трябва да бъде
осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати
дължимите държавни такси и съдебни разноски, а именно в размер на 100 лв.
държавна такса, с огелд уважената част от исковете и съобразно разпоредбата на
чл. 2 от Тарифа за таксите събирани от съдлищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 357 КТ, че между К.П.К. ЕГН: **********, с адрес: *** и „К.Г.7.“ ООД
ЕИК: ********* за периода от 04.10.2019г. до 17.12.2019 г. е съществувало
трудово правоотношение по силата на което К.К. е полагал труд при „К.Г.7.“ ООД считано
от 07.10.2019 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“
по безсрочен трудово договор, при 8 часово работно време, основен и допълнителен
отпуск 25 дни, срок на предзветие за прекратяване на трудовия договор – 1 месец
и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв.
ОТХВЪРЛЯ, иск с правно основнаие чл. 128 КТ, предявен от К.П.К. ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу „К.Г.7.“ ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума е размер на 5024,78 лв. –
незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2019 г., ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба - 28.04.2020 г. до окончателното
изплащане на същата,
ОСЪЖДА, на основание чл. 215 КТ, „К.Г.7.“ ООД ЕИК: ********* да заплати на К.П.К. ЕГН: ********** сума в
размер на 480,49лв. – сума за
командировачни пари за престиран труд за 73 работни дни извън Р. България, на
територията на ЕС – за периода от 05.10.2019г. до 17.12.2019г., ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба – 28.04.2020 г. до
окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 480,49
лв. до претендирания размер от 4997,50лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ, „К.Г.7.“ ООД ЕИК: ********* да заплати на К.П.К.
ЕГН: ********** сума в размер на 174,11 лв. – обезщетение за неизползван
годишен отпуск в размер на 6 дни за 2019 г., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на исковата молба - 28.04.2020 г. до окончателното изплащане на
същата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 174,11 лв. до претендирания размер
от 684,50 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Г.7.“ ООД ЕИК: ********* да заплати на К.П.К. ЕГН: ********** сумата в размер на 73,66 лв. – разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К.П.К. ЕГН: ********** да заплати на К.Г.7.“ ООД
ЕИК: ********* сумата
в размер на 98,57 лв. – разноски
направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Г.7.“ ООД ЕИК: ********* да заплати да в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Панагюрище сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски и
държавна такса по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: