Решение по дело №2255/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8054
Дата: 20 декември 2018 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100502255
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

                                                 РЕШЕНИЕ

                               20.12.2018 г.,гр.София          

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,ГО,ІV А въззивен състав в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

При секретаря Антоанета Луканова с участието на прокурора……с докладчик съдия ТАШЕВА  сложи на разглеждане въззивно гр.д.2255 по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 11.07.2017 по гр. д. № 44556//2015 г. по описа на СРС, 74 състав ДОПУСКА извършване на делба на поземлен имот в гр.Нови *******с построени в него сгради-

 -поземлен имот с идентификатор 00357.5358.168;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00357.5358.168.2.1.;

 -самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00357.5358.168.2.2.;

-сграда с идентификатор 00357.5358.168.3;

-сграда с идентификатор 00357.5358.168.4;

-сграда с идентификатор 00357.5358.168.5,

при следните квоти:

-В.Б.А. - 33/72 идеални части;

-Е.Б.В.-Д. - 33/72 идеални части;

-Ц.А.В. - 2/72 идеални части;

-С.Т.П. - 2/72 идеални части;

-Н.Т.В. - 2/72 идеални части.

             От решението са недоволни ответниците,поради което депозират въззивна жалба срещу него .С въззивната жалба се твърди,че решението е незаконосъобразно, необосновано и частично недопустимо .

До делба бил допуснат имот ,представляващ жилище ,заемащо целия втори етаж на двуетажна жилищна сграда ,нанесено с идентификатор 00357.5358.168.2.2 ,за което поискали да се изключи от делбата,поради това ,че е придобито по давност от ответниците.С нотариален акт от 2010 г. нотариусът регистрирал сделка като прехвърля в полза на ищците едноетажна жилищна сграда,а ищците твърдяли,че едноетежната жилищна сграда по нотариалния акт е жилището на втория етаж.Съдът приел тази фактическа обстановка.Обектите по двата акта били с неустановена идентичност.Страните не спорели за факта на влизане в спорното жилище от страна на семейството на ответниците през 1973 г.,а за продължителността на владението.То продължавало и до днес.Било заключено и там се съхранявал техен багаж.След 1973 г.бил пригоден за живеене от родителите наТ.иБ.сутеренът,а към втория етаж били пристроени баня и тоалетна,за да се осъществява самостоятелно владение върху обекта .Това пристрояване било извършено от Т.,респективно от семейството на ответниците и било направено в тяхна полза.ОтдЕ. е партидата на ел.захраването на името на ответниците,подменена е дограмата от ответниците,жилището било преустроено изцяло през 2001 г.,изградена нова кухня и отоплителна инсталация в целия втори етаж.От началната дата на своенето след 1973 г.с приключване на обособяването му ищците не са допускани до обекта.Те не са правили опит да влязат там.Това жилище не е било предмет на тяхната прехвърлителна сделка от 2010 г.,с което те са станали съсобственици на имота.Ответниците са станали собственици по силата на изтекла давност,констатирано с нотариалния акт през 2009 г.Ответниците притежавали самостоятелна данъчна партида за този имот.Квотите не били правилно определени.Произнасянето за допускане на делба върху голата собственост е недопустимо. Молят да се отмени решението.Претендират разноски .

               Въззиваемите  са подали отговор,с който оспорват жалбата.Претендират разноски.

               Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: 

             Фактическите и правни изводи на СРС са правилни и законосъобразни ,поради което съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

             За пълнота следва да се отбележи следното:

             Първоинстанционният съд правилно е допуснал до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00357.5358.168.2.2, който ответниците твърдят, че са придобили на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС по силата на непрекъснато давностно владение, продължило от 1973 г. до момента. Съдът правилно е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не може да се приеме, че ответниците са владяли този имот със съзнанието на единствени собственици, нито може да се приеме, че са манифестирали спрямо ищците и техните родители намерение за своене. В Тълкувателно решение № I от 06.08,2012 г. по тълк.д.Л» 1/2012 г., ОСГК на ВКС приема, че съсобственик на недвижим имот, който се позовава на придобивка давност за чуждата идеална част, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, е които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. По-нататък в мотивите на решението се коментира, че за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който се позовава на придобивката давност, трябва да извърши такива действия, че с тях по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите съсобственици. Позовавайки се на придобивката давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

          Съсобствениците (ответници) се позовават на придобивна давност по отношение идеалните части на останалите съсобственици (ищците и техните праводатели).

Няма спор, че жилищната сграда с идентификатор 00357.5358.168.2, в която се намират двата самостоятелни обекта, е построена през 1965 г. от обшия наследодател на страните С.В.Т., върху дворното място, предмет на настоящата делба. Няма спор и че до 1973 г. в жилищната сграда са живели трите семейства: С.и И.Т.;Б.и Е.В.иТ.и Ц. В., като към този момент вече са били родени ищците. Няма спор, че след раждането на третата ответница Н.В., дядо й С., с помощта на синовете си, е изградил пристройка от 36 кв.м., обособена като отделно жилище. След построяването на пристройката  е имало разговор между С.Т. и синовете муБ.и Т., на който е решено семейството наБ.(бащата на ищците) да живее в пристройката (с идентификатор 00357.5358.168.4), семейството наТ.(съпруг на първата и баща на останалите ответници) да живее на т.нар.втори етаж на къщата с идентификатор 00357.5358.168.2.2., а С.Т. и съпругата му И. Т.а да живеят в сутерена на къщата с идентификатор 00357.5358.168.2.1. На това разделяне ответниците основават своята претенция за придобиване по давност на втория етаж, твърдейки, че от 1973 г. до момента владеят непрекъснато и необезпокоявано имота.

                 От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците не са придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00357.5358.168.2.2. по давност, тъй като нито са владяли имота, нито владението е било непрекъснато, нито са манифестирали по отношение на останалите съсобственици намерението си за своене.

Няма спор по делото, че през 1973 г. и трите семейства са се разделили и са заживели в отделни домакинства, както е посочено по-горе. По този начин ,обаче, е извършено устно разпределение на ползването на къщата и пристройката, не и разпределение на собствеността. Всички обитатели на процесните имоти са били наясно, че между тях съществува съсобственост и всеки от тях ползва опредЕ. част от тези имоти като държател. Всеки от тях е имал свободен достъп до цялата къща и е бил наясно, че всички помещения и постройки са съсобствени.

Разпитани са свидетелите К.В.и К.П., които са непосредствени съседи на процесните имоти и имат преки и непосредствени впечатления. СвидетелятВ.заявява, че е собственик на съседния имот от 1972 г., когато е започнал да строи къща и от 1973-1974г. г. живее там. Свидетелят потвърждава, че през 1973 г. съседите му са построили пристройка и са се разширили. Според свидетеляВ.след смъртта на наследодателя на ответницитеТ.В. през 1989 г. съпругата и децата му са продължили да живеят на втория етаж на къщата още около година, след което съпругата Ц. се изнесла и оставила в имота децата си (по това време тийнейджъри). Те от своя страна също напуснали имота след година-две, защото отишли да учат в София и живели в квартири. Баба И. и майката на ищците Е.В. се грижели за цялата къща, включително за втория етаж, почиствали и я поддържали, за да има къде да спят децата, когато дойдат. През 2001-2002 г. ответницата С.П. и съпругът й дошли да живеят на втория етаж, със съгласието и позволението на бащата на ищцитеБ.В.. Свидетелят споменава, че от баба И. знае, че тя е помолилаБ.С. и мъжът й да живеят на втория етаж, докато построят своята къща. Те живели в имота до 2008 г., след което напуснали и до момента там не живее никой. Свидетелят заявява, че след 2008 г.Б.и Е.са правили ремонт на къщата - пренареждали керемиди на покрива, сменяли улуци.

               Показанията на свидетеляВ.се потвърждават от свидетеля П., който  посочва кой кога е живял на спорния втори етаж и кой е имал достъп до него. Свидетелят заявява, че във времето, когато никой не е живеел на втория етаж, майката на ищците Е.е имала достъп и е чистела.

               От показанията на свидетелите на ответниците Р.Л.и С.Ц.се установява , че на втория етаж са живеели ответниците и баща им, преди да почине.

                 За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.

В настоящия случай ответниците  не доказват, че са извършвали действия, е които са започнали да владеят идеалните части на останалите съсобственици, с намерение да ги своят. Такива действия не се установяват от показанията на  разпитаните свидетели. Не се установява и ответниците да са манифестирали пред останалите съсобственици намерението си за своене, нито да са отблъснали тяхното владение. Установява се, че родителите на ищците и техни праводатели Е.иБ.В. свободно и необезпокоявано са посещавали имота, извършвали са дейности, характерни за собственик и никога не са били недопускани или отстранявани от имота от ответниците.

            От изложеното е видно, че твърденията на ответниците за придобиване собствеността върху целия недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00357.5358.168.2.2. по давност, са недоказани.Ето защо първоинстанционният съд правилно е допуснал съдебна делба и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 09357.5358.168.2.2.

             С нотариален акт от 2010 г. нотариусът регистрирал сделка като прехвърля в полза на ищците едноетажна жилищна сграда ,която е описана като жилище   с площ 74 кв.с дневна ,хол,кухня,антре и тераса,построена върху две избени помещения  ,а в нотариалния акт от 2009 г.ответниците придобиват по давност  жилище ,представляващо целия втори етаж в двуетажна жилищна сграда застроено на 74 кв.м.състоящо се от две стаи,хол,кухня,баня-тоалетна ,антре и тераса. От свидетеля П. става ясно,че имотът има приземен етаж,мазе,където живеели баба И. и дядо С.,а на етажа са живели Т.,Ц.,Н. и С..Св.В. твърди,че в къщата има приземен етаж,две стаи,мазе и и етаж над него ,две стаи,хол. Очевидно е,че едноетажната жилищна сграда по нотариалния акт от 2010 г. и жилището на втория етаж по нотариален акт от 2009 г.касаят процесния имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 09357.5358.168.2.2.

          Съдът правилно е определил квотите на съделителите в съсобствеността.

Съдът, анализирайки подробно събраните по делото доказателства, е достигнал до правилния правен извод,че с нотариален акт № 182, том VI, дело № 1167/2010 г.Б.С.в В. и Е.С. В. са дарили на ищците вече придобитите от тях 11/12 идеални части от процесните имоти, а ако не по силата на цитираните в исковата молба нотариални актове, то по давност и наследство. Това явно, непрекъснато и необезпокоявано владение на въпросните 11/12 идеални части от процесните имоти е продължено след това от ищците, до настоящия момент.

  Невярно е възражението, че въпросното придобиване на идеални части не е твърдяно. Същото е заявено и мотивирано в депозираната от ищците молба-становище вх.№ 1107099/08.07.2016 г., в която са изложени твърдения в отговор на депозирания от ответниците писмен отговор на исковата молба, наведените в него аргументи и представените писмени доказателства.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че въпросното придобиване не е доказано и няма как да бъде доказано. Придобиване по давност на идеални части от имот е възможно и допустимо, а в случая и доказано от събраните по делото доказателства.

  Възззивниците оспорват  квотите на страните, позовавйки се на нотариален акт №25, том IX, дело 1494/1961г., който според тях променя частите на съделителите, като увеличава квотите на ответниците.

              В молба-становище вх.№ 1107099/08.07.2016 г., депозирана от ищците, същите се позовават и на придобивна давност по отношение на 11/12 идеални части от процесните имоти.

С нотариален акт № 18, дело № 25285/1994 г. покойната И. Т.а е прехвърлила на бащата на ищцитеБ.В. срещу издръжка и гледане 4/12 идеални части от дворното място и построените в него жилищна сграда от 76 кв.м. и пристройка от 36 кв.м. Към момента на изповядането на сделката И. Т.а прехвърля,  4/12 идеални части, но всъщност с нотариалния акт от 1961 г.,  съпругът й е станал едноличен собственик на всички имоти.

Тъй като става въпрос за възмездна сделка, въпросните идеални части са придобити в режим на СИО отБ.В. и Е.В..

Малко преди това, с нотариален акт № 4,  дело № 21831/1994 г. К.С.Д.и съпругата му И. Д. са дарили на бащата на ищцитеБ.В. своята  идеална част от дворното място и построените в него жилищни сгради. Дори да се приеме, че К.Д.е прехвърлил наБ.В. идеални части от имоти, които не притежава, последният ги е придобил по силата на добросъвестно давностно владение още на 06.10.1999г. Дори да се приеме, чеБ.не е бил добросъвестен владелец, той е придобил въпросните  ½ идеални части от имотите по давност най-късно на 06.10.2004г.

От горното следва, че с нотариален акт № 182, том VI, дело № 1167/2010 г.Б.С.в В. и Е.С. В. са дарили на ищците вече придобитите от тях 11/12 идеални части от процесните имоти, ако не по силата на цитираните в исковата молба нотариални актове, то по давност и наследство. Това явно, непрекъснато владение на въпросните 11/12 идеални части от процесните имоти е продължено след това от ищците, до настоящия момент.

Свидетелят К.В.споделя, че от баба И. знае, че на ответниците се падало по 1/12 част от имота. Свидетелят заявява, че е присъствал на скандал между Ц. и приятеля й от една страна и Е.иБ.от друга, при който е бил поставен въпросаБ.да изкупи този дял, за да се уредят отношенията между двете семейства.

 Свидетелят К.П. заявява, че си спомня за ремонт, извършен отБ.и Е. след 2001 г. на покрива на основната къща, който бил протекъл.Б.и Е. викнали майстори, които пренаредили керемидите и сменили улуците. Свидетелят е чувал отБ.и Е. да подканят С. да помогне за ремонта и да поеме тяхната 1/12 част.

По делото са представени 4 броя удостоверения за декларирани данни от СО, ОП Нови Искър, от които е видно, че иБ.В. ,и Е.В., а след това техните правоприемници - ищците В.А. и Е.В.-Д., са декларирали по 33/72 идеални части от всички процесни имоти, вкл.от цялата двуетажна жилищна сграда.

               От всичко изложено е видно, че ако не по силата на посочените в исковата молба сделки, праводателите на ищците, са придобили 11/12 идеални части от процесните имоти по силата на наследство и давностно владение, като последното е продължено от ищците, които са придобили съответните идеални части по силата на дарение, извършено с нотариален акт № 182, том VI, дело № 1167/2010 г.

         Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на спора на въззиваемите страни следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.        

    Воден от горното, съдът

          

                                                  Р        Е        Ш       И:

     

             ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.07.2017 по гр. д. № 44556//2015 г. по описа на СРС, 74 състав

ОСЪЖДА Ц.А.В. ЕГН **********,С.Т.П.  ЕГН ********** и  Н.Т.В. ЕГН ********** да заплатят на  В.Б.А. ЕГН ********** и Е.Б.В.-Д. ЕГН ********** сумата 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК

           РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                           

    

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                                  

                                    

 

                                                                                                      2.