О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
……………………
19.08.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваната молба с.д. № 9874/14.08.2020
г. по адм. дело № 1427/2020 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 92, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
С молба със с.д. № 9874/14.08.2020 г. Директорът на Регионална
здравна инспекция – Варна (РЗИ), д-р Д.М – ответник по адм. дело № 1427/2020 г.
на АдмС - Варна, прави искане за отмяна на наложената му в съдебно заседание,
проведено на 28.07.2020 г. глоба в размер на 50 лв. Моли се съдът да отчете
както липсата на преднамереност при обективното отлагане на делото, така и
фактуалните особености в контекста на цялостния процесуален развой.
Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на
наложената глоба, с оглед следните съображения:
Съгласно чл. 92, ал.2 от ГПК съдът следва да отмени
глобата, ако признае изложените причини за уважителни.
В случая с определение от съдебно заседание по адм.
дело № 1427/2020 г. на АдмС - Варна, проведено на 28.07.2019 г., на основание чл.
92а, във връзка с чл. 91 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, на ответника - Директора на РЗИ - Варна, е наложена глоба в размер на 50
лв. за неоснователното причиняване отлагане на делото, предвид непредставянето
на доказателства, писмено становище или ненаправата на доказателствени искания
в определения от съда с Определение № 1491/09.07.2020 г. срок, с което е
указана изрично доказателствената тежест за шест обстоятелства, които са от
значение за преценката на съда за законосъобразността на предписанието,
оспорено по адм. дело № 1427/2020 г. на АдмС – Варна.
За да наложи процесната глоба съдът е съобразил
следното:
С Определение № 1491/09.07.2020 г., с което е
насрочено за разглеждане на делото в съдебно заседание на 28.07.2020 г.,
изрично е указано на ответника, че не сочи доказателства за конкретно визирани
от съда обстоятелства, посочени в шест точки, като е дадена възможност на
ответника, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за определението, да
представи в АдмС – Варна становище по жалбата, доказателства и/или писмено
становище във връзка с указаната му доказателствена тежест.
С определението съдът е указал на ответника, че не
сочи доказателства за следните релевантни обстоятелства: 1. наличие на
действаща към момента на издаване на предписанието Заповед №
РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването (в заверен от страната
препис); 2. оспорващият е бил контактен на заразено лице, евентуално с лице с
потвърден случай на COVID-19, както и че оспорващият е
близък контактен по смисъла на Приложение № 4 към т. 13 от Заповед №
РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването; 3. кога е бил
последният контакт на оспорващия със заразеното лице; 4. как е установено, че
въобще оспорващият е бил в контакт със заразено лице (евентуално по сигнал, по
данни от самото заразено лице или по друг начин); 5. наличието на предходно
издадено предписание за поставяне на оспорващия под карантина от 16.06.2020 г.,
евентуално основанията за отмяната му и за постановяване на предписанието от
19.06.2020 г.; 6. лицето, което е извършило проучването на 19.06.2020 г. и
попълнило Картата за епидемиологично проучване.
Съдът е съобразил и заявеното от процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание на 28.07.2020 г., като е прието,
че се налага отлагане на делото, което отлагане е неоснователно причинено от
ответника, доколкото ответникът е имал възможност в определения му срок, а и
след това, до съдебно заседание на 28.07.2020 г. да прояви процесуална
активност и да представи доказателства за посочените от съда обстоятелства,
които са от значение за спора.
Установява се, че съобщението за Определение № 1491 от
09.07.2020 г. е получено от ответника – Директора на РЗИ – Варна, на 09.07.2020
г. (посоченият от ответника входящ номер в потвърждението за получаването на
определението – л. 26 от делото). С определението съдът е дал възможност на
ответника в 7-дневен срок от получаването му, т.е. до 16.07.2020 г.,
включително, да представи становище по жалбата, както и доказателства и/или
писмено становище във връзка с указаната му доказателствена тежест.
След изтичане на определения от съда
срок с посоченото по-горе определение, на 24.07.2020 г. в съда е постъпило
писмо от ответника (от дата 22.07.2020 г.), с което възразява по направените
доказателствени искания от оспорващия, без да се изразява становище или да се
представят доказателства за обстоятелствата, за които съдът изрично е указал на
ответника, че не сочи доказателства.
До датата на насроченото съдебно
заседание, както и след даване ход на делото, ответникът не проявява
процесуална активност и не представя доказателства за указаните от съда
обстоятелства. Не са представени такива доказателства и във второто съдебно
заседание по делото, в което е даден ход и по същество на спора.
В изпълнение на задължението си по
чл. 170, ал. 3 от АПК съдът е указал на страните разпределението на
доказателствената тежест. Съгласно чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, когато
за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други
доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдия докладчикът
указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. В случая съдът
е указал именно необходимостта от събиране и на други доказателства за
обстоятелства, които съдът изрично и конкретно е посочил, доколкото представената
от ответника преписката се състои само от Карта за епидемиологично проучване,
без да става ясно дори по какъв повод и кой е извършил проучването.
По аргумент от чл. 143, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложим предвид препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, страните
са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
Съдът намира, че независимо от липсата на преклузия в
административния процес по отношение възможността за събиране на доказателства,
следва страните да подхождат, водени от принципите на добросъвестност и
процесуална икономия и своевременно да изразяват становище по твърденията на
другата страна, да правят доказателствените си искания, своевременно да
представят доказателствата, за установяване на фактите според разпределената
доказателствена тежест, които доказателства съдът им е дал възможност да
ангажират, като е определил и срок за това.
В случая ответникът недобросъвестно и при липса на
уважителни причини не представя доказателствата, за които съдът му е дал
възможност да приобщи към доказателствения материал, като това е причинило
неоснователно отлагане на делото и повторно даване на възможност за представянето
на доказателства.
Организацията на защитата на ответника следва да осигурява
своевременно изпълнение на актовете на съда, които са задължителни за него,
както и спазване на процесуалните правила, регламентирани в АПК и ГПК.
Принципите на административния процес изискват бързина на правораздаването. В
съответствие с възможностите, регламентирани в АПК съдът е дал възможност
страните да направят доказателствените си искания още преди първото съдебно
заседание по делото. В случая не следва да се приеме, че е налице превес на процесуалното
поведение на ответника над обществения интерес от осигуряване изясняване на
спора и бързина на административното правораздаване.
Изложените от наказаното лице в молбата му за отмяна
на глобата причини са общи (неконкретни) и не следва да се признаят за
уважителни, респ. не са налице основания за отмяна или намаляване на наложената
глоба.
Под липсата на преднамереност при обективното отлагане
на делото, може би ответникът има предвид, че не е умишлено непредставянето в
определения срок на доказателства за указаните от съда обстоятелства, за да се
отложи делото и да се отложи разрешаването му напред във времето. Дали
виновната процесуална пасивност е с умисъл или не, е без значение. Отлагането
на делото и в двата случая е неоснователно и е поради пасивното процесуално
поведение на ответника. Не е ясно на какви конкретно фактуални особености в
контекста на цялостния процесуален развой се позовава наказаното лице в
искането си за отмяна на наложената му глоба. В случай, че своевременно беше
изразено становище от ответника по отношение на изрично посочените от съда
обстоятелства в определението от 09.07.2020 г. и бяха представени доказателства
за указаните от съда обстоятелства, цялостният процесуален развой на делото
може би бил различен. Съдът би могъл да извърши своевременно преценка за какви
релевантни факти са представените доказателства и дори да се произнесе по
доказателствените искания на оспорващия в закрито съдебно заседание. Последното
би обезпечило яснотата на процеса и би гарантирало надлежното упражняване на
правото на защита и равнопоставеността на страните в процеса и евентуално
даване ход на делото по същество в първото съдебно заседание.
Освен това конкретните обстоятелствата, за които
ответникът не е представил доказателства и/или писмено становище в определения
му срок, се предполага, че са изяснени и са налични още преди издаване на
оспореното предписание. В случая неоснователното отлагане на делото е поради непредставянето
на доказателства за релевантните факти, установяването на които е в тежест на
ответника, което затруднява и хода на производството.
С
оглед изложеното и на основание чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора
на Регионална здравна инспекция – Варна, д-р Д.М – ответник по адм. дело №
1427/2020 г. на АдмС - Варна, за отмяна на наложената му глоба в размер на 50
лв. в съдебно заседание, проведено на 28.07.2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред ВАС
СЪДИЯ: