Определение по дело №117/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК във вр.с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на “И.” О. с ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “П. Ш.” № *, подадена чрез пълномощника адвокат А. С.-САК П., против определение/разпореждане/ № 2110/14.03.2011 год. постановено по ч.гр.дело № 723/2011 год. на Районен съд Б., с което оставено без уважение заявлението на “И.” О. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу “З.” с ЕИК * и със седалище и адрес на управление: Б., ул. “В. Л.” № *, за сумите от 27 000.00 /двадесет и седем хиляди / лева – главница, 2 412.25 /две хиляди четиристотин и дванадесет и 0,25/ лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 16.04.2010 г. до 25.02.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане и сторените в производството разноски.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Поддържа се, че молителят е посочил характера на вземането, като твърди, че вземането не произтича от една търговска сделка. Счита, че не е налице хипотезата на чл.104 т.4 от ГПК.Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение. Представя като доказателство копие от фактура № 12325/15.04.2010 год., с която даказва вземането си.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от заявителя –правоспособен субект, при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден и обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Разпореждането на районният съд следва да бъде потвърдено. Законосъобразно районният съд е приел, че подаденото от жалбоподателя заявление съдържа всички необходими реквизити от формална страна, депозирано е пред компетентен орган по чл.411, ал.1 от ГПК, но същото материализира основание за претендирано вземане и респ. изпълнително основание, което не е включено в приложното поле и респ. не отговаря на изискванията на чл.410, ал.1 от ГПК.Видно от заявлението, се претендира парично вземане за главница в размер на 27 000.00 лева, което изключва подсъдността на такъв иск пред районен съд по аргумент от чл.104, т.4 от ГПК, а последното е основна кумулативна предпоставка за уважаване на заявление като процесното и издаване на заповед за изпълнение в настоящата процедура. Този извод се подкрепя и от представената пред окръжния съд фактура. От същата е видно,че се касае за вземане по една сделка, на посочената стойност. Ето защо наведените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. По реда на чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК може да бъде издадена заповед за изпълнение, когато вземането за парични суми е с цена, която обуславя подсъдността на районния съд. А съгласно чл.104, т.4 от ГПК искове по граждански дела с цена над 25 000.00 лева са подсъдни на окръжния съд. Относно претенции с цена над 25 000.00 лева, когато не се обхващат от хипотезата на чл.417 от ГПК, важи общото исково производство. При тези констатации, заявлението се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Окръжният съд изцяло споделя изложените мотиви на районният съд, към които препраща съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 и 4 ГПК Б. Окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение/разпореждане/ № 2110/14.03.2011 год. постановено по ч.гр.дело № 723/2011 год. на Районен съд Б., с което оставено без уважение заявлението на “И.” О. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу “З.” с ЕИК * и със седалище и адрес на управление: Б., ул. “В. Л.” № *, за сумите от 27 000.00 /двадесет и седем хиляди / лева – главница, 2 412.25 /две хиляди четиристотин и дванадесет и 0,25/ лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 16.04.2010 г. до 25.02.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане и сторените в производството разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.