Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък,30.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното
заседание на двадесет и пети февруари,две хиляди и двадесета година, . . . . .
. . . в състав . . . . . .
Председател: Невена И.
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря . . . . .Ана Цанова . . . . и
в присъствието на
прокурора
. . . . . . . . като разгледа докладваното от
съдията
. . . . . . . . . . АНД № 1289 . . . . .
. . . .по описа
за . .
. . 2019 год. . . .за да се
произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 135/19.08.2019г.на Директора на Б.Д. „И.р.“.
Жалбоподателят,недоволен от наложеното
му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна,редовно
призована,не изпраща представител в с.з.Процесуалният и представител е изпратил
писмено становище,с което поддържа издаденото наказателно
постановление,счита,че същото е правилно и законосъобразно,и моли съда да го
потвърди.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана
по същество се явява основателна.
Административнонаказващият орган е
приел за установено,че при извършена проверка на 16.05.2019г.на обект: „Балнеолечебен
комплекс“ База 1 и База 1Н,стопанисвани от „Специализирани болници за
рехабилитация-Национален комплекс „ЕАД/“СБР-НК“ ЕАД/,намиращи се в УПИ II-СКК,кв.27 по плана на гр.П.Б.,община П.Б.,във
връзка изпълнение условията на разрешително № 01610208/24.07.2009г.,издадено от
Министерство на околната среда и водите и решение № РР-1866/14.02.2014г.на
директора на Б.д. „И.р.“,за водовземане от минерална вода от находище“П.Б.“-сондаж
№ 3,се констатирало,че: общото добито количество минерална вода от сондаж № 3,използвано
за „лечебни цели в специализирани болници за лечение,лечение и рехабилитация“
за периода от 01.01.2018г.до 31.12.2018г. е 106115 куб.м.,при разрешен годишен
воден обем 104920,3 куб.м.Количеството добита минерална вода от 106115
куб.м.било изчислено на база ежемесечни показания на водомерното
устройство,отчитащо иззетите количества минерална вода,пломбирано и със
запазена пломба на БД ИБР.В Б.д. „И.р.“ била представена Декларация по чл.194б
от Закона за водите с вх.№ КД-04-1886/01.02.2019г.ведно със справка и отчет за
иззетото количество минерална вода /годишен воден обем/ за периода от
01.01.2018г.до 31.12.2018г.,което било 106115 куб.м.Видно от
гореизложоеното,разрешеното годишно водно количество било надвишено с 1194,7
куб.м.,с което не била спазена т.3 „Разрешен годишен воден обем“-104920,3
куб.м./годишно от решение № РР-1866/14.02.2014г.за изменение на разрешително №
01610208/24.07.2009г.С това деяние дружеството „Специализирани болници за
рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД не спазило условията в издаденото по
реда на Закона за водите разрешително,съгласно разпоредбата на чл.48,ал.1,т.11
от Закона за водите.За извършеното нарушение бил съставен констативен протокол
№ ПВ2-101/16.05.2019г.
Предвид изложеното
административнонаказващият орган на основание извършеното нарушение на
чл.48,ал.1,т.11 от Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл.200,ал.1,т.29
от Закона за водите,а именно не извърши собствен мониторинг на количеството
и/или качеството на водите,и с дадените му правомощия с чл.201,ал.2 от Закона
за водите АНО наложил на „Специализирани болници за рехабилитация-Национален
комплекс „ЕАД/“СБР-НК“ ЕАД/ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Съдът намира за неоснователно
становището на жалбоподателя,че административнонаказателното производство
следва да бъде прекратено на основание чл.34,ал.2 от ЗАНН,тъй като дори и да се
приеме,че нарушителят е бил открит на 01.02.2019г./датата на подаване на декларация
по чл.194б от Закона за водите/ и АУАН е съставен след изтичане на тримесечния
срок по чл.34,ал.2 от ЗАНН,то акта е съставен в едногодишния срок от извършване
на нарушението съгл.чл.34,ал.2 от ЗАНН и поради това няма основание за
прекратяване на административнонаказателното производство.
Съдът намира за неоснователно и
становището на жалбоподателя,че в обжалваното наказателно постановление не е
посочена точната дата на извършване на нарушението.Като се има предвид,че в
случая се касае за период на извършване на нарушението,такъв е посочен в
наказателното постановление-01.01.2018г.до 31.12.2018г.По този начин е спазено
това изискване на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
Основателни обаче са възраженията на
жалбоподателя,че обжалваното наказателно постановление е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,тъй като в
санкционната част на наказателното постановление е наложено административно
наказание за съвсем друго нарушение,различно от това,което се твърди,че е
извършено в обстоятелствената част на наказателното постановление.Така
жалбоподателят е възпрепятстван да разбере какво точно нарушение се твърди,че е
извършил и това нарушава правото му на защита.В обстоятелствената част на
наказателното постановление е описано,че жалбоподателят е надвишил разрешеното
годишно водно количество водовзета минерална вода,с което не е спазил условията
в издаденото по реда на Закона за водите разрешително съгласно разпоредбата на
чл.48,ал.1,т.11 от Закона за водите.В санкционната част на наказателното
постановление обаче жалбоподателят е наказан на основание чл.200,ал.1,т.29 от
Закона за водите за съвсем друго нарушение-за неизвършване на собствен
мониторинг на количеството и/или качеството на водите.Това процесуално
нарушение при издаването на обжалваното наказателно постановление е съществено
и налага отмяната на наказателното постановление само на това основание.
От показанията на актосъставителката Д.
в с.з.се потвърждава описаното в обстоятелствената част на наказателното
постановление,че на 16.05.2019г.била извършена проверка
на обект“Балнеолечебен комплекс“ База 1 и База 1Н в гр.П.Б.,стопанисвани от
„Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД,при която се
установило,че общото годишно добито количество минерална вода от сондаж №
3,използвано за лечебни цели за периода от 01.01.2018г.до 31.12.2018г.било
106115 куб.м.при разрешен в издаденото разрешително годишен воден обем 104920,3
куб.м.,т.е.надвишавало разрешеното количество с 1194,7 куб.м.Водомерното
устройство,отчитащо иззетите количества минерална вода,било пломбирано и било
със запазена пломба на БД ИБР. Актосъставителката пояснява,че макар и
измереното моментно количество минерална вода да не е било надвишено,следва да
се има предвид,че е било надвишено годишното разрешено количество вода-годишния
воден обем.
По делото са разпитани като свидетели
д-р Й.Г.Г.-Директор на „Специализирани болници за рехабилитация-Национален
комплекс „ЕАД/“СБР-НК“ ЕАД/-Филиал П.Б.,и Ш. Р. Е.-отговорник поддръжка в същия
филиал.От техните показания,както и от приложената към
административнонаказателната преписка жалба от д-р Й.Г. се установява,че
проверката на 16.05.2019г.е била извършена именно по повод подадена жалба от
д-р Й.Г. до Директора на Б.д.“И.р.“.В жалбата си д-р Г. се е жалвал от
действията на собствениците на фирма ЕТ“М.-Б. Ц.“ като е посочил,че на
07.05.2019г.техници от посочената фирма са влизали и излизали в сондаж 3 и са
монтирали помпа.Още на следващата сутрин помпата за подаване на минерална вода
към СБР П.Б. блокирала и количеството в резервоара на болницата спаднало до 90
см.при 150 см.в дните без авария.В следващите дни ремонтните дейности в сондаж
3 от страна на въпросната фирма продължили въпреки,че св.Е. на три пъти ходил
да отблокира водната помпа в сондаж 3 и помолил колегите си от фирма ЕТ“М.Б.Ц.“
да съобщават като имат ремонтни дейности в сондажа.На 09.05.2019г.водната помпа
отново блокирала,а в резервоара за минерална вода имало само 60 см.,което е
крайно недостатъчно за провеждане на водни процедури.В жалбата си д-р Г.
посочил,че възразява срещу извършването на всякакъв тип ремонти на сондаж 3 от
регламентирани ползватели,без да бъдат уведомени останалите ползватели на
сондажа.При извършването на такива дейности се стопирало подаването на
минерална вода към болничното заведение,което водело до драматични последствия
за лекуващите се.Д-р Г. в жалбата си пояснил,че „Специализираана болница за
рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД Филиал П.Б. е болница за лечение и
възстановяване на пациенти с вертеброгенни заболявания,заболявания на
опорно-двигателния апарат,на периферната и централна нервна система,и
минералната вода е основният фактор,който се използва при лечението на тези
заболявания под формата на различни видове балнеолечебни процедури.
В показанията си в с.з.св.Г.
пояснява,че от сондажа вземат вода още няколко ползватели,които имат разрешение
от Басейнова Д. за съответно количество вода.Проверката на 16.05.2019г.била
извършена по инициатива на св.Г.,защото два дни болницата нямала никаква
вода.Това означавало,че болницата спряла да функционира,защото тази болница
лекува с минерална вода.Тъй като другите ползватели се намирали на по-дълбоко
ниво спрямо сондажа,от който се черпи минерална вода,а ръководената от св.Г.
болница-на по-високо,когато другите ползватели започвали да черпят повече
вода,поради това,че помпата на процесната болница е на по-високо,тя започвала
да смуче въздух.Въпреки обаче,че помпата смучела въздух,водомерът продължавал
да отчита.Басейнова Д. била уведомена от ръководството на болницата за този
проблем.Имало една папка с написани писма.Имало срещи с Министерство на
здравеопазването,с комисия,с Басейнова дирекция,с Община П.Б. и с
обществеността.Проблемът бил много добре известен.
Същото се установява и от показанията
на св.Е.,който установява,че минералната вода преминава през помпена
станция,която дърпа вода от сондажа.Водовземните съоръжения са настроени и
пломбирани от Басейнова дирекция и ВиК
техниците на болницата нямат право да ги пипат.Проверката на 16.05.2019г.била
по инициатива на директора-св.Г.,защото болницата два дни нямала минерална
вода,а това довело до спиране на водните процедури,с които се лекуват болните.В
случай на спиране на водата помпата дърпала въздух,но водомерът
отчитал,въпреки,че помпата вземала въздух,а не вода.През 2018г.периодически
имало спиране на водата и се получавали тези аномалии при отчитане на водата.
Същите факти и обстоятелства са
изложени във възражението на жалбоподателя срещу съставения АУАН,както и в
подаденото писмено възражение срещу съставения АУАН в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.В писменото възражение жалбоподателят се е обосновал,че посочените
аномалии при подаването на водата водят до технически отклонения при отчитането
на водовзетата вода и получените отклонения в параметрите на водовзетата
минерална вода съгласно разрешителното не зависят по никакъв начин от „СБР-НК“
ЕАД и не се дължат на намеса и/или вина на лечебното заведение или негови
служители.Във връзка с гореизложените обстоятелства жалбоподателят е посочил в
писменото възражение,че установеното с АУАН надвзето над разрешеното количество
минерална вода в размер на 1194,7 куб.м. се дължи изцяло на технически причини
при режима на водоползване,които не са от компетенциите на „СБР-НК“ ЕАД и за
същите лечебното заведение няма вина.
При издаване на обжалваното
наказателно постановление административнонаказващият орган изобщо не е обсъдил
наведените от жалбоподателя доводи в писменото му възражение срещу съставения
АУАН,и не е извършил разследване на спорните обстоятелства съгласно
разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН.
Предвид на това съдът намира,че
административнонаказващият орган е издал наказателното постановление при
неизяснена фактическа обстановка и без да извърши анализ на релевантните факти
и обстоятелства,което прави наказателното постановление необосновано и
недоказано,тъй като не е налице еднозначен и безспорен извод за извършване на
административно нарушение от страна на жалбоподателя.Съгл.чл.6 от ЗАНН
административното нарушение следва да е извършено не само от неговата
обективна,но и от субективна страна-т.е.да е извършено виновно. При наличието
на наведени и представени от жалбоподателя доводи,факти и обстоятелства за
липсата на виновно извършено деяние от негова страна,административнонаказващият
орган не е изложил мотиви в обжалваното наказателно постановление,от които да е
видно как анализира и оценява същите,защо не ги приема,и съответно-защо е
приел,че деянието е извършено от жалбоподателя виновно.
В жалбата си срещу НП и в писменото
становище на процесуалния си представител жалбоподателят е изложил и аргументи
за приложението на чл.28 от ЗАНН,които съдът също намира за основателни,но
същите не следва да се обсъждат с оглед на това,че изобщо не е доказано
извършването на нарушението от субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,и като необосновано и недоказано по
същество.
Процесуалният представител на
жалбоподателя е направил искане на жалбоподателя да бъдат присъдени направените
от него по делото разноски.На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН,и съобразно изхода
от делото,на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 432 лева.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
135/19.08.2019г.на Директора на Б.Дирекция „И.р.“,с което на „Специализирани
болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД /“СБР-НК“ ЕАД/,ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от П.Д.М., е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Б.Дирекция „И.р.“ да заплати
на „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД /“СБР-НК“
ЕАД/,ЕИК: ********* направените от него по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 432 лв./четиристотин тридесет и два/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: