Разпореждане по дело №1299/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 543
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20192100101299
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                       Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е   № 543

 

 

Днес, 04.02.2020 год., Антоанета Андонова- Парашкевова- съдия- докладчик по гр.д.№  1299 по описа за 2019 год. на Бургаски окръжен съд,при проверка  на основание чл.129,ал.1 от ГПК на редовността на  исковата молба,назована “допълнителна искова молба“  , подадена  от  И.В.С. чрез назначения й  в производството по настоящото дело  процесуален представител адв.Б.Д.  с адрес ***  , по повод на която е било образувано производството по настоящото дело , констатира следното:

С определение № 2052 от 25.10.2019 год. по настоящото дело  на адв. Б.Д. са дадени указания  в едноседмичен срок  от съобщаването,да се запознае  с книжата по делото в канцеларията на съда,за да организира защитата на ищцата,като в същия срок,ако прецени         че това е необходимо или се налага,да допълни и коригира обстоятелствената част или петитума на исковата молба като приложи препис за връчване на ответника.Въз основа на две молби,депозирани от адв. Д. с разпореждания,съответно от 12.11.2019 год. и от 02.12.2019 год. срокът за изпълнение на указанията по горното определение е бил продължен до 13.01.2020 год. включително.На 15.01.2020 год. е входирана искова молба,назована „допълнителна искова молба“ от адв. Б.Д., която  е подадена по пощата  на 13.01.2020 год.,т.е. в последния ден на продължения срок,видно от пощенското клеймо на плика,с който е пристигнала в съда.Тази искова молба съдържа общо четири искания,две от които вече са били заявени с първоначалната искова молба,постъпила на 27.08.2019 год. , и е насочена срещу три лица,едното от които първоначалния ответник.

Предявени са с исковата молба ,подадена в  пощата   на 13.01.2020 год. няколко обективно съединени  при условията на евентуалност и кумулативност искове,като последните два,произнасяне по които последно се иска, при условие,че останалите два бъдат счетени за неоснователни, са тези  за разваляне на алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,поради неизпълнение от страна приобретателя,и за осъждане на приобретателя да заплати на ищцата сумата от 55000 лв.,представляваща получената от последния цена  за недвижимия имот,поради отчуждаването му  към момента на предявяване на исковата молба.

Главният иск,с оглед заявената хронология в горната искова молба , е  този със следния записан  петитум:“… да постановите съдебно решение,с което да обявите за относително недействителен спрямо ищцата И.В.С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,с който ищцата е прехвърлила собствеността на Х.Я.И..“Посочено е правно основание чл.135 от ЗЗД.Правната квалификация,посочена от ищеца не обвързва съда.Той следва да я определи като изхожда от съдържанието на исковата молба и заявеното искане,като не взема предвид  буквално употребената правна терминология и законови текстове. От изложението на обстоятелствата е видно,че в изповядване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане И.С.,като прехвърлител, не е участвала лично,заедно с назначения й попечител,а е участвала чрез пълномощник Х.Я.И.,който е и приобретател по същия договор. Налице е  позоваване на множество факти и оценка на действията на пълномощника като такива,извършени във вреда на  И.С..Сочи се,че именно поради този увреждащ характер на сделката,тя не обвързва С..Следователно ,фактическите твърдения по този главен иск не водят до извод за правна квалифицикация  по чл.135 от ЗЗД/още повече,че И.С.,макар и участвала чрез пълномощник  е страна по договора,а не трето лице-кредитор,поради което  е изключено да води иск  по чл.135 от ЗЗД /,а  претенцията следва да бъде квалифицирана по чл.40 от ЗЗД.Въпросът  за вида недействителност на договор в хипотезата на чл.40 от ЗЗД –относителна или абсолютна, както и по отношение на последиците й ,е  разгледан в съобразителната част на т.III  от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев.

С оглед на така изложеното,не е ясен правния интерес от предявеният при условията на  евентуалност на първия иск –втори иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на сделката ,с която  Х.И. е прехвърлил на Николай Илиев и на Димка Илиева,процесния недвижим имот. Съгласно последния абзац на  мотивите по т.III  от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев „Когато договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна - третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Тъй като обаче този последващ договор не е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той ще породи своето облигационно действие (уговорените с него насрещни права и задължения ще възникнат за страните, включително - задължението за прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право), като насрещната страна - лицето, придобило владението върху вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му не е собственик, т. е. - че последният недобросъвестно е договарял с представителя във вреда на представлявания при сключването на предходния недействителен договор по чл. 40 ЗЗД.“.Не е ясно и  кредитор на какво вземане,респ.  носител на какво право е ищцата,което би било защитено чрез иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на договора   по нот. акт № 165 от от 27.11.2017 год.

С оглед на всичко изложено по-горе следва производството по делото да бъде отново оставено без движение,като се дадат  указания  на назначения процесуален представител адв. Б.Д. в двуседмичен срок да направи уточненията по  втория ,предявен при условията на евентуалност иск.

По изложените съображения и на основание чл.129,ал.1 от ГПК съдията –докладчик

 

              Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството  по гр.д.№ 1299 по описа аз 2019 год. на Окръжен съд Бургас.

УКАЗВА на И.В.С. чрез  назначения й процесуален представител адв. Б.Д. с адрес *** в  двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане да  направи в писмена молба  с три преписа за ответниците   следните уточнения по  иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на договора за покупко-продажба,оформен с нот. акт № 165 от 27.11.2017 год.,а именно:1. Какъв е правният интерес на И.С. от предявяване на този иск;2. Кредитор на какво вземане по отношение на Х.И.,респ. носител на какво право по отношение на Х.И. е И.С.,което би било защитено чрез този иск.

УКАЗВА на И.В.С. чрез  назначения й процесуален представител адв. Б.Д. с адрес ***,че при неизпълнение на горното указание в срок производството по делото по този иск ще бъде прекратено.

Разпореждането е окончателно.

 

 

Съдия: