О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 709/06.11.2019
г., гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито съдебно
заседание на 07.10.2019 година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
като разгледа
т.д. № 237 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.692 от ТЗ във връзка с чл.690
ал.1 от ТЗ.
С Решение №7/11.1.2019 г. е
открито производството по несъстоятелност на „Х.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „З.“ № **, представлявано от
управителя Н.Ф..
Това решение е вписано в
ТРРЮЛНЦ на 11.01.2019 г.
В предвидения от
закона срок са предявени вземанията от кредитори на
дружеството.
На 11.03.2019 г. в ТРРЮЛНЦ
по реда на чл.689 ТЗ са обявени от Синдика: Списък на приетите предявени
вземания по чл.686 ТЗ, с включени 14 бр. вземания на кредитори; Списък на
неприетите предявени вземания с включени 4 бр. вземания на кредитори и Списък
на служебно вписаните и приети вземания по чл.687 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ
са постъпили възражения с вх. № 2321/14.03.2019 г. и с вх. № 2344/15.03.2019 г.
от „А.“ ЕАД и с вх. № 2460/19.03.2019 г. от несъстоятелният длъжник, ведно с
приложени към тях писмени доказателства, както и с вх. № 2493/20.03.2019 г. от С.Н.
чрез адв.Г.- А..
С определение №
244/11.04.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждане по така подадените
възражения на „А.“ ЕАД и „Х.“ ЕООД, като е приел представените към тях писмени
доказателства. Със същия съдебен акт съдът е оставил без разглеждане, като
недопустимо възражение вх.№ 2493/20.03.2019 г., подадено от С.Н., в частта му
срещу обявеният на 11.03.2019 г. списък на служебно приети вземания по чл.687 ТЗ, както и в частта му за освобождаване на синдика по реда на чл.657 ал.2 ТЗ,
поради което същото не е предмет на настоящото произнасяне.
С определение от 13.05.2019
г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, приети са
писмени доказателства, допуснато е изслушването на СИЕ, както и събиране на
гласни доказателства.
Съобразявайки
изложеното съдът намира, че следва да разгледа всяко едно от възраженията по
отделно и да се произнесе по неговата основателност:
І.
По Възражение с вх. №2321/14.03.2019 г. :
Възражението
е направено от „А.“ ЕАД (А.) срещу предявено вземане размер на
7 910 034.27 лв., което не е прието от Синдика и е включено в т.3 на
списъка с неприетите вземания. Вземането е било предявено с молба вх.№ 1346/13.02.2019 г. и
включва следните суми:
По
раздел 1 от молбата за предявяване на вземания, които произтичат пряко от
неизпълнение на договорни задължения с „Х.“ ЕООД и са в размер на
2 115 677,25 лв, от които:
- За
извършени куриерски услуги: главница от 4 060.40 лв.; Лихва за забава - 374.80
лв., изчислена от деня, следващ падежа на плащане на съответната фактура до
14.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до
изплащане на вземането;
- За
доставена, но незаплатена стока: главница от 938 103.63 лева.; неустойка за
забава, в размер на 16 163.86 лева, изчислена от деня, следващ падежа на
плащане на съответната фактура до 01.03.2018 г. вкл.; Лихва за забава, в размер
на 88 866.63 лв., изчислена от 02.03.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 14.02.2018 г., до изплащане на вземането;
- За събрани суми от абонати на А., които се
твърди, че Х. не е превело на А.: Главница от 957 864.02 лв.; Неустойка за
забава в размер на 17 045.25 лв., изчислена от деня, следващ падежа на плащане
на съответната фактура до 01.03.2018 г. вкл.; Лихва за забава, в размер на 93
198.66, изчислена от 02.0.1.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната
лихва за забава от 14.02.2019 г. до изплащане на вземането.
По
раздел 2 от молбата за предявяване на вземанията: стойността на имуществените
вреди за претърпени от „А.“ ЕАД в съответствие извършване на недобросъвестни
действия от страна на „Х.“ЕООД в размер на 5 794 357,02 лв., ведно
със законната лихва за забава от 14.02.19 г. до изплащането на вземанията,
включващи :
-
комисиони, платени за първоначална активация и бонуси за добро изпълнение за
първоначално активирани карти на т.нар. неизрядни абонати - 58 344.02 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането;
-
Разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените фактури за
услуги, реализирани чрез „Х.“ ЕООД спрямо тези, реализирани чрез А. - 3 597 618
лв., ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането;
-
Стойността на субсидиите за крайни устройства на абонати с прекратени услуги -
2 129 395 лева, ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането;
-
Стойността на санкциите, които А. е платило на Комисията за регулиране на
съобщенията - 9 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В
молбата за предявяване на вземането се сочи, че на основание сключен между
кредиторът (тогава „М.“ ЕАД) и „Х.“ ЕООД договор от ****** г., длъжникът се
задължил срещу възнаграждение да стане партньор, като от името и за сметка на
контрагента си да сключва договори и приема заявки за определен набор от
услуги. Страните подписали множество анекси към договора, с които се удължава
срока и се изменя предмета му, като се разширява кръгът от предоставяни услуги
и допълнителните дейности. Между страните бил сключен анекс от ****** г.,
според който длъжникът има право при договорените условия, в т.ч. начин на
поръчка и ползване на стоков кредит, да купува GSM телефони с цел продажба в магазинната му
мрежа, а в зависимост от поръчаните количества стоковият кредит се погасява при
подписване на приемо-предавателен протокол или в 20-дневен срок след тази дата.
С анекс от ****** г. страните договорили длъжникът да закупува или получава от
„М.“ ЕАД мобилни телефони и други крайни устройства с цел продажба при
договорените условия. Съгласно т. 2.4.8. от същия анекс при забава на плащането
с повече от 2 календарни дни, „Х.“ ЕООД се задължавал да заплати на кредитора
неустойка в размер на 0,2% на календарен ден върху дължимата сума. При
сключване на договора длъжникът получил стоков кредитен лимит на стойност 200
000 лв., който определял тавана на стойността на стоката, която „Х.“ ЕООД може
да поръча напред. Съгласно последното изменение с анекс от ***** г., лимитът на
стоковия кредит бил уговорен на 850 000 лв. без ДДС.
В
хода на изпълнение на задълженията длъжникът сключвал договори с крайни
клиенти, по силата на които предоставял устройства на абонати, а при сключване
на договори от разстояние използвал куриерски услуги. В тези случаи имало
договорка между страните (не отразена писмено), „Х.“ ЕООД да ползва
преференциално куриерски партньори за сметка на А., като в последствие
длъжникът заплаща извършените от А. разходи на базата на издадена от последния
и одобрена от „Х.“ ЕООД месечна справка, за което се издава и фактура. Според
установената практика служител на А. изпраща по ел. поща справка за извършените
куриерски разходи за месеца (в случая за м. ноември, декември 2017 и януари
2018 г.), които оправомощен служител на „Х.“ ЕООД потвърждавал и на таза база,
А. издавал фактурата (префактурирал) дължимото за съответния месец.
В
молбата за предявяване на вземанията е описано още, че съгласно анекс от ****
г. длъжникът извършвал и дейности по събиране в брой на вземания на А.,
произтичащи от договори е клиенти на кредитора, като „Х.“ ЕООД се задължил да превежда постъпленията от събрани
вземания, в срок не по-късно от работния ден, следващ деня, в който са събрани по
банкова сметка, ***, а при забава на плащането с повече от 2 календарни дни, да
заплаща на А. и неустойка в размер на 0,2% на календарен ден върху дължимата
сума.
Описано
е, че поради непостигане на поставените цели за реализиране на продажби, както
и предвид констатирани нарушения на съществени договорни задължения „А.“ ЕАД
изпратил писмо с изх. № **** г., с което длъжникът е уведомен, че
договорът се счита за развален с изтичане на 7-дневен срок от получаването му,
т.е. от 02.03.2018 г. С оглед уреждане на отношенията между двете дружества във
връзка с развалянето на Договора, с писмо с изх. № ******** г., е било поискало
„Х.“ ЕООД да предостави всички получени, но непреведени суми, събрани от
абонати и клиенти на кредитора, както и да върне цялото оборудване, включително
и стоки, които му принадлежат. Вместо това се твърди, че длъжникът задържал
сумите, събрани от клиенти и абонати в периода от 16.01.2018 г. до 02.03.2018г.
Въпреки няколкократните покани, сумите, както и както и дължимите неустойки и
лихви, не били заплатени.
За
да включи вземанията на „А.“ ЕАД в т.3 от списъка с неприетите вземания, синдикът
е счел, че тези вземания са предмет на две висящи съдебни производства по
започнали преди откриване на производството по несъстоятелност спорове между „А.“
ЕАД и „Х.“ ЕООД, а именно: т.д.№ 246/2018 г. по описа на ПзОС и т.д.№ 1811/2018
г. на СГС, VI-8
състав. Приел е, че вземанията са спорни, а длъжникът възразява срещу тях,
поради което същите следва да бъдат установени по основание и размер в съответните искови
производства за което излага подробни съображения.
Във
възражението на „А.“ ЕАД се излагат твърдения, че действително претендираните
вземания са предмет на спор по цитираните две дела, в едното от които (това, по
описа на СГС) „А.“ ЕАД предявил и насрещен иск. Поддържа се обаче, че
вземанията са ликвидни и изискуеми, като освен това са признати от длъжника,
макар и само за част от задълженията (отразени на стр.4 от приетата по делото първоначална
СИЕ). Поддържа се още, че по аргумент от чл.637, ал.2 ТЗ не съществува
задължение за синдика при наличие на висящ процес задължително да изключи тези
вземания и да ги включи в списъка с неприетите вземания. Твърди се, че
предявените вземания, признати от „Х.“ ЕООД, отразени в експертизата, е
следвало да бъдат приети и едва ако бъдат оспорени от другите кредитори иди
длъжника, висящото за тях дело да бъде възобновено и да се търси СПН. Ето защо,
се прави искане предявеното вземане да се изключи от списъка на неприетите
вземания и включи в списъка на приетите вземания.
В
становището си по чл.690, ал.2 ТЗ синдикът е посочил, че възражението е
неоснователно. Поддържат се съображенията, изложени като мотиви и в т.3 от представения
списък с неприетите вземания, а именно, че вземане, оспорено от длъжника и
предмет на висящи съдебни производства, не следва да се приема първоначално в
списъците на приети вземания, които следва да бъдат установени по безспорен
начин със съдебен акт, имащ сила на пресъдено нещо и задължителен за синдика.
Съдът,
съобразно наведените от страните доводи, след преценка на приетите относими към това възражение доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и законовите разпоредби намира, че подаденото възражение е
частично основателно поради следните съображения:
Приета
по делото е СИЕ, която като компетентно изготвена и непротиворечива с останалия
доказателствен материал, съдът изцяло кредитира.
Събрани са и гласни доказателства – показанията на свидетелите Г., Т. и Л.,
които не противоречат помежду си, а и с
останалия доказателствен материал, и затова съдът ги
цени като надлежни доказателствени средства.
Така
от посочените доказателства, както и от писмените такива се установява, че
данъчните фактури за извършените куриерски услуги са на обща стойност
4060,40 лв. и са както следва: № **** г. за сумата 1520,83 лева; №****** г. за
сумата 1247,15 лева; №**** г. за сумата 1292,42 лева. Същите са осчетоводени по
аналитичната партида на „Х."ЕООД по счетоводна сметка 411 „Клиенти" в
счетоводните регистри на А. към датата на възникване на данъчното събитие и към
момента на проверката задълженията в същия размер съществуват по тази
аналитична партида. Включени са в дневниците за продажби по ЗДДС за съответния
месец на „А." ЕАД, а в тези на „Х." ЕООД само първите две посочени.
Данъчната фактура с №**** г. не е включена в предоставените дневници за покупки
на несъстоятелния длъжник.
Размерът
на лихвите за забава от датата на падеж на фактурите до 14.02.2019 г. възлиза
общо на 374,80 лева. Доказателства за погасяване на вземането не са
представени.
По
отношение на второто от вземанията пак от СИЕ се установява, че общата сума на
фактурите, в които са обективирани доставките на
стоки, възлиза на 934 043,23 лв. Лихвата за забава за периода от 02.03.2018 г.
до 14.02.2019 г. възлиза на 88 491,83 лв. Неустойката за забава от деня ,
следващ падежа на всяка фактура до 1.3.2018 г. е в размер на 16 163,86 лв.
Същите
са осчетоводени по аналитичната партида на „Х."ЕООД по счетоводна сметка
411 „Клиенти" в счетоводните регистри на А. към датата на възникване на
данъчното събитие и към момента на проверката задълженията в същия размер
съществуват по тази аналитична партида.
Данъчните
фактури са включени в дневниците за продажби по ЗДДС за съответния месец на „А."
ЕАД.
Данъчните
фактури с № ****** от ******, № ****** от ******, №****** от ******, № ******
от ******, № ****** от ******, № ****** от ******, № ****** от ******, № ******
от ******, № ****** от ******, № ****** от ******№ ****** от ******, № ******
от ******, № ****** от ******, № ****** от ******, № ****** от ******, № ******
от ******, № ****** от ******, № ****** от ******, № ****** от ******, № ******
от ******, , № ****** от ******и № ****** от ******/ за м. януари и м. февруари
2018 г./ са декларирани от „Х."ЕООД в дневниците за покупки по ЗДДС за
съответния месец, а останалите не са включени в предоставените дневници за
покупки.
Не
се представиха доказателства за погасяване на тези задължения от страна на
длъжника.
По
отношение на третото от предявените вземания, от СИЕ и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че по силата на договора, сключен между „Х."ЕООД
и „А." ЕАД, едновременно са възниквали насрещни вземания на „Х."ЕООД
от „А " ЕАД за комисионни и бонуси, дофинансиране
на крайни устройства, както и на възстановени стойности на продадените на
клиенти на А1 крайни устройства, които преди това са били включени във
фактурите за доставени стоки на „Х."ЕООД от„А." ЕАД.
За
всяка извършена от „Х."ЕООД продажба на устройство с абонаментна услуга на
А. се е издавало Кредитно известие от А. към фактурата, с която А. е продало
конкретното устройство на „Х."ЕООД. За целта от А. са изготвяни справки за
всички продажби, извършени от„Х."ЕООД към клиенти на А., минимум веднъж в
месеца за съответния месец, в който са продадени. Въз основа на тази справка от
А. са издавани Кредитни известия към фактурите, с които „Х."ЕООД
първоначално е закупило от А. продадените на крайни клиенти устройства.
Кредитните известия могат да съдържат повече от едно устройство, в случаите,
когато „Х."ЕООД ги е закупило от A. с една фактура, т.е. не се издава КИ поотделно за
всяка една продажба, извършена от „Х."ЕООД към краен клиент на А..
Кредитните
известия са включвани съответно в Дневниците за продажби по ЗДДС от А. и в
дневниците за покупки по ЗДДС на „Х."ЕООД за съответния период, и
стойностите на кредитните известия са включвани в протоколите за взаимно
прихващане на насрещни задължения между търговците.
Последният
подписан и от двете страни протокол за прихващане на взаимни задължения е от
20.02.2018 г. и отразените в него данни са осчетоводени в счетоводните регистри
на „А." ЕАД, като в него са включени задължения възникнали до 12.02.2018
г. / но те не са били изчерпателни т.е. налице са били задължения възникнали до
този период, но не включени в него/.
След
тази дата са възникнали взаимни задължения, за които /но не за всички/ от
страна на А. са изготвени и изпратени на „Х." ЕООД 2 броя изявления за
прихващане - от 23.03.2018 г. и от 30.03.2018 г. Същите са изготвени в
съответствие с изискванията на чл.103 от ЗЗД и съобразно счетоводните принципи.
Погасването на взаимните задължения, отразени в тях, е осчетоводено в
счетоводните регистри на „А." ЕАД.
В
тези две изявления са включени единствено задължения на „Х." ЕООД за
събрани суми от клиенти на А.. Така в изявлението за прихващане от 23.03.2018
г. срещу задълженията на ,Х." ЕООД за събрани суми в размер на 415 438,51
лв., и са погасени задължения на А. към „Х."ЕООД по три фактури, издадени
от неплатежоспособния търговец на 27.02.2018 г. и на 2.03.2018 г. и по кредитни
известия, издадени от А. за периода от 21.02.2018 г. до 15.03.2018 г. В изявлението
за прихващане от 30.03.2018 г. срещу задълженията на „Х."ЕООД за събрани
суми в размер на 77 451,35 лв., са погасени задължения на А. към „Х."ЕООД
по 4 бр. фактури, издадени от неплатежоспособния търговец на 26.03.2018 г. и на
29.03.2018 г. и по 1 кредитно известие, издадено от А. на 29.03.2018 г.,
възлизащи общо на 77 451,35 лв.
Така,
след осчетоводяване на извършените прихващания, задълженията на „Х."ЕООД
за събрани суми от клиенти на А., отразени в счетоводните регистри на А., в
т.ч. и към настоящия момент, възлизат общо на 464 974,16 лв.
Дължимата
неустойка за забава по договор възлиза общо на 5671,70 лв., а лихвата за
забава, изчислена от 2.03.2018 г. /7.03.2018 г. за събраните на 2.03.2018 г.
суми/ до 14.02.2019 г., е в размер общо на 45 209,67 лв.
Съобразно
така установеното от фактическа страна, се налага извод, че „А." ЕАД има
ликвидни и изискуеми вземания към „Х." ЕООД, както следва:
4060,40
лв. - общо за куриерски услуги, извършени в периода от м. ноември 2017 г. до м.
януари 2018 г. по три броя фактури. Лихвата за забава, изчислен от датата на
падеж на всяка една фактура до 14.2.2019 г. е в размер общо на 374,80 лв.
934
043,23 лв. - общо за доставена, но неплатена стока, за които са издадени 32 бр.
фактури. Неустойката за забава от деня, следващ падежа на всяка фактура до
1.3.2018 г. е в размер на 16 163,86 лв. Лихвата за забава за периода от
02.03.2018 г. до 14.02.2019 г. възлиза на 88 491,83 лв.
464
974,16 лв. - общо непреведени суми, събрани в офисите на „Х."ЕООД от
клиенти на А., за периода от 14.2.2018 г. до 2.3.2018 г. и три самостоятелни
плащания от 16.1.2018 г., 24.1.2018 г. и 9.2.2018 г. Неустойката за забава по
договор възлиза общо на 5 671,70 лв., а лихвата за забава, изчислена от 02.03.2018
г. (07.03.2018 г. за събраните на 2.03.2018 г. суми) до 14.02.2019 г., е в размер общо на
45 209,67 лв.
Ето
защо възражението в тази му част се явява основателно и ще следва да се уважи
като списъка на приетите предявени вземания се измени като се включат така
установените по размер такива.
Съдът
не споделя мотивите на синдика за неприемане на тези вземания в посоченият
размер поради наличието на висящо съдебно производство с предмет посочените
вземания. След като в производството по предявяване на вземанията съответният
кредитор е представил надлежни доказателства установяващи ликвидността и
изискуемостта на вземането, то няма пречка същото да бъде прието независимо, че
е предмет на висящ съдебен спор. Този си извод съдът основава именно на
цитираната разпоредба на чл.637 от ТЗ, според която при различните хипотези и
наличието на съответните предпоставки спрените съдебни производства могат да
бъдат продължени или прекратени в зависимост от това дали едно вземане е било
прието или не.
По отношение на вземанията представляващи
стойността на имуществените вреди по раздел. II от Молбата за предявяване на
вземания с вх. № 1346 от 13.02.2019 г., претърпени от А. вследствие
извършването на Недобросъвестни действия от страна на Х. ЕООД в размер на 5 794
357,02 лева ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до изплащане
на вземането, както следва:
-
Комисионите, които е платило за първоначална
активация и бонусите за добро изпълнение за първоначално активирани карти на
т.нар. Неизрядни абонати - 58 344,02 лв. ведно със законната лихва за забава от
14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
-
Разликата на превишението
в проценти и в левове на неплатените фактури за услуги, реализирани чрез Х.
спрямо тези, реализирани чрез А. - 3 597 618 лв. ведно със законната лихва за
забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
-
Стойността на субсидиите за крайни устройства
на абонати с прекратени услуги - 2 129 395 лева ведно със законната лихва за
забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; и
-
Стойността на санкциите, които А. е платило на
Комисията за регулиране на съобщенията - 9 000 лева ведно със законната лихва
за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
съдът намира, че за
същите не се събраха каквито и да е било доказателства в процеса вземанията да
са били ликвидни и изискуеми към датата на предявяването им в настоящето
производство по несъстоятелност и затова възражението на А. в тази му част се
явява неоснователно.
За
установяване ликвидността и изискуемостта на първите три от така предявените
вземания, в настоящото производство са представени единствено справки съставени
от самия кредитор, които са оспорени от дружеството – длъжник, поради което
съдът не може да приеме за безспорно доказано, че посочените задължения са
валидно възникнали и в претендирания размер. Отделно
от това същите се основават на извършени от страна на дружеството – длъжник
недобросъвестни действия, което не е доказани със съответните надлежни доказателствени средства. Така също не са установени и
претърпените вреди в резултата на тези действия, както и причинно следствената
връзка между тях. Следователно претендираните
вземания като недоказани както по основание, така и по размер съдът не може да
приеме за ликвидни и изискуеми и затова възражението на А. в тази му част се
явява неоснователно.
По
отношение на последното от претендираните вземания по раздел. II от Молбата за предявяване на
вземания, възразилият кредитор е представил единствено съставените АУАН
и НП, които са били предмет на съдебен контрол. От същите обаче не се
установява допуснатото нарушение да е в резултат на действията на Х. ЕООД, както
се твърди от кредитора. Още повече, както между впрочем се твърди и от самият
възразил кредитор, Х. ЕООД при
обслужване на абонати и потребители е следвало да използва документи, които са
били изготвяни от М. и са били достъпни в система ***. Липсват
доказателства кой е подържал тази система и дали при дейността си като
посредник Х. ЕООД не е ползвал именно тези документи, а бланки, които не са
сваляни своевременно от системата, което би могло евентуално да се приеме за
основание кредиторът да е понесъл съответните санкции, респективно Х. да е
длъжен да репарира тези вреди.
Поради
така изложените до тук съображения съдът приема, че възражението на А. в частта
му по отношение на вземанията
представляващи стойността на имуществените вреди по раздел. II от Молбата за
предявяване на вземания с вх. № 1346 от 13.02.2019 г., претърпени от А.
вследствие извършването на Недобросъвестни действия от страна на Х. ЕООД в
размер на 5 794 357,02 лева ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019
г. до изплащане на вземането, се явява неоснователно и затова Списъка с
неприети вземания в тази му част не следва да се изменя.
ІІ.
По Възражение с вх. № 2344/15.03.2019 г.:
Възражението
е направено отново от „А.“ ЕАД срещу вземане в размер на 7 219 153.67
лв., предявено от „П.“ ЕООД, което е прието от Синдика и е включено в т.4 на
списъка с приетите вземания. Вземането е било предявено с молба вх.№
1203/11.02.2019 г. и включва следните суми, а именно :
-
6 944 860.23 лв., представляващи обезщетение
за забавено плащане на дължими възнаграждения по т.5.1. от Рамков договор за
реклама от *****г., изменен с Анекс от ****г., за които са издадени Фактури и
които „Х.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П.“ ЕООД, на основание чл.92 ЗЗД, с
окончателно Арбитражно решение от *****г., постановено по арбитражно дело №*****
г. на Арбитражен съд София при сдружение „П.“, ведно със законната лихва от
28.09.2017 г., до окончателното й изплащане.
-
274 293,44 лв., представляващи присъдени
арбитражни такси и разноски, на основание §8 от Тарифата за арбитражните такси
и разноски на Арбитражен съд-София, формирана като разлика на присъдените в
полза на „П." ЕООД арбитражни такси и разноски, в общ размер на 274 835.37
лв., изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции, намалена със сума в общ размер на 541.93 лв. -
присъдени в полза на „Х.“ ЕООД арбитражни такси и разноски, изчислени
съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Във
възражението се твърди, че синдикът неправилно приел описаните вземания.
Излагат се съображения, че дружествата „Х.“ ЕООД и „П.“ ЕООД са свързани лица и че
въпросното вземане се основава на симулативен съдебен процес, проведен по
посоченото арбитражно дело. По повод първото съображение за наличие на
„свързани лица“ се поддържа, че в различни времеви периоди от създаването си двете
дружествата са имали идентични седалище и адрес на управление, телефони за
връзка, факс и електронна поща, каквито са били и към датата на подаване на
исковата молба от „П.“ ЕООД - 27.09.2017 г. По отношение на твърденията за
симулативност на арбитражния процес се твърди, че от представеното решение било
видно, че предмет на претенцията е вземане, възникнало въз основа на рамков
договор за реклама от 30.12.2008 г., който бил сключен единствено и само с цел
осигуряване приходи на „П.“ ЕООД. Сочи се, че исковата молба от 27.09.2017 г., е
била подадена около 5 месеца преди прекратяване на договорните правоотношения
между „А.“ ЕАД и „Х.“ ЕООД, което означавало, че към момента на подаването им
ръководството на „Х.“ ЕООД било наясно с отношенията на финансовите показатели
за автономност и платежоспособност и че прекратяването на договора с „А.“ ЕАД
ще доведе до финансов колапс. Ето защо, на практика с подаване на ИМ бил открит
симулативен процес, на основание на който преди откриване на производството по
несъстоятелност вземането на „П.“ ЕООД да стане изискуемо и ликвидно, респ. и
гарантирано за включване в списъка на приетите вземания от Синдика. Освен това
се твърди, че процеса е и симулативен и поради размера на уговорената
неустойка, която според възразилият кредитор е в пъти по-голяма от размера на
главницата по неплатените фактури, издадени от „П.“ ЕООД във връзка с извършени
дейности по договора за реклама. Поради изложеното се прави искане вземането
прието по т.4 от Списъка на приетите вземания от Синдика да бъде изключено и включено
в Списъка на неприетите вземания.
Становището
на Синдика е, че това възражение е неоснователно. Твърди, че изложените
съображения, аргументиращи свързаност между двете дружества не кореспондират с
повелите на §1, ал.1 от ДР на ТР, където се съдържа и легалната дефиниция за
„свързани лица“. Наличието на еднакви адреси и телефони за връзка не означавал,
че едното дружество не може да бъде кредитор на другото. Освен това дори
дружествата да са „свързани лица“, това не съставлявало пречка за приемане на предявеното
вземане. Поддържа се, че вземанията се основават на влязъл в сила акт на
арбитражен съд, поради което правилно са приети. В становището на синдика Б. Б.
с вх. №8939/10.10.2019 г. се сочи, че същият няма
правомощие да се позовава на твърдяната симулативност на арбитражното решение.
Съдът,
съобразно наведените от страните доводи, след преценка на приетите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и законовите разпоредби намира, че
подаденото възражение е неоснователно поради следните съображения:
Безспорно
е, че вземането по т.4 от Списъка на приетите предявени вземания предявени в
срока по чл.685 от ТЗ и приети от синдика, е основано на влязло в законна сила
арбитражно решение от ******г., постановено по арбитражно дело №******г. по
описа на Арбитражен съд гр.София при сдружение „П.“. Както бе посочено кредиторът
А. навежда основно възражение против приемането на това вземане, а именно, че
същото е основано на арбитражно решение постановено в симулативен
съдебен процес воден между свързани лица,няколко месеца преди откриване на
настоящето производство по несъстоятелност, както и че размерът на уговорената
неустойка противоречи на добрите нрави.
Съобразявайки
го, настоящият съдебен състав приема това възражение за неоснователно. Вярно е,
че за А. е налице интерес от атакуването на симулативния
арбитражен процес предвид, че същото е трето за страните по същия лице и по
този начин би могло да ревизира правните последици на постановеното в него
решение. Но такава симулативност може да се атакува
само в отделно самостоятелно производство по отменителен
иск и в този смисъл е и съдебната практика, като същата най- често се основава
на ТР № 106/07.09.1964 г. по гр. д. №
76/64 г., ОСГК, което не е загубило сила (определение № 184 от 08.04.2009 г. по
ч.гр. д. № 1571/2008 г., І г.о. и др.) Така
в тежест на третото лице е да докаже измамата, изхождаща от двете страни
по делото т.е. че процесът, воден между тях, е бил симулативен. Уважаването на иска води до относителна
недействителност на атакувания акт, който се счита такъв единствено по
отношение на ищеца, но остава в сила между страните. Разкриването на
симулацията и обявяването нищожността на постановеното в
привидния процес решение има действие по отношение на всички.
А
няма спор, че тези си права възразилият кредитор не е упражнил, поради което
съдът приема, че правилно вземането на „П.“ ЕООД в размер на
7 219 153, 67 лева е включено от синдика в списъка на приетите
вземания.
ІІІ.
По Възражение с вх. № 2460/19.03.2019 г. :
Третото от възраженията
стоящо на разглеждане в настоящото производство е направено от несъстоятелния
длъжник „Х.“ ЕООД и е срещу предявено вземане на „Н.“ АД в размер на 165 538,18
лв, което е
прието и включено в т.13 на списъка с приетите вземания.
Вземането
е било предявено с молба вх. № 1434/15.02.2019 г. и включва следните суми :
- 69 995 лв. - главница,
представляваща неплатена номинална стойност на продадени лотарийни билети,
съгласно Протокол № *******г. и Протокол № ***** г., съгласно, съставени и
подписани на основание Договор за доставка и разпространение на лотарийни
билети за моментна лотарийна игра „Н." от ***** г. и Анекс към него от ****
г.;
- 95 543.18 лв. - неустойка
за забава, дължима на основание чл.19, ал.1 от Договор за доставка и
разпространение на лотарийни билети за моментна лотарийна игра „Н." от *******
г. и Анекс към него от ****** г.;
С молбата за предявяването
му се поддържа, че основанието на вземането произтича от Договор за доставка и
разпространение на лотарийни билети за моментна лотарийна игра „Национална
лотария" от ******* г., Анекс към него от ****** г., Посочено е, че по
силата сключения договор „Н.“ АД предоставяло на „Х.“ ЕООД лотарийни билети за
разпространение. От месец април 2018 г. длъжникът спрял плащанията в нарушение
на задълженията си по договора.
Твърди се, че според
договореното „Х.“ ЕООД се задължил ежемесечно в срок до 15-то число на месеца,
следващ отчетния да предоставя на „Н.“ АД всички суми, от продадените през
отчетния период билети. Съгласно условията на договора се съставял протокол за
продадени билети, който се подписва от представители на двете страни и в който
е означен вида на играта, броя и сумата на продадените лотарийни билети. Така
били съставени Протокол №*****г. (за сумата от 5223 лв.) и Протокол №****** г.,
(за сумата от 64772 лв.), т.е. за сума в общ размер на 69 995 лв. Сочи се,
че съгласно чл. 19, ал.1 от договора при забава неизправната страна дължи
неустойка в размер на 0,5 на сто върху стойността на просрочената сума, която
за периода 16.04.2018г - 13.01.2019 г. е в размер на 95543,18 лв. Аргументира
се позицията, че договорът бил в сила до 14.01.2019 г., т.е. до обявяване на
отритото производство по несъстоятелност на длъжника, когато настъпила
прекратителното условие, предвидено в чл.17, т.1 от контракта. Считано от
14.01.2019 г. до 14.02.2019 г. длъжникът дължал на кредитора и законна
мораторна лихва в размер на 622 лв.
Във възражението си несъстоятелният
длъжник сочи, че във връзка с дейността с „Н.“ АД е бил съставен Протокол № ***
от ****г., с който е извършена корекция на продадени билети за игра Н., в който
е изрично било записано като крайна дължима от „Х.“ ЕООД към „Н.“ АД цена към
31.03.2018 г. от 63 029,36 лв. Към тази дата несъстоятелният длъжник
преустановил търговската си дейност, освободил наетите търговски обекти и
всички служители и върнал на „Н.“АД всички предоставени му лотарийни билети и
оборудване, нереализирани към момента. В този смисъл претендираната
от „Н.“ АД главница не отговаряла на признатата такава в цитираният протокол. Освен
това междувременно били извършени две плащания от страна на „Т.“ ЕООД в размер
на 6650 лв. и от „Б.“ ЕООД в размер на 7730 лв. с основание цитираният протокол.
Преводът бил извършен в полза на „Н.“ АД, с което фактически било извършено
погасяване на част от сумата, призната по протокола. Затова и посочена в
протокола сума от 63 029,36 лв. следвало да се редуцира с 14 380 лв, при което задължението на „Х.“ ЕООД остава за главница
от 48 649.36 лв., а не за сумата, приета от синдика в списъка с приетите
вземания. Мотивирано е освен това, че в
резултат на несъответствието на претендирания и приетия от Синдика размер на
вземането за главница, се получавало несъответствие и в размера на дължимата
неустойка, поради което се прави искане цялото вземане да бъде изключено от
списъка на приети вземания и включено в списъка на неприети вземания.
Становището на синдика по
чл. 690, ал.2 ТЗ с вх. № 8939/10.10.2019 г., е че
възражението е частично основателно. Сочи се, че приетата във фазата на
разглеждане на възраженията СИЕ установява, че нетният размер на задължението
на „Х."ЕООД към „Н.“АД възлиза на 63 029, 36лв., която сума следва да бъде
включена в Списъците на приети вземания, а разликата между предявеното вземане
и посочената сума следва да бъде включена в Списъците на неприети вземания.
Съдът,
съобразно наведените от страните доводи, след преценка на приетите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и законовите разпоредби намира,
че подаденото възражение е частично основателно поради следните съображения:
От приетата по делото СИЕ се установява, че възникналите в
хода на изпълнение на подписания между „Н." АД и „Х." ЕООД Договор за
доставка и разпространение на лотарийни билети за моментна лотарийна игра „Н."
от **** г. и Анекс към него от ***** г., взаимни задължения за превеждане на
приходите от продажбите на лотарийни билети и игри и съответно за изплащане на
съответните комисионни, дължими на „Х.“ ЕООД, са били осчетоводявани от „Н.“
АД. Самите билети не са продавани като стока на „Х. ЕООД и фактури не са
издавани. Установено е, че страните са подписвали протоколи, в които са
описвани броят на продадените билети по видове, стойността им, както и
дължимата по силата на договора комисионна за продажбата им, която е
изчислявана в две части – едната, дължима от „Н."АД, а другата - от „Н.“
АД.
Съставени
са били 4 бр. протоколи - №****** (за сумата от 5223 лв.); протокол № ****** (за
обща сума от 64 772 лв.); протокол № ******(съдържащ описание на продажба на 1
билет на стойност 3 лв.) и протокол № ***** (за извършена корекция на броя на
продадени билети през 2014 г.) Обобщената информация,
отразена в 4 бр. съставени от „Н." АД протоколи, според експерта сочи, че
стойността на продадените билети и игри е (5 223 лв. + 64 772 лв.,) 69 995 лв.,
а комисионната, дължима по договора от „Н." АД възлиза на (438,23 +5322,41)
5760,64 лв., т.е нетният размер на
задължението на „Х.“ ЕООД след приспадане на дължима комисионна за продажби,
изплатена печалба и корекция на брой продадени билети възлиза на 63 029,36 лв.
Според заключението след 31.03.2018 г. „Н.“ АД е получила от
Т.ЕООД и „Б.“ ЕООД общо 14 380 лв. по банковата си сметка за сметка на „Х."
ЕООД, с които са погасени частично негови задължения в същия размер.
Ето защо съдът приема за безспорно доказано, че към
настоящия момент задълженията на „Х." ЕООД към „Н." АД по Договор за
доставка и разпространение на лотарийни билети за моментна лотарийна игра „Н."
от …. г. и Анекс към него от ….. г., възлизат на 48 649,36 лв., а неустойката,
съгласно чл.19,ал.1 от договора, сключен между двамата търговци, за забава на
сумите, събрани от продажби на лотарийни билети и игри е 66 407,25 лв. или като
общата стойност претендираното вземане възлиза на 115
056,61 лв. и до този размер възражението се явява основателно. За разликата до 165 538,18
лева вземането се явява неоснователно и затова списъка на приетите вземания в
тази му част ще следва да се измени като се намали вземането до сумата от
115 056, 671 лева, а остатъка в размер на 50 481, 57 лева ще следва
да се включи в списъка на неприетите предявени вземания.
За останалите приети и неприети предявени вземания от
синдика, подадени в срока по чл.690 от ТЗ не са постъпили възражения от
кредитори с приети вземания и от длъжника, поради което и списъка на предявените и приети вземания ще следва да
се одобри, като се включат и вземанията установени като ликвидни и изискуеми в
настоящето производство по реда на чл.692 ал.2 от ТЗ.
Воден
от горното и на основание чл.692 ал.4 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
УВАЖАВА Възражение с вх.
№2321/14.03.2019 г. подадено от „А. ЕАД срещу неприето предявено вземане
включено в т.3 от Списъка с неприетите вземания, обявен на 11.03.2019 г. в
ТРРЮЛНЦ по реда на чл.689 ТЗ, и представляващи по раздел I-ви
от молбата за предявяване на вземания, които произтичат пряко от неизпълнение
на договорни задължения с „Х.“ ЕООД и са в размер на 1 403 077, 79 лева,
от които:
4060,40 лв. - общо за куриерски
услуги, извършени в периода от м. ноември 2017 г. до м. януари 2018 г. по три
броя фактури, ведно с лихвата за забава, изчислен от датата на падеж на всяка
една фактура до 14.02.2019 г. в размер общо на 374,80 лв.
934 043,23 лв. - общо за доставена, но
неплатена стока, за които са издадени 32 бр. фактури; неустойка за забава от
деня, следващ падежа на всяка фактура до 1.03.2018 г. в размер на 16 163,86 лв.
и лихва за забава за периода от 02.03.2018 г. до 14.02.2019 г. в размер на 88
491,83 лв.
464 974,16 лв. - общо непреведени суми,
събрани в офисите на „Х."ЕООД от клиенти и абонати на А., за периода от
14.02.2018 г. до 02.03.2018 г. и три самостоятелни плащания от 16.01.2018 г.,
24.01.2018 г. и 09.02.2018 г.; неустойка за забава в размер на 5 671,70 лв.;
лихва за забава, изчислена от 02.03.2018 г. (07.03.2018 г. за събраните на
2.03.2018 г. суми) до 14.02.2019 г., в размер общо на 45 209,67 лв., КАТО за разликата до 957 984,02
лева – главница; неустойка – 17 045,24 лева; лихва за забава изчислена от 02.03.2018 г. (07.03.2018 г. за
събраните на 2.03.2018 г. суми) до 14.02.2019 г. – 93 124,18 лева ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението в тази му
част, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх.
№2321/14.03.2019 г. подадено от „А.“ ЕАД в частта му срещу неприето предявено вземане в размер на 5 794 357,02 лв.,
включено в т.3 от Списъка с неприетите вземания обявен на 11.03.2019 г. в
ТРРЮЛНЦ по реда на чл.689 ТЗ, и представляващо стойността на имуществените
вреди за претърпени от „А.“ ЕАД в съответствие извършване на недобросъвестни
действия от страна на „Х.“ЕООД, представляващи:
- комисиони, платени за
първоначална активация и бонуси за добро изпълнение за първоначално активирани
карти на т.нар. неизрядни абонати - 58 344.02 лв., ведно със законната лихва за
забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
- разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените фактури
за услуги, реализирани чрез „Х.“ ЕООД спрямо тези, реализирани чрез А. - 3 597
618 лв., ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането;
- стойността на субсидиите
за крайни устройства на абонати с прекратени услуги - 2 129 395 лева, ведно със
законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- стойността на санкциите,
които А. е платило на Комисията за регулиране на съобщенията - 9 000 лева,
ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх. №
2344/15.03.2019 г. подадено от „А.“ ЕАД срещу вземане в размер на
7 219 153.67 лв., предявено от „П.“ ЕООД и включено в т.4 от Списъка
с приетите предявени вземания обявен на 11.03.2019 г. в ТРРЮЛНЦ по реда на
чл.689 ТЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
УВАЖАВА Възражение с вх. № 2460/19.03.2019 г. подадено
от несъстоятелния длъжник „Х.“ ЕООД срещу предявено вземане на „Н.“ АД в размер
на 165 538,18 лева, включено в т.13 от Списъка с приетите предявени вземания обявен на 11.03.2019 г. в ТРРЮЛНЦ по реда на чл.689 ТЗ
до размера на:
- 48 649,36 лева - главница, представляваща
неплатена номинална стойност на продадени лотарийни билети, съгласно Протокол №
****** г. и Протокол № **** г., съгласно, съставени и подписани на основание
Договор за доставка и разпространение на лотарийни билети за моментна лотарийна
игра „Н." от ****** г. и Анекс към него от **** г.;
- 66 407,25 лева - неустойка за забава, дължима на
основание чл.19, ал.1 от Договор за доставка и разпространение на лотарийни
билети за моментна лотарийна игра „Н." от ***** г. и Анекс към него от ****
г., КАТО за разликата до 69 995 лева – главница и до 95 543, 18 лева –
неустойка ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението като неоснователно.
ОДОБРЯВА Списък на предявените и неприети вземания
обявен на 11.03.2019 г. в ТРРЮЛНЦ по реда на чл.689 ТЗ по партидата на „Х.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.З. №***,
представлявано от управителя Н.Ф. СЪС СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ:
ИЗКЛЮЧВА ВЗЕМАНЕ на А. ЕАД в размер на 1 403 077,
79 лева, от които:
4060,40 лв. - общо за куриерски услуги, извършени в периода от м. ноември 2017 г.
до м. януари 2018 г. по три броя фактури, ведно с лихвата за забава, изчислен
от датата на падеж на всяка една фактура до 14.02.2019 г. в размер общо на
374,80 лв.
934 043,23 лв. - общо за доставена, но неплатена стока, за които са
издадени 32 бр. фактури; неустойка за забава от деня, следващ падежа на всяка
фактура до 1.03.2018 г. в размер на 16 163,86 лв. и лихва за забава за периода
от 02.03.2018 г. до 14.02.2019 г. в размер на 88 491,83 лв.
464 974,16 лв. - общо непреведени суми, събрани в офисите на „Х."ЕООД
от клиенти и абонати на А., за периода от 14.02.2018 г. до 02.03.2018 г. и три
самостоятелни плащания от 16.01.2018 г., 24.01.2018 г. и 09.02.2018 г.;
неустойка за забава в размер на 5 671,70 лв.; лихва за забава, изчислена от
02.03.2018 г. (07.03.2018 г. за събраните на 2.03.2018 г. суми) до 14.02.2019
г., в размер общо на 45 209,67 лв.
И ВКЛЮЧВА ВЗЕМАНЕ на „Н.“ АД, до размера на
50 481,57 лева, от които:
21 345,64 лв. - главница, представляваща неплатена номинална стойност на продадени
лотарийни билети, съгласно Протокол № ***** г. и Протокол № ******г., съгласно,
съставени и подписани на основание Договор за доставка и разпространение на
лотарийни билети за моментна лотарийна игра „Н." от 10.10.2013
г. и Анекс към него от ****** г.;
29 135,93 лв. - неустойка за забава, дължима на основание чл.19,
ал.1 от Договор за доставка и разпространение на лотарийни билети за моментна
лотарийна игра „Н." от ***** г. и Анекс към него от ***** г.
ОДОБРЯВА Списък
на предявените и приети вземания обявен на 11.03.2019 г. в ТРРЮЛНЦ по реда на
чл.689 ТЗ по партидата на „Х.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.З. №**, представлявано от управителя Н.Ф. СЪС СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ:
ВКЛЮЧВА ВЗЕМАНЕ на А. ЕАД в размер на 1 403 077, 79 лева, от които:
4060,40 лв. - общо за куриерски услуги, извършени в периода от м. ноември 2017 г.
до м. януари 2018 г. по три броя фактури, ведно с лихвата за забава, изчислен
от датата на падеж на всяка една фактура до 14.02.2019 г. в размер общо на
374,80 лв.
934 043,23 лв. - общо за доставена, но неплатена стока, за които са
издадени 32 бр. фактури; неустойка за забава от деня, следващ падежа на всяка
фактура до 1.03.2018 г. в размер на 16 163,86 лв. и лихва за забава за периода
от 02.03.2018 г. до 14.02.2019 г. в размер на 88 491,83 лв.
464 974,16 лв. - общо непреведени суми, събрани в офисите на „Х."ЕООД
от клиенти и абонати на А, за периода от 14.02.2018 г. до 02.03.2018 г. и три
самостоятелни плащания от 16.01.2018 г., 24.01.2018 г. и 09.02.2018 г.;
неустойка за забава в размер на 5 671,70 лв.; лихва за забава, изчислена от
02.03.2018 г. (07.03.2018 г. за събраните на 2.03.2018 г. суми) до 14.02.2019
г., в размер общо на 45 209,67 лв.
ИЗМЕНЯ в частта по т.13 – вземане на „Н.“ АД в размер на 115 056,61 лева, от които:
48 649,36 лв. - главница, представляваща неплатена номинална
стойност на продадени лотарийни билети, съгласно Протокол № ***** г. и Протокол
№ ***** г., съгласно, съставени и подписани на основание Договор за доставка и
разпространение на лотарийни билети за моментна лотарийна игра „Н." от ***
г. и Анекс към него от ***** г.;
66 407,25 лв. - неустойка за забава, дължима на основание чл.19,
ал.1 от Договор за доставка и разпространение на лотарийни билети за моментна
лотарийна игра „Н." от **** г. и Анекс към него от ******* г.
Определението да се обяви в ТРРЮЛНЦ по партидата “Х.“ ЕООД, ЕИК *********.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: