Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 03.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова
като
разгледа докладваното от съдия
Вълчева гр.д.№926/2020 год. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и във връзка с чл.431 от КЗ и чл.86 от ЗЗД - за обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава.
Подадена
е искова молба от адв.Н. Г. П., пълномощник на И.И.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.Н.П. против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК
*********, обл.София /столица/, общ.Столична, гр.София 1301, район Възраждане,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К.
Д. заедно, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е пострадал от ПТП на 18.09.2017 год.,
в гр.Пазарджик, на кръстовище на ул.“******“ и ул.“******“, по вина на И.Г.И., с ЕГН **********,
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит", с ДК №РА ****ВА, собственост
на „ШИКО" ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, полица
№BG/23/117001708848, валидна от 16.06.2017г. до 15.06.2018г., и валидна към
деня на произшествието. Твърди, че като трето увредено лице има качеството на
"ползвател на застрахователни
услуги" по смисъла на чл.2 ал.2 КЗ /обн., ДВ, бр.102 от
29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./, респ. на „потребител" по силата на
дефинитивната разпоредба на пар.13, т.1 ЗЗП. На посоченото основание, третото
ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали
права по застрахователния договор следва да се ползват от правото на изборна
местна подсъдност, уредено в чл.113 ГПК /т.6 от TP №1/23.12.2015 год. на ВКС по
т.д.№1/14 на ОСТК/.
Ищецът И.И.К., чийто постоянен
адрес и местожителство ***, придобивайки качеството "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла на чл.2
ал.2 КЗ /обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./, респ. на
„потребител" по силата на дефинитивната разпоредба на пар.13, т.1 ЗЗП, заявява, че желае изрично да се възползва от
правото си на изборната местна подсъдност, уредено в чл.113 от ГПК. Възползвайки
се от това си право на специална местна подсъдност, ищецът желае, на основание
чл.113 от ГПК делото да се разгледа в Районен съд-Пазарджик.
Сочи, че в константната
практика на ВКС е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е
приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от
застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна
подсъдност по чл.113 ГПК, общата местна подсъдност по чл.105 и чл.108 ал.1 ГПК
се дерогира. Сочи съдебна практика.
Ищецът твърди, че
на 18.09.2017г. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра", с рег.№РА****ВН,
собственост на заложна къща „КАМЕО" ЕООД, взет за управление с пълномощно
от К.. Управлявайки автомобила в гр.Пазарджик спрял на знак „Стоп“ на
кръстовището на ул.“******“ и ул.“******“. До самото кръстовище бил спрян друг
лек автомобил и не му давал възможност да погледне в дясно идват ли автомобили.
В ляво от кръстовището имало малък паркинг, на който бил спрял лекотоварен
автомобил „Форд Транзит". Спирайки, ищецът забелязал, че лекотоварният
автомобил тръгнал на заден ход и вероятно водачът му не го виждал в огледалата
си. Опитал се да му сигнализира с клаксон и с ръка, но за части от секундата
лекотоварният автомобил блъснал предната лява врата на неговия автомобил,
изкривил вратата, счупил стъклото и контузил средния пръст на лявата му ръка.
Твърди, че управлявайки
лекотоварния автомобил на заден ход, И.И. не видял спрения в непосредствена
близост лек автомобил, управляван от ищеца и го блъснал със задната странична
част на каросерията си, причинявайки му телесна повреда. Твърди, че на другата
предната дясна седалка, до ищеца се возела негова приятелка, В. Д.от
с.Семчиново, общ.Септември, обл.Пазарджик. Същата станала свидетел на цялото
събитие. След сблъсъка пръста на ищеца бил контузен, усещал силна болка и му
течала кръв. Свидетел на събитието бил и пешеходецът Д. ***, който по време на
сблъсъка се намирал в непосредствена близост до кръстовището. Той се опитал да
предупреди водача на лекотоварния автомобил да спре, но явно той не го чул и
причинил ПТП. Същият се обадил по телефона на
112 и пристигнал полицейски екип и екип на Бърза помощ. Пътните полицаи
констатирали, че виновен за ПТП е водачът на лекотоварния автомобил И.И. и
съставили „Протокол за ПТП с пострадали лица". Препис от протокола
предоставили на ищеца.
Твърди, че водачите
на двата автомобила са тествани за алкохол, като резултатите са отрицателни и
са записани в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №11141 от
18.09.2017г. Не било ясно, дали на ищеца е причинена средна телесна повреда и
за това не било образувано досъдебно производство. Впоследствие се установило,
че на средния пръст на лявата ръка на ищеца е скъсано сухожилие, направена му е
операция за зашиване на сухожилието. Претърпял е и втора операция след един
месец, поради усложнения при зарастване на раната в гр.Пловдив.
Сочи, че поради
наличието на средна телесна повреда поискал от Районна прокуратура Пазарджик да
бъде образувано наказателно производство срещу виновния за ПТП и средната
телесна повреда водач И.И.. Била заведена прокурорска преписка №20/2018г. по
описа на Районна прокуратура - Пазарджик и досъдебно производство ДП №37/2018г.
по описа на РУ МВР - Пазарджик. По ДП №37/2018г. били назначени и извършени
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, които дали съответните
заключения. Действително на ищеца е причинена „средна телесна повреда" и
виновен за сблъсъка /ПТП/ е водачът на лекотоварния автомобил И.И.. Цитира
заключението на съдебно-медицинската експертиза в досъдебното производство,
изготвена от д-р Пеев, за причинените му увреждания.
Ищецът твърди, че са
му причинени една средна и една лека телесни повреди. Възникналите усложнения в
периода на оздравяване са довели до извършване на нова операция в УМБАЛ „Свети
Георги" гр.Пловдив на 18.10.2017г., която е удължила болките и страданията
му и периода на оздравяване. Наложило се да ходи два пъти през две седмици на
контролни прегледи в УМБАЛ „Свети Георги" гр.Пловдив.
Твърди, че три
месеца след ПТП е продължавал да изпитва болки и неудобство от причинената му
травма, имайки предвид, че същият е студент в гр.Пловдив, Технически
университет София-филиал Пловдив, специалност „компютърни системи и
технологии". Болките били постоянни и ги чувствал при всяко положение и
движение. Един месец след катастрофата е изпитвал системно силни болки и се е
налагало да пие болкоуспокояващи за пръста и ръката.
Сочи, че според
изготвеното заключение на Автотехническа експертиза за ДП№37/2018г. е записано,
че причина за възникване на произшествието от техническа гледна точка е
ненаблюдаването на ситуацията зад и в страни от водача на товарния автомобил
„Форд Транзит" при движението му назад в огледалата за обратно виждане.
Посочва, че впоследствие,
по негово искане наказателното производство срещу И.И. е било прекратено с
постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 21.05.2018г.
Твърди, че във
връзка с горното и разпоредбите на КЗ, на 09.11.2018г., отправил писмена
застрахователна претенция на основание чл.380 от КЗ до ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“.
Към нея приложил заверени копия от всички документи, с които разполагал,
включително и номер на банковата му сметка. С писмо изх.№16-1085/29.11.2018г.,
от ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", по щета №0411-410-0004-2018 му било
предложено чрез споразумение да му бъде изплатено обезщетение по застраховката
в размер на 3000 лева. Ищецът възразява, че не е съгласен с така определения
размер на обезщетението, което довело до правен интерес от негова страна да
предяви искова претенция пред PC-Пазарджик за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени му неимуществени вреди.
Твърди, че
вследствие причинените му средна и лека телесни повреди е претърпял сериозни
неимуществени вреди. Твърди, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а неговият размер, когато се
касае за неимуществени вреди, следва да се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД. Твърди, че вследствие на причинените му травми /телесни
повреди/ е търпял силни, интензивни физически и психически болки и страдания в
продължение на около три месеца. Болките в пръста и ръката били постоянни и ги
чувствал при всяко положение и движение на пръста. Налагало му се системно да
пие болкоуспокояващи лекарства. Прогнозният период за пълно възстановяване след
двете претърпени операции е бил три месеца.
Твърди, че вследствие
на получените увреждания и продължителния период на силни болки и страдания и
като студент по компютърни технологии е изживял емоционални страдания, стрес и
огромно психическо натоварване и притеснение, които са се отразили крайно
неблагоприятно на психиката му, причинило му е психически и емоционален
дискомфорт. За това е допринесла и невъзможността да използва нормално пръста
на лявата си ръка, както в ежедневието така и в университета. Трудно му е било
да управлява автомобил за придвижване до гр.Пазарджик и Пловдив, където
посещавал лекции като студент. От болките и изпитвания постоянен страх от
станалото ПТП бил в невъзможност да спи нормално продължителен период от време.
Изпитвал неудобство и промяна във всекидневния начин на живот. Освен в
здравословното му състояние, настъпили и съществени негативни промени и в
неговото емоционално състояние, изразяващи се в потиснатост и страх, болки,
страдания, психически и емоционален дискомфорт.
Твърди, че след
първата операция се прибрал вкъщи, но постоянно се оплаквал от силни болки в
пръста и психическото му състояние не било добро. Не можел да спи от болка по
цели нощи. Болката не отминавала, а раната на оперирания пръст на ръката не
зараствала и болките се увеличавали. Посетил лекар и се оказало, че без втора
операция раната на пръста му няма как да заздравее. Раната започнала да
некротизира и това било опасно състояние, което можело да доведе до ампутация
на част от пръста му. Възникналите усложнения в периода на оздравяване довели
до извършване на нова операция в УМБАЛ „Свети Георги" гр.Пловдив на
18.10.2017г., която удължила болките и страданията му и периода на оздравяване.
Наложило се да ходи два пъти през две седмици на контролни прегледи в УМБАЛ
„Свети Георги" гр.Пловдив. Втората операция довела до това, че още два
месеца след нея продължавал да изпитва болки и неудобство от причинената му
травма. Постоянно в рамките на три месеца се налагало да пие болкоуспокояващи
лекарства.
Твърди, че към настоящия
момент продължа да изпитва болки при преумора и при всяка промяна във времето,
невъзможност за нормално движение на пръста на ръката си и при опити да
спортува и да работи.
Сочи, че преди
произшествието като младеж не е имал никакви оплаквания, постоянно е бил в
движение, посещавал е всекидневно занятия в университета, имал е активен
социален живот и умерено е спортувал. Към момента при по-голямо натоварване все
още изпитва болки при движение на пръста на ръката си.
Именно поради това
счита, че размерът на обезщетението за претърпените от него неимуществени
вреди, следва да се определи на 12 000 лева за причинените му средна и
лека телесни повреди, достатъчни да го овъзмездят за претърпените болки и
страдания.
Твърди, че ответното
дружество следва да му заплати
лихви за забава. Сочи, че според чл.409 КЗ застрахователят дължи законна
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, след изтичане на
срока по чл.405 от КЗ. В чл.405 ал.1 е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по
чл.108 ал.1-3 или 5. Застрахователното дружество не поискало от него да
представи допълнително документи, които представил с писмената претенция от 09.11.2018г.
Повече искания от застрахователя не са правени. Следователно, съгласно
разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, срокът за плащане на застрахователното
обезщетение е изтекъл на 29.11.2018г.,
когато е получил писмен отговор от застрахователя и от когато застрахователят е
в забава. Цитира разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ.
Твърди, че законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение е в размер на
1730.00 лева, изчислена чрез
„Калкулатор БГ" в интернет.
Моли съда да осъди
Застрахователно акционерно ЗАД "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********,
гр.София да му заплати, за претърпени от него неимуществени вреди - болки, страдания и негативни емоционални
изживявания от причинените травми и здравословни увреждания, при ПТП на
18.09.2017год., в гр.Пазарджик, и щета №0411-410-0004-2018 от 18.09.2017г.,
сумата 12 000 лева
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, в размер на 1730.00 лева, считано от 29.11.2018г., от когато застрахователят е
в забава, изчислена чрез „Калкулатор БГ" в интернет, както и за заплащане
на законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда, до окончателното й плащане.
Моли да му бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски и платеното адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му
представител, с който е
взето становище, че оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер, като неоснователни и
необосновани. Оспорва предявения главен иск по основание. Счита правото за
предявяване на иск за преклудирано, предвид предявяването по извънсъдебен ред пред
застрахователя на същата по вид и характер претенция и с изплащане на
застрахователно обезщетение за същата. Във връзка с процесното събитие и предвид предявената
от страна на ищеца извънсъдебна претенция, при ответника - ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД е
образувана ликвидационна преписка по щета - техен №0411-410-0004/2018, с претенция за обезщетяване
на имуществени вреди, за които се сочи, че са резултат от процесното събитие. Възразява, че посочената
преписка е приключила с определяне и изплащане на застрахователното обезщетение
на ищеца в
размер на 3000 лева, изплатени на 21.10.2019г.
Твърди, че ЗАД
„ОЗК-Застраховане" АД надлежно е изпълнило задължението си за определяне и
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Счита, че с предявяването на регресната претенция и изплащане на застрахователно
обезщетение,
правото на ищеца да търси обезвреда е реализирано, респективно правото за
предявяване на същата пред съд е преклудирано. Ответното дружество е изплатило
действителния размер на уврежданията, с което вземането на ищеца е упражнено и липсва
интерес от съдебното му предявяване. Оспорва твърденията на ищеца, затова че описаното
транспортно произшествие от 18.09.2017г. в гр.Пазарджик, в района на
кръстовището между ул.„********" и ул.„******" е настъпило по вина на
застрахования при ответника водач. Възразява, че фактическата обстановка, при която се е осъществил механизмът на ПТП, както и причините
за настъпването му, не са изяснени в цялост от представените към исковата молба
книжа. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на т.а. „Форд
Транзит" с рег.№РА****ВА като твърди, че вина за настъпилото произшествие има ищецът, който не е пропуснал
движещия се по път с предимство товарен автомобил, не е спрял на знак
„Стоп"- Б2 като след като е навлязъл в кръстовището, вместо да се изтегли и да предотврати произшествието
е спрял в самото кръстовище като е извадил ръката си извън автомобила и с
всички тези необосновани нарушения е станал причина за настъпване на ПТП, от
което самият той е пострадал. А впоследствие, след получаване на
застрахователно обезщетение, вменявайки вина на застрахования при тях водач, се опитва да черпи
облага от собственото си неправомерно поведение. Твърди, че дружеството, отчитайки всички факти и обстоятелства, във връзка с настъпилото
събитие, както и причинените неимуществени вреди и срокът, в който ищецът се е
възстановил, е
определило и изплатило обезщетение в размер на 3000.00 лева, което да репарира причинените
на ищеца вреди, причинени от застрахования при тях водач. Общият правен принцип, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, е приложен като дружеството е поело
отговорността на застрахования при тях водач, съобразявайки начина, при който е настъпило произшествието и вида на претърпените от ищеца
травматични увреждания и продължителността на възстановяване.
Оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по размер като счита същия за прекомерно завишен. Оспорва твърдението за
настъпили вследствие на пътнотранспортното произшествие неимуществени вреди,
както и такива, обосноваващи размера на исковата претенция. Счита размера на
предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен,
както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл.52 от ЗЗД.
Оспорва претендираната законна лихва. Оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Твърди, че по делото не са
представени доказателства, установяващи вината на водача на МПС марка „Форд
Транзит" с рег.№РА****ВА, поради което оспорва твърдение за изключителна
вина на застрахования при тях водач - И.И.. Счита, че не е налице виновно поведение от негова страна
за настъпване на процесното ПТП. Твърдя, че причина за настъпване на произшествието
са действията на водача на лек автомобил марка „Опел", който не е
пропуснал движещия се по път с предимство водач на т.а. „Форд Транзит", както и
че след отнемане на предимство е спрял в средата на кръстовище, като е извадил
ръката си извън автомобила като с тези си действия е станал причина за
настъпване на ПТП.
При условия на евентуалност, твърди, че е налице значителен принос за
настъпване на процесното ПТП от страна на И.К., водач на л.а. марка „Опел", който е
нарушил разпоредбите на ЗДвП, в т.ч. като е управлявал лек автомобил без да има
сключена полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл.47
и чл.50а от ЗДвП.
Оспорва основателността, с оглед направеното от тях плащане. Оспорва наличие на причинени такива вреди, които да обосноват предявения размер на обезщетение. Счита, че предявеният размер е силно завишен, не кореспондира с причинените травматични увреждания и възстановителния период.
Взема становище по
представените от ищеца доказателства и по направените от него доказателствени
искания.
Прави
доказателствени искания.
Към писмения отговор е приложено писмено доказателство – платежно нареждане за
извършено плащане в полза на ищеца на сумата в размер на 3000 лв. на датата 21.10.2019г.
Съдът като взе
предвид твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и възраженията на
ответника - в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От представените и приети по
делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2017 год., около 10.00 часа, в гр.Пазарджик, на кръстовището на ул.“******“
и ул.“******“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил
„Опел Вектра“ с ДК №РА ****ВН, управляван от ищеца по делото И.И.К. и товарен
автомобил „Форд Транзит“ с ДК №РА****ВА, с водач И.Г.И.. Товарният автомобил
„Форд Транзит", с ДК №РА****ВА, собственост на търговското дружество „ШИКО"
ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, е бил застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество – ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК
*********, със застрахователна полица №BG/23/117001708848, валидна за периода от
16.06.2017г. до 15.06.2018г.
При това пътно-транспортно
произшествие е пострадал ищецът И.И.К. като му е било причинено увреждане на лявата ръка.
За изясняване на механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, по делото е допусната
и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение като обективно
и компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът цени като доказателство
по делото. От заключението на вещото лице се установява, че мястото на удара на
процесното пътно-транспортно произшествие се определя от мястото,
на което се пресичат траекториите на движение на л.а.”Опел” и на т.а.”Форд
Транзит”, като мястото на удара се намира по направление движението на лекия
автомобил „Опел„ и в зоната на кръстовището. Ударът е настъпил в зоната на кръстовището, в лентата за
движение на лекия автомобил в конфликтна зона на първоначален контакт, която
приблизително се намира: По
широчина на пътното платно – на
разстояние 6,8 м западно от наличния пътен
знак „СТОП”,
По дължина на пътното платно – на 2,50м-2,60м метра южно
от линията на пътния знак „СТОП”. Ударът за товарния „Форд” е заден ляв ексцентричен, а
за лекия автомобил „Опел” е страничен от ляво. След
извършен оглед и замерване на размерите на кръстовището на местопроизшествието,
вещото лице е изготвило
мащабна скица, която прилага като неразделна част към автотехническата
експертиза. Мястото на удара е показано на тази мащабна
скица. Съгласно установения механизъм на ПТП в
момента на удара лекият автомобил „Опел Вектра”
РА **** ВН, управляван от ищеца, е бил спрял в кръстовището, след като е потеглил от
зоната на стоп линията. По този начин мястото на сблъсъка е в кръстовището и по
траекторията за движение на лекия автомобил. Към момента на произшествието няма данни да е имало
обекти, които да са ограничавали съществуващата налична добра видимост за
водача на товарния автомобил от ляво встрани и назад спрямо посоката му на
движение. От позицията на водача в автомобила, чрез леко завъртане погледа на ляво и
наблюдаване на лявото странично огледало, практически е било възможно да се
възприеме положението на лекия автомобил в зоната на наличния знак стоп, тъй като в този момент той е отстоял на
дистанция 8-10 метра по диагонала назад и от ляво. За водача на лекия автомобил „Опел Вектра” не са
съществували пречки да възприеме товарния „Форд Транзит”.
Вещото лице е определило следния най-вероятен от техническа гледна
точка механизъм на произшествиетo: 1.Товарният
автомобил “Форд Транзит” РА 38 90 ВА,
управляван от И.И.,
е бил паркиран в дясната лента
в края на ул.”******” срещу наличен знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането”. Мястото на паркирането е в зоната на
кръстовището с ул.„******”, която е за еднопосочно движение в посоката
изток-запад. Автомобилът е бил с работещ двигател и водачът му е предприел движение на заден ход. Движението в този момент се извършвало в
условията на добри пътно-климатични условия в светлата част на деня. Не са
съществували зрителни прегради или технически причини, които да ограничават
видимостта на водача за възприемане на пътната обстановка в района на
местопроизшествието. Общото време за движение
от момента на потегляне на автомобила назад до момента на спиране е 4,4 секунди
при изминат път около 3 метра.; 2.Лекият автомобил „Опел Вектра” РА **** ВН,
управляван от пострадалия И.К.,*** в посока запад и към
кръстовището с ул.„********”. Водачът спрял автомобила в зоната на наличен знак „Стоп”, огледал се на ляво и възприел паркирания „Форд
Транзит”, на дясно възприел паркирани леки автомобили, които пречели на видимостта му. При тази обстановка
потеглил бавно-колебливо в кривата на завой на дясно, като навлезнал в ул.„********”. В момента на потегляне на „Опела”, същият не попадал в зоната, видима от лявото странично огледало на автомобила
„Форд Транзит”. В момента на потегляне на
л.а.”Опел” потеглил и товарния „Форд Транзит”.
При движение напред с бавна скорост 10
км/ч, през времето за реакция на водача и задействане на спирачките, автомобилът,
изминавайки около 3,2 м водачът на лекия автомобил „Опел Вектра” възприема потеглилия назад „Форд Транзит” и
реагира на спиране като изминава общ път около 7,0 метра в кръстовището в завой
на дясно. В същото време водачът на
„Форда” продължава движението си назад при скорост от 5 км/ч, удря странично предната лява врата на „Опела” без да
го възприеме отзад и от ляво спрямо движението му на заден ход. Водачът на „Форд Транзит” И.И. реагира на
спиране след удара в спрелия вече „Опел”. Лекият автомобил ”Опел Вектра” е останал на място с
деформирана врата, счупено стъкло на вратата
и с контузия на ръката на водача И.К..
Според заключението на вещото
лице причина за възникването
на произшествието от техническа гледна точка е: 1.Предприетата маневра на място и по време когато не е
било безопасно и 2.Ненаблюдаване на ситуацията зад и в страни от водача на
товарния автомобил „Форд Транзит” при движението му назад в огледалата за
обратно виждане. Водачът на „Форд Транзит”
И. е имал техническата възможност да
предотврати сблъсъка, ако е възприел своевременно навлизащия отзад и от ляво
във видимата му зона л.а.”Опел Вектра”. Водачът на л.а.”Опел Вектра” е имал техническата
възможност да избегне удара при условие, че не е предприел спиране, а е
продължил движението си с нормално ускорение в кръстовището.
Вещото лице е дало заключение, че
ударът е: настъпил в страничната лява част - предната
лява врата на лекия автомобил „Опел Вектра”; -
настъпил в лявата задна ъглова част на
т.а.”Форд Транзит”. Направило е извод, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП на 18.09.2017год. между лек автомобил „Опел
Вектра“, с рег.№РА****ВН и товарен автомобил „Форд Транзит“, с ДК№РА ****ВА и
причинените увреждания на И.И.К.. Мястото на сблъсъка за лекия автомобил
„Опел” е в зоната на мястото на водача. Настъпилите повреди при удара - деформирана врата, пръснато стъкло на вратата, са фактори които биха довели до травми на водача, причинени от силна деформация на врата.
В съдебно заседание, вещото лице
заяви, че от техническа гледна точка и съгласно ЗДвП маневрата на заден ход на
кръстовище е недопустима.
По делото е допусната и изслушана
и съдебно-медицинска експертиза, във връзка с причинените травматични увреждания
на ищеца. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото. Заключението е обективно, безпристрасно и компетентно
изготвено и като такова съдът го цени изцяло. От същото се установява, че веднага след инцидента ищецът И.К. е бил транспортиран
с линейка до СО при МБАЛ „Пазарджик" АД, където е бил прегледан,
изследван, консултиран, диагностициран и приет за лечение в ОТО при същото
здравно заведение с разкъсно-контузна рана на 3-ти пръст на лявата ръка и
частично увреждане на дълбокото сгъвно сухожилие. На същата дата от 15.00ч. ищецът е бил опериран под локална анестезия, като са му
извършили: Прикрепване наново на сухожилие. На 20.09.2017г. ищецът И.К.
е бил изписан, за да продължи лечението си при домашни условия. Зарастването на оперативната рана в
нормални срокове се е забавило и усложнило, възникнали са исхемични съдови
промени, довели до некротизиране (загиване) на част от травмираната кожа на
3-ти пръст на лявата ръка, което е наложило повторно постъпване в
специализирано здравно заведение. Това усложнение, най-вероятно, е настъпило
поради факта, че ръбовете на раната първоначално са били „размачкани" и е
нямало как да бъдат отстранени първично, поради
спецификата на анатомичната област. Данните сочат, че раната не е била
възпалена вторично и е била подходяща за вторична оперативна интервенция. На 17.10.2017г. ищецът е постъпил в клиниката по съдова хирургия при УМБАЛ
„Свети Георги" ЕАД, в гр.Пловдив, за специализирано лечение. На 18.10.2017г. ищецът е бил опериран като му е извършено: медикаментозно
изгаряне на раневата повърхност на 3-ти пръст на лявата ръка; ексцизия
(изрязване и отстраняване) на некротичните тъкани и свободна кожна пластика
(вземане на парче от кожа с дебелина до 0.5 мм от едно място и присаждането му
на друго място) в случая на 3-ти пръст на лявата ръка с донор - лява
предмишница. На 20.10.2017г. ищецът И.К. е бил изписан за в къщи, за да
продължи лечението си при домашни условия.
Според вещото лице гореописаните травматични увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет, чрез
удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП
- пострадал водач на лек автомобил, подал лявата си ръка през прозореца и
последващ удар от задницата на микробус в лявата част на лекия автомобил -
шофьорската врата към момента на инкриминираната дата.
Травмата на 3-ти пръст на лявата ръка
(разкъсно-контузна рана и частично разкъсване на дълбокото флексорно (сгъвно)
сухожилие, наложило оперативно възстановяване, е причинила на пострадалия И.И.К.
- трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 1,5 месеца
от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Получената травма при процесния инцидент на 3-ти пръст
на лявата ръка (разкъсно-контузна рана и частично разкъсване на дълбокото
флексорно сухожилие), което е наложило оперативно възстановяване по спешност,
същите са в пряка причинно-следствена връзка с него. Разкъсно-контузната рана на 3-ти пръст на лявата ръка
е причинила на пострадалия И.И.К. - временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около 15 дни от датата на
травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
Според заключението на вещото
лице, по време на процесния
инцидент, когато е било получено травматичното увреждане, при оказването на
първа помощ, по време на трансфера до болницата и медицинската обработка при
приемането му в СО, той е изпитвал най-силната болка. Чувствал е и болки около
инвазивните мероприятия и при двете оперативни интервенции (инжектиране на
упойка, постоперативна болка), като впоследствие те постепенно са се редуцирали
под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна, обезболяваща
терапия и след поставянето на гипса до към края на втората седмица.
Според вещото лице в момента ищецът няма болки, изтръпване и ограничение на активните движения на пръста, а
за в бъдеще не се очаква да страда от болков синдром в трети пръст на лявата ръка. Функцията е възстановена напълно.
Вещото лице е дало заключение, че
при нормално протичане на
оздравителния процес зарастването на раната (при условие, че ръбовете на раната
са гладки, не размачкани) и на увреденото сухожилие е 30 дни и 15-20 дни
последваща рехабилитация. Оздравителният
процес след втората операция е също толкова - около 45 дни.
Към момента на прегледа вещото лице е приело, че
ищецът е с напълно възстановено здраве след получената травма.
Съгласно
заключението настъпилите
посттравматични усложнения са настъпили поради тежко увредени първично, по
време на процесния инцидент, меки тъкани. Наличието на рана с кожен дефект на
трети пръст на лявата ръка с вяли гранулации и некроза, 30 дни след първата
операция, потвърждават този факт. Раната не е била инфектирана, което показва,
че положените постоперативни грижи са били по правилата на медицинското
изкуство. Зарастването на оперативната рана в нормални срокове се е забавило и
усложнило, възникнали са исхемични съдови промени, довели до некротизиране
(загиване) на част от травмираната кожа на 3-ти пръст на лявата ръка, което е
наложило повторно постъпване в специализирано здравно заведение. Това
усложнение, най-вероятно, е настъпило поради факта, че ръбовете на раната
първоначално са били „размачкани" и е нямало как да бъдат отстранени
първично, поради спецификата на анатомичната област.
Данните сочат, че раната не е била възпалена вторично и е била подходяща за вторична
оперативна интервенция.
За
процесния инцидент е била
заведена прокурорска преписка №20/2018г. по описа на Районна прокуратура -
Пазарджик и образувано
досъдебно производство ДП
№37/2018г. по описа на РУ МВР – Пазарджик срещу водача на товарния автомобил И.Г.И.. По ДП №37/2018г. са били
назначени и извършени съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, които са дали
съответните заключения. По искане на ищеца наказателното производство срещу И.Г.И.
е било прекратено с Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от
21.05.2018г.
Ищецът отправил
писмена застрахователна претенция на основание чл.380 от КЗ до ответника ЗАД „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“, към която приложил заверени копия от документите, с които
разполагал, включително и номер на банковата му сметка. Претенцията му е била
приета от застрахователя-ответник и входирана с вх.№ЦУ 15-2203/12.11.2018г. При
ответника е образувана щета №0411-410-0004-2018. С писмо
изх.№16-1085/29.11.2018г., по процесната щета №0411-410-0004-2018 ответното
дружество е отправило до ищеца предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, а именно да му бъде изплатено
обезщетение в общ размер на 3000 лева /за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, според отразеното в писмото/. На ищеца е даден срок от 3
работни дни от получаване на писмото, в който да изрази становище – да се
съгласи или да възрази срещу така определения от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
размер на обезщетение. В писмото е посочено, че възразяването от негова страна в
срок и/или несъгласие с така направеното от застрахователното дружество
предложение за сключване на споразумение, ще се счита за отказ за решаване на
неговия случай по извънсъдебен ред и в този случай ще се пристъпи към
определяне на размера на обезщетението от съда.
По делото няма
данни, а и твърдения от страните, между тях да е било сключено извън съдебно
споразумение за предложеното обезщетение в размер на 3000 лева. В исковата си
молба ищецът изрично заявява, че не е бил съгласен с така определения размер на
обезщетението и че това е довело до правния му интерес да предяви исковата си претенция
пред PC-Пазарджик.
Видно от
изпратената от застрахователя-ответник преписка е, че по процесната щета е бил
изготвен Доклад по щета №1 №0411-410-0004-2018, с който е прието, че процесното
събитие от 18.09.2018г. е покрито, съгласно общите условия по застраховка „ГО
МПС“ и е предложено сумата от 3000 лева да бъде изплатена по банков път по сметката
на пострадалия ищец. С Протокол №1 от 10.05.2019г., Комисията, назначена със
заповед на изпълнителните директори на застрахователното дружество-ответник за
разглеждане на претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение е взела
решение, с което е определила застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени /?/ и неимуществени вреди на ищеца И.И.К. в размер на 3000 лева. От
решението не става ясно каква част от сумата е за обезщетение за неимуществени
вреди и съответно каква за обезщетение за имуществени вреди, а още по-малко за
вина на последните, при положение, че претенцията на ищеца, заявена пред
застрахователя е само за неимуществени вреди.
С писмения си
отговор ответното дружество е представило платежно нареждане за преведена от
застрахователя в полза на ищеца сума в размер на 3000 лева на датата 21.10.2019г.,
с посочено основание за превода - за застрахователно обезщетение по процесната
щета.
Разпитаните
по делото свидетели установиха момента на увреждането на ищеца - на датата 18.09.2017г.,
както и конкретните обстоятелства около процесния пътен инцидент, а така също и
за претърпените от него болки, страдания и негативни преживявания, във връзка с
причинените му по време на същия травматични увреждания. Чрез показанията на
свидетелите и заключението на съдебно-медицинската експертиза ищецът доказа твърденията
си, изложени в исковата молба, относно претърпените от него физически и
психически болки и страдания в продължение на около три месеца след инцидента.
Болките в ръката и пръста са били силни и постоянни. Чувствал ги при всяко
положение и движение на пръста. Затова на ищеца му се налагало системно да пие
болкоуспокояващи лекарства. Като студент в ТУ-София, филиал Пловдив,
специалност „компютърни системи и технологии“, ищецът изживял допълнителни емоционални
страдания, стрес и огромно психическо натоварване и притеснение, поради това,
че се налагало да пропуска учебни занятия – лекции и упражнения, както по време
на оперативните интервенции и престоите му в болничните заведения, както и при
медицинските манипулации и контролни прегледи след тях. Ищецът не можел да
използва нормално и пълноценно лявата си ръка не само в университета, но и в
ежедневието си. Налагало се родителите му да му помагат за извършването на
определени действия. Още повече, че не трябвало да мокри пръста, за да не се
инфектира. Особени затруднения срещал при миене и къпане. Трудно му било и да
управлява автомобил, а му било нужно за придвижването му от и до гр.Пазарджик и
гр.Пловдив, където посещавал лекции и упражнения като студент. В гр.Пловдив ходел
и на прегледи. От болките в пръста не можел да спи нормално продължителен
период от време. Изпитвал неудобство и дискомфорт и поради промяната в начина
му на живот. Още повече, че преди произшествието ищецът имал активен социален
живот. И сега се случвало при по-голямо натоварване или при промяна на времето
да изпитва болки при движение на пръста на лявата си ръка /въпреки пълното му
възстановяване от медицинска гледна точка, според заключението на вещото лице/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ и във връзка с чл.431 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.431 от КЗ, ако
застраховката гражданска отговорност е сключена от юридическо лице, тя покрива
отговорността както на юридическото лице, така и на лицата, представляващи
юридическото лице, и на лицата в трудови правоотношения с него.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ
предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
В конкретния случай и въз основа
на събраните доказателства, съдът приема, че са спазени изискванията на чл.380 от КЗ,
тъй като пострадалото лице - ищецът е предявил претенцията си към застрахователя,
посочвайки банковата
си сметка. Спазена е и процедурата
по чл.498 ал.3,
във връзка с чл.496, във връзка с чл.380 от КЗ,
която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, а именно изтичането на 3-месечен рекламационен срок
от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод заплащане на застрахователно обезщетение. Разпоредбата
на чл.498 ал.3 от КЗ
изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска
отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице по
образуваната щета №0411-410-0004-2018г., а след изтичането на 3-месечния рекламационен срок в
полза на ищеца като увредено лице е възникнало правото му на пряк иск срещу
застрахователя на виновния водач.
Основателността на прекия иск на увредения
срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
От представените писмени доказателства от
страна на застрахователя става ясно, че застрахователната претенция на ищеца не е била удовлетворена напълно, а само частично – до размера от 3000 лева /от претендирани пред
застрахователя 15 000 лева/.
Активната и пасивна процесуална легитимация
на страните в процеса се определят от обстоятелствата, които ищецът твърди в исковата
молба, а именно, че има качеството на пострадало лице при ПТП с моторно превозно средство, във връзка с вреди от управлението, на което е имало към онзи момент сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
Представен е Констативен протокол от 18.09.2017 г. за ПТП с пострадали лица, в който е посочено името
на ищеца като
пострадал. Налице е
и застрахователна полица, от
която произтича отговорността на ответника за вреди, причинени при управление
на застрахования при
него товарен автомобил. Периодът на
валидност на
застраховката обхваща датата
на процесното пътно-транспортно произшествие.
В тежест на ищеца е да установи виновното противоправно поведение на
водача на товарния автомобил, което да е в причинна връзка с
нанесените му вреди, както и че действително е претърпял същите.
По делото безспорно е установено какви травматични
увреждания са причинени на ищеца, вследствие на сблъсъка между двата автомобила на
посочената дата, с
приетото по делото и неоспорено заключение
на
съдебно-медицинската експертиза.
Виновно противоправно поведение /или деликт в по-общия смисъл/, а не непременно престъпление е необходимо да се
докаже, за да се ангажира отговорността на застрахователя.
В конкретния случай преценката на събраните по делото доказателства води до извода, че ищецът успешно доказа виновно
противоправно поведение на водача на товарния
автомобил и причинната връзка с
причинените му телесни увреждания, представляващи неимуществени вреди, които иска да му бъдат репарирани от застрахователя.
Не се установи
поведение от страна на ищеца, което да е допринесло
за причиняването на вредите и което да може да се
квалифицира като съпричиняване. Обстоятелствата, на
които ответникът
основава възражението си за приложение на разпоредбата на чл.51 ал. 2 от
ЗЗД се опровергат от събраните
доказателства. Не е
налице допуснато от ищеца нарушение на разпоредбите на чл.47 и чл.50а от ЗдвП, както твърди ответника в писмения си отговор. Категоричен
извод за това се прави от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза.
Ищецът е спрял на знак „стоп“ на кръстовището и не е било необходимо да
пропуска участник в движението, който е имал предимство, тъй като към този момент
такъв участник в движението не е имало. След като ищецът е потеглил и вече е
бил навлязъл в кръстовището, водачът на товарния автомобил, който е бил спрял в
забранен участък и на самото кръстовище /Т-образно/ и в нарушение на правилата
за движение по пътищата е предприел на същото това кръстовище маневра на заден
ход и то без да погледне в огледалото за обратно виждане, както и в лявото
странично огледало за наличието на друг участник в движението зад него и така е
предизвикал процесното пътно-транспортно произшествие.
Наличието, респ. липсата на
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ищеца лек автомобил
само по себе си не може да доведе до съпричиняване на вредоносния резултат.
Доколкото настоящото производство е инициирано след предходно
образувано и приключило производство по щета за
неимуществени вреди пред застрахователя по чл.380 от
КЗ, в рамките на което на ищеца вече е изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лева, последното следва да се съобрази при
изследване конкретния размер на дължимост на претенцията.
Съгласно указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС и редица решения на ВКС, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
досежно определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характера и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., както и дали същите
продължават или са приключили.
Поначало, причинените на ищеца
неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само да бъдат възмездени, чрез парично обезщетение. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е
различна и зависи от
характера и степента на конкретното субективно увреждане. Затова съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като
вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца болки и
страдания, неговото състояние и прогноза за напред.
За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на
справедливостта. Това задължава съда да
отчете всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване на състоянието на ищеца - социално, физическо, психическо и емоционално.
Както заключението на съдебно-медицинската
експертиза, така и разпитаните
по делото свидетели, установиха, че в резултат
на получените вследствие на ПТП
от 18.09.2017г. травматични
увреждания, ищецът е търпял ограничения в
движението на лявата
си ръка и по-конкретно на средния пръст на същата. Ищецът е претърпял труден и продължителен възстановителен период – около три месеца, с интензивни болки и две операции, които в крайна сметка са довели до възстановяване в пълен обем функциите на засегнатата му лява ръка.
Отчитайки горното и подробните свидетелски
показания за негативните преживявания на ищеца в периода на лечение, съдът намира, че претърпените от него неимуществени
вреди следва да се компенсират допълнително със сумата от 5500 лева, като отчита вече изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 3000 лева, с което обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза общо на 8500 лева. С посочената сума съдът счита, че се постига справедлив баланс между претърпените
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, както и за спазен принцип за справедливост по смисъла на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен частично до посочения размер от 5500 лева. Над
него и до претендирания с исковата молба размер от 12 000 лева, искът ще
следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за законна
лихва:
Ищецът претендира лихва за забава от датата
29.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба – 04.05.2020г.
Отговорността на застрахователя е договорна
и при сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г. / отговорността на
застрахователя за лихви е ограничена и това задължение е за периода след датата,
на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице (чл.429 ал.3 от КЗ). На основание чл.497 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3; 2.изтичането на срока по
чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КЗ.
В конкретния случай, ищецът е предствал всички
доказателства с предявяването на застрахователната си претенция по реда на
чл.380 от КЗ, постъпила и входирана при застрахователя на 12.11.2018г., в това
число е посочил и банковата си сметка. От ищеца не са изисквани допълнителни
доказателства. Следователно меродавна
ще е именно датата на получаване на претенцията - от 12.11.2018г., от която за застрахователя започва да тече срокът от 15 работни дни по
чл.497 ал.1, т.1 от КЗ, след изтичането, на който изпада в забава. Предвид това
настоящият състав
приема, че законна лихва за забава следва да се дължи от деня, следващ изтичането на този срок /настъпило на 03.12.2018г./, а именно от 04.12.2018г., като за периода от 29.11.2018г. – 03.12.2018г. претенцията следва да
бъде отхвърлена.
Размерът на дължимата лихва за забава върху главницата от 5500
лева за периода от 04.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда
– 04.05.2020г., изчислен, чрез calculator.bg, е 791,39 лева. До този размер претенцията на ищеца ще
следва да се уважи и съответно да се отхвърли над него и до претендирания с
исковата молба размер от 1730 лева.
Основателно е искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от 5500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.05.2020г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид изхода на делото, застрахователното дружество-ответник дължи на ищеца
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете и с оглед представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи, в размер
на 801,89 лева.
Ищецът дължи на ответника
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете и предвид списъка
на разноските и представените платежни документи и при определен от съда размер
на юрисконсултското възнаграждение от 150 лева, а именно сумата от 192,33 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, обл.София /столица/, общ.Столична,
гр.София 1301, район Възраждане, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. заедно да заплати на И.И.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.Н.П. следните суми: сумата в размер
на 5500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и негативни емоционални
изживявания от причинените травми и здравословни увреждания в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 18.09.2017г. в гр.Пазарджик, за което
при застрахователя е образувана щета №0411-410-0004-2018г.; сумата в размер на
791,39 лева – лихва за забава за периода от 04.12.2018г. до 04.05.2020г.; законната лихва върху главницата от 5500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
04.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 801,89 лева.
ОТХВЪРЛЯ: иска за главница над
размера от 5500 лева до претендирания с исковата молба размер от 12000 лева;
иска за лихва за забава за периода от 29.11.2018г. до 04.12.2018г. и над
размера от 791,39 лева до претендирания размер от 1730 лева; претенцията за
разноски над размера от 801,89 лева и до претендирания размер от 1750 лева,
като неоснователни.
ОСЪЖДА И.И.К.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК
*********, обл.София /столица/, общ.Столична, гр.София 1301, район Възраждане,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А. П. Л. и Р. К.
Д. заедно разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер
на 192,33 лева, като над този размер ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответника за
разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: