Решение по дело №2054/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от С. В. В. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, против решение № 968 от 09.10.2023 г. по АНД № 3145/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че е изпълнена процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като с депозираната от управителя на дружеството декларация е посочено лицето, извършило нарушението- С. Н. с ЛНЧ **********, макар и с „незначителен пропуск“- без представено копие от С. М. към декларацията. Твърди се, че понастоящем Н. починал и свидетелството му за управление на МПС е предадено на органите на МВР, поради което дружеството не разполага с копие от него, за го приложи към декларацията. На следващо място се сочи, че електронният фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗАНН. Наведени са доводи за маловажност на случая. По същество се иска отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба процесуалният представител на същия заявява становище по съществото на спора и моли за отмяна на обжалваното решение по съображения, по същество идентични с посочените в жалбата. Претендира разноски, като прилага списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането  по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърден електронен фиш серия К № 5429307, издаден от ОДМВР- Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено на касатора С. В. В. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Прието е от съда, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити. Формиран е извод, че деянието е съставомерно и е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства, както и че правилно е определен субектът на отговорността.

Съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата редакция, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според дефиницията, дадена с § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В разглеждания случай нарушението е установено с одобрено техническо средство- мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M 510, поставена в служебен автомобил с рег. № А 78 61 КК. На 10.11.2021 г. в 10.15 часа в [населено място], на [улица]е заснет товарен автомобил [Марка], модел „Спринтер“ с рег. № РВ 49 08 ТА, със скорост на движение 61 км/ч. (определена след отчитане на толеранс от 3% от установената скорост 64 км/ч), при ограничение от 50 км/ч за населеното място. За нарушението е издаден обжалваният електронен фиш серия К № 5429307 срещу управителя на дружеството-собственик на автомобила. В законоустановения срок е подадена декларация от последния, в която е посочено, че на 10.11.2021 г. в 09.00 часа товарният автомобил е предоставен за ползване на лицето С. Н..

Деянието е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП- установено е превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 11 км/ч, поради което съобразно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП законосъобразно е наказан касационният жалбоподател. Не е налице нарушение при определяне субекта на отговорността, доколкото процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е изпълнена. Предпоставка за ангажиране отговорността на посочения в декларацията ползвател е прилагането на копие от свидетелството му за управление на МПС. Това изискване в случая не е изпълнено от касатора и следователно не са налице основания за анулиране на електронния фиш. Неоснователни са също доводите за допуснато в административнонаказателното производство нарушение на чл. 39, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗАНН. На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушенията, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш. Този закон е специален спрямо ЗАНН при налагане на наказанията за нарушаване на правилата за движението по пътищата и доколкото с него не е предвидено ограничение досежно размера на глобата, налагана с електронен фиш, не би могло да се приеме, че е допуснато соченото от касатора нарушение на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима в настоящото производство на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид нарушения. Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът приема за неоснователни и доводите за маловажност на случая.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 968 от 09.10.2023 г. по АНД № 3145/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.