О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260424
гр.Пловдив, 30.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, VIII-ми граждански състав, в закрито заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мандалиева ч. в. гр. дело № 2255/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 410 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Люлин“, бул. „Д-р“ Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез юрк. Б.Р., срещу Разпореждане от 17.08.2020 год., издадено по ч.гр.д. № 1068/2020 год., по описа на Районен съд – Асеновград, с което заповедният съд изцяло е отхвърлил подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че не били налице данни кредиторът да е имал действащи общи условия, които да са съществували отделно от подписания договор. В случая общите условия били инкорпорирани в самия договор и били подписани от кредитолучателя. Липсвало и клауза, която да препраща към други общи условия. Договорът за кредит се състоял от 3 страници, всички подписани двустранно, като заглавието на втората страница - „Общи разпоредби“, можело да се приеме като общи условия, които са инкорпорирани в договора. Самият договор не препращал към други общи условия. Посочва се, че законът давал само възможност на търговеца да има общи условия. За липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК свидетелствала и съдебната практика, съгласно която клаузата за цесия, включена в общите разпоредби на договора за кредит, доколкото липсвала информация кредиторът да разполага с отделни общи условия, била валидна. Иска се отмяната на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество.
Частната жалба е подадена в едноседмичния срок от връчване на съобщението, от легитимирана страна /чрез упълномощен представител с представено пълномощно към жалбата/, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Пред Районен съд – Асеновград е подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу Й.С.П. с ЕГН **********,***, за парични вземания, както
следва: 1396,78 лв. - главница за периода 09.10.2017 год. - 05.08.2018 год.,
договорна лихва в размер на 270, 12 лв. за същия период, както и обезщетение за
забава в размер на 103,17 лв. за периода от 09.10.2017 год. - до 12.03.2020
год. От т. 9, б. „г“ на формуляра става ясно, че паричното задължение произтича
от сключен договор за кредит на 10.08.2017 год., с номер 182701,
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, в качеството на кредитодател и Й.С.П., в качеството
на кредитополучател, като впоследствие вземането по договора било прехвърлено
от страна на дружеството в полза на цесионера „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД по силата на Приложение 1 от дата 19.07.2019 год. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.07.2019 година. В точка 12 от
Заявлението е посочено, че реализираната цесия е осъществена въз основа на клауза от Общите условия към договора
за потребителски кредит, която дава право на кредитодателя по всяко време да
прехвърля правата си по договора на избрано от него трето лице. Към Заявлението
е приложен „Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 162631“,
сключен на 24.02.2017 год., между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и Й.С.П.,
„Предложение за сключване на договор за паричен заем“, „Искане за усвояване на
нов транш по договор за потребителски кредит „Бърз кредит“ и „Погасителен план
към Договор за потребителски кредит с номер на транш по кредит № 182701.
Асеновградският районен съд, при разглеждане на заявлението е констатирал липсата на представени Общи условия към договора, поради което е оставил заявлението без движение с указания към заявителя да представи в тридневен срок общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД като неразделна част от договора. С молба-уточнение заявителят е изразил становище, че условията, при които е сключен договорът за кредит и параметрите му се съдържат в самия договор за кредит, а не в Общите условия. Районният съд е приел, че доколкото заповедното производство е формално и следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, повторно е оставил заявлението без движение, със същите указания. С втора молба дружеството е заявило становище в смисъла на предходното. На база на тази фактическа обстановка, съдът е постановил обжалваното Разпореждане от 17.08.2020 год. В мотивите му са изтъкнати два аргумента. На първо място това е разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, която задължава заявителя, в случаите когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, да приложи към заявлението договора, ако е в писмена форма, заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива /Нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК е въведена с изм. на ГПК с ДВ, бр. 100 от 2019 год./. На второ място, за да вземе отношение и по наведените от страната съображения в молбите-становище, че общите условия по кредита са инкорпорирани в самия договор, съдът е изтъкнал, че ако това е вярно, то при проверка на самия договор се установява, че липсва клауза от него, която да позволява на кредитора да прехвърля вземането си по договор за кредит. Същото било задължително условие за реализирането на валиден договор за цесия на вземаните, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл договорът противоречал на закона и заявлението следвало да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Предвид изложената фактическа обстановка настоящият съд намира следното.
Заповедното производството по ГПК се характеризира на първо място с
формалния си характер. Същото е заложено в закона като процедура, посредством
която кредиторът да се сдобие с изпълнителен титул, в случаите когато спрямо
него е налице изпълняемо задължение. Установяването на последното е поставено в
зависимост от подадените пред съда документи, включващи задължително Заявление
за издаване на заповед за изпълнение, съответно по чл. 410 или 417 ГПК, както и
определените в закона приложения към заявлението.
По отношение на хипотезата, когато е подадено заявление по чл. 410 ГПК,
същата е предвидена като процедура, която да се провежда без представянето на
допълнителни доказателства. Необходимо и задължително изискване за редовност на
заявлението по чл. 410 ГПК, е то да е достатъчно обстоятелствено по отношение на
основанието, от което произтича вземането, с оглед евентуалната защита на
длъжника. След изменението на ГПК с бр. 100 от 2019 год. е въведено като
изискване, в случай на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК, когато твърдяното
вземане произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да бъде
приложен договорът, ако е в писмена форма /относимо към настоящия случай -
договор за банков кредит съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 3 ТЗ винаги се
сключва в писмена форма/, ведно с всички негови приложения и изменения,
както и приложимите общи условия, ако има такива. Изменението на закона
позволява на съда непосредствен поглед върху договора и приложените към него
книжа, с оглед преценката за наличие на противоречие със закона, накърняване на
добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи в договора с потребител. Ето
защо, след въвеждането чл. 410, ал. 3 ГПК физическото представяне на посочените
в разпоредбата документи се превърна в задължителен реквизит на заявлението,
подобно на документите които се представят, когато е поискано издаването на
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че самото понятие за „потребител“,
предполагащо прилагането на чл. 410, ал. 3 ГПК към настоящия случай, се извежда
най-чисто от Директива 93/13/ЕИО. Същата дефинира договорите, сключени с
потребител, спрямо качеството на страните по договора - дали те действат, или
не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална
дейност.
Видно от изложената фактическа обстановка е, че твърдяното от кредитова
вземане произтича от Договор за потребителски кредит, сключен на
10.08.2017 год., с номер 182701, между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, и Й.С.П.. В
кориците на делото, към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит
„Гет Кеш“ № 162631, сключен на 24.02.2017 год.,
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и Й.С.П.. Очевидно представеният договор не
съответства на този, който се твърди да съществува и от който се пораждат
права, последствие прехвърлени на заявителя. Без представянето на посочения в
заявлението договор формалната процедура по чл. 410 ГПК не е спазена, поради
което и съдът следва да отхвърли подаденото искане. Наличието на това
обстоятелство лишава от смисъл всякакви последващи изследвания на въпросите има
ли представени общи условия и валидно ли е сключен договорът за цесия.
С оглед така направената от въззивния съд констатация, която води до
извода, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено, разпореждането
на първата инстанция ще бъде потвърдено, макар и с различни от гореизложените
правни изводи.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от
17.08.2020 год., постановено по частно
гражданско дело № 1068/2020 год., по описа на Районен съд – Асеновград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: