РЕШЕНИЕ
№ 17160
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110143752 по описа за 2022 година
ФИРМА е предявило срещу В. П. Д. установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за сумата
от 2463,32 лв., представляваща стойност на доставени ФИРМА услуги през периода от
08.08.2019г. до 11.06.2021г. в обект, находящ се в гр. АДРЕС, с договорна (съдебна) сметка
към клиентския номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от
142,13 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
08.09.2019 г. – 11.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. № 60430/2021 г. по описа на СРС, 69
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ФИРМА услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ФИРМА услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
Ответникът оспорва предявените искове , като твърди, че в жилището не са доставени
ФИРМА услуги за процесния период на посочената стойност и посоченият клиентски номер
не отговаря на този имот. Оспорва годността на измервателните уреди в жилището, както и
акцесорната претенция за лихва при твърдението, че не е настъпила изискуемост на
вземанията и той не е изпаднал в забава. Навежда възражение за погасяване на вземанията
1
по давност при твърдение, че претендираната сума включва начислени суми за потребена
вода за предходни периоди. Оспорва издаваните от ищеца фактури.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
ФИРМА услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял ФИРМА услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/, потребители на услугите ФИРМА са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на ФИРМА услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от ФИРМА оператори, като в границите на
една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.
198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ФИРМА се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че оператор
на ФИРМА услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество, а общите условия на
същото са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, действащи и към настоящия
момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е собственик на процесния имот, а и това се потвърждава от приложена и приета
по делото справка от АВ, от която е видно, че същият е придобил вещни права върху
жилището още през 2002 г. По този начин съдът намира за установено обстоятелството, че
ответникът е имал качеството „потребител ФИРМА услуги“ за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата, във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в
сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ФИРМА оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и
2
вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на ФИРМА услуги в присъствието на потребителя или
на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от
2016 г. регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на ФИРМА оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен случаите на отчитане по електронен път.
В настоящия случай по делото не се установява спазване на описаната процедура за
разпределение на количеството доставени ФИРМА услуги в процесния имот и определяне
на дължимата от ответника цена, като ищецът не е представил изисканите от съда по реда на
чл. 190 ГПК изготвени за процесния период отчети и карнети за посочения имот. Не са
ангажирани никакви писмени доказателства, досежно формираните задължения на
ответника към дружеството. Приетото заключение на комплексната СТЕ също не установява
дължимостта на претендираните за плащане от ответника суми по партидата, тъй като
вещите лица са работили единствено въз основа на изходящи от ищеца частни документи,
съдържащи изгодни за автора факти (справки от информационната система на дружеството,
извлечение от системата за отчитане, фактури), които са едностранно съставени от
дружеството и не се ползват с материална доказателствена сила относно констатираните в
тях задължения. Както бе вече посочено, тези документи не са и представени по делото като
писмени доказателства по надлежния ред с възможност да бъдат оспорени от насрещната
страна, поради което и изводите на вещите лица в тази част не могат да бъдат кредитирани.
По този начин не се доказва пълно и главно доставката на ФИРМА услуги в жилището на
ответника.
На следващо място, видно от приетото по делото заключение по СТЕ, ищецът е
изчислявал дължимите суми за процесния период „на база“. Не се установява обаче на какво
основание е направено това изчисление „на база“, а не посредством реален отчет на
водомерите. Отчет на база брой обитатели е допустим, но при точно определени от закона
условия. Изразходваното количество питейна вода се извършва съобразно броя на
обитателите на жилищата при липса на монтирани индивидуални водомери, което обаче се
установява с протокол - чл. 39, ал.3 и ал.5 от Наредбата, вр. чл. 25, ал.4 и ал. 8 от ОУ. Такъв
по делото не е приложен. Не се установява и повреден индивидуален водомер, което също
обуславя отчитане с оглед броя обитатели, бивайки приравнен на липсващ такъв, съгласно
чл. 26, ал.2, вр. чл. 25, ал.8 от ОУ. От приетото по делото заключение по СТЕ не се
установява наличие/липса/повреда на индивидуален водомер. Не се установява и да е
налице отказан достъп на служители на ищеца за извършване на отчет, което също се
документира по съответния ред - при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който
3
се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора (чл. 35, ал.4 от Наредбата, вр. чл. 24, ал.4 от ОУ). По
делото нито се твърди, нито се установява изпълнена такава процедура. По този начин
остава неизяснено основанието и дали изобщо е налице такова за прилагане на нормативно
регламентираната процедура по начисляване на ФИРМА услуги на база определен брой
живущи в обекта.
Ето защо, на основание чл. 190, ал. 2, вр. с чл. 161 ГПК и при съвкупна преценка на
събрания доказателствен материал и съобразно процесуалното бездействие на ищеца следва
да се приеме, че за процесния период ищцовото дружество не е спазило нормативно
регламентираната процедура за отчитане и разпределение на количеството доставени
ФИРМА услуги в процесния имот, респ. по делото не е проведено пълно и главно доказване
на твърдяната доставка на ФИРМА услуги на претендираната стойност за посочения период
от 08.08.2019 г. до 11.06.2021 г., поради което претенцията за дължима цена в размер на
2463,32 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид неоснователността на
претенцията съдът не следва да разглежда по същество наведеното при условията на
евентуалност възражение от ответника за погасяване на вземанията по давност.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на предявената главна претенция, не се дължи и лихва за
забава върху претендираната главница, поради което и акцесорният иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Същият е доказал такива в
размер на 360 лв. за заповедното и 1730 лв. за исковото производство, представляващи
платено адвокатско възнаграждение (1430 лв. и 300 лв. депозит за вещо лице). Ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за основателно предвид правната и фактическа сложност на делото, материалния интерес,
обема и характера на събраните доказателства, извършените процесуални действия,
приключването на делото в едно открито съдебно заседание, на което не присъства
представител на ответника.
За заповедното производство дължимото на ответника адв. възнаграждение следва да
бъде намалено до минималния размер. Съдът споделя практиката, че длъжникът има право
на разноски по реда на чл. 6, т. 5 НМРАВ, като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ,
установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед
за изпълнение остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на
4
длъжника срещу заповедта за изпълнение чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се
съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за
изпълнение (Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС; Решение
№ 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен състав;
Определение № 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело № 11675/2022 г. на СГС, I-И състав;
Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен
състав). Поради това на основание чл. 78, ал. 4 ГПК длъжникът има право на разноски от
240 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, съобразно действащите към датата на устните
състезания разпоредби на чл. 6, ал. 1, т. 5 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. (изм. ДВ, бр.
88 от 2022 г).
Уговореният и заплатен от ответника хонорар за исковото производство в размер на
1430 лв. също се явява прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер за
процесуално представителство съгласно Наредба № 1/2004г. от 673 лв. с ДДС, предвид
материалния интерес по делото.
Общо за исковото производство му се дължи сумата от 973 лв. за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, срещу В. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2463,32 лв., представляваща стойност на доставени
ФИРМА услуги през периода от 08.08.2019г. до 11.06.2021г. в обект, находящ се в гр.
АДРЕС, с договорна (съдебна) сметка към клиентския номер*******, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 142,13 лв., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 08.09.2019 г. – 11.06.2021 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. №
60430/2021 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, да
заплати на В. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС на основание чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 240 лв., направени в заповедното производство по ч. гр.д. 60430/2021г. на СРС,
69с-в разноски, както и сумата от 973 лв., представляващи разноски в исковото
производство.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6