Определение по дело №302/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.72 и чл.74 от ЗС.

В исковата си молба ищецът Ю. М. Г. твърди, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 181/2011 год. на нотариус, вписан под рег. № 459, в регистъра на Нотариалната камара, ответниците били признати за собственици по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., ЕКАТТЕ 87388, общ. Д., целя с площ 811 кв.м. по геодезическо заснемане, с посочени граници. За жилищната сграда, построена в имота, бил воден съдебен спор, който е приключил с влязло в сила решение № 261 от 20.11.2011 г., постановено по в.Г.дело № 352/2012 г. по описа на Окръжен съд – К., с което било признато за установено по отношение на Ю. Г., че Т. М. Д. е собственик на жилищната сграда, находяща в посочения имот, като ищецът Ю. Г. бил осъден да предаде владението на сградата. Прието било от съда, че е извършена публична продан на сградата от 12.05.1997 год. до 12.06.1997 г., на недвижимия имот принадлежащ на ищеца, по изп. дело № 322/1994 г. по описа на СИС при Районен съд – М., описан като дворно място от 600 кв.м. заедно с жилищна сграда на два етажа със застроена площ 72 кв.м., възложен на купувача – наддавач М.Х.Ю., който с нотариален акт № 163/1997 г. по описа на районен съдия при Районен съд – М. продал на втората ответница Н. Д. жилищната сграда на два етажа, със застроена площ 72 кв.м., ведно с правото за строеж върху неурегулирано дворно място в с. Я., общ. Д., цялото от 600 кв.м. С нотариален акт № 108/2010 г. по описа на нотариус, вписан под № 584 в регистъра на Нотариалната камара, ответниците дарили на дъщеря си Т. Д. двуетажната жилищна сграда. Ищецът твърди, че с нотариален акт за собственост № 5/ 1990 г. на районен съдия при Районен съд – М., бил признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 600 кв.м., неурегулирано, намиращо се в чертите на с. Я., общ. Д., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа. Твърди, че упражнявал фактическа власт върху дворното място, като през 1989-1990 г. се установил да живее трайно със семейството си в Република Турция, но продължил да упражнява фактическа власт. Ищецът твърди в исковата молба, че е извършил строително – ремонтни и довършителни работи в имота. По същото време, след извършване на публичната продан и осъществените правни сделки, до завеждане на исковата молба, ответниците и тяхната дъщеря Т. Д. не били въведени във владение на имота, не били извършвали никакви работи в него и не са го поддържали. Ищецът и неговата съпруга не знаели, че други лица се легитимират като собственици на имота, поради което ищецът необезпокояван от никого извършил подобрения в дворното място и жилищната сграда. Ответниците и тяхната дъщеря Т. Д. знаели, че в имота се извършват подобрения, но не са се противопоставили, не са възразили по никакъв начин и не информирали ищеца, че са собственици. Твърди, че след 2008 г. до началото на 2011 г. извършил строително-ремонтни работи в дворното място на обща стойност 43 290.07 лева, които представлявали подобрения в поземления имот, като с тази сума се увеличила стойността на поземления имот, вследствие на тези подобрения, а така също тя представлявала и стойността на разноските за извършените подобрения. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата в размер на 43 290.07 лева, представляваща подобрения в процесния недвижим имот, а при условията на евентуалност – да му заплати сумата от 43 290.07 лева, представляваща стойността на разноските за извършените в дворното място подобрения. Чрез своя процесуален представител представя писмена защита, в която излага съображения за основателност и доказаност на предявените при условията на евентуалност искове. Претендира разноски.

В представен в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът М. Д. изразява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора си сочи, че владението на ищеца върху недвижимия имот било прекъснато през 1997 г. и едва през лятото на 2009 г., след смъртта на Х.И.Х., установил отново фактическа власт върху имота, като разбил входната врата и се настанил противоправно в него. Твърди също, че той и съпругата му – втората ответница Н. Д., не са посещавали собствения си имот след 2007 г. и не им е било известно обстоятелството, че ищецът се е самонастанил, кога се е настанил в имота, както и дали ищеца извършва някакви подобрения в него. Тези обстоятелства не били известни на дъщеря им Т. Д. след придобиването на построената в имота двуетажната къща на 29.12.2010 г. Твърди, че ищеца е владял имота за периода след 2009 г., но същият се самонастанил в него, въпреки, че му било известно, че имота има собственици. Към датата на самонастаняването на ищеца в процесния имот - лятото на 2009 год., имота бил в добро и поддържано състояние, в него съществувал изграден външен водопровод, изграден преди 2006 г., и с него се захранвала с вода построената в имота двуетажна къща. Оспорва извършването на претендираните от ищеца строително – ремонтни работи, както следва: 1. външен водопровод от т. 1 до т. 8 в приложената към исковата молба количествена сметка на извършени СМР, поради наличието на съществуващ водопровод; 2. ПИ – Вертикална планировка от т. 9 до т. 16, като твърди, че на място е съществувала изградена преди 2006 г. подпорна стена и оградна стена; 3. бетонова пътека около къщата от т. 17 до т. 20; 4. средна подпорна стена над къщата от т. 21 до т. 26, като твърди, че същата е съществувала в имота и изградена до 2006 г.; 5.подпорна стена – север от т. 27 до т. 32, като твърди, че същата е съществувала в имота и изградена до 2006 г.; 6. ограда на имота от т. 33 до т. 36, като твърди, че същата е съществувала в имота и изградена до 2006 г. и 7. вход – портал към имота от т. 37 до т. 42, като твърди, че същите са съществували в имота и са изградени до 2006 г. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, молби съда да отхвърли предявените искове, като претендира направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 5, том І, дело № 15/1990 г. по описа на районен съдия при Районен съд – М., ищецът е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 600 кв.м., неурегулирано, намиращо се в чертите на с. Я., общ. Д., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа и таван.

Видно от представеното по делото заверено копие от постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997 г. на съдия – изпълнител при Районен съд – М., недвижимия имот, представляващ дворно място от 600 кв.м. заедно със жилищна сграда на два етажа и таван със застроена площ 72 кв.м., находящ се в С., О., собственост на Ю. М. Г., е бил възложен, на основание извършена публична продан по изпълнително дело № 322/1994 г. по описа на СИС при Районен съд – М., на обявения за купувач М.Х.Ю. от Г.Д..

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том І, дело № 478/1997 г. по описа на районния съдия в М.ския районен съд, на 03.11.1997 г. М.Х.Ю. е продал на втората ответница Н. Б. Д. недвижим имот, представляващ жилищна сграда на два етажа със застроена площ в размер на 72 кв.м., ведно с правото на строеж върху неурегулирано дворно място в С., общ. Д., цялото в размер на 600 кв.м. От приетият като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том І, рег.№ 1920, дело № 106/2010 г. по описа на нотариус № 584, действащ в съдебен район Г.М., се установява, че на 29.12.2010 г. ответниците М. С. Д. и Н. Б. Д. са дарили на дъщеря им Т. М. Д. притежавания от тях недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., ЕКАТТЕ: 87388, целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане.

От представеното по делото и прието като доказателство заверено копие от решение № 261 от 20.11.2012 г. по в.Г.д.№ 352/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд се установява, че с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на ищеца Ю. М. Г. и А.А.Г., че Т. М. Д. е собственик на двуетажната жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на с. Я., общ. Д., попадащ в урбанизираната територия на с. Я., целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, като Ю. М. Г. и А.А.Г. са осъдени да предадат на Т. М. Д. владението на описания недвижим имот.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 181, том ІІ, рег.№ 2128, дело № 381/2011 г. по описа на нотариус с рег.№ 459, ответниците М. С. Д. и Н. Б. Д. са признати за собственици по давностно владение върху процесния недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., оБ.К., ЕКАТТЕ 87388, целият с площ от 811 кв.м. по геодезическо заснемане, при посочени граници.

Предвид горното и с оглед предявения иск ответникът М. С. Д. признава, че от лятото на 2009 г. ищецът Ю. Г. е във фактическа власт на процесния недвижим имот. В тази връзка разпитаната по делото свидетелка Ю. Х. (вуйна на ищеца) установява, че между нейната къща и процесния имот на ответника М. е имало мрежа. Сочи, че след като М. (¯тветникът М. Д.) взел къщата и казал да я наглежда и че може да работи в двора. Установява, че ответниците идвали от време на време, най - често през лятото, като след 2005 г. ответникът М. Д. не е идвал. Свидетелката установява, че казала на ищеца по телефона, когато последният се намирал в Република Турция, че неговата къща и земята е продадена, че ключа от къщата е у нея и да намери новия човек (собственик). Ищецът й казал, че това не го интересува, питал кой е този човек, карал се и викал. Свидетелката установява също, че когато дошли в имота майсторите на ищеца свалили старата ограда, като мрежата между нейния двор и процесния имот била подменена с нова. Сочи също, че докато се правел ремонта в процесния имот не е казвала на ответниците, че се работи в имота им, защото нямала телефон и не могла да се свърже с тях.

Разпитаният по делото свидетел Л. Л. (син на св.Ю. Х. и първи братовчед на ищеца Ю. Г.) установява, че процесния имот е съседен на тяхната къща, както и че познава М. и Н. (ответниците М. Д. и Н. Д.) от 1997 г., когато закупили къщата, построена в процесния имот, и донесли ключовете за да ги дадат на баща му за да наглежда и поддържа къщата. За периода след 1997 г. баща му казвал, че М. и Н. са идвали в годината по няколко пъти, същите са носили материали за поддръжка на къщата, като така често са идвали до към 2004 – 2005 г. За периода от 2006 г. до 2008 г., когато ответниците не са идвали, майка му е влизала в къщата, тъй като баща му имал ключ. Установява, че до 2009 г., когато започнали строителните дейности в двора, за дворното място се грижели неговите родители, като баща му починал на 29.05.2008 г. След това ищецът забранил влизането в двора. Свидетелят установява също така, че преди да дойде ищецът в България се чули с него и свидетелят като негов първи братовчед му казал, че къщата се води на друг човек, но ищецът въобще не възприел това, което му се казало, като казал, че това него не го интересува и засяга и че каквото е решил ще го направи. Сочи, че ответниците не са знаели, че пред 2009 г. ищецът е влязъл в процесния двор и е започнал ремонт. Свидетелят правил опити да потърси и намери ответниците, но не могъл.

Съгласно чл.70, ал.1 от Закона за собствеността, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В тази връзка, от гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че през 1997 г. ищецът е загубил не само собствеността върху процесния недвижим имот в С., О., който с постановление за възлагане на съдия – изпълнител е бил възложен на М.Х.Ю. от Г.Д., но е загубил и владението върху него. С нотариален акт № 163/1997 г. св.М.Ю.е прехвърлил чрез продажба собствеността върху къщата на св.Н. Д., която заедно със своя съпруг – св.М. Д., са я дарили през 2010 г. на своята дъщеря – ответницата Т. Д.. С влязло в сила решение ищецът е бил осъден да предаде владението върху процесната къща на ответницата. С нотариален акт № 181/2011 г. по описа на нотариус с рег.№ 459, ответниците М. С. Д. и Н. Б. Д. са признати за собственици по давностно владение върху процесния недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., оБ.К., ЕКАТТЕ 87388, целият с площ от 811 кв.м. по геодезическо заснемане, при посочени граници. Установява се също така, че преди да влезе в процесния имот през 2009 г. ищецът изрично е бил предупреден от свидетелите Л. Л. и Ю. Х., че не е собственик на къщата, находяща се в процесния имот, а собственици са други лица, но независимо от това ищецът, чрез наети от него работници, е започнал извършването на строително – ремонтни работи в имота.

При това положение липсва основание да се приеме, че ищецът е бил добросъвестен владелец, доколкото се установява, че същият не е владял недвижимия имот на правно основание годно да го направи собственик. Напротив, установява се, че през 1997 г. ищецът е загубил собствеността и владението на дворното място и построената върху него къща, като от закупуването на къщата през 1997 г. дворното място е било владяно от ответниците М. Д. и Н. Димитрови, които са собственици на този имот. След като ищецът не е бил добросъвестен владелец същият не може да се ползва от правата по чл.72 от ЗС, в това число – правото да иска заплащане на увеличената стойност на процесното дворно място вследствие на извършени подобрения. В случая не е налице и хипотезата на чл.74, ал.2 от ЗС, съгласно която когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл.72 от закона. В тази връзка, по делото не се събраха каквито и да са доказателства, установяващи, че собствениците на процесния имот – ответниците М. и Н. Д., са знаели, че в имота се извършват подобрения. Напротив, свидетелите Ю. Х. и Л. Л. установяват, че след като през 2009 г. са дошли работниците на ищеца, които са започнали да извършват строителни дейности в имота, ответниците М. и Н. Д. не са идвали в С. и не са били уведомени от тях, тъй като нямали връзка с тях. Свидетелят Л. Л. установява, че се е опитвал да издири адреса на ответниците, но не успял. Свидетелката Х.И.сочи, че освен майсторите на ищеца друг не е идвал в имота по време на извършването на строително – ремонтните дейности в него. Разпитаният по делото свидетел О.О.установява, че преди около една – две години ответникът М. Д. му споделил, че в имота му се е нанесъл някакъв човек и ответникът имал намерение този човек да напусне имота.

При така установените по делото обстоятелства, ирелевантен е довода на ищеца за липса на противопоставяне от страна на собствениците на процесното дворно място на извършваните подобрения, доколкото по делото не се установява по какъвто е да е начин, че същите са знаели за тях. Напротив, събраните по делото и цитирани по – горе доказателства сочат, че собствениците на процесния имот – ответниците М. и Н. Д., не са знаели, че в имота се извършват подобрения.

Ето защо предявения иск, с правно основание чл.72 от ЗС, за заплащане на увеличената стойност на процесното дворно място в размер на 43 290.07 лева, вследствие на извършени подобрения, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. При това положение, съдът следва да се произнесе по предявения при условията на евентуалност иск, с правно основание чл.74 от ЗС, за заплащане на стойността на разноските за извършените в имота подобрения.

Признава се по делото, че от лятото на 2009 г. ищецът е бил във фактическа власт на процесния недвижим имот. Във връзка с претендираните подобрения в процесното дворно място, по делото са разпитани свидетели, установяващи, че в него са били извършвани СМР през периода 2009 – 2011 г., както и са назначени единична и тройна съдебно – техническа експертиза. Разпитаният по делото свидетел М. А., в своите показания установява, че той е ръководил работниците, уреждал е материали – камъни, цимент, както и ползването на багер, като се е разплащал с хората с парите, които ищецът му пращал. Свидетелят сочи, че направили подпорни стени на двора от западната и северната страна, както и вътре в имота. На северната страна на имота съществувала С. подпорна стена от около 10 метра, която останала в средата, а те я изградили от двата й края. Откъм страна на св. Ю. Х. направили ограда с железни колове, поставени върху бетон. Направили каменна зидария по оградата на имота в северната част. На източната граница на имота сложили мрежа с бетонна основа и железни колове. От южната страна на имота, на входа до вратата, имало подпорна стена, която била дълга около 25-28 метра и 50 см. висока. Отзад на тази стена направили каменна зидария на 2 – 2.50 м. височина, а отгоре направили шапка върху железни колове. Твърди, че отпред пред къщата наляли 3 м. бетон до външната врата. Изкопали в двора и сложили тръби за обратната вода.

Разпитаният по делото свидетел установява, че първо започнали ремонт на покрива, а след като завършили къщата направили отвън ограда на къщата от каменна зидария, която била около 1 – 1.20 – 1.30 м. на височина, като около 7 – 8 метра имало С. зидария около къщата. Откъм пътя правили зидария висока 2 метра със специален камък. Направили също горната стена, в средата на двора, от къщата нагоре, изградил каменна стена, отдолу с камък и бетон, а отгоре пояс (шапка) в завършен вид с капчук. Върху стената имало железни колове с мрежа. Между къщата и средния зид изляли бетон с арматура отдолу. Сочи, че имало багер, който правил изкопи. Като отишли да работят в имота, от към пътя, имало С. циментова подпорна стена. Откъм входната страна на пътя изградили каменна зидария около 15 метра – ограда с колове и мрежа. Горната зидария, от западната страна, я направили през март или април 2011 г., а горната зидария ) през септември или октомври 2010 г. Свидетелят твърди, че на входната врата направили три циментови колони. В къщата имало 3 подпорни стени – едната била на южната страна-долна, едната била средна и една горна – северната. На горната северна страна на имота имало С. зидария от около 6 – 7 метра, която си останала в средата, а те направили нова зидария от двата й края около 15 метра дълга. Разпитаната свидетелка Х.И.в своите показания установява, че работниците на ищеца направили нови огради на двора, направили една стена, големи врати, подравнили двора за да няма кал. Свидетелят А.А.установява, че работил като общ работник и пазарил 40 куб. м. камъни, като с тези камъни направили две стени – тази, която се намирала навътре в двора и най – горната, а стената на пътя, която била около 30 метра я изградили майсторите на ищеца с други облицовани камъни. Първата стена на пътя била висока 2 метра, другата в имота – метър и половина, а последната трета стена на север била висока 1.50 метра. Когато отишли в имота същият нямал огради, а откъм съседната къща имало ограда с тел да не влизат животните. Свидетелят уточнява, че е работил до 2010 г., като дотогава цялата втора стена била изградена, третата стена на север не била изградена напълно, а пълната стена не била изградена. На южната част имало разрушена стена дълга около 30 метра и висока 50 – 60 см. Свидетелят Н. М.установява, че работил ВиК и външна ограда в процесното дворно място през 2010 – 2011 г. Изсипали бетон и опънали мрежа с колове, към пътя направили ограда. По двора отвели отпадните води до старата външна тоалетна, където сложили нови тръби за обратната вода, като стари тръби е нямало. Сочи, че не е правил водопровод, а канализацията на обратните води.

Разпитаният по делото свидетел Л. Л. сочи в своите показания, че до лятото на 2009 г. на двора имало двойна врата – порта, с още една единична врата до нея, като оградите били телени с метални колове, а двойната врата била метална – от ламарина и от метална конструкция, пълнеж с ламарина, а отстрани рамката била от метални винкели. Отдясната страна на вратата имало подпорна стена от бетон, от входната врата до къщата нямало бетонна пътека, а само баластра, около къщата имало бетон от самото начало. Установява също, че в двора имало една подпорна стена и още една, която била след къщата в дълбочина на северната граница. На главния вход имало малка подпорна стена до 1 м висока, имало единствено водопровод за къщата, за чиста вода. След като завършил ремонта видял, че е направена нова порта, подпорната стена от дясната страна била облицована с камъни, всички стари огради били махнати, като били подновени с нови – с мрежа, с метални колове и бетон отдолу като основа. Налят бил бетон към къщата като пътека.

Разпитаната по делото свидетелка Ю. Х. установява, че преди да започнат строително – ремонтните работи процесният двор е имал врата, както и друга врата за кола (гараж). Външната врата била направена от мрежа. В дворното място от долния ъгъл имало С. бетонова ограда 1.50 – 2 метра. Нагоре над къщата имало стена, като имало и още една стена по – отгоре. Първата стена над къщата била висока 0.5 метра, а горната била 1.5 метра. От едната страна имало мрежа, а от другата – бетонни колове и мрежа. Установява, че ищецът оградил отново къщата, като изхвърлил старата мрежа. Тези три стени, които били в къщата ищецът ги направил отново, като уточнява, че има предвид че е сложил камъни върху стените.

Видно от заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, стойността на претендираните подобрения (СМР) в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., целият с площ 811 кв.м. по геодезическо заснемане, възлиза на 16 240.01 лева, като в представена към заключението на експертизата стойността сметка на извършените СМР – Приложение № 2 към заключението, са посочени приетите от вещите лица конкретно извършени СМР и тяхната стойност. Съгласно експертизата, в посочената стойност от 16 240.01 лева са включени и извършени подобрения извън имота по околовръстния полигон на С. на стойност 6 978.18 лева. Така в своята констативно – съобразителна част експертизата установява, че имота върху който ищецът е извършвал подобрения е с площ 944 кв.м., от които в урбанизираната територия на с. Я. е с площ 811 кв.м. и 133 кв.м. в КВС на землище Я., собственост на Община Д. (в западната и северната част на имота). В тази връзка експертизата установява, че изградената от запад ограда с дължина 27.80 м с бетонов цокъл с височина 30 см върху който са бетонирани стоманени стълбчета и поцинкована мрежа, изцяло е извън околовръстния полигон на селото и папад в КВС на землище Я.. Изградената на север ограда с дължина 35 метра и височина до 1.20 м и дебелина 45 см. също попада в КВС на землище Я., собственост на Община Д.. Експертизата установява също, че половината от изградената в южната част на имота със строежа на жилищната сграда бетонова ограда с дължина 18.20 м и височина 2.20 м, на която понастоящем е изпълнена облицовка от каменна зидария, направена с бетонова шапка и в нея са бетонирани стоманени стълбчета, на които е окачена поцинкована мрежа, излиза извън околовръстния полигон на селото, поради което вещите лица приемат 50% от извършените на тази ограда подобрения. Съгласно експертизата, изпълнен е входен портал – за автомобил и за хора с подход към имота, който също е извън околовръстния полигон. Или, общата стойност на извършени извън имота подобрения е 6 978.18 лева, от която стойността на ограда запад е 983.35 лева, стойността на вход – портал към имота е 2 321.41 лева, стойността на половината (50%) от ограда юг е 730.44 лева и стойността на ограда север е 2 942.98 лева.

Видно от констативно – съобразителната част на назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза, от портала към сградата е изпълнена бетонова пътека, около сградата също са изпълнени бетонови тротоари с приблизителна широчина от 1.90 м от север до 2.95 м от запад, стойността на които са включени в приетите от вещите лица подобрения. В тази стойност експертизата приема и стойността на изградената в средата на имота за поемане на денивелацията бетонова стена с дължина 27.90 м и височина 0.80 м, облицована с камък, на която е положена бетонова шапка. Или, общата стойност на приетите подобрения, извършени в процесния имот, възлиза на 9 261.83 лева.

Съдът възприема изцяло заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, като намира същото за обосновано и мотивирано, като същото се подкрепя и от събраните по делото свидетелските показания, в това число от обсъдените по – горе показания на свидетелите М.А., Х.И., А. А., Н. М., Ю. Х. и Л. Л..

Съгласно чл.74 от ЗС, недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по – малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В тази връзка, от заключението на назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че в процесния имот са извършени СМР на обща стойност 9 261.83 лева, която стойност се възприема изцяло от съда. В случая, доколкото се установява, че част от извършените от ищеца подобрения на стойност 9 261.83 лева, са извършени извън процесния имот и попадат в КВС на землище Я., собственост на Община Д., неоснователна е претенцията на ищеца за заплащането им от ответниците по делото. Вещите лица приемат, че увеличената стойност на процесния неурегулиран имот в С. възлиза на 11 861.83 лева, която сума представлява сбор от пазарната стойност на имота към момент преди извършване на подобренията – 2 600 лева, и приетата от вещите лица стойност на извършените СМР – 9 261.83 лева. Предвид изложеното, и доколкото липсват други данни за увеличената стойност на процесното дворно място, съдът приема, че в случая сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, е една и съща, а именно – 9 261.83 лева, за която сума предявения иск, с правно основание чл.74 от ЗС, е основателен. Ето защо следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 9 261.83 лева, представляваща стойността на направените разноски в процесния неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба – 13.02.2013 г., до окончателното й изплащане. Искът в останала му част и за разликата от уважения размер от 9 261.83 лева до пълния му предявен размер от 43 290.07 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли в тази част.

При този изход на делото на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска в размер на 1 012.40 лева, а на ответника М. Д. – в размер на 1 273.51 лева, поради което и по компенсация следва да се осъди ищецът да заплати на ответника направени по делото разноски в размер на 261.11 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯпредявеният от Ю. М. Г. с адрес в С., О., оБ.К., с ЕГН *, против М. С. Д. с адрес в Г., У.С. П. № *, В. .2, А., с ЕГН * и Н. Б. Д. с адрес в Г. Х., У.С. П. № *, с ЕГН *, иск, с правно основание чл.72 от Закона за собствеността, за заплащане на сумата в размер на 43 290.07 лева, представляваща увеличената стойност, вследствие на извършени подобрения, на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., ЕКАТТЕ 87388, общ. Д., целият с площ 811 кв.м. по геодезическо заснемане, при граници на поземления имот: изток – Н. на А. А. Л., запад – нива на А.М., север – пасище, мера на А.А.Л. и юг – път на Община Д., като неоснователен.

ОСЪЖДА М. С. Д. с адрес в Г., У.С. П. № *, с ЕГН * и Н. Б. Д. с адрес в Г. Х., У.С. П. № *, с ЕГН *, да заплатят на Ю. М. Г. с адрес в С., О., оБ.К., с ЕГН *, сумата в размер на 9 261.83 лева, представляваща стойността на направените разноски в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., ЕКАТТЕ 87388, общ. Д., целият с площ 811 кв.м. по геодезическо заснемане, при граници на поземления имот: изток – Н.на А.А. Л., запад – нива на А.М., север – пасище, мера на А.А.Л. и юг – път на Община Д., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.02.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск, с правно основание чл.74 от Закона за собствеността, за заплащане на направени разноски в посочения имот, за разликата от 9 261.83 лева до пълния му предявен размер от 43 290.07, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ю. М. Г. с адрес в С., О., оБ.К., с ЕГН *, да заплати на М. С. Д. с адрес в Г., У.С. П. № *, с ЕГН *, разноски по делото в размер на 261.11 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :