Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 260156
08.01.2021 г., гр. Пловдив
СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ - районен съдия при
Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по НЧХД № 6966/2020 г. по описа на
ПРС, X н.с., след
като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на правомощията
си по чл. 250-252 НПК намирам, че не са налице условията за разглеждане на
тъжбата по същество, доколкото същата е подадена след изтичане на преклузивния
6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.
В случая в тъжбата се
твърди, че деянието е извършено на 08.01.2020г. Тъжителката не е посочвала в
тъжбата коя е датата, на която е узнала за извършването на деянието. С оглед на
това, докладчикът е дал с разпореждане указания за отстраняване на
нередовности, включително за посочване на датата, на която тъжителката е узнала
за извършеното деяние. В изпълнение на указанията същата е посочила, че датата,
на която е узнала, е 06.05.2020г. – 18
седмици от датата 08.01.2020г., видно от разпечатката, която системата е
автоматично е дала като точна дата.
Съгласно
твърденията в тъжбата, тъжителката е създател и редактор от 21.09.2013г. на
официалната интернет страница – медия и група във Facebook на родното
ѝ село Ц., където прави редовни публикации с актуално съдържание.
Профилът, който ползва е личния ѝ профил и личния профил на починалия
ѝ баща В.Н.В. (“V.N.Found”), който тя като
единствена негова наследница управлява.
Видно
от електронната разпечатка, която се твърди да съдържа публикация на подс. Л.
от дата 08.01.2020г., същата съгласно твърденията на тъжителката в
допълнителната молба е била публикувана 18 седмици преди разпечатването ѝ
и именно това представлява изписаното под съдържанието на публикацията „18
седмици“. Под съобщението обаче, също видно от представеното доказателство, е
видно, че е налице коментар от Ц./T.с текст „Кой и защо гоните от селото?
Моля, посочете основания!“, като под коментара е отбелязано, че е „Откоментирано от V.N.Found [?] 18 седмици“. Подс. Л. също 18
седмици преди отпечатването на кореспонденцията отговоря “N.V.”,
след
което отново Ц./T. му отговоря: „И защо???
Моля, посочете основания, за да знаем какво да предприемем!“, което съобщение
също е отбелязано да е „Откоментирано
от V.N. Found [?] 18 седмици“.
С
оглед твърденията в тъжбата и представената разписка, за съдия-докладчикът е
безспорно, че тъжителката, доколкото същата
управлява страницата на родното ѝ село Ц. и единствена управлява профила
„V.N. Found”, е научила за
публикацията на подсъдимия, която се явява процесното деяние, най-късно в
период от една седмица от публикаването на съобщението, като и двата момента –
извършването на процесното деяние и узнаването за същото, са се осъществили 18
седмици преди разпечатването на кореспонденцията.
Така
най-късната дата, на която тъжителката е узнала за процесното деяние съгласно
представените от нея доказателства, се явява датата 15.01.2020г. Тъжбата е
подадена на 06.11.2020г., т.е. извън преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал.
3 от НПК. Няма данни и пострадалата да е получавала съобщение за спиране на
наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. С оглед
на изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено.
Следва
да се посочи, че съдия-докладчикът не възприе твърдението в уточнителната молба
за датата на узнаване на тъжителката и поради неговата нелогичност. Същата
сочи, че е узнала на 06.05.2020г. за процесното деяние, 18 седмици след
извършването му на 08.01.2020г. Ако се изчислят 18 седмици от 08.01.2020г. обаче,
се оказва, че действителната дата на узнаване е 13.05.2020г., която макар и по
късна от посочената от тъжителката дата, не ѝ съответства. При узнаване
на 06.05. периодът щеше да е точно 17 седмици (доколкото и 08.01.2020г., и
06.05.2020г. са в ден сряда). С оглед на това и съобразявайки датата на
подаване на тъжбата – 06.11.2020г., точно 6 месеца от посочената от тъжителката
дата на узнаване - 06.05.2020г., за доклачикът остава съмнение за датата, на
която тъжителката е възприела деянието и причината, поради която посочва, в
уточнителната молба, че датата на узнаване е 06.05.2020 г.
Не на последно място, следва да се съобрази и
обстоятелството, че подсъдимият Л. е непълнолетно
лице. Така в съответствие с т. 17.4. от Минималните
стандартни правила на ООН за правораздаване при непълнолетните (Правила на ООН
относно минималните стандарти, отнасящи се до младежката престъпност -
"Пекински правила"),
съдът трябва да е запознат с обстоятелствата, които биха могли да
предизвикат прекратяване на съдебната намеса като най-добро средство за
разрешаване на случая. Целта на
това правило е запазване на психиката на непълнолетните извършители на
престъпления и непровеждането на съдебно производство в случаите, когато е
по-целесъобразно спорът да бъде разрешен без намеса на съд. Доколкото в
настоящия случай жалбата се оставя без разглеждане на формално основание, не е
необходимо да има произнасяне дали е наличен по-целесъобразен ред за
разрешаване на спора, който не включва изправянето на дееца като подсъдим пред
съда.
Водим от горното, и на основание чл. чл.247а ал.2 т.2
вр. чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 вр. чл.81 ал.3 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ
производството по НЧХД №6966/20г. по описа на X н.с., образувано по тъжба вх.№ 277693/06.11.2020г.,
подадена от Н.В.В., ЕГН **********, против Т. Г.Л., ЕГН ********** за извършено
от последния престъпление по чл. 148 от НК на 08.01.2020г.
Препис от
разпореждането да се връчи на частния тъжител и на подсъдимия.
Разпореждането
подлежи на обжалване по реда на глава 21 НПК в петнадесет дневен срок от
връчване на препис от него пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.