№ 3044
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100513016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 50559/2020 г. по
описа на СРС, II ГО, 163 състав, е отхвърлен иска, предявен от С. Т. С. срещу
„ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, с правно основание чл.405 КЗ – за заплащане на
сумата от 10 327, 87 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователна полица „Каско“ № 440220151002554 със срок на
застрахователно покритие от 23.01.2020 г. до 22.01.2021 г. по щета №
44012812001084 за нанесени щети на автомобил марка „Мерцедес“, модел S
350 BLUETEK, рег. № *******, вследствие увреда от 20.02.2020 г. по покрит
застрахователен риск, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, сумата от 440 лв. – сторени разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца С. Т. С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Претендираната по делото сума
представлява застрахователно обезщетение във връзка с образуваната при
него щета. От ангажираните по делото свидетелски показания е установено,
че ищецът е извършил ремонт на увредения автомобил. Вещото лице е
установило, че стойността на вредите, определена по средни пазарни цени,
възлиза на 10 327, 87 лв. Стойността на ремонта, извършен от официалния
вносител за марката е 15 953, 17 лв. Въпреки приетото експертно заключение
и допуснатото намаляване на иска, решаващият съд необосновано е приел, че
1
предявеният иск не е доказан. Счита, че не е елемент от фактическия състав
обстоятелството стойността на ремонта реално да е заплатено от него, тъй
като претендира заплащане на дължимо застрахователно обезщетение по
образувана при ответника щета. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да уважи изцяло преядения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че е обоснован изводът на решаващия съд, че ищецът не е доказал реално
извършени разходи, тъй като представената проформа фактура не доказва
това обстоятелство. От свидетелските показания не се установява, че ищецът
е извършил ремонт на автомобила и е сторил разноски за това. Моли съда да
потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Ищецът
твърди, че на 20.01.2020 г. е сключил с ответника по договор за застраховка
„Каско“ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 350 BLUETEK, рег. №
*******, със срок на застрахователно покритие от 23.01.2020 г. до 22.01.2021
г. На 20.02.2020 г. е установил, че застрахованият автомобил е увреден –
счупени били два фара, както и предна радиаторна решетка. Уведомил РУ
Ямбол, откъдето изпратили екип на място. Съставили констативен протокол и
образували производство по преписка № 167900-721/21.02.2020 г. по описа на
РУ-Ямбол. Уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, за
което била образувана щета № 44012812001084. Ответникът извършил оглед
на застрахования автомобил и съставил протокол. С писмо от 02.03.2020 г.
ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение. Отново
отправил искане до застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, като ответникът го уведомил, че няма причини за промяна на
направения отказ от изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Официалният вносител на марка
„Мерцедес“ - „С.С.Р.“ ЕАД, е отправил оферта за ремонт на застрахования
автомобил на стойност 15 953, 17 лв. Извършил ремонт на автомобила, чиято
стойност възлиза на 12 562, 97 лв. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати сумата от 12 562, 97 лв., ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за периода 23.01.2020
г. до 22.01.2021 г. за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 350
BLUETEK, рег. № *******. Оспорва наличието на застрахователно събитие, в
резултат на което са настъпили процесните вреди. Поддържа, че естеството на
вредите не съответства на заявения от ищеца механизъм. Оспорва
твърдението на ищеца, че застархованият автомобил е ремонтиран. Оспорва
и размера на предявения иск. В условията на евентуалност твърди, че е
налице основание за изключване отговорността на застрахователя поради
2
неизпълнение на договорни задължения. Застрахованият не е представил
вярна и точна информация при сключване на застрахователния договор, както
и за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие –
чл.408, т.3 КЗ. Съмнение пораждало обстоятелството, че при завеждане на
процесната претенция пред застрахователя ползвателят на застрахователни
услуги е декларирал, че желае обезщетението да бъде определено по
експертна оценка. Твърди, че застрахованият не е предоставил вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователно
събитие и действията му представляват опит за измама или измама съгласно
т.9.1.9 от Общите условия на застрахователя. Това съставлява обстоятелство,
изключващо отговорността на застрахователя. Поддържа че „измама“ и „опит
за измама“ не следва да се тълкуват като състав на престъпление, а само
определено поведение на застрахования, тълкувано в контекста на чл.363,
ал.4 КЗ. Направено е възражение за прихващане с дължимата и незаплатена
застрахователна премия по втора, трета и четвърта вноска в размер на 2 409,
75 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
С влязло в сила на 10.08.2021 г. определение, постановено в
проведеното на 16.07.2021 г. открито съдебно заседание съдът е прекратил
производството по делото за сумата над 10 327, 87 лв. до пълния предявен
размер от 12 652, 97 лв., на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска в
тази му част.
Видно от представената застрахователна полица № 44020151002354
на 20.01.2020 г. „БМ Лизинг“ ЕАД – застраховащ и ответника е сключен
договор за застраховка „Каско“, по който застрахован е С. Т. С., за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел S 350 BLUETEK, рег. № *******, при
уговорена застрахователна сума от 32 211, 39 евро и застрахователна премия
от 1 610, 57 евро, платима разсрочено, както следва: 402, 65 евро – на
22.01.2020 г., на 22.04.2020 г. – 402, 64 евро, на 22.07.2020 г. – 402, 64 евро и
на 22.10.2020 г. – 402, 64 евро. Срокът на действие на договора е 23.01.2020 г.
– 22.01.2021 г.
Съгласно уведомление за щета № 44012812001084 от 20.02.2020 г.
ищецът – застрахован по процесната застрахователна полица, е уведомил
застрахователя застрахователно събитие, настъпило на 19.02.2020 г. на ул.
„*******, в населено място, от неизвестен водач, като не е използвана пътна
помощ. Застрахованият е посочил, че на 19.02.2020 г. към 19.00 ч. паркирал
автомобила пред дома му на горепосочения адрес и на сутринта на
20.02.22020 г., около 08.45 ч. намерил автомобила със счупени фарове и
решетка – декоративна, след което уведомил полицията. Застрахованият е
декларирал, че за посочените увреждания не е обезщетение от други лица.
Видно от представеното по делото удостоверение от 04.03.2020 г.,
издадено от МВР-ОД на МВР – Ямбол, РУ – Ямбол, на 20.02.2020 г., около
08.45 ч. С. Т. С. е установил, че на личния му автомобил „Мерцедес“, рег. №
*******, е нанесено увреждане, изразяващо се в счупване на предните два
фара и декоративна решетка отпред на автомобила. по случая е образувана
преписка вх. № 167900-721/21.02.2020 г. по описа на РУ-Ямбол.
С писмо от 02.03.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка
с подадено уведомление от 20.02.2020 г. за настъпване на застрахователно
събитие по застраховка „Каско“ – специални условия, с полица
3
44020151002354 със срок на действие 23.01.2020 г. – 22.01.2021 г. е
регистрирана застрахователна претенция № 44012812001084. След оглед на
автомобила е съставен протокол за оглед и снимков материал. След анализ и
проучване на документите застрахователят е приел, че обстоятелствата,
декларирани при завеждане на претенцията не съответстват с установените
факти и събраните данни относно застрахователното събитие, естеството на
уврежданията и механизма на получаването им. С оглед на това
застрахователят е приел, че не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение по горепосочената щета.
Съгласно представената оферта, изготвена от „С.С.Р.“ ЕАД
стойността на ремонта на застрахования автомобил възлиза на 15 953, 17 лв.
Представена е и проформа фактура, изготвена от „И.“ ООД, съгласно
която стойността на ремонта на застрахования при ответника автомобил
възлиза на 12 552, 97 лв.
В Общите условия на застрахователя т.9.1.9, раздел „Общи
изключения“, е предвидено, че застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на действия на
застрахования, които представляват опит за измама или измама на
застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования
или негов представител, различни от действително случилото се и/или
представи документи с невярно съдържание.
Видно от представените по делото сметки ищецът е платил на
ответника на 23.01.2020 г. сумата от 803, 26 лв., на 23.04.2020 г. – 803, 24 лв.,
на 23.07.2020 г. – 803, 24 лв., на 23.10.2020 г. – 803, 24 лв.
От заключението на вещото лице Х.И.И. по изслушаната пред СРС
авто – техническа експертиза се установява, че стойността на описаните щети
по процесния автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза
на 10 327, 87 лв. Въз основа на доказателствата по делото вещото лице
приема, че механизмът на ПТП е следният: на 19.02.2020 г., около 19.00 ч.
процесният автомобил е паркиран на ул. „*******. На 20.02.2020 г. около
08.45 ч.автомобилът е намерен с нанесени повреди, изразяващи се в счупване
на двата предни фара и декоративната му решетка. За настъпилото събитие са
уведомени компетентните органи от РУ Ямбол. Уврежданията на автомобила
са установени от представители на застрахователя – счупени два фара и
декоративна решетка, които подлежат на подмяна. Вещото лице е пояснило,
че уврежданията но автомобила в паркирано състояние могат да настъпят в
резултат на ПТП, природни бедствия и злоумишлени действия на трети лица.
В конкретния случай описаните от ищеца щети могат да настъпят при
злоумишлени действия на трети лица – удари с твърд предмет по
повърхността на увредените детайли, без при това да бъдат увредени съседни
детайли по автомобила като капак, броня и преден калник. Повредите по
процесния автомобил по вид и степен на увреждане биха могли да настъпят
при така установения механизъм на настъпване на застрахователното събитие.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че е запознат със
снимковия материал, изготвен при огледа на автомобила, както и всички
материали по делото. От снимките не може да се направи извод дали
винтовете са разхлабени или не. Такова развинтване не се установява на
снимките. Установява се счупване на фаровете. Вещото лице не е определяло
стойността на резервни части, които не са били описани от застрахователя.
4
Посочените в заключението цени са за нови части.
Експертното заключение е оспорено от ответника.
По делото е приложен протокол № 125 от 28.05.2021 г. от
проведеното открито съдебно заседание по гр. д. № 1309/2021 г. по описа на
РС-Ямбол, XVI състав, във връзка с проведения разпит по делегация на
свидетеля С.И.И.. От показанията му се установява, че през м.02.2020 г. е
работел като вещо лице в ДЗИ – специалист, ликвидация. Понастоящем
заемал същата длъжност. Присъствал е на оглед на процесния автомобил,
който бил извършен на 20.02.2020 г. Той бил извършен в ДЗИ, на площад
„Освобождение“ № 1. Свидетелят извършил огледа в присъствието на ищеца.
Нямало други хора. При огледа на автомобила установил, че имало счупване
на ляв и десен фар, както и на декоративната решетка в предната част на
автомобила. По автомобила нямало други увреждания. Били счупени само
стъклата на предните фарове, като не били счупени елементите, с които
фаровете се закрепват на гредата. При извършване на оглед задължително
отваряли капаците на автомобила. в случая също отворили капака на
процесния автомобил. Нищо различно не му направило впечатление.
Достигнал до извода, че увреждането било от някакво лице, а не от ПТП,
предвид начина на увреждане на стъклата на фаровете и липсата на други
щети по останалите елементи в предната част на автомобила. Ищецът
докарал автомобила за извършване на оглед. Споделил, че някой му счупил
фаровете през нощта, не е споделял за настъпило ПТП. При огледа направил
снимки. След предявяване на опис по щета свидетелят е заявил, че той е
изготвил документа и го е подписал в качеството на експерт. Ищецът също
подписал този документ.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.В.У. се
установява, че познавал ищеца от много години, тъй като били приятели.
Знаел и за управлявания от него автомобил, който придобил на лизинг. През
2020 г. имало щети по автомобила на ищеца – имало счупени два фара. Тогава
свидетелят му бил на гости за 2-3 дни. Свидетелят не си спомнял точната
дата, било в началото на 2020 г. – края на м.01-м.02. Ищицът живеел в гр.
Ямбол, на ул. „Ален мак“. На сутринта видели щетите по автомобила, който
бил паркиран пред къщата. Инидикаторът за фаровете светил и видели, че
фаровете са строшени, както и решетката. Тогава ищецът се свързал с
органите на полицията. Ищецът имал оферта за ремонт от официалния
вносител на автомобили марка „Мерцедес“, която била висока. Ищецът го
помолил да потърси други оферти за реплики на повредените части. Той му
предложил 2-3 оферти над 10 000 лв. Увредените елементи били начупени, не
липсвали изцяло. Предната вечер автомобилът бил паркиран без щети. Не са
чули шум през нощта. Улицата била далеч, къщата имала двор, вратите и
прозорците били затворени. Ищецът ремонтирал автомобила. Свидетелят
знаел, че застрахователят отказал да плати обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
5
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че са обвързани от валидно застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско на МПС”,
сключен на 20.01.2020 г. Обект на договора и съответно на застрахователното
покритие е лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 350 BLUETEK, рег. №
*******.
През време на действието на договора за застраховка „Каско на
МПС” – на 20.02.2020 г., е установено увреждането на застрахования при
ответника лек автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“ носи
отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие,
предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в
Общите условия към него.
Спори се между страните в производството относно механизма на
ПТП.
Ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната
съвкупност, установяват осъществяването на застрахователното събитие по
начина, заявен от ищеца пред застрахователя и поддържан в настоящото
производство. Застрахованият своевременно е уведомил РУ – Ямбол, ОД на
МВР – Ямбол, за констатираните от него щети на застрахования автомобил,
което е установено на 20.02.2020 г. около 08.45 ч. на ул. „*******. Също така
застрахованият е уведомил застрахователя за установените щети на
автомобила, като е заявил същите фактически обстоятелства относно обема на
щетите и мястото, на което е бил паркиран автомобила и вредите са били
установени от застрахования. Застрахователят е извършил оглед на увредения
автомобил, който е обект на застраховка „Каско на МПС“ и е описал щетите,
причинени на застрахования автомобил. Същите съвпадат като разположение
и вид с описаните от застрахования щети. Показанията на свидетеля С.И.
относно установените при огледа щети напълно кореспондират с
ангажираните по делото писмени доказателства, както и с експертното
заключение на вещото лице по изслушаната авто – техническа експертиза.
Ето защо и доколкото посоченият свидетел е разпитан за обстоятелства,
които лично е възприел, съдът изцяло възприема показанията му.
Своевременно релевираните с писмения отговор на исковата молба
възражения от ответника относно премълчаване на обстоятелство или
неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, както и
за предоставянето на невярна и неточна информация за обстоятелствата, при
които е настъпило застрахователното събитие, не са подкрепени с никакви
доказателства по делото. Липсват каквито и да е данни в тази насока по
делото. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на възраженията за
наличието на предвидените в т.9.1.9 от Общите условия на застрахователя
пречки за заплащане на застрахователно обезщетение – измама или опит за
измама. Следва да се отбележи, че застрахователната измама подлежи на
доказване с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Ето защо
възраженията на ответника са изцяло неоснователни, поради неизпълнение на
6
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, разпределена от решаващия
съд с изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад по делото.
В нормата на чл.405, ал.1 КЗ е регламентирано, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Тъй като застрахователното
събитие е настъпило през време на действие на сключения между страните
застрахователен договор и същото съставлява покрит от застрахователя риск,
в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати застрахователно
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Неговият
размер следва да се определи към деня на настъпване на събитието, но не
повече от действителната стойност на увреденото имущество.
Жалбоподателят поддържа, че изплащането на застрахователно
обезщетение не се предпоставя от извършване на ремонт на увредения
автомобил.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика по приложението на
чл.405 КЗ, обективирана в решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. №
1821/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, ТК, І
ТО; решение по т. д. № 1586/2013 г на ВКС, ТК., II ТО; решение по т. д. №
1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО и редица други, застрахователното обезщетение при вреди на имущество
е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на събитието. При изчисляване на размера на
обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
В КЗ не е регламентирано като условие за заплащане на дължимото
от застрахователя застрахователно обезщетение реално извършване на ремонт
на застрахованото имущество. Правно релевантно за определяне размера на
застрахователното обезщетение е пазарната стойност на причинената щета
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като нейният
размер не може да надвишава застрахователната сума. Ето защо без значение
за изхода на делото е обстоятелството дали ищецът реално е платил сумата, за
която е съставена представената по делото фактура или не.
От заключението на вещото лице по изслушаната авто – техническа
експертиза се установи, че ремонтът на вредите, причинени на застрахования
автомобил през време на действие на застрахователния договор, определени
по средни пазарни цени възлиза на 10 327, 87 лв. Вещото лице е установило,
че повредите по застрахования автомобил по вид и степен на увреждане биха
могли да настъпят при посочения от ищеца в исковата молба и
уведомлението за щета механизъм.
Експертното заключение е своевременно оспорено от ответника. В
първоинстанционното и настоящото производство не са ангажирани никакви
доказателства, които да разколебаят или опровергаят изводите на вещото
7
лице. Експертното заключение е задълбочено обосновано, като вещото лице е
съобразило всички ангажирани по делото доказателства. Ето защо съдът
изцяло възприема изводите на вещото лице.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск е изцяло основателен.
Ответникът е релевирал в условията на евентуалност възражение за
прихващане с незаплатените от ищеца втора, трета и четвърта
застрахователни премии. От ангажираните по делото сметки, обсъдени по –
горе, се установи, че посочените застрахователни премии са своевременно
заплатени от ищеца в изискуемия размер. Ето защо евентуалното
процесуално възражение за прихващане, направено от ответника с писмения
отговор на исковата молба, се явява неоснователно.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1 207 лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство, включително и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
На ищеца следва да се присъдят сторените разноски в
производството пред СРС. Техният размер възлиза на 1 686, 12 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС, включително
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. №
50559/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 163 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София,
бул. „*******“ *******, да заплати на С. Т. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, ул. ******* – адв. Х. К., на основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата
от 10 327, 87 (десет хиляди триста двадесет и седем лева и осемдесет и седем
стотинки) лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 350 BLUETEK, рег. №
*******, във връзка с настъпила на 20.02.2020 г. щета, ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, да
заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 207 (хиляда двеста и
седем) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство,
както и сумата от 1 686, 12 (хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и
дванадесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9