РЕШЕНИЕ
№ ...84
гр. Самоков, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на втори
декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Н. сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 293 по описа на
съда за
С. „Б. т.с.”, гр. София, обжалва Наказателно
постановление № .. г., издадено от арх. П. В.Д. – Зам.-началник на Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК), гр. София, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност, евентуално – за неговото изменение чрез намаляване на размера
на наложената на сдружението имуществена санкция до предвидения в закона неин
минимален размер.
В писмено становище, постъпило
преди даване ход на делото адв. К. П. – пълномощник
на жалбоподателя, заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения
и с отправените до съда искания. В открито съдебно заседание жалбоподателят не
се представлява.
Въззиваемата страна ДНСК се
представлява от пълномощника си юрк. Д. П., която
оспорва жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление /НП/.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Съставеният
срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и връчването му
са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 2, съответно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За
установеното с акта нарушение на чл. 178, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), прието от административно-наказващия орган за съставомерно
като административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ против
жалбоподателя е издадено наказателно постановление (НП) в законоустановения
срок от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 222, ал. 1, т. 15 и чл.
239, ал. 2 от ЗУТ с представената Заповед № РД-13-110/12.04.2018 г. на
Началника на Дирекция за национален строителен контрол, без НП да съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
В изпълнение на служебното си
задължение да следи, без оглед оплаквания на санкционирания жалбоподател в тази
насока, за спазването на процесуалните правила в административно-наказателното
производство, чието нарушение би могло да е от естество да ограничи процесуалните
права на жалбоподателя, съдът намира за необходимо да отбележи, че независимо
от липсата на доказателства по административно-наказателната преписка за
изпратена до жалбоподателя покана да изпрати свой законен или упълномощен
представител за съставяне на АУАН № СФ-14, съставен на 16.04.2019 г. от
свидетелката Л. П. – И., на длъжност „старши
инспектор” в Регионален отдел „Национален строителен контрол” (РО „НСК”) –
Софийска област към РДНСК – Югозападен район, съставянето на този акт на
посочената дата в отсъствие на нарушителя (в случая на негов представител) не е
довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя в
административно-наказателното производство. Това е така, защото АУАН е предявен
на надлежно упълномощен (с пълномощно на л. 33-35 от делото) представител на
жалбоподателя на 13.05.2019 г. и същият е удостоверил с подписа си върху акта,
че е получил препис от него и че е уведомен, че в тридневен срок от връчване на
акта може да направи писмени възражения срещу него. Жалбоподателят надлежно е
упражнил процесуалното си право на писмени възражения срещу съставения му акт в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (вж. възражение с вх. №
Сф18-1060-01-102/15.05.2019 г.), а и е видно от съдържанието на обжалваното НП,
че това възражение е обсъдено от административно-наказващия орган. Съвсем отделен
и без отношение към спазването на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство е въпросът, че това възражение е
прието за неоснователно.
В жалбата са изложени други оплаквания
за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и изразяващи се в липса в АУАН и в НП на: посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението; точно фактическо описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено; посочване на
законните разпоредби, които са нарушени, както и в неизлагане на съображения от
административно-наказващия орган в обжалваното НП за немаловажност на случая и
неприлагане на чл. 28 от ЗАНН.
Тези оплаквания са неоснователни.
С АУАН и НП на жалбоподателя е
вменено нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, установено при проверка, извършена
на 06.02.2019 г. и изразяващо се в ползване към тази дата на строеж
„Високопланинска хижа М.”, находящ се в поземлен имот с идентификатор
65231.920.295 по кадастралната карта на Община Самоков, Национален парк „Р.”,
без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.
По естеството си вмененото на
жалбоподателя ползване на строеж е трайно продължено във времето деяние от
неизвестна дата до датата на неговото установяване. Затова посочването в АУАН и
в НП, че жалбоподателят ползва строежа към датата на извършване на проверката
(06.02.2019 г.) съответства на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН за посочване на дата на извършване на нарушението, която в случая
представлява дата, на която жалбоподателят продължава да извършва продълженото
във времето деяние. Поради това и доводът за невъзможност за преценка в
настоящото производство относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е
несъстоятелен. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, доколкото са
обвързани от датата на извършване на нарушението, в случая са спазени, тъй като
на жалбоподателя е вменено нарушението да е продължило до неговото установяване
на 06.02.2019 г.
Също с оглед естеството на
вмененото на жалбоподателя деяние следва да се отбележи, че то неминуемо се
извършва на мястото, на което се намира строежът и никъде другаде в
пространството. Поради това, щом като в АУАН и в НП еднозначно са описани вид
на строежа и поземлен имот съгласно действащата кадастрална карта, в който се
намира този строеж, изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
относно посочване на мястото на извършване на нарушението са спазени.
На следващо място, ползването на
строеж не е легално дефинирано. То представлява комплекс от най-разнообразни
фактически действия по осигуряване на достъп до него на лица, които не се
свеждат до участниците в строителството, както и по извличане на най-разнородни
ползи от свойствата на вещта, възникнала в резултат на строителството. Поради
това с оглед тяхното разнообразие и естество тези действия не могат да се
опишат конкретно и детайлно в АУАН и в НП като описание на нарушение,
изразяващо се в ползване на строежа в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
Казано иначе, дали един строеж се ползва по смисъла на тази разпоредба, всякога
представлява фактически извод на актосъставителя и административно-наказващия
орган, установяващ, респ. санкциониращ нейното нарушаване. Този извод се
формира въз основа на установени външни признаци на различни измежду
гореописаните дейности по ползване на строежа. Такива са посочени
безпротиворечиво както в АУАН, така и в НП, поради което тяхното съдържание
съответства на изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН относно описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е извършено. Дали тези признаци обосновават
несъмнен извод за ползване на строежа е въпрос, който няма отношение към
спазването на процесуалните правила в административно-наказателното
производство като гаранция за правото на защита на жалбоподателя, а неговият
отговор касае съответствието на НП с материалния закон, по който съдът ще
изложи отделни съображения.
На следващо място, описанието в АУАН и в НП на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, съответства на
посочената в тях като нарушена с деянието разпоредба на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
Именно тази разпоредба установява забрана за ползване на строежи или части от
тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. При положение, че жалбоподателят изобщо не твърди в жалбата си, нито
доказва в настоящото производство за процесния строеж да е издаван някога
някакъв акт за въвеждането му в експлоатация, както и че нито АУАН, нито НП
имат законоустановена функция да служат като наръчник по въвеждане в
експлоатация на строежи, то липсата на посочване в АУАН и в НП кой е компетентният
за това орган съгласно някоя от алинеите на чл. 177 от ЗУТ или какъв е
законоустановения ред за издаване на такъв акт, по никакъв начин не нарушава
правото на защита на жалбоподателя, в частност да научи какво точно деяние му е
вменено като административно нарушение.
Нарушението на установената в чл.
178, ал. 1 от ЗУТ забрана за ползване на невъведени в експлоатация строежи, в
случай, че се касае за строежи от първа до трета категория съгласно чл. 137,
ал. 1 от ЗУТ, е визирана в чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ като състав на
административно нарушение, за което в същата разпоредба е предвидена
имуществена санкция за юридически лица или еднолични търговци – извършители на
нарушението, в диапазон от 1000 лв. до 10000 лв. В този смисъл изложеното в
жалбата разбиране, че разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е изцяло
санкционна и не съдържа в себе си конкретен състав на административно нарушение,
поради което посочването й в НП като основание за издаването му не
удовлетворява изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, е несъстоятелно.
В ЗАНН не се съдържат нарочни
изисквания към юридическия строеж на НП. Поради това включването от
административно-наказващия орган в основанието за налагане на санкцията на
жалбоподателя и на разпоредби от ЗУТ, обосноваващи компетентността му за
издаване на НП (в случая чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ)
не обосновава извод за неправилно посочване на нарушени с деянието на
жалбоподателя законни разпоредби, нито по какъвто и да било начин ограничава
правото му на защита в административно-наказателното производство.
И на следващо място, волята на
административно-наказващия орган, обективирана в
издаденото от него НП да санкционира жалбоподателя за вмененото му
административно нарушение инкорпорира преценката му, че случаят не е маловажен,
поради което не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Вярно е, че тази преценка
подлежи на съдебен контрол, но тя се извършва по същество от съда, а с оглед
действащия ЗАНН неизлагането на мотиви в нейна подкрепа не представлява
допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства по несъмнен начин се установяват следните факти:
Със заповед № 1184/26.06.1983 г.,
издадена от Министъра на горите и горската промишленост, на Български
туристически съюз е разрешено да построи хижа „Мусала” върху 2 декара и 5 ара
незалесена горска площ в землището на гр. С., представляваща част от подотдел
21-1 на горско стопанство С., при граници съгласно протокол, списък, скица и
акт за категоризация на горските площи, без площта да се изключва от държавния
горски фонд и без право на ползване на дървесината, като Български туристически
съюз си запазва правото на собственост върху изградения от него строеж.
С нотариален акт № 132, т. Іб, рег. № 988, д. № 200/1999 г. на нотариус С. Х., с район
на действие съдебния район на РС – С., жалбоподателят – Сдружение с нестопанска
цел „Български туристически съюз”, гр. София, е признат на основание чл. 483,
ал. 1 от ГПК (понастоящем отменен) въз основа на представените писмени
доказателства, за собственик на масивна сграда в груб строеж, състояща се от
сутерен и три етажа, с РЗП
Не е спорно, че поземленият имот,
върху който е построена хижата, е понастоящем с идентификатор 65231.920.295 по одобрената
кадастрална карта на землището на гр. С..
На 06.02.2019 г. свидетелите Л. П. – И., по това време на длъжност „старши инспектор” в
Регионален отдел „Национален строителен контрол” (РО „НСК”) – Софийска област и
Т.П., заемаща по същото време длъжността „главен
инспектор” в същото административно звено, извършили проверка на място в хижа
„М.” във връзка с подаден сигнал за неправомерното й ползване. В този ден
метеорологичните условия били изключително лоши и хижата не работела, а
свидетелите изминали част от маршрута с лифт, след което достигнали до нея с раттрак. Те огледали хижата отвън, а след около час били
допуснати до вътрешността й от лице, което се представило за наемател. Своите
констатации свидетелите отразили в констативен акт № 149/06.02.2019 г., който
съставили на място и чието съдържание напълно кореспондира с показанията им
пред съда за състоянието на строежа, които съдът кредитира като логични,
последователни, безпротиворечиви и неопровергани от
други доказателства по делото.
В посочения констативен акт е посочено,
че строежът представлява масивна сграда с обособени две тела: източна част на 5
етажа, включително сутерен и западна част на 4 етажа, включително сутерен.
Покривът е стоманобетонов, двускатен,
с покритие от поцинкована ламарина, като върху югозападната част на
четириетажното тяло са монтирани фотоволтаични
панели. Хижата е напълно завършена, включително и довършителните работи и е
захранена с електроенергия. Стаите са обзаведени, а кухнята, санитарните възли
и лоби-бара са оборудвани, като кухнята и лоби-бара са заредени с храна и
напитки. Навсякъде са поставени указателни табели за посетителите. Отвън са
поставени маси, столове и хладилна витрина. Над входната врата е поставен
рекламен надпис „Промоция – петък и събота гост DJ”. От извършения оглед е
установено, че кухнята, лоби-бара и тоалетните се ползват.
От показанията на посочените
свидетели допълнително се установява, че посочените в протокола указателни
табели за посетителите съдържали указания към тях да не влизат със ски-обувки,
да не сушат дрехи по радиаторите и да не внасят храна отвън. Свидетелите сочат
също подробности за това, че кухнята и тоалетната (избита в пода с тръба към
мазето, водеща към бидони) били видимо използвани.
Констатациите на свидетелите при
извършената от тях проверка на място, за които, както вече се посочи, е налице
съответствие между съставения констативен акт и показанията им пред съда, не са
опровергани от други доказателства. Те се отнасят за обстоятелства, които в
тяхната съвкупност обосновават еднозначен извод, че към датата на проверката
обектът – строеж „Високопланинска хижа Мусала” – е бил ползван по неговото
предназначение като място за настаняване в планината. Действително, част от тези
обстоятелства биха могли по естеството си да бъдат отнесени и към обитаване на
обекта от работници, извършващи там строително-монтажни работи (СМР), каквито
доводи са изложени в жалбата, но това не съответства на други обстоятелства,
които също са констатирани на място от свидетелите, отразени са в констативния
акт и са посочени както в АУАН, така и в НП, а именно – че на видно място в
сградата е обявено посещение на дисководещ всеки петък и събота, което очевидно
е било предназначено да осигури полезна, привлекателна и актуална информация за
посетители на хижата, която е била отворена до датата на проверката за
посещения, а не за работници, извършващи СМР в нея.
Доводите в жалбата, че към датата
на проверката в обекта не е имало никакви регистрирани и настанени посетители и
изобщо хора, е неотносим към ползването му по смисъла
на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Релевираното от
жалбоподателя фактическо обстоятелство (наличие, респ. липса на хора в обекта,
в т. ч. посетители) може да бъде относимо към
пазарна, а в случая и метеорологична конюнктура, но не опровергава
констатираните от свидетелите обстоятелства, които по вече изложените от съда
съображения в тяхната съвкупност обосновават извод именно за ползване на обекта
по предназначение.
Неотносими към ползване на обекта по
смисъла на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ са и доводите на жалбоподателя, че нито той,
нито наемателя на обекта „М.1-..“ ЕООД са сключвали
трудови договори с работници с място на работа в обекта. Организацията на
работния процес в обекта, както и съдебна преценка относно спазването на
трудовото законодателство при предоставяне на работна сила в него, са вън от
предмета на настоящото производство.
И на последно място, изтъкнатото
в жалбата обстоятелство, че при достъпване на
интернет сайта http://m..-...com се появявало съобщение, че
хижата ще остане затворена за посетители до получаване на съответните
документи, е подкрепено с разпечатка от съдържанието на този сайт от 23.06.2019 г., т. е. след
извършената проверка на място, след съставяне и връчване на АУАН и след
издаване и връчване на обжалваното НП. Поради това не може да се направи извод,
че цитираното в жалбата съобщение на посочения интернет сайт е било поместено
на сайта към датата на проверката, а освен това и като цяло това съобщение е неотносимо към фактическото ползване на обекта по
предназначение.
Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че към датата на извършената проверка строежът не е бил
въведен в експлоатация.
Строежът „Високопланинска хижа
Мусала”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 65231.920.295 по
кадастралната карта на Община Самоков е трета категория съгласно чл. 137, ал.
1, т. 3, б. „б” от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 и 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи (обн. ДВ, бр.
72/2003 г.) предвид обстоятелството, че съгласно писмо изх. № 2397/04.09.1978
г. на Министерство на енергетиката – СК „Окръжно електроснабдяване” – гр. София
за присъединяване на строежа е необходимо изграждане на трафопост, който е
трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б” от ЗУТ. Тази фактическа
констатация в АУАН и в НП се потвърждава от съдържанието на приетото като
доказателство по делото и цитирано по-горе писмо изх. № 2397/04.09.1978 г., а и
по същество изобщо не е оспорена от жалбоподателя във възражението му срещу
АУАН, в жалбата му срещу НП и в хода на настоящото производство.
Установеното нарушение на
забраната по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ за ползване на строеж от трета категория
преди въвеждането му в експлоатация по законоустановения ред е съставомерно
като административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.
Изводът на
административно-наказващият орган, че за това административно нарушение следва
да бъде ангажирана имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя е материално
законосъобразен и правилен, тъй като субект на извършване на така установеното
нарушение е жалбоподателят. Съгласно гореобсъдения
нотариален акт той е признат за собственик на сградата, изградена в груб
строеж, поради което е възложител на строителството по смисъла на чл. 161, ал.
1 от ЗУТ и за него съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ възниква задължението да
подаде съответното заявление за въвеждане на обекта в експлоатация. Следователно
именно за жалбоподателя като възложител на строителството на обекта е
възникнало задължението да спазва установената в чл. 178, ал. 1 от ЗУТ забрана
за ползване на обекта преди въвеждането му в експлоатация.
Обстоятелството, че на 10.05.2016
г. жалбоподателят е сключил приложения към жалбата договор за наем с „М. 1-..”
ЕООД, по силата на който е предоставил собствената си сграда за временно
възмездно ползване на посоченото търговско дружество, не налага различен извод относно
субекта на нарушението. На първо място, това е така, защото с този договор не
се прехвърлят или учредяват вещни права върху сградата, които да породят у
друго лице качеството „възложител” на строителството, обуславящо и задължението
му за спазване на забраната по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. И на второ място, именно
в този договор е обективирано намерението на жалбоподателя да извлича полезните
свойства на построения обект, което, както се посочи по-горе, представлява
конкретен израз на ползването му по смисъла на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, без оглед
обстоятелството дали той лично или чрез трето лице упражнява фактическата власт
върху него. Само за пълнота в тази връзка следва да се посочи, че с оглед
клаузите на чл. 3.1 от договора за наем, възможността на третото лице –
наемател на хижата да упражнява фактическа власт върху нея на договорно
основание по никакъв начин не е ограничена за периода от сключване на договора
до въвеждането й в експлоатация, като в този период наемателят е освободен
единствено от задължението си да заплаща на жалбоподателя наемна цена за
ползването на обекта.
По изложените дотук съображения
съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
178, ал. 1 от ЗУТ, съставомерно като административно нарушение по чл. 237, ал.
1, т. 4 от ЗУТ и изразяващо се в това, че към 06.02.2019 г. е ползвал строеж от
трета категория - „Високопланинска хижа Мусала”, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 65231.920.295 по одобрената кадастрална карта на землището на гр.
Самоков, Национален парк „Рила”, без да е въведен в експлоатация от
компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.
Имуществената отговорност на
жалбоподателя - юридическо лице е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от
състава на нарушението не се обсъжда от съда.
За административно нарушение по
чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в установения
неин законов диапазон от 1000 лв. до 10000 лв. и тя е определена в размер 5000
лв., който е около средния, без в достатъчна степен наказващият орган да
съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация.
Действително, с оглед вида на
обекта – голяма хижа и неговото специфично местонахождение – в Национален парк
„Рила”, трайно продълженото във времето административно нарушение, извършено от
жалбоподателя – сдружение с нестопанска цел, което е определено за извършване
на дейност в обществена полза, не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като пряко засяга не само
обществените отношения – предмет на закрила от ЗУТ, но и тези, които са
свързани със защитата на природата и затова не е налице основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Дори напротив, изложените обстоятелства са отегчаващи
отговорността на жалбоподателя. Независимо от това обаче, липсата на данни
жалбоподателят да е извлякъл конкретно установена материална полза от
нарушението, липсата на доказателства по делото за предходно извършени от жалбоподателя
и надлежно санкционирани административни нарушения по ЗУТ и нормативните актове
по неговото прилагане, както и категорията на строежа – трета съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 3, б. „б” от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 и 3 от Наредба № 1/2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, която е най-ниска от релевантните за
съставомерност на деянието като административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т.
4 от ЗУТ, представляват множество съществени смекчаващи отговорността му
обстоятелства.
Ето защо при това съотношение
между отегчаващите и смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства съдът
намира, че последните са в съществен превес,
поради което счита, че една имуществена санкция в размер 2500 лв. – в размер
над предвидения в закона минимален размер от 1000 лв. на имуществената санкция
за това нарушение, но и значително под средния й размер и под размера, в който
тя е наложена на жалбоподателя от административно-наказващия орган, е съответна
на тежестта на нарушението, справедлива е и е достатъчна за постигане на целите
на административното наказване.
По горните съображения обжалваното
НП следва да бъде изменено като наложената с него имуществена санкция следва да
бъде намалена до гореобсъдения размер.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № .. г., издадено от арх. П. В. Д. –
Зам.-началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр. София, с
което на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) на С. „Б.
т. с.”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В. Л.” № ..,
е наложена имуществена санкция в размер 5000,00 лв. за нарушение на чл. 178,
ал. 1 от ЗУТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената му ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000,00 лв. на 2500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: