Определение по дело №72/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 90
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Мина Георгиева Мумджиева
Дело: 20201100600072
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.С., 10.01.2020 г.

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, VІІІ  въззивен състав, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИНА МУМДЖИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                             ИВАН КИРИМОВ  

 

     като разгледа докладваното от съдия Мумджиева в.н.ч.д.№ 72 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    

Производството е по реда на  чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от управител и едноличен собственик на “М.– С.“ ЕООД – С.Д.срещу определение от 12.12.2018г. на СРС, НО, 15 състав по НЧД 18682/2018г. по описа на състава, с което е потвърдено постановление на СРП от 24.04.2018г. по ДП № 15141/2015г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. 31 737/2015г. по описа на СРП, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1  НПК е прекратено  наказателното производство срещу Л.Б.Х.за извършено от него престъпление по чл. чл.206, ал.1 от НК.

        В хода на разследването Л.Б.Х.е привлечен в процесуалното качество на обвиняем с постановление от 07.02.2018г. за престъпление по чл. 206, ал.1 НК (л.18, том 3, ДП). Съгласно текста на обвинението “М.– С.“ ЕООД – С.Д.се явява ощетено юридическо лице по смисъла на чл.84, ал.1 НПК, тъй като се твърди, че юридическото лице е претърпяло имуществени вреди от престъплението по чл.206, ал.1 НК. Ощетеното юридическо лице е сред лицата, изброени в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК. Частната жалба е подадена в 7-дневния срок, изискуем в така цитираната разпоредба, тъй като съгласно приложените по делото съобщения е видно, че управителят на “М.– С.“ ЕООД е бил уведомен за обжалваното определение на СРС на 14.01.2019г. чрез упълномощено за това лице ( И.Б.) съгласно приложено по делото пълномощно. Частната жалба е била подадена в последния ден на срока по чл. 243, ал.7 НПК, който следва да се определи съгласно чл.183, ал.2 НПК. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

            С определение на СГС от 12.02.2019г. делото е било върнато на СРС за администриране на частната жалба. След изпълнение на дадените указания жалбата е постъпила ведно с материалите по делото в СГС на 09.01.2020г.

За да потвърди  постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство, СРС е приел за установено, че същото е постановено при пълнота на доказателствата относно релевантните факти, както и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Първият съд е коментирал фактите, възприети от прокурора в неговото постановление по чл. 243, ал.1 НПК, като от своя страна се е съгласил с изводите за липсата на доказателства, че инкриминираната вещ е била поверена във фактическата власт на обвиняемия. В този смисъл е възприел изводите на СРП за недоказаност на обвинението, а именно, че обвиняемият не е извършил деянието, за което е обвинен. Отделно от това, първостепенният съд е изложил и доводи за несъставомерност на деянието, което е друго самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство съгласно чл. 24, ал.1, т.1 НПК, но не е изменил атакуваното постановление в частта относно мотивите за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда. Не се оспорват констатациите на прокурора и първия съд за сключен договор за наем на автомобил с посочени в него страни – „М.“ ЕООД, като наемодател, и обв. Х., като наемател. Навежда се довод за непълнота на доказателствата, тъй като в досъдебното производство не бил установен и разпитан приятел на обвиняемия „Н.“. В жалбата се твърди, че прокурорът не е бил ограничен с изследването на факта дали именно обвиняемият е осъществил състав на престъпление, тъй като по делото се съдържали данни и за друго престъпление, осъществено евентуално от бившия управител на „М.“ ЕООД - В.М., както и от неустановения от органите на досъдебното производство  „приятел“ на обвиняемия Х., известен с името „Н..“ В жалбата се твърди, че от съществено значение за правилно решаване на делото е изясняването на връзката между приятеля на обвиняемия  Н. и управителя на дружеството – наемодател към момента на сключване на договора за наем - В.С.М.. Навеждат се доводи, че прокурорът е пренебрегнал  сигнал пред разследващите органи на МВР за това, че В.М.предоставила МПС, собственост на дружеството на други лица, за което има заведена преписка с № Я51300-10195/15 год., при СДВР, гр. С., ул. Антим I № 5, както и че вероятен съучастник в престъпната дейност на М.е лицето Н. Д.с известна на органите на 2 РУ- СДВР самоличност. В жалбата се съдържа искане за провеждането на разследване и относно осъществен в състав на престъпление – обсебване по отношение на друго  превозно средство - „МЕРЦЕДЕС”, модел 1317, с държ. peг. № С 9135 РМ.

При собствена проверка на доказателствата по делото и след като съобрази доводите в жалбата, мотивите в атакуваното определение и доказателствата по делото, съдът намира за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

Необосновано е искането за осъществяването на съдебен контрол върху актовете на органите на досъдебното производство, с които са ограничили предмета на обвинението само и единствено относно евентуално извършена от обв. Х. престъпна дейност. Вярно е, че по делото се съдържат данни за вероятно предване на автомобила на лице, известно като „Н.“. В този смисъл са показанията на св. В.М.от 27.05.2015г. ( л. 38, том 1 от ДП). От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 127, т.3 КРБ прокурорът упражнява правомощието да извърши суверенна преценка дали да повдигне  обвинение срещу конкретно установено лице, както и какъв да бъде обемът на обвинението. Ето защо въззивният съд осъществи контрол за законосъобразност на атакуваното определение само с оглед фактическите и юридическите рамки на обвинението, очертани в постановление за привличане на обвиняем от 07.02.2018г. (л.18, том 3 ДП).

От фактическа страна СРС е приел за установено, че на 21.05.2014 г. е сключен договор за отдаване под наем на употребяван товарен автомобил - влекач, марка „Волво“, модел „FH 12 420“, рама №YV2A4B3A0VA263721, двигател №D12070093, с ДК №*******, със страни св. М., в качеството й на управител на „М.“ ЕООД, като наемодател, и обв. Х., като наемател, за срок от една година. Първият съд е изразил съгласие и с останалата част на фактите, изведени в постановлението по чл. 243, ал.1 НПК, а  именно, че към момента на сключване на договора управител на дружество „М.“ ЕООД е била В.М., но впоследствие управител на дружеството станал св. С.Д.. Изразено е съгласие и с изводите на прокурора, който  се е доверил на показанията на св. Д.и е приел за установено, че след встъпването му в длъжност били констатирани множество нарушения, извършени от предишния управител относно сключване на договори за наем за лизинг, както и при водене на документацията на дружеството. Акцентът е бил поставен от СРС върху доказателствата, които са относими към установяването на факта дали и кога инкриминираната вещ е била поверена във фактическата власт на обвиняемия, за да я владее или пази.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел за установено, че  при предаване на автомобила - предмет на договор за наем от 21.05.2014 г. във владение на друго лице, не е бил съставен приемо-предавателен протокол, а в хода на разследването  в счетоводството на дружество „М.С.„ ЕООД не се намирали на съхранение документи относно обслужването  по сключения договор за наем на автомобил със  съответни плащания. На 03.07.2015 г. новият управител на „М.С.„ ЕООД - св. Д.изпратил чрез куриерска фирма, уведомление до обв. Х. относно развалянето на договора за наем на автомобила поради неизпълнение. Това уведомление не е било доставено до адресата, като в хода на разследването не била установена налична обратна разписка за връчване на уведомлението. Тъй като длъжностни лица на  „М.С.„ ЕООД не са успели по никакъв начин /включително и по телефон/ да се свържат Л. Х., респ. да го уведомят за развалянето на договора за наем и да си поискат обратно автомобила- предмет на договора за наем, на 13.01.2015г. подали жалба до VІ РУ – СДВР (л.7, л.8, том 1 ДП).  

При собствена оценка на материалите по делото въззивният съд намира, че изводите на първия съд за фактическа обстановка, съответстваща на събрания доказателствен материал, е правилна и законосъобразна.

Въззивният съд изразява несъгласие с доказателствения анализ на гласни доказателства, събрани с участието на обвиняемия, възприет в постановлението на прокурора. СРП е анализирала изявления, които обв. Х. е дал в процесуалното качество на свидетел. С оглед факта на последващото му привличане към наказателна отговорност с постановление по чл. 219 НПК и изявленията му, че като обвиняем ще упражни правото си да не дава обяснения, е съществувала процесуална пречка да бъдат ползвани свидетелските показания при формиране на изводи по фактите, тъй като те са били дадени от обвиняемия в друго процесуално качество. Независимо от това обстоятелство, крайните изводи на прокурора, относими към изхода на делото, са правилни и законосъобразни. Изключително противоречиви са доказателствата, относими към изясняването на факта дали обвиняемият е установил фактическа власт върху инкриминирания автомобил. По делото е налична СТЕ, от заключението на която е установено, че подписът срещу текста „наемател“ върху договор за наем от 21.05.2014г. на процесния автомобил, не е положен от обвиняемия (л.63-л.65, том 1 ДП).  Друга експертиза – тройна СТЕ е установила, че подписът върху този документ е положен от него, тъй като се касае за умишлено изменение на началната част на подписа (л. 71-л.73, том 1 ДП). Дори и да се приеме обаче, че обвиняемият  е участвал при съставянето на договор за наем, фактът на сключването му, още повече с оглед съдържанието на самия договор, не води до единствено възможен извод, че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде на автомобила именно на наемателя. Това обстоятелство подлежи на доказване с всички способи, предвидени  в НПК, а в настоящия случай по делото не е наличен протокол за предаване на автомобила. Не е наличен и протокол за предварителен оглед на автомобила и констатациите на страните в тази насока, както  е било предвидено в чл. 6 от договора за наем. Обвиняемият не е потвърдил участието си при осъществяването на фактическа власт върху инкриминираната вещ. Данни за предаване на автомобила на друго лице се извличат от показанията на св. М.. Така с оглед установената в НПК доказателствена тежест е верен изводът на първия съд, че липсват доказателства за съпричастност на обвиняемия в престъплението, в което е обвинен. За да може деецът да осъществи фактическа власт върху  движима вещ, тя следва да бъде му е поверена да я владее или пази. В хода на разследването не е установено по несъмнен начин, че инкриминираната вещ е била поверена именно на обв. Х.. След като не е осъществен елемент от обективния състав на престъплението, е налице самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство – това, което е възприел и прокурорът в постановлението по чл. 243, ал.1 НПК, а именно с оглед недоказаност на обвинението. Разследващият орган е вложил значителни процесуални усилия, за да изследва дали обвиняемият е получил съобщение за разваляне на договора поради неизпълнение. За изследването на този факт са били назначени две експертизи, чиито обект е било известие за доставяне и разписка за пратка, приложена в копие на л. 17, том 1 ДП. Значението на писмените доказателства за връчено съобщение относно разваляне на договора за наем поради неизпълнение обаче има вторично значение и то е налице само ако е доказано по несъмнен начин, че инкриминираната вещ е била поверена именно на обвиняемия.

Налице е и друго самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство с оглед несъставомерност на деянието – това, което е констатирал СРС в атакуваното определение. Верни са изводите на СРС, че не е налице изпълнителното деяние по чл. 206 НК. В конкретния случай не е установено присвояване нито с акт както на юридическо разпореждане (сделка), нито  с акт на  фактическо разпореждане. В тази връзка не е установено обвиняемият да е надхвърлил  правомощията си, разпореждайки се с инкриминираната вещ в свой или чужд интерес. Дори и да се приеме хипотетично, че е налице изпълнение от страна на наемодателя по договора за наем и че инкриминираната вещ е била поверена именно на обвиняемия, отново не се установяват основания да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност. Неизпълнението на договора за наем не осъществява състав на престъпление. Връщането на вещта се дължи при наличието на редовно връчена покана. Изследваните с експертизи разписки обаче не удостоверяват, че покана със съответното съдържание е била връчена именно на обвиняемия. Поради липсата на жалба от обвиняемия обаче с искане за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство, не са налице основания въззивният съд да се произнесе по чл. 243, ал.6, т.2 НПК. Настоящото наказателно производство е пример за това, как с инструментите на наказателната репресия се разрешават гражданско – правни спорове, спестяват се разноски от евентуални граждански съдопроизводства, както и разноски за сключването на договор за застраховка. Настоящото производство  е пример и за това как чрез наказателно производство се спестяват средства за издирване на даден под наем автомобил, което практически е било инициирано във връзка с воденото понастоящем наказателно производство безплатно от държавата вместо със средствата и усилията на  „М.С.„ ЕООД. Основание за такъв извод дава съдържанието на материалите в том 2 от ДП, сред които се съдържат доказателства, че инкриминираният автомобил е бил обявен за нуждите на настоящото наказателно производство за ОДИ  с телеграма № 44417/21.10.2015г. (л.9, том 2 от ДП). По изложените съображения въззивният съд намира, че атакуваното с жалба определение от 12.12.2018г. на СРС, НО, 22 състав по НЧД 18682/2018г. по описа на състава, с което е потвърдено постановление на СРП от 24.04.2018г. по ДП № 15141/2015г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. 31 737/2015г. по описа на СРП, е правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да се потвърди.

 Така мотивиран  и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Съдът

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2018г. на СРС, НО, 22 състав по НЧД 18682/2018г. по описа на състава, с което е потвърдено постановление на СРП от 24.04.2018г. по ДП № 15141/2015г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. 31 737/2015г. по описа на СРП.

            Определението е окончателно.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                         

                                                                                              2.