№ 678
гр. София, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Николай Джурковски
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра от НПК.
С определение от 12.07.2022г., постановено по ЧНД № 2180/2022г., Софийски градски
съд, НО, 21 състав е освободил условно предсрочно осъдения М. М. М. с ЕГН ********** от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НЧД
№184/2021г. по описа на Районен съд град Сливница и е определил изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието “лишаване от свобода“ и е постановил за целия
срок да бъде изпълнявана пробационната мярка по чл.42, ал.2, т.1 НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна жалба от Началника
на Затвора гр.София, чрез процесуалния представител инспектор М. М. / заповед № Л-
349/18.10.21г. на л.5 от наст.д./. Поддържа, че постановеният съдебен акт за неправилен,
необоснован и немотивиран. Не са взети предвид изготвените становища и всички данни,
съдържащи се затворническото досие на л.св.М. при постановяването на определението за
условно предсрочно освобождаване. В жалбата се поддържа, че приложените по делото
източници на информация /становищата и оценките на затворническата администрация, в
т.ч. докладът от инспектора Социални дейности и възпитателна работа, работил с л.св. М./
за поведението на осъдения правели неубедителен направения от първоинстанционния съд
извод, че същият има добро поведение. Това били лицата, които имат най-прякото
наблюдение и най-непосредствения контакт с лицето и то за един по- продължителен период
от време. Счита, че съдът е следвало да вземе предвид не само обстоятелствата от доклада
на инспектор социална дейност и възпитателна работа, но и становищата на
администрацията на Затвора гр.София. Съдът бил отчел и кредитирал само положителните
елементи от доклада на ИСДВР без да коментира и обсъжда останалите доказателства по
делото. Налице позитивна тенденция по отношение на осъденото лице, но следвало да се
1
установи трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. Сочи, че оценката на риска от
рецидив и вреди се изготвяла и на база на извършеното правонарушение, криминално
минало, характер и тежестта на извършените правонарушения, както и други обстоятелства,
и същите към произнасяне на първоинстанционния съд били с непроменени първоначални
стойности. Декларирането на мотивация за промяна не можело да обоснове извод за
приложението на чл.70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите
доказателства, събрани в хода на производството. Безспорно било наличието на
положителни промени в поведението на осъдения, но това не е достатъчно доказателство за
неговото поправяне. В случая тези обстоятелства не са налице предвид отношението му към
извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност. Поддържа, че целите
на наложеното наказание по чл.36 от НК не са изпълнени, като следва да се отчете
специалната и генерална превенция както по отношение на осъденото лице, така и по
отношение на обществото.Моли да бъде отменено определение на СГС.
По делото е постъпило възражение от М. М. М. против частната жалба, с което се
оспорват поддържаните в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението на СГС. Поддържа, че се е променил и са налице всички основания за
условното му предсрочно освобождаване. Моли да бъде потвърдено определението на СГС
като правилно и законосъобразно.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите, залегнали в частната
жалба и като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:
С определение № 56 от 22.04.21г. по НЧД № 184/21г. на РС-Сливница е определено едно
общо наказание измежду наложените на М. М. М. в размер на 6 години и 6 месеца.
Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН” -Затвора гр.София, към
12.07.22г. същият е изтърпял фактически 4 години, 3 месеца и 29 дни, от работа 1 година, 1
месец и 18 дни или всичко 5 години, 5 месеца и 17 дни от своето наказание, като му остава
да изтърпи още 1 година и 13 дни.
За да постанови по отношение на М. условно предсрочно освобождаване,
първостепенният съд е приел, че в случая е изпълнена не само първата, формална по своя
характер, предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на изтърпяната част от
наказанието, която е повече от една втора, но и че са налице доказателства, че лишеният от
свобода има „добро поведение” по смисъла на чл.439а, ал.1 от НПК.
По повод на молбата на лишения от свобода за условното му предсрочно
освобождаване по делото са постъпили мотивирано становище от Началника на Затвора
град София и доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР НС ЗО „Казичене”.
Приложени са още препланиране на присъдата на основание чл.156 от ЗИНЗС и
допълнително изискани от първия съд текущ доклад от 14.06.2022г., докладна записка от
И. И. – ИСДВР в ЗО“Казичене“.
Становището на компетентните в корекционно- превъзпитателната работа с
лишени от свобода длъжностни лица към пенитенциарното заведение във връзка с молбата
2
за УПО е еднозначно отрицателно.
При обосноваване на извода си по чл.439а, ал.1 от НПК първостепенният съд се е
позовал не само на информацията, съдържаща се в докладите на компетентните длъжностни
лица, но и на приложените в затворническото досие документи, в които са налични
обективни данни относно поведението на лицето по време на изпълнение на наказанието му
лишаване от свобода. СГС е извършил внимателен анализ на информацията, имаща
отношение към отговора на въпроса за наличието, респ. отсъствието на доказателства за
добро поведение при М., в резултат на който е достигнал до извод, че отрицателното
становище, което са изразили длъжностните лица от Затвора гр.София, е необосновано и
противоречащо на съдържанието на изготвените от самите тях документи. Така в Доклада е
отразено, че М. М. М. от постъпването си в затвора град София на 11.03.2019г. не е
нарушавал ЗИНЗС и режимните изисквания. Трудово е бил устроен на територията на
Затвора София, съгласно чл.80 от ЗИНЗС - на ½ щат му е възложено да работи като „чистач
промишлена зона /ППЗ/”. Същият е изпълнявал добре възложените му задължения, оказвал е
съдействие при периодични мероприятия, редовно е почистваЛ района, за което има
предложение за поощрение. М. е ненаказван до момента, награждаван е многократно в
Затвора София
Първоначално определеният му „Строг“ режим от 11.03.2019г. е заменен на „Общ“ /
заповед № 46/17.06.2021г. на началника на затвора в град София/.
Съгласно заповед № 12/21.02.2022г. е заменен типа на режима - от затворен в отворен.
Преведен е на територията на ЗО ОТ “Казичене“ от 16.03.2022г., където е трудово устроен,
като общ работник на ВРО “АКАДЕМИЯ НА МВР“.
В доклада е посочено, че към момента М. има дължимо поведение спрямо служителите
от НОС и администрацията в ЗО ОТ”Казичене”, както и към трудовия процес.
Според доклада по чл.155 от ЗИНЗС първоначалната оценка на риска от рецидив в
средни стойности от 51 т. понастоящем е снижена до 43 т. Запазена е една дефицитна зона -
„отношение към правонарушението“ - формално приема отговорността си за
правонарушението, не признава вредата, която е причинил. Във връзка с дефицитните зони в
текущия доклад, изискан от съда са посочени три такива – отношение към
правонарушението, умения за мислене и междуличностни проблеми, последните две
занижени.
Първоначалната оценката на нивото на риска от сериозни вреди е била отчетена като
средна, която е запазена на средно ниво и към момента на изготвяне на доклада по чл.155 от
ЗИНЗЗ по отношение на обществото, а по отношение на деца в обществото, персонал и за
самия него е отчетен нисък риск от сериозни вреди.
При тази фактология по делото, правилно СГС е установил наличие на позитивна
промяна, вкл. в частта на проблемните зони и най-вече единствената оставащата такава
според доклада по чл.155 от ЗИНЗС като непроменена „отношение към правонарушението“.
СГС е обосновал извода си с отразеното в доклада за изцяло положителната характеристика
3
на М., за което същият е награждаван нееднократно, респ. не е наказван. От началото на
пребиваването в ЗО „Казичене” същият се е съобразявал с правилата и изискванията за
добро поведение, с режимните изисквания и с необходимостта от добри взаимоотношения с
администрацията и другите лишени от свобода в тези места. СГС е отдал необходимото
значение на факта, че М. е бил трудово устроен и е работил в Затвора София, работи и
понастоящем, като са постъпили добри отзиви за неговата трудова дейност/ писмо в тази
насока от ректора на МВР Академия.
След като е извършил внимателно проучване на всички доказателства по делото, вкл.
намиращите се в затворническото досие, първостепенният съд с основание не ги е
кредитирал в частта относно оценката, която затворническата администрация е дала за
лишения от свобода. Становищата от отделните длъжностни лица, както и на Началника на
затвора гр.София, във връзка с постъпилата молба за условно предсрочно освобождаване, не
е задължително за съда. В случая правилна е преценката на решаващия състав, че същите са
необосновани. Доказателствата сочат, че изтърпяното наказание е оказало своя
поправителен и положителен въздействащ ефект върху поведението и личностната
характеристика на осъдения. Планът за изпълнение на присъдата е постигнал необходимия
положителен резултат. М. по един категоричен и последователен начин е демонстрирал
осъзнатата от него необходимост от спазване на законите и нормите в страната и е дал
убедителни доказателства за своето поправяне.
Въззивният съд достигна до аналогичен на първата инстанция извод, че към
настоящия момент осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.
САС намира за правилна преценката на СГС, че за успешната ресоциализация на
лицето е необходимо определянето на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК -
„задължителна регистрация по настоящ адрес” предвид немалкия остатък на неизтърпяната
част от наказанието и необходимостта през времето до изтичане срока на условно
предсрочно освобождаване тази мярка да въздейства предупредително и възпиращо по
отношение на осъдения.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното определение на СГС следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Размерът на изпитателния срок следва да бъде съобразен с постъпилата по настоящото
дело справка от Началника на затвора София /л.6/, влизането в сила на определението на
СГС, респ. освобождаването на лицето.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341, ал.2 от НПК,
САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.07.2022г., постановено по ЧНД № 2180/2022г. на
Софийски градски съд, НО, 21 състав.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5