Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 09.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 834 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ
и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на А.Ф.Я., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис център 1, ет.2, офис
11, против СУ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - гр.Сърница, с адрес
гр.Сърница, ул. „Свобода"№60, представлявано от директор - Р.И..
Предявени
са обективно съединени искове за признаване на Заповед № 531/07.06.2019г. за
незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна;
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "старши
учител", както и осъждане на ответника да заплати 5730лв. -обезщетение за
оставане без работа след уволнението за периода 11.06.2019г.-11.12.2019г.
ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 02.08.2019 г.
до окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че е работил в ответното училище по трудово правоотношение, като е
заемал „старши учител, начален етап на основното образование“. Твърди, че със заповед № 531/07.06.2019г., на
директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий'' трудовият договор бил прекратен на
основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, вьв вр с чл.69 в от КСО, считано от
11.06.2019 г.. Мотивите, изложени е заповедта били, че „към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, лицето има навършени 61г. 3м. 1д.
години и има 34 години педагогически стаж,
следователно са налице основанията поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 В от КСО. Поддържа, че
уволнението е незаконно, тъй като правото на ранно пенсиониране е преходна
възможност, създадена в интерес на осигурените лица, по своя преценка да се
възползват от нея с оглед по-тежките възрастови изисквания за пенсиониране при
действащия общ режим, но е лично субективно право на работниците или
служителите, което не може да се упражни от другата страна по правоотношението,
в случая от работодателя. Сочи, че за да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на посоченото основание работодателят трябва да съобрази
изискванията на чл. 68 от КСО по
отношение на минималната възраст" и следователно работодателят може да
уволни работника на основание по чл.328, ал.1, т.10 от КТ само когато
последният е придобил право на „пълна” пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68 от КСО, а не и в хипотезите, когато е придобил право на „ранно
пенсиониране” по реда на чл.69, 69а, 696, 69 в и 69 г от КСО. Твърди се, че към
датата на уволнението ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68 от КСО, тъй като към датата на издаване на процесната
заповед, последният е бил навършил 61г
3м. 1д., а съгласно чл. 68 от КСО за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст е следвало да има навършени 64 години и два месеца.
Сочи се, че в резултат на уволнението ищецът е останал без работа и доходи.
През последния месец, предхождащ месеца на уволнението, в който А.Я. е имал
отработени повече от 10 дни е месец май 2019 г. и начисленото му БТВ за този
месец възлиза на 955 лв. Предвид изложеното и на основание чл.225, ал.1 от КТ,
се претендира обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения за
периода от 11.06.2019 г. до 11.12.2019 г. или сума в общ размер на 5730 лева.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постановите решение, с
което да признае Заповед № 531/07.06.2019г. за незаконосъобразна и извършеното
с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати 5730лв.
-обезщетение за оставане без работа след уволнението за периода
11.06.2019г.-11.12.2019г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 02.08.2019 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Я.на представителя по закон, с който оспорва изцяло предявените искове и се моли да бъдат отхвърлени изцяло като
необосновани и недоказани, исковете като им
бъдат присъдени и направените по делото разноски. Намират, че издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор е правилна и законосъобразна
и считат,че следва да бъде потвърдена
изцяло от съда. Твърдят за безспорно, че ищеца
е работил в ответното училище като е изпълнявала длъжността Старши
учител в начален етап на основното образование на основание на безсрочно правоотношение
до 11.06.2019 година, когато с процесната заповед трудовия договор на ищеца е
прекратен едностранно от работодателя. Заповедта е връчена на лицето при
оформено връчване при условията на отказ пред двама свидетели на тази дата.
Безспорно е също така, че основанието за прекратяване на трудовия договор на
лицето е чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, във връзка с чл. 69В от КСО. Ответника
счита, че материално-правните предпоставки за това са налице към датата на
прекратяване на трудовия договор, защото ищецът е навършил 61 г., 3 м. и 1 ден
и има наличен осигурителен учителски стаж като учител в размер на 34 години. Не
споделят мнението на ищеца, че пенсионирането на това основание може да стане
само въз основа на нейно искане. По силата на сега действащия КСО в България
няма понятие „Ранно пенсиониране“. Лицата в страната се пенсионират при
условията на чл. 68 от КСО, който изисква определен осигурителен стаж и
възраст. В чл. 69В е посочено, че учителите придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършване на 60 години и 10 месеца за жените и
учителски осигурителен стаж 30 г. и 8 м., като след 01.01.2016 година стажът и
възрастта се увеличават годишно с два месеца. От тук се вижда, че към датата на
прекратяването на трудовия договор ищеца покрива тези изисквания за възраст и
учителски осигурителен стаж. Формулировката на чл. 69В съвпада напълно с тази
на чл. 68 от КСО - право на пенсия придобиват лицата. Затова е неоснователно
твърдението, че на лицето не може да бъде прекратен договора по решение на
работодателя едностранно. Няма никаква опора в закона соченото в исковата молба
основание за отмяна на заповедта - че лицето не е упражнило правото си на
пенсиониране, тъй като това не е част от фактическия състав.
По тези съображения се иска отхвърляне на
исковете.
В
о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.П.е увеличил размера на иска по чл.225,
ал.1 КТ и съгласно допуснато изменение претендира 8079,30лв.– обезщетение за
оставане без работа за същия период. Поддържа изцяло исковете. Подробни
съображения излага в писмена защита. поддържа изцяло исковете. Подробни
съображения излага в защита.
В с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Я.,
оспорва исковете, поддържа възраженията си. Подробни съображения излага в защита.
Съдът
като взе предвид твърденията и доводите на ищеца във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните не спорят, че ищеца е работил в ответното училище като е заемал
длъжността „старши учител“ в начален етап на основното образование по безсрочно
правоотношение до 11.06.2019 година, а и същото се установява от представеното
копие от Трудова книжка на ищеца А.Я., в която на стр.20-21 са направени
записвания от работодател СУ-Сърница, според които ищеца работи в това училище
от 01.09.1990г. и последно е заемал длъжността „старши учител“, считано от
01.01.2019г. при ОТВ от 955лв.
Със Заповед № 531/07.06.2019г. (л.5) на директора
на ответното училище СУ "Св.Св. Кирил и Методий" - гр.Сърница, на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ –поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68в от КСО, а именно, е
прекратено трудовото правоотношение на А.Ф.Я. за длъжността “старши учител ”,
считано от 11.06.2019г.
Тази заповед не е връчена на ищеца А.Ф.Я. от
работодателя, на 07.06.2019г., при отказ удостоверен с трите имена и подписите
на двама свидетели.
От изложеното като мотиви в уволнителната Заповед
№ 531/07.06.2019г. за прекратяване на трудово правоотношение се установява, че е
издадена на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ –поради от работника навършени
61г.,4.3м. и 1ден и 34г. педагогически стаж, при които условия е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.68в от КСО.
Правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на работника основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, възниква при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тоест това право
възниква за работодателя тогава и само тогава, когато са налице комулативно и
двете предпоставки визирани в правната норма – работника да отговаря на
изискванията на КСО, като има необходимия осигурителен стаж и възраст за придобиване право на пенсия.
По делото не е спорно, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя, без ищеца да
е завил желание да упражни правото си на ранно пенсиониране в условията на чл.68в
от КСО.
От приета
по делото Справка на НОИ
–ТД-Пазарджик от 15.10.2019г. се установява, че ищеца А.Я. не пенсиониран към
този момента. От справка от 28.10.2019г. се установява придобития педагогически
стаж от ищеца.
По делото е прието основно и допълнително
заключение по СТСЕ, изготвени от в.л.Т.. Според основното заключение размерът
на обезщетението по чл.225, ал.2 КТ за периода 11.06.2019г.-1112.2019г. е в
размер на 8079,30лв. определено на база БТВ от 1346лв., включващо ОТВ -955лв. и
ДТВ/клас/ -391,55лв.. Видно от допълнително заключение е следното: Изискуемата
възраст и осигурителен стаж за пенсиониране в условията на чл.68в от КСО за
ищеца, към дата на издаване на оспорената уволнителна Заповед №
531/07.06.2019г. са: възраст 61г.и 2
месеца и педагогически стаж -30г. и 10
месеца. Към този момента ищеца има навършена възраст 61г., 3м. и 1ден и придобит педагогически
стаж 34г., 9м и 7 дни, при което и отговаря на изискванията за придобиване
право на така нареченото ранно пенсиониране в хипотезата на чл.68в от КСО.
Към момента на издаване на процесната Заповед
№ 531/07.06.2019г., действаща е редакцията на
чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ /ДВ, бр. 98/2015 г./ според която
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законодателят не е
направил разграничение за това дали придобиването на право на пенсия е при
общите условия предвидени в чл.68 от КСО, където са уредени предпоставките за
придобиване право на пълна пенсия и тези предвидени по чл. 69в от КСО, където са
уредени предпоставките за ранно пенсиониране на специална категория лица –
учителите.
В случая ищеца не упражнил правото си на
пенсия по чл. 69в КСО, при което и неприложима е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.10а от КТ, съгласно която
работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и
когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, обхваща и случаите на ранно
пенсиониране на учителите при условията на чл. 69в КСО.
При
безспорно установените обстоятелства по спора и основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, основният спор между страните е
за това, дали работодателят може едностранно да прекрати трудовия договор с
даден работник на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ, без за работника да са налице
общите условия за пенсиониране по чл. 68 от КТ, а да са налице условията за т.
н. "ранно пенсиониране" по силата на чл. пар. 5, ал. 1 от ПЗР от КСО,
а от 01.01.16 г. по силата по чл. 69в ал. 1 от КСО и работникът да не е
упражнил това свое право на ранно пенсиониране.
По спорния въпрос, а именно: дали
работодателят има право да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради
придобиване право на "ранно пенсиониране" от учител, съд намира
следното: Фактическият състав на предвиденото в
чл. 328, ал.1, т.10 пр.1 КТ субективно право на работодателя за
едностранно прекратяване с предизвестие на трудов договор, включва придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Упражняване по предвидения в
КСО ред, реализиране от работника/служителя на правото на пенсия не е предвиден
в нормата, като елемент от състава. Не е такъв елемент и конкретното основание,
на което правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито.
Основанията за придобиване право на пенсия са
регламентирани в Глава шеста, Раздел I "Пенсии за осигурителен стаж и
възраст" чл. 68 - 69в на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Такова е
правото на пенсия, придобивано при определените в чл. 68 КСО общи условия.
Такива са и правата за пенсиониране, придобивани при специфични условия /т. н. "ранно
пенсиониране" по чл. 69в КСО. Основанието за прекратяване на трудовия
договор от работодателя с предизвестие по чл. 328, ал.1, т.10 от КТ /в
редакцията след 2001г./ изисква единствено придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Две са хипотезите на придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст- пълна пенсия по чл. 68, ал. 1-3 от КСО/ при
достигане на възраст -за мъжете 63 г. и за жените-60 г. и общ сбор от възрастта
и осигурителния стаж-за мъжете-100 точки и за жените-94/ и намалена пенсия по
чл. 68, ал. 4 от КСО.
Относно учителите е предвидена в чл.69в на КСО специална хипотеза на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, който изисква- учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25
години за жените и възраст - която е 3 години по-рано от възрастта по чл. 68,
ал. 1 и 2.
След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ от 2001г. - законът изостави изискването за прекратяване на трудовия договор
от работодателя - придобиването на право пълна пенсия за изслужено време и
старост /както тогава се наричаше пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и
включи в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по
т. 10 и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното
обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 от КТ /включително и по т. 10 се
извършва по преценка на работодателя /то е негово право, а не задължение да
стори това/.
При прекратяване на трудовото правоотношение
с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - право на работодателя е да прецени
-изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с
коя норма да съобрази-дали с общата, или със специалната норма от осигурителния
кодекс. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи
единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в
съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и
осигурителния стаж. В случая е приложена -нормата на чл.69в от КСО, като по
делото няма спор, че визираните там предпоставки- учителски осигурителен стаж
над 30 години и 8 месеца и възраст над 60 години и 10 месеца за мъжете, към
датата на връчване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношене- са
налице за ищеца. Работодателят
в настоящия случай е прекратил трудовото правоотношение с ищцата като е
приложил специалната норма на осигурителния кодекс.
По проблема вече е формирана трайна,
последователна и непротиворечива практика на ВКС, която се съдържа например в
решение № 58 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2017 г. на IV ГО на ВКС и
в цитираните в него решения № 22/23.02.2010 г. по гр. д. № 3810/2008 г., III
ГО, № 321/03.05.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г., III ГО, № 33/09.03.2010 г. по
гр. д. № 2280/2008 г., № 220/20.04.2010 г. по гр. д. № 4691/2008 г., №
656/26.10.2010 г. по гр. д. № 1912/2009 г., III ГО, № 396/20.03.2010 г. по гр.
д. № 1324/2009 г., III ГО, № 90/15.02.2008 г. по гр. д. № 337/2010 г., IV ГО, №
584/02.11.2010 г. по гр. д. № 1679/2009 г., IV ГО, № 373/23.07.2014 г. по гр.
д. № 3003/2013 г., IV ГО, № 222/01.07.2011 г. по гр. д. № 258/2010 г., IV ГО, №
152/27.04.2011 г. по гр. д. № 957/10, III ГО, № 408/11.10.2011 г. по гр. д. №
1657/2010 г., IV ГО, № 712/21.12.2010 г. по гр. д. № 1132/2009 г., IV ГО и
други. Според тази практика след радикалното изменение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с ДВ, бр. 25 от
16.03.2001 г. законодателят изоставя изискването трудовият договор да се
прекратява от работодателя само при наличието на право на пълна пенсия за
изслужено време и старост/ както тогава е наричана пенсията за осигурителен
стаж и възраст/ и в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат
уволнявани по т. 10 се включват и придобилите право на намалена пенсия за
осигурителен стаж и възраст. При увеличението на пенсионната възраст за
учителите се създава разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО, която е специална и урежда
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при преходен
облекчен режим. Сега този облекчен режим се съдържа в разпоредбата на чл. 69а
от КСО. Принципно уволнението по чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ се извършва по преценка на работодателя. Това е негово
право, а не негово задължение. Затова при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ на учител право
на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази - с общата (чл. 68 КСО)
или със специалната (преди-§ 5 ПЗР на КСО, сега-69а от КСО). Това негово право
не подлежи на съдебен контрол. Нормата на чл. 69в, ал.1 от КСО повтаря
принципно съдържанието на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на Кодекса действал до 31.12.15
г., който текст предвижда по-рано пенсиониране на лицата работещи като учители,
от възрастта по общия тест на чл. 68 от КСО, както за жените, така и за мъжете.
Тоест, във времето законодателната уредба на предсрочното пенсиониране на
учителите е принципно идентична. Ето защо, както се посочи, задължителната
практика на ВКС в периода от 2010 г. – 2011 г. по приложението на пар. 5, ал. 1
от ПЗР на КСО, чл. 328, ал. 1, т. 10 и чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е актуална и
следва да се съобрази от съда.
Разпоредбата на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на КСО,
възпроизведена в действащия от 1.01.16 г. чл. 69в от същия кодекс е специална
спрямо общата норма на чл. 68 от КСО и се прилага по отношение на учителите,
които отговарят на въведените изисквания в тази специална хипотеза. Както
нормата на пар. 5 от КСО, така и чл. 69в от КСО съдържат термина
"придобиване право на пенсия", тоест законодателят не е дал
възможност на учителите да избират от няколко възможности за пенсиониране. Това
именно обуславя правото на работодателя да пристъпи на осн. чл. 328, ал. І, т.
10 от КТ към предсрочно пенсиониране на учител при наличие на съответните предпоставки
за това и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол
подлежи обстоятелството дали са спазени изискванията предвидени в общата норма
на чл. 68 от КСО или в специална, приложена с оглед възрастта и осигурителния
стаж. В конкретния случай, училището работодател е приложило специалната
разпоредба на чл. 69в от КТ и по делото няма спор, че ищеца, към момента на
прекратяване на трудовия му договор, има предвидените в посочената норма
учителски осигурителен стаж и възраст. Следователно към момента на прекратяване
на трудовия договор на ищеца, за него са били налице предпоставките на
специалната хипотеза на чл. 69в от КСО за прекратяване на договора й. Гореизложеното
мотивира съда да приеме извършеното уволнение за съобразено със закона.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения,
съдът намира, че работодателят-ответник законосъобразно е упражнил
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на А.Ф.Я., като е
издал Заповед № 531/07.06.2019г. за прекратяването му на основание чл.328,
ал.1, т.10 от КТ –поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.68в от КСО, тъй като ищеца е отговарял на тези
условия, и като такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен
и като такъв ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск – неоснователност
на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователни се явяват и исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ - за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане
без работа след уволнението за периода 11.06.2019г.-11.12.2019г. в размер на 8079,30лв.,
и като такива също ще се отхвърлят.
По разноските: Предвид изхода от спора -отхвърляне
на предявените искове, ищецът няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК представляван е от адвокат и е представил доказателства за направени
разноски от общо 837,60лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Тази и сума ще се
осъди ищеца да заплати на ответникът за разноски.
По
изложените съображения, Велинградски районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от А.Ф.Я., ЕГН ********** ***, против СУ
"СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - гр.Сърница, с адрес гр.Сърница, ул.„Свобода"
№60, представлявано от директор - Р.И., искове по чл.344, ал.1 т.1,2 и 3 КТ -
за отмяна Заповед № 531/07.06.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ, като незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение;
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "старши учител"
и за осъждане на ответната страна да заплати 8079,30лв. -обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за оставане без работа след уволнението за периода
11.06.2019г.-11.12.2019г. ведно със законната лихва от 02.08.2019 г. до
окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА
А.Ф.Я., ЕГН ********** ***, да заплати на СУ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
- гр.Сърница, с адрес гр.Сърница, ул.„Свобода" №60, СУМАТА от 837,60лв. (осемстотин тридесет и седем лева) - разноски по производството.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е
обявено на страните изготвянето на решението – 12.12.2019г., а копие от същото
да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)