Решение по дело №794/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 208
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20215640200794
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. гр. ****, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от К.А.И.. от гр.**** ,чрез адв.А.П. срещу Наказателно
постановление № 21-1253-000298 от 31.05.2021 г. на Началник група в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР ****, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – ****, жалбоподателят, редовно призован,
чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. А.П. заявява, че поддържа
подадената жалба и в хода по същество развива подробни и конкретни аргументи за нейната
основателност и в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Претендира сторените по делото разноски .
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР - ****,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище
по жалбата.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 08.10.2020 г. свидетелите П.А.П.. и Й. М. Г. , двамата служители в ОД на МВР -
**** изпълнявали служебните си задължения, когато около 11.30 часа на същата дата
забелязали по бул. ****** " в гр. **** движение на пътно превозно средство- лек автомобил
марка "******. Органите на реда спрели превозното средство и установили, че то се
управлявало от жалбоподателя К.А.И. Поискали съдействие от екип на ПП при ОД на МВР-
**** ,като на място пристигал св.К.М.М.. на длъжност „мл.автоконтрольор“. Св. М.
извършил проверка в информационните масиви на МВР,посредством служебен таблет, при
която констатирал, че процесния автомобил е със служебно прекратена регистрация от
05.10.2020 г. По тази причина на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие,
бил съставен от св.К.М. Акт за установяване на административно нарушение серия GA№
**** за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и
предявен акт за установяване на административно нарушение и на същата дата – 08.10.2020
г. и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законово
установения срок от съставянето му, а впоследствие с резолюция на наказващия орган,
административно-наказателното производство било прекратено относно деянието по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. В хода на образуваната прокурорска
преписка вх. № 1738/2021 г. по описа на РП-**** с постановление от 23.04.2021 г. на
прокурор при РП-**** е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление
от общ характер, а преписката изпратена на Началник сектор ПП при ОД на МВР-**** за
преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя .
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган,
възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка вписал, че жалбоподателя т
управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 05.10.2020 г. Посочил, че
НП било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановление за отказ да се
образува досъдебно производство и реализиране на административнонаказателната
отговорност.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
П.А.П.. , Й. М. Г. и К.М.М... Приобщено като доказателство по делото е и уведомително
писмо рег. №125300-14737-4/06.10.2020г.на Началник сектор ПП към ОД на МВР-**** за
уведомяване на К.А.И.. относно служебно прекратена регистрация на лек автомобил рег.
№*****,във връзка с получено уведомление от ГФ от 21.09.2020г.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските
пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и
по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му
ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до
500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането . Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при
постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна
застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената
регистрация. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от
КЗ задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е
бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на
уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са
били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по
ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства
в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. В случая
липсват доказателства, че жалбоподателят И. като собственик на МПС изобщо е бил
уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липса на застраховка,макар такова
уведомление от 21.09.2020г. да е било изпратено до сектор ПП при ОД на МВР-**** и
получаването му да е отразено в АИС –КАТ .По делото се събраха доказателства ,че до
жалбоподателя , като собственик на МПС от 06.10.2020 г. е било изготвено уведомление
за служебно прекратената регистрация ,изходящо от Началник сектор ПП при ОД на МВР-
**** ,като няма данни това уведомление да е било получено от жалбоподателя , респ. да е
стигнало до знанието на неговия адресат .
При това положение е невъзможно да се приеме, че К.И. е бил наясно с обстоятелството, че
3
считано от 05.10.2020 г. управлявания от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация . Т. е. липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е
извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за несъставомерност,
поради липса на субективен елемент. И след като доказателства, че служебната
дерегистрация на МПС е била известна на жалбоподателя към момента, в който е бил спрян
за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил
състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Следва да бъде посочено и това, че
нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.
2 от НК) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната
съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде
извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от
определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на
престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.
По изложените по – горе аргументи и съображения, съдът намира, че в хода на
съдебното производство безспорно не се установи, че описаното в НП нарушение е
консумирано от лицето, посочено като нарушител.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно –
отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 500 лева, което следва АНО
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-000298 от 31.05.2021 г. на Началник
група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР ****.
ОСЪЖДА ОД на МВР-****, с адрес: гр. ****, бул. "България" № 85, да заплати на
К.А.И.. , ЕГН-********** от гр.****,ул.***** сумата в размер на 500 лв. - разноски по
делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - **** в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
4
Вярно с оригинала!
Секретар:Ж.Д.
5