Решение по дело №10160/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4416
Дата: 25 ноември 2016 г. (в сила от 24 декември 2016 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20163110110160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 25.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                 

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10160/2016г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за развод по чл. 49 СК.

В сезиралата съда искова молба ищецът Б.И.Б. твърди, че с ответницата Л.М.- Е. *- * сключили граждански брак на 21.04.2012г., като от него нямат родени деца. След сключване на брака, съпрузите заминали да живеят в *. Първоначално отношенията между тях били хармонични, възникващите спорни въпроси били решавани в духа на разбирателство и взаимни компромиси. Твърди се, че година по- късно това се променило. Започнало постепенно отчуждаване помежду им, което довело и до настъпване на фактическата им раздяла през м.януари 2016г. В края на м. май 2016г. ищецът се прибрал в *, а съпругата му останала да живее в *. Твърди, че настъпилото отчуждение е трайно и окончателно. Ищецът не поддържа контакти с ответницата. Двамата нямат общи интереси и каквото и да е друго, което да ги свързва. Брачната връзка е изчерпана. Ето защо, молбата е за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се изследва от съда въпроса за вината.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез адв. Б., особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК ангажира писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен. Не оспорва фактическите твърдения изложени от ищеца, но счита, че доколкото ищецът се е прибрал в България без съпругата си, същият е допринесъл с това си поведение разстройването на брачните отношения.

В съдебно заседание ищецът редовно уведомен се явява лично. Поддържа молбата за развод. По същество моли за уважаването й.

В съдебно заседание, ответницата редовно уведомена представлява се от процесуален представител адв. Б., която поддържа депозирания  отговор.  По същество моли за уважаването й.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна и след съобразяване на приложимите правни норми, прави следните правни изводи:

Страните са сключили граждански брак на * съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Община *, видно от приложеното по делото удостоверение за граждански брак.

За доказване на твърдяните факти и обстоятелства от брачния живот на страните по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля * Б., син на ищеца. Свидетелят добросъвестно разказа пред съда личните си впечатления относно взаимоотношенията между съпрузите. Показанията му относно правнорелевантните за спора факти биват ценени от съда в цялост, дори и с резервите на чл. 172 ГПК. От показанията му става ясно, че след сключване на брака през 2012г. и в продължение на година- две, отношенията между баща му и съпругата му били добри. Живеели заедно в *. Впоследствие, помежду им започнали да възникват конфликти. Съпругата на баща му довела синовете си и в дома им станали много хора. Това предизвиквало конфликтни ситуации. Така, през м. 01.2016г. те се разделили. Баща му се прибрал в *, а съпругата му останала в *. Оттогава страните живеят отделно, като дори и не поддържали никаква комуникация помежду си. Решението на баща му да се върне и живее в * било окончателно.

По иска за прекратяване на гражданския брак с развод:

От събраните по делото доказателства, за съда не остана съмнение, че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите. Същите са във фактическа раздяла от м.01 на 2016г. Двамата живеят в различни домове и държави, като от фактическата им раздяла постъпки за сплотяване на семейството не са правени. Очевидно, всеки отдавна е започнал да живее свой собствен живот. Налице е трайно неизпълнение на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Бракът им е лишен от дължимото съдържание, доколкото е налице дългосрочна фактическа раздяла и липса на общност в грижи за семейството. След като това е така, сключеният брак е непригоден да изпълнява присъщата му социална функция, а запазването му е лишено от смисъл. Между съпрузите отдавна са изчезнали чувствата на обич, взаимност и привързаност. Поради горното съдът приема, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Относно ползването на семейното жилище:

Смисълът на понятието „семейно жилище” е уреден в пар.1 на ДР на СК и това е жилището обитавано от двамата съпрузи и техните непълнолетни деца. В случая, страните са във фактическа раздяла. Ето защо, следва да се приеме, че те нямат такова по смисъла на СК, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По отношение на фамилното име на съпругата:

Предвид липсата на искане от страна на съпругата по отношение на фамилното й име, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос на основание чл. 53 СК.

На основание чл. 329, ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50лева, дължима поравно от съпрузите.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак, сключен на 21.04.2012г. между Б.И.Б., ЕГН ********** *** и Л.М.- Е. *, ЕГН ********** *** с акт № 203 пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община *, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.

            ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна в полза на бюджета на съдебната власт, окончателна държавна такса в размер на 25.00лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

            ОСЪЖДА Л.М.- Е. *- *, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – * в полза на бюджета на съдебната власт, окончателна държавна такса в размер на 25.00лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: