Разпореждане по дело №152/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби - на адв. В. В., в качеството на пълномощник на С. Х. С., и на В. С. М., подадена чрез адв. И. А., срещу Решение № 284/26.10.2009 г. по Г. д. № 378/2008 г. по описа на РС – Г. С. съответно в частта, с която е отхвърлен предявения от С. С. иск за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС и в частта, с която В. М. е осъден да премахне построения в имот с идентификатор № 67653.914.155 по кадастралната карта на Г. С. навес /барака/ с площ от 14.5 кв. м., отразена под № 1 на скица № 1 към заключението на вещото лице, неразделна част от решението. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С въззивната жалба на С.С. е направено оплакване за неправилност и необоснованост на решението в оспорената му част. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че липсва писмено искане до В. М. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС и не е обсъдил депозираната нотариална покана до ответника, която по своята същност представлява такова искане. Релевирани са претенции за отмяна на съдебния акт в оспорената му част и за присъждане на разноските по делото. На мястото на С. С., починал в хода на въззивното производство, са конституирани законните му наследници – К. А. С., И. С. Я. и Х. С. С.. В предвидения от закона срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В. С. М..

Във въззивната жалба на В. М. са изложени аргументи досежно неправилността на решението в атакуваната му част, тъй като в случая не се касае до препятстване правото на собственост на ищеца в пълен обем, а само досежно частта от имота, за която същият твърди, че няма достъп. Посочено е, че процесният навес не пречи и не създава никакви ограничения, респективно затруднения, в каквато насока е и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ. Направено е искане за отмяна на решението в оспорената му част, както и за присъждане на направените по делото разноски. В законния срок писмени отговори на насрещните страни – К. А. С., И. С. Я. и Х. С. С. не са постъпили.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивните жалби, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 62, т. ХХ, дело № 155/1975 г., подписан от Смолянския районен съдия, ищецът С. Х. С. е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на 2/3 ид. части от дворно място, цялото от ...кв. м., находящо се в Г. С., кв. С., съставляващо парцел .... в кв. ..., ведно с 2/3 ид. части от втория етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в същото дворно място, а с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 66, т. ХХVІІІ, дело № 114/1980 г., ищецът е признат за собственик на имоти, придобити по силата на дворищната регулация, подробно описани в него, които имоти се придават към парцел V-...в кв. .... по плана на Г. С., кв. С.. Е.Х.Я. е продала на С. С. своята 1/3 ид. част от парцел V-...в кв. .. по плана на Г. С., кв. С., ведно с 1/3 ид. части от втория етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в същото дворно място, която сделка е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 97, т. ІІ, дело № 329/1982 г.

Ответникът В. С. М. се легитимира като собственик на 99/327 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ........... от кадастрален район .... по кадастралната карта на Г. С., одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, ведно с първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в гореописания поземлен имот с идентификатор на етажа .........., въз основа на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том .., рег. № ...., дело № ../2005 г., подписан от М. К. - нотариус с район на действие РС – Г. С.. М. е придобил имота от И. Х. С. и Н. С. С., които са го закупили от Х. И.С.с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том ..., дело № ../1962 г. на Смолянския народен съдия.

Първоначално процесният имот е бил собственост на Х. И. С., който с Нотариален акт № .., том .., дело № ../1962 г. на Смолянския народен съдия е признат за собственик по давностно владение на дворно място в Г. С., обособено в имот пл. № 962 със застроена и незастроена площ, заедно с двуетажна стопанска сграда. Х.И.С. е починал на 12.11.1968 г. и е оставил следните законни наследници: И. Х. С. /придобил ½ ид. ч. от процесния имот, който впоследствие е продал на ответника по делото/, Т.Х. С., С.Х.С. /ищец по делото/ и Е.Х.С. /продала на ищеца своята 1/3 ид. част от процесния имот/, като първите двама от тях са направили отказ от наследството на покойния си баща, вписан по преписка № ../09.12.1974 г.

В заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е посочено, че имот пл. № ... по плана от 1965 г. на Г. С. е идентичен /непълна идентичност, проследена в заключението и приложените към него скици/ с имот пл. № ..по плана от 1983 г., за който е отреден парцел ... в кв...., а поземлен имот с идентификатор.........от кадастралната карта от 2005 г. е идентичен с имот пл. № .., участващ в УПИ VІІ-... в кв. ... и с имот пл. № ...., участващ в парцел V-..... в кв. .., описан в посочения по-горе Нотариален акт № .../1962 г. На скица № 1, представляваща неразделна част от оспореното решение, с оранжев цвят са показани заснетите дървена барака /обозначена с 1/ и навес /обозначен с 2/. От допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, както и от разпита на вещото лице в съдебното заседание се установява, че за процесните постройки липсват разрешения за строеж, както и че дървената барака не ограничава достъпа на ищеца до целия имот, тъй като между нея и намиращата се в съседство подпорна стена има разстояние около 60 - 70 см. Експертът също така е посочил, че дори бараката да бъде премахната, имотът пак няма да може да се ползва безпрепятствено, предвид голямата денивелация, което налага изграждането на стълбище до подпорната стена. Разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Б. обяснява, че изградената от ответника дървена барака пречи за преминаването от горната към долната част от имота и обратно, както и че ищецът не ползва долната част от имота, в която се намира бараката.

С Нотариална покана, връчена на 01.02.2008 г. на В. М. чрез Н. К. – нотариус с рег. № ..., С. С. е предоставил на ответника М. десетдневен срок за премахване на незаконно построената в имота постройка и за прекратяване на всички действия, създаващи пречки за упражняване правото на собственост, както и за саниране на съответната част от покривната конструкция. Вещото лице по допуснатата от районния съд СИЕ е изчислило обезщетението, представляващо наем за използването на дървената постройка с площ от 15 кв. м., изградена от ответника по делото, за периода 01.11.2006 г. – 09.07.2008 г., а именно: 121.80 лв.

Районният съд е уважил предявения от С. С. иск с правно основание чл. 109 от ЗС досежно премахването на навеса, посочен под № 1 на скица № 1, неразделна част от решението и е отхвърлил насрещния иск със същото правно основание на В. М. по отношение на полумасивната двуетажна сграда, построена в имот с идентификатор № .... по кадастраната карта на Г. С., отхвърлил е и двата иска – първоначален и насрещен с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. В мотивите на решението е посочено, че след като процесният навес № 1 е изграден без надлежно разрешение, същият създава пречки на ищеца да ползва дворното място в обема, съответстващ на правото му на собственост. Предвид липсата на разпределение на правото на ползване на процесния имот, съдът е приел за ирелевантно възражението, че всяка от страните ползва реална част от имота, като е реализирала своя постройка. На следващо място са изложени аргументи досежно неоснователността на насрещния негаторен иск, поради обстоятелството, че полумасивната двуетажна сграда е в режим на търпимост по ЗТСУ /отм./ и е била изградена преди М. да закупи жилищен етаж. Що се касае до претенциите за обезщетение, районният съд е приел, че страните не са отправили една до друга писмени покани с такова искане, което бездействие обуславя неоснователността на исковете им.

Атакуваното решение в обжалваните му части е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Въззивните жалби са процесуално допустими - депозирани са в законоустановения срок от надлежни страни, които имат правен интерес от търсената защита и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледани по същество и двете жалби се явяват неоснователни, поради следните съображения:

Искът по чл. 109 от ЗС представлява претенция на собственика, респективно съсобственика на вещта /имота/ срещу лице, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му, независимо дали точно това лице или друг е причинил състоянието, което затруднява ползването. Съгласно Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по Г. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС, негаторният иск, предявен срещу съсобственик на недвижим имот за прекратяване на създаващото пречки за ползуване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, е допустим. Що се касае до основателността на иска, съдът е компетентен да разреши спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване.

Според разпределението на доказателствената тежест досежно първоначалния иск по чл. 109 от ЗС, ищецът Стаматов следва да докаже правото си на собственост, /съсобственост/ върху претендирания недвижим имот, както и смущенията, с които насрещната страна - съсобственик ограничава използването на имота. Представените по делото нотариални актове легитимират страните като съсобственици на имот с идентификатор № .....по кадастралната карта на Г. С., одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. Изградената от ответника В. М. в имота дървена барака се явява незаконна, тъй като за нея липсват както строителни книжа, така и съгласие на другия съсобственик – ищецът С. С.

Предвид константната практика на ВКС, за основателността на иска по чл. 109 от ЗС не е достатъчно постройката да е незаконна, т. е. да е изградена без строителни книжа или в отклонение от тях. Необходимо е да се твърди и докаже, че тази постройка по някакъв конкретен начин пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Ако се касае обаче до строеж, изграден без разрешение в съсобствен имот, другите съсобственици не са длъжни да понасят ограниченията, които налага това действие върху тяхното право на собственост, което представлява съответната идеална част и се разпростира върху целия имот, вкл. и в частта, в която е изграден строежа. В този смисъл са Решение № 187/1997 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 936/17.07.2007 г. по Г. д. № 506/2005 г., V ГО на ВКС.

В настоящия случай процесната постройка представлява дървена барака, с изграждането на която ответникът - въззивник е попречил на ищеца - въззиваем да ползва цялото дворно място в обема, съответстващ на правото му на собственост. Разполагайки бараката върху площ от 15 кв. м. от незастроеното дворно място, М. реално е намалил размера на използваемото място, както и възможността на другия съсобственик да използва и тази част от терена, върху която е разположена бараката. Следва да се има предвид, че страните по делото не са си разпределили ползването на имота и всеки от тях следва да има достъп до целия съсобствен имот. Настоящата инстанция не кредитира констатацията на вещото лице по назначената от районния съд СТЕ, че дървената барака не ограничава достъпа на ищеца до целия имот, тъй като това е правен извод, който не е в правомощията на експерта и не касае специални знания.

Ето защо, и двете предпоставки за уважаване на първоначалния негаторен иск са налице, поради което ответникът – въззивник в настоящото производство следва да бъде осъден да премахне изградената от него дървена постройка, до какъвто извод е стигнал и районният съд, чието решение следва да бъде потвърдено в тази част.

Що се отнася до първоначалния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, въззивния съд намира и него за неоснователен, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено и в тази част.

От събраните по делото доказателства се установява, че В. М. сам е използвал изградената от него дървена барака, следователно същият дължи обезщетение на другия съсобственик /ищеца по делото/ за ползата, от която го е лишил, от деня на писменото поискване. С представената нотариална покана обаче не е направено искане за заплащане на обезщетение. С нея е предоставен десетдневен срок на ответника за премахване на незаконно построената в имота постройка и за прекратяване на всички действия, създаващи пречки за упражняване правото на собственост, включително и за саниране на съответната част от покривната конструкция. Тази покана не представлява претенция за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, а обективираното в нея искане за извършване на конкретни действия не може да бъде приравнено на искане за заплащане на определена парична сума /обезщетение/.

С оглед изхода на делото и неоснователността и на двете въззивни жалби, разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284/26.10.2009 г. по Г. д. № 378/2008 г. по описа на РС – Г. С. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Стаматов иск за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС и в частта, с която В. М. е осъден да премахне построения в имот с идентификатор № ......по кадастралната карта на Г. С. навес /барака/ с площ от ....кв. м., отразена под № 1 на скица № 1 към заключението на вещото лице, неразделна част от решението.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: