№ 1006
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110212692 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 12692 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. В. И. срещу Наказателно постановление
/НП/ № 1036/11.08.2021 г., издадено от ХХХ Б. ХХХХ – Началник на 09 РУ-
СДВР, с което на жалбоподателя А. В. И. на основание чл. 80, т. 5 от Закон за
българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД.
В жалбата от А. В. И. се изразява несъгласие с изводите на
административнонаказващия орган, като се сочи, че причината
жалбоподателят да не представи на полицейските органи своя документ за
самоличност била, че личната му карта била открадната и чакал издаването на
нова такава, които обстоятелства удостоверил пред органите на реда с
предоставянето на документ за заплатена такса за издаване на лична карта.
В съдебно заседание жалбоподателят А. В. И., редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Началника на 09 РУ-СДВР, редовно призована,
не изпраща представител.
В представени писмени бележки от процесуалния представител юрк.
ХХ И.а се развиват съображения за правилност и законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли за неговото
потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 07.08.2021 г. свидетелят О. Б., на длъжност старши полицай при 09
РУ-СДВР, в присъствието на един свидетел - очевидец и на жалбоподателя А.
В. И. съставил против последния Акт за установяване на административно
нарушение бл. № 773366/07.08.2021 г. за това, че на същата дата, около 16:10
часа в гр. София, ж.к. „Люлин“, зад бл. 802, при извършване на полицейска
проверка за установяване на самоличност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР,
жалбоподателят И. не е представил документ за самоличност, с което
извършил нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който
не посочил възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и от началника на 09 РУ-СДВР било
издадено и обжалваното Наказателно постановление № 1036 от 11.08.2021 г.,
с което на А. В. И. на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
6, ал. 1 от ЗБЛД.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото акт за установяване на административно
нарушение, издаденото въз основа на него наказателно постановление и
показанията на свидетеля О. Б..
Съдът се довери на показанията на свидетеля О. Б. (актосъставител),
който потвърди при разпита си, че той е съставил АУАН, но не си спомня
никакви обстоятелства във връзка с конкретния случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, като е спазена предвидената от закона писмена форма,
спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
2
жалбоподателя.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. В. И.
е ангажирана за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД. В АУАН и издаденото въз
основа на него НП се твърди, че на процесните време и място посочено в тях,
при извършване на полицейска проверка за установяване на самоличност по
реда на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е представил документ за
самоличност, жалбоподателят А. И. е извършил вмененото му
административно нарушение.
Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Констатациите в АУАН и НП подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи /ЕКЗПЧОС/, както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Настоящият съдебен състав счита, че приетите в АУАН и НП
фактически положения не се установяват от наличната доказателствена
съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства за
съставомерните признаци от обективната и субективната страна на
нарушението. Видно от показанията на актосъставителя О. Б., в тях не се
съдържат никакви данни за процесния случай. Свидетелят не успя да посочи
нито времето, нито мястото на процесното нарушение, нито пък да
възпроизведе пред съда в какво се изразява същото. При това положение
административното обвинение остана недоказано и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като необосновано.
На следващо място, съдът служебно констатира, че при издаването на
двата процесуални акта /АУАН и НП/ не са спазени изискванията на чл. 42, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според сочената за нарушена разпоредба на чл.
6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗБЛД предвижда начините за удостоверяване на
самоличността. Така според първата алинея документите за самоличност
удостоверяват същата. Втората алинея предвижда, че самоличността на
3
българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи по
реда и в случаите, определени със закон. Третата алинея дава възможност на
българските граждани да удостоверяват самоличността си чрез свидетелство
за управление на моторно превозно средство на територията на страната. С
оглед на изложеното и правната квалификация на нарушението, дадена в
АУАН и НП, съдът намира същата за непълна. Необходимото правило за
поведение не е квалифицирано в пълнота, а именно посочване по какъв начин
е следвало българският гражданин да удостовери самоличността си, като
административнонаказващият орган се е ограничил само с посочване на чл. 6,
ал. 1 от ЗБЛД. Допуснатите процесуални нарушения са нарушили правото на
защита на санкционираното лице и поради това наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Не следва да бъде подминато и обстоятелството, че в разглеждания
случай административнонаказващият орган не е упражнил правомощието си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е проверил акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и не е извършил разследване на спорните
обстоятелства. В случая жалбоподателят твърди, че не е представил своя
документ за самоличност, защото бил откраднат и И. чакал издаването на нов
такъв, които обстоятелства споделил и на полицейските органи при
съставянето на акта. Проверка на тези обстоятелства обаче изобщо не е
извършвана от страна на АНО и доказателства в тази насока не са били
събрани.
По същество на спора настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят А. В. И. не е извършил вмененото му административно
нарушение. Дори същият да не е представил валиден български личен
документ, то това не е осуетило извършването на проверката, като
самоличността му е била установена и вписана в съставения на същата дата
акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка
представянето на документ за самоличност от гражданите при поискване от
компетентно длъжностно лице е само един от начините, по който
контролните органи могат да установяват самоличността на лицата. Тези им
правомощия са нормативно регламентирани с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
ЗМВР. Фактът на успешно извършената проверка и изложеното от
жалбоподателя, че е подал заявление и чака издаване на нов документ за
самоличност, мотивират извода за липса на извършено нарушение.
Въз основа на гореизложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Предвид липсата на
изрично изявление от страна на въззивника за присъждане на разноски обаче
такива не следва да бъдат присъждани. В случая разноски се претендират от
4
процесуалния представител на въззиваемата страна, като искането е
направено своевременно в депозирани по делото, преди неговото
приключване, писмени бележки. Същото обаче се явява неоснователно и
такива не следва да бъдат присъждани предвид изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1036 от 11.08.2021 г.,
издадено от ХХХ Б. ХХХХ – Началник на 09 РУ-СДВР, с което на А. В. И. на
основание чл. 80, т. 5 от Закон за българските лични документи е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5