Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043
гр.Варна, 16 октомври 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на
16 октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора Илия Николов и секретаря Соня
Дичева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 334
по описа на ВАпС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 48 от
Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по жалба на адвокат П.В.
- договорен защитник на исканото лице А.О.А., срещу решение № 122 от 25.09.2020
г., постановено по ЧНД № 1017/20 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
съдът е допуснал изпълнение на Европейска
заповед за арест от 24.03.2020г., издадена
от съдия при Районен съд Лимасол,
Република Кипър спрямо нигерийския гражданин АЛЕДЖОЛОВО А.О., роден на *** г. и
предаването му на компетентните органи на Република Кипър, гр. Лимасол,
с цел провеждане на наказателно преследване за деяния, подробно описани в
европейската заповед за арест, отнасящи се до заговор за извършване на тежко
престъпление; влизане с взлом в сграда и кражба; незаконно притежаване на
имущество.
С решението е взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража", до фактическото предаване на лицето.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй
първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че са налице
основания за предаването на лицето без да събере исканите от защитата
доказателства, установяващи неговата невинност.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Изтъква се като довод незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата
отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде отказано изпълнението
на Европейската заповед за арест.
Исканото лице заявява, че е невинен, не е извършил
нищо от описаното в ЕЗА и затова не желае да бъде предаван.
Представителят на Апелативна прокуратура намира
жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Варненският апелативен съд след като извърши проверка
правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както
и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото производство въззивният съд
следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при
постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са
условията за предаване на нигерийския гражданин А.О.А. по чл. 36
и 37 ЗЕЕЗА,
и дали съществуват основания за отказ по чл. 39
и 40 от същия
закон.
По отношение изискванията на чл.36 и 37 от Закона –
срещу въззивникът е издадена Европейска заповед за арест от 24.03.2020г.
от съдия при Районен съд Лимасол, Република Кипър, с която се иска неговото предаване с цел провеждане
на наказателно производство по обвинение за три престъпления:
·
заговор за извършване на тежко престъпление;
·
влизане с взлом в сграда и кражба;
·
незаконно притежаване на имущество, за които съгласно законодателството на издаващата
държава се предвижда наказание, изискващо мярка за задържане за срок над три
години /седем години/;
В ЕЗА се съдържа описание на деянията, преразказ на
доказателствени източници и е посочено, че същите съставляват престъпления по
членове: 371, 294 и 309 от Наказателния кодекс на Р.Кипър.
Въззивната инстанция констатира, че посочените
престъпления не са включени в каталога по чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА, както неправилно
е приел първоинстанционния съд. Горното налага да бъде изследвано и наличието
на двойна наказуемост и по българското право. Такава е налице, тъй като
описаните в ЕЗА данни сочат на наказуеми деяния и по българския НК – а именно
по чл.195, ал.1 т.3 от НК и чл.215 от НК. И двете са тежки умишлени
престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
повече от една година. С оглед изложеното очевиден е изводът, че условията по чл.36 от ЗЕЕЗА са налице. Спазени са и изискванията за форма и съдържание на
издадената Европейска заповед за арест, изискуеми от разпоредбите на чл.8 от
Рамково решение на съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за
арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), и на
транспониращата го разпоредба чл.37 Закона
за екстрадицията и европейската заповед за арест.
Въззивната инстанция не съзира наличието и на
основания за отказ. Видно от доказателствата по делото не са налице нито
абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА, нито факултативните по чл. 40, ал.1
от ЗЕЕЗА.
Липсват и предвидените от текста на чл. 52 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане изпълнението или за условно изпълнение на
заповедта.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната
инстанция защитата поддържаше искане за изискване на допълнителна информация от
кипърските съдебни власти относно обстоятелството дали наказателното
преследване спрямо А. не е прекратено, тъй като според защитата съдът в Лимасол
провеждал съдебно производство, в което се решавал този въпрос. Представя доказателства за висящо
съдебно производство пред ВС в Кипър относно оспорването на заповедта за
задържане, издадена на 17 януари 2017 година от ОС – Лимасол.
За проверка на защитните твърдения, съдебният състав
събра допълнителна информация чрез ЕСМ, от която е видно, че и към настоящия
момент А.О. Алежелово има качеството на обвиняемо лице за деянията, описани в
ЕЗА, както и че нуждата от неговото предаване не е отпаднала. Представените в
днешното съдебно заседание писмени доказателства не опровергават заявеното от
комхпетентните кипърски власти.
Наведените оплаквания от исканото лице за наличие на
опасност при предаването му на кипърските власти да бъде подложено на нехуманно
отношение поради цвета на кожата му, въззивната инстанция намира, че то не е
подкрепено от каквито и да било обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които да формират
подозрение у настоящия съдебен състав, че г-н А.О. Аледжолово би бил третиран от кипърските власти по различен начин от
кое да е друго задържано лице. Следва да се отбележи, че Република Кипър е член
на ЕС от 2004 г., което гарантира, че нейните органи споделят европейските
ценности, сред които са човешкото достойнство, ненасилието и недискриминацията.
По изложените съображения въззивната инстанция не споделя оплакванията за
възможно нарушение на чл.1 и чл.4 от ХОПЕС. В съображение 10 на Рамковото
решение е посочено: „Механизмът на европейската заповед за арест се основава на
високо равнище на доверие между държавите членки. Нейното прилагане може да
бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един
от принципите на държавите членки, посочени в член 6, параграф 1
ДЕС….“ Подобни данни не са известни на съда.
Твърдението на защитата за липсата на достатъчно
убедителни доказателства относно виновността на исканото лице и твърдението му,
че не е извършил престъпленията, то следва да се отбележи, че единствено в
компетенциите на кипърските съдебни власти е да решат въпроса за наказателната
отговорност на исканото лице, като неговото предаване би способствало за
своевременното му разглеждане.
Що се отнася до мярката за неотклонение до
фактическото предаване на исканото за предаване лице, тя е взета в съответствие
с разпоредбата на чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА и в тази част решението също следва да
бъде потвърдено.
В заключение, съдебният състав намери, съобразявайки
липсата на основания за отказ за изпълнение на издадената европейска заповед за
арест, и нейната формална редовност, че същата следва да бъде изпълнена.
Исканото лице следва да бъде предадено на компетентните съдебни кипърски власти
за провеждане на наказателно преследване за престъпленията, описани в
заповедта. Този извод от своя страна обоснова такъв за потвърждаване на
първоинстанционното решение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 122 от 25.09.2020 г.,
постановено по ЧНД № 1017/20 г. по описа на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.