№ 313
гр. Д........., 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д........., III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20251510200796 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от К. Д. Г., с ЕГН **********, от гр.
Д........., ул. „Д....... Д................"№.. , против Наказателно постановление № 24-
0348-000449 от 10.07.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР
К.............., РУ Д........., с което на основание чл. 175, ал. 1, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размери на 200.00
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца, за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че наказателно постановление е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е издадено в
нарушение на материалните и процесуални правила. Твърди се, че в НП е
изнесена фактическа обстановка, която не съответства на действителната
такава.
На посочената дата 22.03.2024 г. около 10:44 часа, в гр. Д........., на ул.
„А................ м........“, към бензиностанция „Ромпетрол“, при извършена
проверка е констатирано, че жалбоподателя управлява МПС с поставени
временни табели с изтекъл срок след 20.03.2024 г., което не е регистрирано по
надлежния ред. Сочи се, че нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП е свързана с
изискването на чл. 140 от ЗДвП, която норма е препращаща към разпоредби
1
на Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. В описателната част на АУАН и НП е налице
твърдение, че управлявания автомобил е с временни рег. табели ............, като
регистрационните табели на автомобила не са свалени, но са с изтекъл срок, за
което на жалбоподателя е съставен акт и наложено наказание по обжалваното
наказателно постановление.
Сочи, че както в НП, така и в постановлението на прокурора за отказ да
се образува наказателно производство е прието, че на дата 22.03.2024 г. МПС е
било с временни регистрационни табели и с посочен рег. № ............, т.е. МПС
е било с временно разрешение за движение, регистрирано по съответния ред.
Сочи, че разпоредбата на чл. 140 ЗДвП препраща към Наредба № І-45 от
24.03.2000 г., която урежда регистрацията и движението на МПС-та и
ремаркета. Съгласно тази Наредба е възможно МПС да е с временна
регистрация, която определена с Наредбата е до 3 месеца, като
междувременно транзитна регистрация до 1 месец е отменена с изменението
на самата Наредба от 2017 г. В случая при временната регистрация се издава
свидетелство за регистрация и в него е определен и срока на валидност на
самата регистрация, докато преди изменението, срокът на валидност на
транзитните табели е вписан в самите транзитни табели. В документ
представен от административнонаказващият орган (АНО) е записана вид
регистрация – разрешение за временно движение, валидно до 20.03.2024 г.
Сочи, че съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, който АНО твърди за нарушен, се
наказва водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано по надлежният ред, но е без регистрационни табели. В
случая не е налице нито едно от изпълнителните деяния описани в чл. 175, ал.
3 ЗДвП, тъй като процесното МПС е регистрирано по надлежният ред, било е
с регистрационни табели на определените за това места, но твърдението на
АНО е, че са с изтекъл срок на валидност. Изтеклият срок на валидност е
вследствие на допусната регистрация по наредбата. Излагат доводи, че
вмененото нарушение на жалбоподателя е несъставомерно на посочената от
АНО санкционна норма.
Излагат се доводи и за явна маловажност на случая, каквато преценка
административнонаказващият орган не е извършил и не е събрал
доказателства, поради което така издаденото НП се явява необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Освен това твърди, че няма нарушения по
ЗДвП, както и че е професионален водач на МПС.
2
Твърди се, че наказателното постановление е издадено при съществено
процесуално нарушение, допуснато от органа при налагане на
административното наказание. Налице е нарушаване на чл. 40, чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощния си по делото
представител адв. Стефанов, излага доводи за незаконосъобразност на
издаденото НП по съображения изложени във въззивната жалба. Не
претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна –не изпраща представител и не взема становище по
жалбата. В съпроводителното писмо е изразено становище за
законосъобразност на атакуваното НП. Не претендира деловодни разноски.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случай, че жалбата бъде уважена.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност: Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 11.06.2024г. на РП К.............., ТО-Д.........; АУАН GА №
1209361 от 22.03.2024 г.; Наказателно постановление 24-0348-000449 от
10.07.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР К.............., РУ Д.........,
Справка за първоначална регистрация -разрешение за временно движение,
валидно до 20.03.2024 г; Справка за нарушител/водач; Заповед рег. №
8121з-1632/029.12.2021 г., приема за установено следното от фактическа
страна:
На 22.03.2024 г. около 10:44 ч. актосъставителя М. Й. и свидетеля по
акта М. А. установили, че жалбоподателя управлява лек автомобил с изтекли
временни регистрационни табели, като автомобилът се движил по път,
предназначен за обществено ползване, за което съставил АУАН.
За констатираното нарушение на водача, актосъставителят Й. съставил
АУАН GА № 1209361 от същата дата, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като с АУАН били иззети двете временни табели с peг. № ............, който акт
жалбоподателят подписал без възражения.
От страна на жалбоподателя не са представени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
3
От административнонаказващия орган не са представени доказателства,
че регистрацията на автомобила с рег. № ............ е била прекратена на
основание разпоредба на ЗДвП.
От съдържанието на Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 11.06.2024 г. на Районна прокуратура гр. К.............., ТО- гр.
Д........., се установява, че прокурорската преписка е образувана по повод на
изпратени материали по административнонаказателната преписка по описа на
РУ МВР гр. Д........., касаеща съставен АУАН, за извършено на 22.03.2024 г. в
гр. Д......... административно нарушение от К. Д. Г., живущ Д..........
След преценка на материалите по преписката прокурорът е приел за
установено, че за установеното в АУАН нарушение, не може да бъде прието,
че е извършено деяние по чл. 345, ал. 2 от НК, поради липса на субективен
елемент, поради което е изпратил преписката на началника на РУ Д......... по
компетентност за прилагане на нарушената материалноправна норма на чл.
140 от ЗДвП.
Въз основа на постановлението на прокурора е съставено Наказателно
постановление № 24-0348-000449 от 10.07.2024 г., издадено от ВПД Началник
РУ в ОДМВР К.............., РУ Д........., с което за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя
са наложени наказания глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца; както и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, за това, че на
22.03.2024 г. около 10:44 часа, в гр. Д........., на ул. „А................ м........“, към
бензиностанция „Ромпетрол“, при извършена проверка е констатирано, че
жалбоподателя управлява МПС с поставени временни табели с изтекъл срок
след 20.03.2024 г., което не е регистрирано по надлежния ред, на основание
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във вр.с Постановление вх.№ 1195/2024 г. на Районна
прокуратура гр. К.............., ТО -гр. Д......... за отказ да се образува досъдебно
производство по чл. 345, ал. 2 от НК по прекратено АНП на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН по АУАН № GА № 1209361 /22.03.2024 г.
Представена е заповед с рег. № 8121з-1632/029.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и
административно-наказващия орган, както и надлежно издадени
удостоверения.
4
От разпита на актосътавителя Й. и свидетеля А., работещи на
длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ МВР гр. Д........., се установява,
че на процесната дата 22.03.2024 г., при изпълнени на служебните им
задължения, са спрели за проверка лекия автомобил управляван от
жалбоподателя, при което установили, че същият е изтекли временни
регисрационни номера. Актосътавителят Й. приел, че управлявания от
жалбоподателя автомобил не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл.
140, ал. 1 ЗДвП и съставил АУАН на водача, който го подписал без възражения.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно № 24-
0348-000449 от 10.07.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР
К.............., РУ Д........., с което на К. Д. Г., с ЕГН **********, от гр. Д........., ул.
„Д....... Д................"№.. постановление, което подлежи на обжалване.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.09.2025 г. и е
обжалвано на 11.09.2025 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в производството пред съда за
разглеждането на жалба срещу процесното наказателно постановление се
прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от
ЗАНН административното нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Следователно, за да бъде обективно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение, то трябва да
бъде виновно, като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са приложими
разпоредбите на общата част на НК, тоест деянието на жалбоподателя, следва
да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против К. Г., за
това, че на 22.03.2024 г. около 10:44 часа, в гр. Д........., на ул. „А................
м........“, към бензиностанция „Ромпетрол“, при извършена проверка е
констатирано, че жалбоподателя управлява МПС с поставени временни
5
табели с изтекъл срок след 20.03.2024 г., което не е регистрирано по
надлежния ред. Видно от приложената по делото
административнонаказателна преписка Акт за установяване на
административно нарушение АУАН GА № 1209361 от 22.03.2024 г.; г. е
издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитаните в
хода на съдебното производство актосътавител и свидетел по акта изцяло
поддържат отразените в същия констатации, като заявяват, че нарушението е
установено при извършената проверка на жалбоподателя като водач на
процесното МПС.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не
е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи
положителен извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, макар дадени под страх от наказателна отговорност и
лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая.
Правната уредба на табелите с регистрационни номера и регистрацията
на моторни превозни средства се съдържа в действащата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Според разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 от същата, при използване на издадени не по установения ред
табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с
изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на
пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за
административно нарушение като няма пречка превозното средство, чиито
табели са били иззети, да бъде регистрирано по съответния ред, тоест при
изтичане срока на валидност на табелите, това не е пречка превозното
средство да бъде регистрирано по съответния ред и следователно налице е
самостоятелност на сроковете на валидност на табелите с регистрационен
номер и срока на валидност на регистрацията на превозното
средство. Невъзможността да бъдат използвани такива табели, които
подлежат и на изземване от компетентните органи съвсем не означава, че се
прекратява и регистрацията на превозното средство. Управлението на
въпросния лек автомобил от жалбоподателя с поставени табели с транзитни
регистрационни номера на съответното място, но с изтекъл срок на валидност
6
на същите не може да се приравнява на управление на нерегистрирано
превозно средство, за да попадне в част от първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като макар и с изтекъл срок на същата, превозното средство
продължава да е регистрирано.
Нещо повече, сочената от наказващият орган като нарушена разпоредба
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП урежда две кумулативни изисквания за водачите на
посочените превозни средства в тази хипотеза - да е налице регистрация на
превозното средство и да има регистрационни табели, поставени на
предназначените за това места, което означава, че за да бъде нарушена освен
липсата на регистрация, следва кумулативно да е налице липса на поставени
на съответните места регистрационни табели. Именно поради това описаното
от актосъставителя и в постановлението на прокурора, а след това и от АНО
нарушение не може да попадне в тази първа хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
доколкото автомобилът е имал и транзитна регистрация. Съществува
възможност за санкциониране по общата санкционна норма на чл. 185 от
ЗДвП - нарушаване на издадени подзаконови актове по прилагане на ЗДвП, но
при посочване на всички цитирани по-горе норми от подзаконовия акт, което
не е направено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган.
В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП без да е
конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена, която
правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението,
като по този начин е нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В НП е налице
противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената
санкция, поради което е нарушена нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН.
Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде
квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не може да бъде
санкционирано по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните две правни норми имат
съвсем други хипотези. Констатираното от актосъставителя, че временните
peгистрационни табели са с изтекъл срок, не попада в нито една от хипотезите
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От друга страна,
нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието й се запълва от
конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани. Указаната такава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантна в случая и не попада в хипотезата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП. Нещо повече, нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна по
7
своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни
номера, поставени на определените за това места“ – тоест визира общото
задължение водачите да управляват регистрирано МПС и с поставени на
определените места табели. Посочването на горецитираните разпоредби от
ЗДвП е довело до неяснота и вътрешно противоречие в текстовото описание
на деянието в НП, като наказващият орган е допълнил, че жалбоподателят
„управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, тоест
цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма.
Не на последно място според съда в конкретния казус може да намери
приложението на чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в
случая нарушението е констатирано след като през последните десет години
жалбоподателят е наказван веднъж с влязло в сила наказателно
постановление, за извършено нарушение по ЗДвП, което е за неносене на СУ
на МПС, тоест не е системен нарушител.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н.д. № 1/
2005 г., административно-наказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно-наказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно
нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от
ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни”
нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията
на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,
като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В
цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за „маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол.
Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
8
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „Маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според представената Справка за нарушител/водач (л.18 -20),
жалбоподателят е правоспособен водач и през последните десет години
жалбоподателят е наказван три пъти с влязло в сила наказателно
постановление, за извършено нарушение по ЗДвП, тоест не е системен
нарушител. На следващо място, периода през който жалбоподтелят не се
съобразил с РВД е само 2 дни.
Няма данни по делото, че този пропуск е станал причина за
извършването или жалбоподателят да е създал някакви предпоставки за
извършването на някакви други административни нарушения или
престъпления. Не се твърди и не се установява автомобила да е с нередовен
идентификационен номер (VIN) или пък да е бил придобит по неправомерен
начин.
Също така, следва да се отчете и отказът на Районна прокуратура гр.
К.............., ТО гр. Д........., да образува наказателно производство по
отношение на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК, с мотив, че не е налице субективен елемент на извършване на деянието.
Действително в административнонаказателното производство деецът отговаря
за деянията си и когато са извършени при форма на вина по непредпазливост,
като в случая жалбоподателят като водач е следвало преди да предприеме
управление на МПС да се убеди в наличието на неговата редовност, каквото в
случая не е направил.
При това положение, макар в случая формално да е осъществен състава
на административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и
обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо
налагането на глоба и лишаването от право да управлява МПС дори в
минимално предвидения в нормативния акт размер от 200,00лв. и за срок от 6
9
месеца, се явяват несъразмерно тежки наказания, спрямо степента на
обществената опасност на деянието.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
От страните по делото, с оглед нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не бяха
направени искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0348-000449 от 10.07.2024
г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР К.............., РУ Д........., с което на
К. Д. Г., с ЕГН **********, от гр. Д........., ул. „Д....... Д................"№.. за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са му наложени наказания
„глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети 10 контролни точки, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
К.............., в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Д.........: _______________________
10