№ 654
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВ. Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501079 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН и § 1 от ДР на ЗЗДН
във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36419/23.04.2025 г., подадена
от В. И. М. (ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ц.
Б., срещу решение № 1329/16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2025
г. по описа на Районен съд – Варна, 11-ти състав, в частта, с която
въззивницата е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Е. М. Г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, задължена е
да не осъществява контакт с последната под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от десет месеца,
считано от датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 58 от
19.03.2025 г., постановена по делото, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2
от ЗЗДН, и е осъдена за заплащане на държавна такса по делото в размер
на 25 лв., както и на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на насрещната страна в размер на 600 лв.
С въззивната жалба жалбоподателката оспорва първоинстанционното
решение в обжалваната му част като неправилно. Поддържа, че съдът
необосновано е кредитирал изцяло показанията на водените от ищцата
свидетели, като дори не е издирил обстоятелствата относно причините за
началото на конфликта, провокиран ли е от някоя от страните, между кои лица
е възникнал, кой какви действия е извършвал спрямо кого и т.н. Поддържа, че
съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до разпит
поисканите полицейски служители, които са посетили адреса непосредствено
1
след приключване на конфликта и са възприели пряко информация от
участващите в него лица. Счита, че от събраните доказателства, вкл.
медицински документи и декларация по чл. 9 ЗЗДН, е установено, че ищцата,
синът й и съпругът й са нанесли побой на нейната майка и съпруг, при което
тя се явява жертва на враждебното настроение на роднините й и не следва да
плаща цената на несправедливото решение срещу нея.
По изложените съображения по същество моли за отмяна на решението
в обжалваната му част и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Е. М. Г., действаща
чрез адв. Т. Златева, депозира отговор на въззивната жалба, в който излага
становище за нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционният съд
правилно е изяснил фактическата обстановка, релевантна за процесните
актове на насилие, и решението е достатъчно обосновано. Поддържа, че
въззивницата се домогва да докаже, че действията й са в отговор на предходни
неправомерни нейни действия, с което да се освободи от отговорност поради
наличието на реторсия. Намира, че този институт е неприложим в
разглежданата хипотеза, тъй като заповедта за защита по ЗЗДН не цели
налагане на наказание на извършителя, а защита на пострадалото лице. Затова
и дори извършителят да е бил провокиран, това не му дава право да
осъществява актове на домашно насилие.
По същество моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38,
ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА за осъществената безплатна адвокатска
защита.
В открито съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния й
представител адв. Ц. Б., поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата, чрез адв. Т. Златева, поддържа отговора и моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба за защита
от домашно насилие, подадена от Е. М. Г. срещу В. И. М. (в частта срещу
посочения втори ответник Л. Пламено И. производството по делото е
прекратено с влязло в сила определение № 3631/18.03.2025 г. по гр.д. №
2850/2025 г. на ВРС).
Молителката твърди, че ответницата е нейна племенница (дъщеря на
брат й И. М. И.). Двете живеят на различни етажи в една сграда на адрес: гр.
Варна, ул. „В.Х.“ *** и имат отделни домакинства, но споделят определени
общи части на сградата, вкл. входните антрета на двата входа на къщата,
стълбищата и стълбищните площадки, както и балкон на полуетажа. По повод
ползването на последния на 07.03.2025 г. възникнал спор между страните, в
резултат на който молителката твърди, че е пострадала от домашно насилие.
Излага, че в 20.45 часа на посочената дата тя излизала от жилището си,
находящо се на първия етаж от жилищната сграда, носейки в ръце леген с
изпрани дрехи, когато на стълбищната площадка пред жилището била
нападната вербално от отв. В. М. с думите: „Кучко, не разбра ли, че тука няма
да простираш?“, след което ответницата замахнала с ръце срещу нея,
одраскала я по лявата буза и я задърпала за косите. Поддържа, че
междувременно спрямо нея е упражнено физическо насилие и от фактическия
2
съжител на ответницата Л.П. И., който й нанасял удари с метален прът по
главата и лявата мишница, удрял в с юмруци в областта на гърдите, ритал я по
ръцете и краката и я ухапал по дясната длан. Твърди, че след инцидента е
транспортирана до Спешен сектор на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където са
проведени прегледи, изследвания, първична обработка на раните й и за
причинените телесни увреждания е издадено медицинско удостоверение №
212/2025 г. от катедра „Съдебна медицина“ към същото лечебно заведение. На
10.03.2025 г. е прегледана от неврохирург, който е констатирал наличието на
мозъчно сътресение. Твърди, че веднага след инцидента е сезирала и органите
на МВР.
С тези аргументи по същество моли за постановяване на мерки за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.
В предоставения срок ответницата В. И. М. депозира отговор на
молбата, с който излага становище за нейната допустимост, но
неоснователност. Твърди, че на 07.03.2025 г. около 21-21.30 часа молителката
Е. Г. започнала да покрива с парцали камерата на входната врата на сутерена,
поради което възникнал спор помежду им, Г. заявила: „Аз ще казвам какво ще
става“, след което извикала мъжа си и сина си и започнала я скубе за косата.
Излага, че нейната майка Н. се опитала да ги разтърве, но и тя станала жертва
на физическо насилие. След като чул викове за помощ, фактическият й
съжител Л. И. също слязъл и видял, че Е., мъжът и синът й удряли с юмруци
нея и майка й Н.. Сочи, че не може да бъде обяснено точно кой какви удари е
нанасял. Голямото й дете чуло виковете и подало сигнал на номер 112, след
което на място дошли полицаи от 03 РУ-Варна.
По същество моли за отхвърляне на молбата.
В производството е постановена заповед за незабавна защита № 58 от
19.03.2025 г., с която са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 4 от
ЗЗДН.
С решението на първоинстанционния съд са наложени същите мерки и е
оставена без уважение молбата в останалата й част – за налагане на мерки по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и
същото е влязло в законна сила.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а се установява и от приложените справки в НБД
„Население“, че молителката Е. М. Г. е леля на ответницата В. И. М., която е
дъщеря на брат й И. М. И..
От приобщените нотариални актове се изяснява, че Е. М. Г. е собственик
на жилище на първи етаж, находящо се в гр. Варна, на ул. „В.Х.“ ***
(придобито с нотариален акт за покупко-продажба № 31, том IV, рег. № 6069,
дело № 618 от 2001 г.), а В. И. М. е собственик на 2/3 ид.ч. от жилище на
втория етаж в същата сграда (придобити с нотариален акт за дарение № 101,
том II, рег. № 5650, дело № 301 от 2023 г.).
Съгласно приложено медицинско удостоверение № 212/2025 г., издадено
от лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД,
след извършен на 08.03.2025 г. преглед на лицето Е. М. Г. е установено
наличие на разкъсно-контузна рана в дясната теменна област, кръвонасядания
3
по клепачите на дясното око, подкожен кръвоизлив в горния етаж на корема,
кръвонасядане и подкожен кръвоизлив в областта на лявата мишница,
кръвонасядане и оток в областта на лявото коляно, контузия на лявата колянна
става, които увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети,
както и кръвонасяване, оток и ожулване в областта на дясната длан, резултат
от действието на предмети с подчертан ръб.
От приобщените амбулаторни листове № 2507970396FF/20.03.2025 г., №
250794006С86/20.03.2025 г.. № 25079В00ВЕ8В/20.03.2023 г. и медицински
протокол № 000032/20.03.2025 г. на ЛКК към ДКЦ 4 Варна ЕООД се
установява, че след конфликта от 07.03.2025 г. Е. М. Г. е с поставена основана
диагноза „разстройство в адаптацията“, за която е назначена медикаментозна
терапия. В медицинските документи е описано обективното й състояние,
според което тя е видимо напрегната, с тревожен лицеизраз, репродуцира
психотравмената ситуация, емоционално депримирана – разплаква се, с
неустойчивост на активното внимание, волево – угнетена.
Видно от приобщените прокурорски постановления за отказ за
образуване на наказателно производство - от 19.08.2024 г. по пр.пр. №
11631/2024 г., от 01.11.2024 г. по пр.пр. № 12820/2024 г. и от 20.02.2025 г. по
пр.пр. 1926/2025 г., всички по описа на Районна прокуратура – Варна,
преписките са образувани по жалби на В. И. М. и съдържат оплаквания във
връзка с обтегнатите отношения между родините, живущи в жилищната
сграда гр. Варна, на ул. „В.Х.“ ***, по повод бита им и ползването на сградата.
Районна прокуратура – Варна е сезирана и по повод процесния
инцидент с жалба вх. № 4087/19.03.2025 г., подадена от Л.П. И..
От служебно изисканите от ВРС по реда на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН справки се
установява, че между страните няма други заведени дела по реда на ЗЗДН и
молителката Е. Г. и ответницата В. М. не са осъждани. В Трето РУ – Варна са
постъпили два сигнала от молителката от дати 07.03.2025 г. и 27.03.2025 г.
Съгласно приложеното писмо вх. № 29318/31.03.2025 г. от Районен
център 112-Варна, Дирекция „Национална система 112-МВР“ към МВР, на
07.03.2025 г. в периода 20:10 ч. – 21:35 ч. са подадени шест сигнала на тел. 112
относно инцидента на адрес: гр. Варна, ул. „В.Х.“ ***, звукозаписите от които
разговори са предоставени на CD, изслушани и приобщени от ВРС.
За установяване, респ. опровергаване на твърдените актове на домашно
насилие по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на водените от страните свидетели – по двама от всяка страна.
Съгласно свидетелските показания на водения от молителката св. Н. Г.
(неин съпруг) на 07.03.2025 г. вечерта същият бил в мазето на къщата, когато
чул жена му да вика за помощ. Излязъл и видял на площадката на първия етаж
пред входа на жилището им жена му, която била с леген с пране, да бъде
блъскана, скубана и удряна от В. и Николина. Тръгнал да ги разтървава, но
междувременно Л. се показал с дълга дебела тръба, с която ударил жена му по
главата. Видял В. да я бута и скубе. Обадил се на тел. 112, като освен него
сигнал подал и синът му М.. По-рано през деня отново имало скандал в къщата
по повод терасата между двата етажа, където простирали прането си, тъй като
патронът на вратата бил залепен с лепило за стъкло и свидетелят го
разпробил, за което В. му направила забележка и извикала полиция.
Вторият воден от молителката св. М. Г. (неин син) разказва, че на
07.03.2025 г. бил в стаята си, играейки на компютъра и гледайки в телефона си,
4
когато чул викове. Първоначално не им обърнал внимание, понеже в къщата
постоянно имало някакви проблеми заради В.. Впоследствие разбрал, че
всъщност майка му вика за помощ, при което излязъл и видял как на
стълбището между първия и втория етаж Л. бие баща му, а В. дърпа кървавата
глава на майка му. След това по заръка на баща му звъннал на тел. 112 и се
върнал да ги разтървава, като им се молел да спрат и ги дърпал един от друг.
Същата вечер два пъти идвал на адреса полицейски екип, като първия път
дошъл по повод разпробиването на ключалката на вратата на терасата, която
била запушена с течно стъкло/лепило и се наложило да я пробият, за да вземат
прането им от терасата. По данни на свидетеля В. и друг път е проявявала
агресия спрямо майка му и другите членове на семейството им, като агресията
й принципно е вербална. По време на инцидента на 07.03.2025 г. пак чул
следните агресивни реплики на В. към майка му: „Кучко, защо ми
разпробиваш вратата? Махай се от тук! Ще извикам полиция“.
Ангажираният от страна на ответницата св. Н. Н. (нейна майка)
разказва, че на 07.03.2025 г. била на гости в жилището на дъщеря й. Вечерта
видели как Е. слага кърпи на камерата в двора и В. отишла да ги маха. Това се
повторило и при второто излизане на В. свидетелката чула писъци и също
излязла, при което видяла, че на стълбището пред входа Е. е хванала В. за
косата и я скубе. Свидетелката слязла по стълбите и се намесила, като
междувременно излезли и скочили отгоре й мъжът и синът на Е., които
започнали да я бият. По данни на свидетелката семейството на дъщеря й било
12 години в Англия и след прибирането им в края на м. юни 2024 г. започнали
конфликти с леля й Е. по повод обитаването на къщата.
Разпитан по инициатива на ответницата е и св. Л. И. (неин фактически
съжител). Според показанията му на 07.03.2025 г. вечерта видял на едната
камера, че се слагат парцали и слязъл да ги махне. След около 5-10 мин пак
били сложени парцали и този път слязла жена му В. да ги махне, а след нея
слязла и майка й. Свидетелят останал в жилището им на втория етаж, когато
чул викове за помощ. Излязъл и видял как пред входната врата на къщата Е.
държи В. за косата и удрят майка й Н.. Всички скочили да бият и него, като
синът на Е. го хванал за врата. Този ден два пъти идвала полиция на адреса.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.
17, ал. 1 от ЗЗДН, от надлежна страна – ответник в първоинстанционния
процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на разглеждане е молба за защита от домашно насилие.
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН -
пострадал и съдържа твърдения за актове на психическо и физическо насилие,
извършени от лице по чл. 3, т. 6 от ЗЗДН, с което пострадалата се намира в
родство по съребрена линия от трета степен (дъщеря на брат й). Последното
обстоятелство е безспорно по делото, а се потвърждава и от извършените
справки в НБД „Население“, поради което процесният случай попада в
предметния обхват на посочения специален закон. Освен това съдът е сезиран
5
в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, съобразно посочената дата на
осъществените актове. С оглед на изложеното, молбата е допустима.
Според чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда, че
актовете може да се извършват чрез действие или бездействие.
В конкретния случай се твърди наличие на психическо насилие,
осъществено вербално – чрез отправената спрямо молителката обидна
реплика („Кучко, не разбра ли, че тука няма да простираш?“), както и
физическо насилие, изразяващо се в замахване с ръце срещу нея, одраскване
по лявата буза и дърпане за косите.
Посоченото поведение на ответницата, квалифицирано в съответните
форми на домашно насилие, настоящият съдебен състав намира за доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. В случая
обстоятелствата относно проявената от ответницата вербална и физическа
агресия спрямо нейната леля се установява от въпросната декларация,
подписана лично от молителката под страх от наказателна отговорност.
Тези обстоятелства се потвърждават и от други доказателствени
източници. Такива са свидетелските показания на ангажираните от
молителката свидетели св. Н. Г. и М. Г.. И двамата са възприели лично как
ответницата скубе леля си, като описват в детайли конфликтната ситуация и
участието на лицата в нея така, както е пресъздадена и в молбата, респ. в
декларацията на пострадалата. Именно тези свидетели са подали и сигнали на
тел. 112 по повод на процесния инцидент. Свидетелят М. Николов
потвърждава и изразената от ответницата вербална агресия спрямо
молителката, вкл. отправената към последната обида „кучка“. Последната,
съпроводена с нарушаването на физическото неприкосновение на лицето чрез
одраскване по бузата и дърпане за косата, несъмнено са довели до
отрицателно въздействие върху психиката на пострадалата и са породили
негативни за нея емоции. Отчитайки възможната заинтересованост на
свидетелите при условията на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира техните
показания като достоверни, тъй като са ясни и непротиворечиви, пресъздават
непосредствени лични впечатления на разпитаните лица и съответстват на
останалия доказателствен материал.
Представената медицинска документация (медицинско удостоверение
№ 212/08.03.2025 г., амбулаторни листове от 20.03.2025 г. и медицински
протокол на ЛКК от 20.03.2025 г.), касае твърдяно друго физическо насилие,
упражнено от трето лице - Л. Г. спрямо молителката, което не е предмет на
разглеждане в настоящото производство, понеже Г. попада извън категориите
лица по чл. 3 от ЗЗДН, срещу които може да се търси защита по реда на този
закон. Въпреки горното чрез тази документация се потвърждава възникналият
битов конфликт, по повод на който са извършени и процесните актове на
домашно насилие, както и цялостният негативен ефект на въпросния
конфликт върху общото здравословно състояние на молителката.
6
Установените от обсъдените доказателствени средства (писмени и
гласни) актове на домашно насилие не се опровергават от свидетелските
показания на водените от ответницата свидетели Н. Н. и Л. И.. Последните
потвърждават създалата се на 07.03.2025 г. конфликтната ситуация между
страните, като само конкретизират повода за същата (покриването с парцали
на монтираните камери в къщата) и описват поведението на молителката в нея
(също скубала ответницата), но без да отричат проявената от В. М. вербална и
физическа агресия – предмет на разглежданата молба.
Не е спорно, а се установява и от обсъдените доказателства (вкл.
нотариални актове и прокурорски постановления), че страните живеят в една
къща (макар в отделни домакинства/етажи в нея), както и че имат влошени
отношения и системни пререкания относно ползването на общите части, в
която връзка се е случил и процесният инцидент. Обстоятелствата относно
повода за конфликта обаче и евентуалното насрещно насилническо поведение
на пострадалата, са ирелевантни за настоящия казус, а възраженията във
въззивната жалба в обратна насока са неоснователни. Независимо от повода, в
общия случай (и в разглеждания) той не може да бъде извинителен за
поведението, попадащо в обхвата на чл. 2 от ЗЗДН. Евентуално осъществените
(ответни) актове на насилие от молителката спрямо ответницата биха могли да
бъдат самостоятелно основание за търсене на защита по реда на ЗЗДН от
страна на последната, но не са основание нито за ограничаване, нито за
изключване на нейната отговорност при доказано извършените актове на
психическо и физическо насилие. Основаната цел на ЗЗДН е да даде бърза и
ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от
домашно насилие или в риск, чрез налагане на съответни мерки за защита, а
не да накаже извършителя, спрямо който мерките имат превантивно и
възпиращо действие (чл. 1а от ЗЗДН) и който на общо основание носи
гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност за
същото поведение (чл. 1, ал. 3 ЗЗДН). Затова и по реда на това производство е
неприложим институтът на реторсията, при който може да бъдат „освободени
от наказание“ извършителят и пострадалият, ако последният е отвърнал на
деянието със същото деяние (напр. чл. 130, ал. 3 НК, чл. 146, ал. 2 НК). При
наличието на формалните и обективни признаци на осъществен акт на
домашно насилие, предоставянето на търсената съдебна защита по реда на
ЗЗДН е задължително, като законът не предвижда изключения.
С оглед на гореизложеното и доколкото в хода на производството не е
проведено успешно насрещно доказване от ответната страна, нито е
разколебана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, последната потвърдена от обсъдените гласни доказателствени средства,
се налага положителен извод за основателност на молбата и необходимост от
постановяване на мерки на защита по реда на ЗЗДН.
Наложените от първоинстанционния съд мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 4
от ЗЗДН, а именно задължаване на ответницата да се въздържа от домашно
насилие и забрана да осъществява контакт с молителката под каквато и да е
форма, са съответни на характера и тежестта на упражненото насилие и
проявните му форми, както и на степента на негативно въздействие върху
пострадалата, като държат сметка и за фактическите отношения между
страните. Подходящ е и определеният срок на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от
ЗЗДН от десет месеца, от който е приспаднат срокът на действие на същата
7
мярка по издадената заповед за незабавна защита (чрез определяне на
началото му от датата на заповедта), в съответствие с разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 от ЗЗДН. Конкретни оплаквания относно така наложените мерки и
тяхната продължителност липсват във въззивната жалба.
Поради съвпадане между крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Предвид извода за неоснователност на подадената жалба, разноски се
следват на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Процесуалният й представител адв. Златева е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като е представил
и договор за правна защита и съдействие № 6/14.05.2025 г., сключен между
Адвокатско съдружие „Златева и Танова“ и Е. Г., според който е уговорено
безплатно процесуално представителство във въззивното производство, на
основание чл. 38,а л. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА. Налице за предпоставките за това и в
полза на адвокатското съдружие следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., определено по реда на чл. 38, ал. 2 вр. чл.
22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Посочената сума следва да бъде възложена в тежест на въззивника.
Разноски на последния не се следват.
На основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 16 Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд – Варна, държавна такса за въззивното производство в размер на
12,50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1329/16.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 2850/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 11-ти състав, в частта, с
която В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.Х.“ ***, е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.
М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.Х.“ ***, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, и е задължена да не осъществява контакт с
пострадалата Е. М. Г. под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация, за срок от десет месеца, считано от датата на
издаване на Заповед за незабавна защита № 58 от 19.03.2025 г., постановена по
делото, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2 от ЗЗДН.
В останалата (отхвърлителна) част решението не е обжалвано и
същото е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.Х.“ ***,
да заплати на Адвокатско съдружие „Златева и Танова“, ЕИК *********, с
8
адрес: гр. Варна, ул. „Н.Б.“ ***, представлявано от съдружника адв. Т. Р. З.-И.,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената във въззивното производство безплатна
адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата Е. М. Г. с ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.Х.“ ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-
Варна, сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки),
представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване, на
основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9