№ 24013
гр. София, 10.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110125124 по описа за 2022 година
Като сложи за разглеждане докладваното от председателя гр.дело № 25124 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
135722/16.05.2023 г. на Ц. Л. Г., ответник по делото, чрез пълномощник.
В молбата се навеждат доводи относно присъждане на разноски в полза на молителя,
направени в заповедното производство – ч.гр.д. № 62933/2021 г. на СРС, 120 състав.
Навеждат се подробни доводи за дължимост на разноски в посоченото производство,
предвид това, че длъжникът е възразил срещу заповедта, поискал е разноски и е представил
списък по чл. 80 от ГПК. Моли решението да бъде допълнено в частта за разноските, като в
негова полза бъде присъдена сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено във
връзка със защита в заповедното производство.
Ответникът по молбата „ЕМ“ ЕООД, представя становище в указания от съда срок.
Оспорва искането за присъждане на разноски в заповедното производство. При
евентуалност, моли размера на претендираните разноски в полза на длъжника да бъдат
намалени до 50 лв. Излага подробни доводи в подкрепа на искането си. Моли съда да
задължи ответната страна да представи банкова сметка, по която да бъдат преведени
присъдените разноски в нейна полза.
След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява
неоснователна по следните съображения: Видно от материалите по делото, ответникът в
производството и молител в настоящото производство, е представляван от адвокат, който му
е предоставил правна помощ в исковото и в заповедното производство. В действителност, в
материалите по ч.гр.д. № 62933/2021 г. на СРС, 120 състав фигурира както възражение по
чл. 414 от ГПК срещу задължението по заповедта, към което е приложен Списък по чл. 80 от
ГПК, в който е посочена сумата от 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение от
длъжника. Липсват обаче доказателства за реално заплатено такова възнаграждение от
1
длъжника на неговия адвокат, а представеното пълномощно, след дадени изрични указания
в тази насока от съда, не съдържа данни за извършено плащане и направени разноски от
длъжника, нито за техния размер. Ето защо, съдът счита, че не е налице непълнота в
решението в частта за разноските, тъй като такива не са направени и съдът го е констатирал
и не е присъдил разноски. Съдът не дължи изричен диспозитив за разноските, когато
установи, че те не се дължат.
Ето защо, съдът счита, че молбата се явява неоснователна. Не е налице неправилно
изчисление на присъдените суми, нито непълнота на решението в частта за разноските и
съобразно гореизложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 135722/16.05.2023 г. на Ц. Л. Г., ответник по делото, чрез
пълномощник, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2