ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Частно
търговско дело № 20252100900084 по описа за 2025 година
Постъпила е молба от Национална агенция за приходите със седалище
гр.София чрез пълномощника Станислав Христов в качеството на
представляваща държавата в производството по несъстоятелност в случаите,
когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни
държавни вземания ,с искане за отмяна на решение на Събрание на
кредиторите на „Добринище ски“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК
*********,проведено на 20.02.2025 год.,съгласно което решение на синдика
на дружеството е определено окончателно възнаграждение в размер на 200000
лв.,като същото да бъде изплатено със следващото месечно
възнагарждение.Твърди,че решението съществено ощетява интересите на
част от кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност
,включително на държавата като кредитор с публични вземания,чийто
представител е НАП в производството по несъстоятелност.Развива подробни
съображения.Не представя доказателства.
Искането е с правно основание чл.679 от ТЗ.
В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на подалия
искането кредитор Национална агенция за приходите в качеството на
представляваща държавата в производството по несъстоятелност главен
юрисконсулт Мариета Петрова-Бъчварова поддържа искането.Не представя
доказателства.
1
В откритото съдебно заседание не се явиха за участие лично или чрез
пълномощник други кредитори с приети вземания,не са подадени и писмени
становища лично или чрез пълномощник от други кредитори с приети
вземания.
Длъжникът „Добринище ски“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК ********* не
изпраща свой представител,не взема становище,не ангажира доказателства.
Синдикът Ивайло Ризов в подадено по електронен път-на електронната поща
на търговско отделение на настоящия съд,и подписано с електронния му
подпис становище вх. № 5163 от 14.03.2025 год. е поискал да не бъде
отменяно решението на събранието на кредиторите,а искането на НАП да
бъде оставено без уважение.Развива правни и фактически съображения.Не
представя доказателства.
Окръжен съд Бургас ,като обсъди доводите на молителя и синдика и данните в
протокола от събранието на кредиторите,проведено на 20.02.2025 год.,
намира следното:
По допустимостта на искането съдът се е произнесъл в мотивите на
разпореждане № 372 от 06.03.2025 год. ,постановено по настоящото
дело,които не следва да преповтаря.
По основателността на искането:
От фактическа страна, от служебно изготвения от канцеларията на съда от
досието на т.д.№ 293 по описа за 2014 год. на Окръжен съд Бургас препис от
протокол от 20.02.2025 год. от събрание на кредиторите на „Добринище
ски“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК ********* е видно,че на тази дата е било
проведено събрание на кредиторите при следния дневен ред: т.1 Увеличаване
размера на окончателното възнаграждение на синдика по чл.677,ал.1,т.5
,предл. последно от Търговския закон и т.2 Изплащане на окончателното
възнаграждение на синдика със следващото му месечно възнаграждение за
месец февруари 2025 год.
От протокола от събранието е видно,че на него участие са взели двама
кредитори чрез пълномощници : „Инерт Билд“ЕООД с приети вземания
,представляващи 16,50 % от общия размер на всички приети вземания и
„Агродивелъп“ ЕООД с приети вземания ,представляващи 65,39 % от общия
размер на всички приети вземания.Видно е също така,че с гласовете на
2
двамата кредитори „за“ са приети следните две решения:по т.1 Определя
окончателно възнаграждение на синдика в размер на 200000 лв. във връзка с
успешната продан на имотите от списък № 1 и по т.2 Окончателното
възнаграждение на синдика в размер на 200000 лв. да му се изплати със
следващото му месечно възнаграждение.
При горните фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна :
Съгласно разпоредбите на ТЗ за работата си в производството по
несъстоятелност синдикът има право на възнаграждение - текущо и
окончателно.Това право има три аспекта-размер ,начин на
изплащане,изискуемост. Съгласно чл. 661, ал. 1 вр. ал. 6 ТЗ и чл.677,ал.1,т.5
от ТЗ само размерът на възнаграждението- текущо и окончателно, се
определя с решение на събранието на кредиторите.Начинът на изплащане и
изискуемостта им не са предоставени в компетентността на този орган на
производството по несъстоятелност ,а са уредени в закона.
Съгласно чл.661,ал.3 от ТЗ текущото възнаграждение се изплаща
ежемесечно и в предварително определен размер,поради което
безпротиворечиво съдебната практика приема,че то носи белезите на
периодичен платеж и става изискуемо с изтичане на календарния месец
,независимо дали синдикът е поискал да му бъде изплатено възнаграждение за
съответния месец с отчет по чл.659, ал.2 от ТЗ.По правило текущото
възнаграждение се изплаща от наличните парични средства на длъжника в
масата на несъстоятелността.Изплащането на текущото възнаграждение е
форма на разпореждане с имущество на длъжника и по аргумент от чл. 658,
ал. 1, т. 9 ТЗ за извършването му е необходимо разрешение от съда по
несъстоятелност. За да получи разрешение, синдикът следва да отправи
искане до съда като представи отчет за дейността си през месеца, за който се
дължи търсеното текущо възнаграждение. Представянето на отчет гарантира
възможността съдът по несъстоятелност да упражни контрол върху работата
на синдика и косвено върху разходването на средства от масата на
несъстоятелността, предназначена за удовлетворяване на кредиторите в
производството по несъстоятелност. Разрешението за изплащане на текущото
възнаграждение е своеобразно одобрение от страна на съда за извършването
на разход от масата на несъстоятелността до размер на определеното по реда
3
на чл. 661 ТЗ текущо възнаграждение на синдика.
По отношение на окончателното възнаграждение,както от граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл.661,ал.1,изр.2 от ТЗ,така и от смисъла,който
е вложен с оглед определянето му като окончателно,следва правилото ,че то
се дължи след завършване на дейността на конкретното лице-синдик в
конкретното производство по несъстоятелност.Този извод се потвърждава и от
посочените в чл.661,ал.4 от ТЗ обстоятелства,от които според закона зависи
окончателното възнаграждение на синдика:1. спазване на процесуалните
срокове;2. дали списъкът на приетите от синдика вземания е одобрен от съда
без извършване на промени в него;3. извършените действия и уважените
искове за попълване масата на несъстоятелността;4. прекратяване на
производство по несъстоятелност поради утвърждаване на план за
оздравяване;5. осребряването на имуществото при обявяване в
несъстоятелност;6. други обстоятелства от значение за срока на
производството и за масата на несъстоятелността.Касае се все за факти,които
възникват и могат да бъдат взети предвид към момента на завършване на
дейността на конкретния синдик и които той следва да включи в отчета си по
чл.664 от ТЗ или по чл.733 от ТЗ в зависимост от това дали дейността му
приключва на определен етап от конкретно производство по несъстоятелност
,напр. поради замяната му с друго лице,или дейността му приключва с
приключване на конкретното производство по несъстоятелност-напр. с
решение по чл.735 от ТЗ или с одобряване на план за оздравяване и т.н.От
обстоятелствата,посочени в закона,от които зависи окончателното
възнаграждение, следва и извода,че то има и резултативен
характер.Окончателното възнаграждение за разлика от текущото, не е
периодично,а е еднократно и цялостно,като изискуемостта му ,както бе
посочено и по-горе настъпва, със завършване на дейността на конкретния
синдик в конкретното производство по несъстоятелност.Получаването
му,както и при текущото възнаграждение, е обусловено освен от решение на
събранието на кредиторите ,и от представяне на отчет,но по чл.664 или по
чл.733 от ТЗ.След като окончателното възнаграждение се дължи при
завършване на дейността на синдика,то това е и обичайният момент,към
който то се определя от събранието на кредиторите. С цел обаче да стимулира
синдика да изпълни с дължимата грижа на добър търговец задълженията си в
производството по несъстоятелност,законът допуска в чл.661,ал.1,изр.2 от ТЗ,
4
решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение събрание
на кредиторите да вземе и преди приключване на дейността на синдика.Не
могат обаче по волята на кредиторите да бъдат променени нито характера на
окончателното възнаграждение като еднократно и цялостно ,нито момента на
неговата изискуемост-приключване на дейността на конкретния синдик.
При това положение ,ако събрание на кредиторите е взело решение за
определяне на окончателно възнаграждение преди приключване на дейността
на синдика,т.е. в хипотезата на чл.661,ал.1,изр.2 от ТЗ ,то е изчерпало
правомощието си ,предоставено му от закона, и с компетентност по този
въпрос след този момент то вече не разполага.
В настоящия случай от служебна справка по делото по несъстоятелността е
видно,че на 18.06.2024 год. е било проведено предходно събрание на
кредиторите на несъстоятелното дружество,на което е било взето следното
решение отново с гласовете на същите двама кредитори,участвали и в
събранието от 20.02.2025 год. :ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на
синдика в размер на 100 000 лв., във връзка с успешната продан на имотите по
списъка под №1.Следователно,на две различни и последователно проведени
събрания на кредиторите са взети различни по съдържание решения по един
и същ въпрос-за размера на окончателното възнаграждение на синдика.
Решенията от двете различни дати се отнасят до едно и също лице-синдик ,
за една и съща негова дейност-успешна продажба на имоти по списък под №
1,като обстоятелствата по продажбите на имотите по списък №
1,включително обема на работа във връзка с финализиране на продажбите-над
1300 недвижими имота,за всеки от които се осигурява данъчна оценка,скица
на съответния имот,подготвя се проект за нотариален акт и се извършва
изповядване на самите сделки за всички имоти/мотивировка на
предложението на адв. Николова в протокола от събранието от 20.02.2025
год./са били известни на кредиторите още към 18.06.2024 год.,когато са
определили окончателно възнаграждение в размер на 100000 лв.При това
положение по същността си решението от 20.02.2025 год. представлява
пререшаване на вече разрешен от събранието на кредиторите въпрос.След
като е налице решение за определяне на окончателно възнаграждение,взето на
18.06.2024 год.,което не е било атакувано и по тази причина обвързва всички
кредитори,то компетентността на събранието на кредиторите по този въпрос
в производството по несъстоятелност е изчерпана и то не може да го
5
пререшава.Решението по т.1 е нищожно на основание чл.678,ал.2 от
ТЗ.Нищожно на същото основание е и решението по т.2,тъй като с него е
променен момента на изплащане на окончателното възнаграждение,който
въпрос изобщо не е предоставен в компетентността на събрание на
кредиторите.Моментът на изплащане на окончателното възнаграждение се
определя от закона и това е моментът на приключване на дейността на
синдика.
След като се установи ,че и двете взети решения от събранието на
кредиторите от 20.02.2025 год. са нищожни на основание чл.678,ал.2 от ТЗ,то
следва нищожността им на основание чл.679,ал.1,изр.2 от ТЗ да бъде
прогласена с настоящото определение.
По изложените съображения и на основание чл.679 от ТЗ съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на двете взети решения от събранието на
кредиторите на „Добринище ски“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК
*********,проведено на 20.02.2025 год.,съгласно които на синдика на
дружеството е определено окончателно възнаграждение в размер на 200000
лв. във връзка с успешната продан на имотите от списъка № 1 ,което
окончателно възнаграждение да му бъде изплатено със следващото месечно
възнаграждение.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се приложи към делото по несъстоятелността на
„Добринище ски“АД –т.д. № 293 по описа за 2014 год. на Окръжен съд
гр.Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6