№ 622
гр. Горна Оряховица, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:П. М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от П. М. Дойков Гражданско дело №
20244120100591 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127а , ал. 2 от Семейния кодекс.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. А. А.,
ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на родител – майката В. Г.
Д., ЕГН: ********** – двамата с адрес: гр. Л., ул. „****** представляван от
адв. Д. Д., АК Велико Търново против А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: с.
П., общ. Полско Тръмбеш, ул. ******. В исковата молба се сочи, че ищецът П.
А. А. е роден на 16.03.2008г. по време на съвместното съжителство на В. Г. Д.
и А. Г. А.. Родителите не живеят заедно, като майката се грижила за П.. През
2011г. В. Д. се преместила във Великобритания, където живеела и работела.
През 2017г. при нея бил отишъл и П. А.. През 2017г. бащата съдействал за
издаване на паспорт на П. А., като документът бил с валидност до 10.10.2022г.
Следвало да бъде издаден нов документ, но вече две години майката
безуспешно се опитвала да се свърже с бащата. Сочи се, че според ЗБЛД
заявлението за издаване на документ – паспорт, следва да бъде подадено от
двамата родители. Невъзможността майката да се свърже с бащата и да бъде
издаден паспорт възпрепятствало пътуването на П. А. в чужбина и специално
до Великобритания. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се
даде разрешение да бъде издаден по реда на ЗБЛД документ за самоличност –
паспорт на П. А. А., без съгласието на бащата А. Г. А.. Представени са
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Иска се
присъждане на разноски.
Ответникът А. Г. А. се представлява от особения представител адв. И. Б.,
АК Велико Търново. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
защитникът депозира писмен отговор. Предявеният иск се намира за
допустим. Не се спори, че П. А. А. е дете на ответника и В. Д.. Не се оспорват
приложените по делото копия на документи – копие на декларация, с която А.
1
А. е дал съгласие синът му да напуска територията на страната и да пътува и
пребивава в чужбина за неопределено време. Не се спори , че паспортът на П.
А. е с изтекъл срок на валидност. Особеният представител счита, че при
доказване на твърденията на ищеца, исковата претенция следва да се счита за
основателна. Не са представени писмени доказателства, не се възразява срещу
представените такива от ищеца. Ответната страна не възразява срещу разпита
на свидетел.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Д. Д.,
АК гр. Велико Търново. Исковата молба се поддържа. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът А. Г. А. се представлява от адв. И. Б., АК гр. Велико Търново
– особен представител. Защитникът заявява, че невъзможността едно дете да
бъде снабдено с документ за самоличност е нежелано от закона положение,
като моли да се постанови решение съобразно събраните доказателства.
Представени са писмени доказателства: копие на паспорт № *********
на П. А. А.; копие на удостоверение за раждане на П. А. А.; декларация от А.
Г. А. и В. Г. Д.; писмо от ДСП Горна Оряховица; докладна записка от РУ МВР
Горна Оряховица , относно издадените лични документи на П. А. А..
По делото е разпитана свидетелката Пепа Илиева Д., гр. Л. – баба по
майчина линия на ищеца. Д. разказва, че П. А. живее с майка си В. Д. във
Великобритания. Дамата се намирали там от десет години. Последно П. А. се
върнал в България преди шест години. В този период бил изтекъл паспорта му.
През 2022г. Илиева потърсила ответника, който следвало да даде съгласието
си да бъде издаден нов документ на П. А.. Свидетелката и А. А. се уговорили
да се срещнат в гр. Горна Оряховица и ответникът да даде нотариално
заверено съгласие, но бащата не се явил. След това направили нова уговорка,
но А. отново не се явил. Илиева сочи, че последващите й опити да се свърже
по телефона с А. А. били неуспешни. Илиева знаела от дъщеря си, че чрез
приятел на П. А. се опитват да се свържат с бащата на ищеца, но също не
успели. Свидетелката не знае къде се намира А.. Разпитаната сочи, че дъщеря
й и другият й внук си идват в България, но П. А. не можел да пътува поради
липсата на паспорт.
Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото се установи, че ищецът П. А. А., ЕГН: ********** е син на В.
Г. Д., ЕГН: **********, гр. Л. и А. Г. А., ЕГН: **********, с. П., общ. Полски
Тръмбеш. От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че
ищецът и неговата майка трайно са се установили да живеят във
Великобритания. По делото е представено копие на паспорт № ********* на
П. А. А., от което е видно, че документът е бил валиден до 10.10.2022г.
Представената от РУ МВР Горна Оряховица информация допълва
установеното за издадения документ, като установява, че освен този паспорт,
преди това е бил издаден и паспорт № *********, валиден до 30.04.2018г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния
кодекс. Същият е процесуално допустим.
От събраните доказателства могат да се направят следните изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът
2
между тях се разрешава от съда. Възможността за издаване на задграничен
паспорт на дете и за пътуване извън страната не зависи от упражняването на
родителските права и за целта е необходимо съгласието на двамата родители,
удостоверено по реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските
лични документи.
Следва липсата на съгласие на бащата да бъде заместено със съдебния
акт по чл. 127а, ал. 2 от СК и предявената молба да бъде уважена.
Съображенията на съда изхождат от няколко обстоятелства. В хода на
производството се установи, че бащата и детето не поддържат връзка. През
последните две години единствено св. Пепа Д. е контактувала с бащата, но по
телефона, като след двете им неосъществени уговорки за лична среща, същата
не е могла повече да се свърже с ответника. Видно от представените по
делото гласни и писмени доказателства, ищецът не може да се свърже с
ответника нито лично, нито чрез другия родител и не е възможно да се даде
съгласие на детето да бъдат издадени нужните за пътуване документи по
ЗБЛД. П. А. А. и неговата майка В. Г. Д. трайно са се установили във
Великобритания, като за пътуванията на ищеца е нужен международен
паспорт, но досега ползвания от детето е с изтекъл срок на валидност. По
делото няма данни за постановени съдебни актове, с които да е решен въпроса
за упражняване на родителските права спрямо детето П. А.. Редно е да се
съобрази и това, че и при решение в тази насока кой от двамата родители ще
упражнява родителските права, другият родител не е лишен от това да изрази
становището си относно пътуването на детето и издаването на документ –
паспорт, чрез който то да напуска границите на страната. Разпоредбата на чл.
45 от ЗБЛД указва, че заявлението за издаване на паспорт или заместващ го
документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица
се подава лично и от техните родители, настойници или попечители. В
Правилника за издаване на българските лични документи по – подробно е
описано, че заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го
документ на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се
подава лично, като техните родители или попечители изразяват съгласието си
за издаване на паспорт или на заместващ го документ , като полагат подпис в
определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице
( чл. 23, ал. 2), като при отсъствие на родител, настойник или попечител
подписът в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с
нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя влязло в сила
съдебно решение за издаване паспорт на лице, ненавършило 18 години ( чл.
23, ал. 3, т. 1) или при разногласие между родителите за издаване на паспорт
или заместващ го документ на лице, ненавършило 18 години, към заявлението
се прeдставя влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт ( чл. 23,
ал. 4, т. 1). В тази връзка чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс
постановяват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, като когато родителите не постигнат съгласие за това,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
По делото се установи, че ищецът няма съгласието на бащата да бъде издаден
паспорт. Налице е само декларация с нотариална заверка на подписите , която
дава право на П. А. А. да пътува в чужбина, но не и да му бъде издаден
паспорт. Посочената разпоредба на чл. 127а от СК поставя като условия за
водене на производството само липсата на общо съгласие, като такова към
момента няма. Бащата А. А. не може да бъде намерен на постоянен и настоящ
3
адрес в страната, не е възможно да бъде призован и по останалите предвидено
в ГПК начини. От свидетелските показания на Пепа Д. се установи, че А. е
наясно с нуждата на детето да бъде издаден паспорт, но не е оказал
съдействие за това, не е изложил и мотиви за отказа, в случай на несъгласие да
се издаде документа. Наличието на редовен български личен документ ( този
на П. А. не е такъв по смисъла на §1, т. 2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД) е условия за
законосъобразното напускане и завръщане в страната на българските
граждани по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД. Следва предявения иск да бъде
уважен изцяло.
Следва , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ответника да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в производството – сумата от
30.00лева за внесената държавна такса и сумата от 600.00лева за особен
представител. Съдът намира, че исковата молба трябва да бъде уважен изцяло,
като непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на
поведението на ответника. Както се посочи, А. е бил наясно, че паспорта на
детето му изтича, като на два пъти е уговарян за среща от св. Д., но не се е
явил и оказал съдействие за издаване на нов документ. Това му поведение е
станало причина за невъзможността П. А. да се сдобие с нов паспорт и следва
разноските, направени от молителя да се възложат на ответника. (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3/ 27.06.2024г. на ВКС по тълк.д. № 3/ 2023г.
на ОСГК на ВКС). Процесуалният представител на молителя претендира и за
сумата от 700.00лева адвокатско възнаграждение, но по делото няма
представени доказателства за заплатено такова. Представени са само
пълномощни, но в тях не е посочено заплатено възнаграждение, което да се
възложи на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата А. Г. А., ЕГН:
**********, с адрес: с. П., общ. Полско Тръмбеш, ул. ******, за издаване на
паспорт ( или друг заместващ документ) по Закона за българските лични
документи на непълнолетното дете П. А. А., ЕГН: **********, действащ
лично и със съгласието на родител – майката В. Г. Д., ЕГН: ********** –
двамата с адрес: гр. Л., ул. „******.
ОСЪЖДА, на основания чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника А. Г. А., ЕГН:
**********, с адрес: с. П., общ. Полско Тръмбеш, ул. ****** да заплати на П.
А. А., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на родител –
майката В. Г. Д., ЕГН: ********** – двамата с адрес: гр. Л., ул. „******
направените по делото разноски в общ размер на 630.00лева ( шестстотин и
тридесет лева) - сумата от 30.00лева ( тридесет лева) за внесената държавна
такса и сумата от 600.00лева ( шестстотин лева) за възнаграждение на
особения представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4