РЕШЕНИЕ
260013/20.2.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение,
43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
Секретар:
Д. Илиева
сложи за разглеждане докладваното
от районния съдия гр. дело № 18875 по описа на ВРС за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба на З.Б.М. с ЕГН **********, Н.А. *** ЕГН ********** и Ж.А.М. ЕГН **********,
всички с адрес: ***, чрез адв. А.Ж. – от ВАК, с която
против Н.Ж.С. ЕГН **********, Г.М.Д. и Д.Н.Ж., всички с адрес: ***, е предявен
иск с правно основание чл.108 ЗС, че ищците са собственици на първи /приземен/
етаж с площ от 110 кв.метра, включващ входно антре, две стаи, ниша, баня и
складово помещение в подстълбищно
пространство - под стълбите към втория етаж, представляващ реална част от
жилищна сграда, изградена в ПИ с адрес: с. *** община *** ул. „ ***“ № ***с идентификатор № ***, с площ от 609 кв.метра, при граници: имоти с.
идентификатори № **** № ****; № ***; № ***; № ***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху процесния недвижим имот.
Обстоятелства, от
които произтичат претендираните с исковата молба
права:
Първият ищец – З.Б.М.
и съпругът ѝ – А. Ж.М., починал на **** г., придобиват процесния имот на възмездно правно основание – въз основа
НА № **** г. и договор № *** г., сключен с държавата, представлявана от
областния управител на ***. След смъртта на А. М., ищците стават собствениците
на ПИ и построеното в него, при равни части - 4/6 ид.
ч. за З.Б.М., 1/6 ид.ч. за Н. С. и 1/6 ид.ч. за Ж.М.. При сключване на НА № **** г. продавачите Ж.А.
М. /починал на **** г./ и Н.А.М. /починала на *** г./ са запазили право на
ползване върху първия /приземен/ етаж от продавания имот. На същия етаж са се
настанили ответниците. До смъртта на Н.М. ответниците обитавали имота под предлог, че се грижели за ползвателката, но след смъртта на последната, владеят имота
без правно основание.
В с писмен
отговор, представен в срока по чл.131 ГПК, ответниците
оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че обитават имота на валидно правно
основание. Не оспорват, че ищците се легитимират като собственици на имота, но
противопоставят възражение, че придобиването му е опорочено, тъй като сделката
оформена като продажба, прикрива дарение. Последното накърнява запазената част
на първата от ответниците – Н.Ж.С., която е дъщеря на
***. Въвеждат възражение за признаване право на задържане на имота до заплащане
на сума в размер на 7700 лева – стойност на подобренията, извършени от тях, в
периода от 2006 г. до 2015 г., в недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108
ЗС.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Съдът
е отделил като безспорно и неуждаещо се от доказване
в отношенията между страните по делото, обстоятелството, че ответниците
заемат първия жилищен етаж от процесната сграда.
С протоколно определение от 02.04.2021
г. съдът е спрял производството по настоящото дело, на основание чл.229, ал.1,
т.4 ГПК, до приключване производството по гр.д.***г. по
описа на ВРС, ***-ти състав
с окончателен съдебен акт. Последното е образувано въз основа искова молба на Н.Ж.С. /ответник в настоящото дело/, с която против З.Б.М., Н.А. С., и Ж.А.М. /ищци по настоящото дело/, са
предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
да бъде постановено
решение, по силата на което
да бъде прието
за установено между страните, че договорът, сключен
като***г. на***при ВРС, за продажба
на недвижим имот, е нищожен, като симулативен, прикриващ дарение, както и да бъде
обявена действителността на сделката, като
дарение за недвижим имот, находящ се в***представляващ жилищна сграда, само за 1/2 ид.ч. от имота; да бъде постановено
решение, с което на осн. чл. 30 ЗН да
бъде намалено дарственото разпореждане, извършено от***и Н. А.М., само за частта
от разпореждането на*** М. в размер на ½ ид.ч. от имота,
по силата на договора, сключен
като НА***на***при ВРС, като бъде
възстановена в полза на ищцата запазената
част от 1/9 ид.ч. След уважаване на двете претенции да бъде допусната
делба на недвижимия имот с ид. номер
***, разположен в ПИ
с номер***
С решение
№**** г. по в.гр.д. №*** г. по описа на ВОС, в сила от *** г., след като с
определение №*** г. по гр.д. №*** г. на *** г.о., въззивното
решение не е допуснато до касационно обжалване.
Правото на
собственост на ищците не е успешно оспорено от ответниците,
като с оглед представените по делото писмени доказателства и установеното в хода на гр.д.***г. по
описа на ВРС, съдът намира, че правото на
собственост на ищците, върху процесния имот, е
безспорно установено. В устните състезания, процесуалният представител на ответниците признава иска с правно основание чл.108 ЗС, но
доколкото ищците не отправят искане за постановяване на решение при признание
на иска, съдът не може да се произнесе при условията на чл.237 ГПК.
По искане на страните, по делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели – всички
без родство и дела със страните.
В показанията си, воденият от ищеца
свидетел -***заявява, че е служител в кметство **** от 2011 г., като познава
всички добре страните. Твърди, че адресът, на който те живеят е добре известен
в кметството, поради нестихващите, между тях, скандали. Сочи, че никой от
живеещите в процесния имот не е подавал искане до
кметството във връзка със започване на строителни или ремонтни дейности. Знае,
че спор за собствеността няма, тъй като къщата е била закупена от наследодателя
на ищците – ***.
Според воденият от ответниците
свидетел –***, страните обитават етажи от една и съща жилищна сграда в с. Тополи,
като ищците живеят на втория етаж, а ответниците – на
първия. Сочи, че между тях възниквали неразбирателства, тъй като било
необходимо извършване на ремонт на етажа на ответниците,
поради теч от втория етаж. Твърди, че последните непрекъснато ремонтирали в
имота си, тъй като заради теча имало много мухъл.
В показанията си свидетелят на ответниците –***. заявява, че познава страните от дълги
години, като знае, че същите не са в добри отношения. Твърди, че ответниците се налагало да извършват ремонти в помещенията
от етажа, на който живеят, тъй като имало много влага.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза, от
приетото заключение, на която се установява, че в периода от 2006 г. – 2015 г.,
в имота, в който живеят ответниците е извършен ремонт
на санитарно помещение, чрез подмяна на ВиК
инсталация, монтаж на подова настилка от гранитогрес,
монтаж на гипсокартон по стени, доставка и монтаж на
ново санитарно оборудване; ремонт на тавани в жилището, закупено е ново
обзавеждане за кухнята и др. В таблица към експертизата, вещото лице е посочило
период, през който е извършена съответната СМР. Така, през 2015 г. е извършено
боядисване на 47,90 кв.м; през 2013 г. е доставено ново обзавеждане за кухнята на
стойност 400 лева и е поставена топлоизолация, на стойност 1479,89 лева. Преди
2013 г., ремонтни дейности са били извършени през 2008 г. и 2006 г. Според
вещото лице, стойността на изпълнените СМР възлиза на сумата от 7773,29 лева,
като в съдебно заседание пояснява, че стойността е определена към датата на
изпълнение на съответната дейност, а не към датата на изготвяне на експертното
заключение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.108
ЗС. Същият е допустим и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Основателността на този иск се предпоставя от съществуването на абсолютното субективно
право на собственост за ищците върху процесния
недвижим имот, който се владее от ответниците, без
правно основание, поради което ищците са лишени от възможността да упражняват
фактическата власт върху имота, като елемент от правото им на собственост.
Така, в тежест на ищците е възложено да установят, че са придобили правото на
собственост, върху процесния имот, на соченото правно
основание, като същите следва да докажат, че ответниците
упражняват фактическата власт върху вещта. В тежест на последните е да
установят, че владеят имота на валидно правно основание.
От
представените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установи,
че ищците са собственици на процесния имот. Същите са
придобили правото на собственост на възмездно правно основание – въз основа на
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА
№***г. и договор №***г., сключен с държавата, представлявана от областния
управител на Варненска област, както и наследствено правоприемство,
след смъртта на наследодателя им *** – съпруг на първата от ищците и баща на
втората, и третата от тях. Страните не спорят, че фактическата власт върху процесния имот, към датата на подаване на исковата молба, а
и към датата на приключване на съдебното дирене, се упражнява от ответниците. Ищците твърдят, че нееднократно са изразявали
несъгласието си с обстоятелството, че имотът се обитава от последните, като
това твърдение не се оспорва от ответниците. По
делото не се представиха доказателства, чрез които да се установи, че за
последните е налице правно основание за ползване на имота. Не се установи ищците
да са давали съгласието си ответниците да ползват
недвижимия имот или между тях да е налице правоотношение, въз основа на което
те да владеят имота на валидно правно основание.
Съгласно
разрешението дадено с т.2а от ТР №4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д. №4/2014 г.
на ВКС, ОСГК, съдът сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се
произнесе с отделен установителен диспозитив
за принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца. По делото бе безспорно установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, поради което искът следва да се
уважи в установителната му част, като на същите се
признае правото на собственост върху следния недвижим имот - първи /приземен/ етаж с площ от
110 кв.метра, включващ входно антре, две стаи, ниша, баня и складово помещение в подстълбищно пространство - под стълбите към
втория етаж, представляващ реална част от жилищна сграда, изградена в ПИ с
адрес:***, с идентификатор № ****, с площ от 609 кв.метра, при граници: имоти
с. идентификатори № ***********. Тъй като ответниците
не доказаха, че владеят имота на правно основание, то осъдителната част на
иска, касаеща предаване на владението, също следва да
бъде уважена.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищците се
следват сторените разноски по делото в размер общо на 2356,68 лева, за които е
представен списък по чл.80 ГПК, като същите следва да се възложат за плащане в
тежест на ответниците.
Ответниците въвеждат възражение за признаване право
на задържане върху реалната част от имота
до заплащане на сумата от
7700 лева за извършени от подобрения
в имота на ищците. По това възражение, съдът е указал, че в тежест на
ответниците е да докажат, че са
извършили посочените строително-ремонтни работи и че те действително
увеличават стойността на имота към
настоящия момент; стойността на вложените
труд, материали и средства към момента
на извършването; че увеличението на стойността на
имота вследствие СМР съществува и към момента на постановяване
на решението за заплащането им; че са
извършили подобренията, докато собствениците са знаели, че
се правят подобрения в имота им и не са
се противопоставили, за да възникне
за него правото
по чл. 74,
ал. 2 вр.
чл. 72, ал. 3 ЗС да
задържат имота до заплащане на
подобренията.
Ответниците извежда качеството си на кредитор
на вземане в размер на 7700 лева, с твърдение, че през периода
от 2006 до 2015 г., са извършили, строително-ремонтни
работи в процесния имот, като същите са извършени със знанието
и без противопоставяне на ищците. На това възражение, в съдебно заседание, ищците противопоставят
своето възражение, че никога не са давали съгласие за извършване на ремонт; че
страните са в толкова лоши отношения, че те не биха дали такова съгласие, а
през цялото време са искали ответниците да напуснат
имота, както и въвеждат възражение за погасяване на вземането, поради изтекла давност.
Въпросът, който следва да бъде разрешен, с оглед преценка
основателността на това възражение е дали ответниците
са упражнявали фактическа власт върху имота, респективно – дали са била
добросъвестни или недобросъвестни владелци, или са били държатели на същия.
Следва да бъде изяснен и въпросът дали ответнциите са
считали ищците за собственик на имота, доколкото през посочения период те живеят
в същия.
По делото е безспорно установено, че ответниците
живеят в процесния имот, както и че същите го владеят
без правно основание. Доколкото за уважаване на претенция по чл.72, ал.2 ЗС, е
необходимо да се докаже, че този който е сторил необходимите разноски за
запазване на имота, има качеството на добросъвестен владелец, то ответниците не проведоха успешно доказване на това
твърдение. Следва да се посочи, че не може да се приеме, че строителните и
ремонтните дейности, които ответниците твърдят, че са
били извършени с тяхно финансиране и възлагане, представляват такива, с оглед
запазване на вещта – т. напр. подмяната на подовите настилки на етажа,
закупуване на кухненски шкафове и др. не са необходими разноски, свързани с
наложителността от запазване на имота. Дори без извършване на тези ремонтни
дейности, имотът не би погинал, както и състоянието му не би се влошило
съществено. Претенцията за заплащане на подобренията, които увеличават
стойността на имота, намира правно основание в разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС,
като в тази хипотеза законът приравнява към добросъвестния владелец,
недобросъвестният владелец, с оглед правата по чл.72 ЗС. Подобрението се
проявява в разликата между пазарната стойност на имота след направените
подобрения и пазарната стойност на имота, определени към датата на приключване
на устните състезания. За да се уважи възражението на ответниците,
соченото от тях увеличаване стойността на имота, вследствие извършените
подобрения, следва да съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му. Движимостите, които могат да бъдат
отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане. Не се
събраха доказателства, а и липсва твърдение извършените дейности да са били
извършени със знанието и без противопоставянето на ищците. Напротив, по делото
се събраха безпротиворечиви доказателства, че
страните са в изключително влошени взаимоотношения, че ищците са искали
многократно от ответниците са освободят заетия от тях
етаж, поради което житейски нелогично е да се приеме, че те биха дали
съгласието си да се извършват ремонтни дейности в процесния
имот. Следва да се посочи, че в хипотезата на чл.74, ал.2 ЗС, знанието на ищците
– собственици на спорния имот и липсата на протипопоставяне
не се предполага, а същото подлежи на доказване от ответниците.
С оглед горното, съдът намира възражението на ответниците
с правно основание чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 ЗС,
за задържане на имота до заплащане на стойността на наличните в имота
подобрения в размер на 7700 лева, за неоснователно.
С оглед изхода от спора, съразмерно на
уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищците се
следват сторените по делото разноски в общ размер на 900 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.Ж.С. ЕГН **********, Г.М.Д. и Д.Н.Ж., всички с адрес: ***, че З.Б.М.
с ЕГН **********, Н.А. **** ЕГН ********** и Ж.А.М. ЕГН **********, всички с
адрес: ***, са собственици на недвижим имот, представляващ първи /приземен/
етаж с площ от 110 кв.метра, включващ входно антре, две стаи, ниша, баня и
складово помещение в подстълбищно пространство - под
стълбите към втория етаж, представляващ реална част от жилищна сграда,
изградена в ПИ с адрес:***с идентификатор № ****, с площ от 609 кв.метра, при
граници: имоти с. идентификатори № ****; № ****; № ****; № ****; № ****
ОСЪЖДА Н.Ж.С. ЕГН **********, Г.М.Д.
и Д.Н.Ж., всички с адрес: ***, ДА ПРЕДАДАТ на З.Б.М. с ЕГН **********, Н.А. ****
ЕГН ********** и Ж.А.М. ЕГН **********, всички с адрес: ***, владението върху
недвижим имот, представляващ първи /приземен/ етаж с площ от 110 кв.метра,
включващ входно антре, две стаи, ниша, баня и складово помещение в подстълбищно пространство - под стълбите към втория етаж,
представляващ реална част от жилищна сграда, изградена в ПИ с адрес:***с
идентификатор № ****, с площ от 609 кв.м, при граници: имоти с идентификатори №
***; № ****; № **** № ***; № ****
ОСЪЖДА Н.Ж.С. ЕГН **********, Г.М.Д. и Д.Н.Ж.,
всички с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Б.М. с ЕГН **********, Н.А. *** ЕГН ********** и Ж.А.М. ЕГН **********, всички с адрес: ***, сторените разноски по делото, в
размер на 900 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Варна, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: