РЕШЕНИЕ
№194
гр.Д., 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на шести юли през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №83 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№804/29.01.2010г., поправена
с молба вх.№1139/11.02.2020г., с която
са предявени два обективно кумулативно
съединени иска:
- от
Г.И.К. с ЕГН ********** и З.Ж.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Д., за осъждането
на „Водоснабдяване и канализация“АД гр.Д. с ЕИК
*********, гр.Д., бул.“Трети Март“№59, да им заплати сумата
от 31 000 лева обезщетение за лишаване от ползване
в периода 29.01.2015г.-28.08.2017г. на собствения им
ПИ с идентификатор №40097.112.9 по
КККР на с.К., общ.К., обл.Д., с площ от ***кв.м.,
и съществуващото в него ***
със застроена площ от 25кв.м., ведно със законната
лихва от датата на исковата
молба, и
- от
Ж.Н.Я. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Д.,
за осъждането на „Водоснабдяване и канализация“АД гр.Д. с ЕИК
*********, гр.Д., бул.“Трети Март“№59, да му заплати сумата
от 29 000 лева обезщетение за лишаване от ползване
в периода 28.08.2017г.-28.01.2020г. на собствения му
ПИ с идентификатор №40097.112.9 по
КККР на с.К., общ.К., обл.Д., с площ от ***кв.м.,
и съществуващото в него ***
със застроена площ от 25кв.м., ведно със законната
лихва от датата на
исковата молба.
Обосноваващите претенциите на ищците твърдения се свеждат до
придобито на 30.12.2008г. от ищците Г.И.К. и З.Ж.К. с договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт №*** на СВ-Д., право на собственост
върху недвижим имот с идентификатор №40097.112.9
по КККР на с.К., общ.К., обл.Д.,
с площ от ***кв.м., и съществуващото в него *** със застроена
площ от 25кв.м., което право на
собственост е прехвърлено от тях на 28.08.2017г.на ищеца Ж.Н.Я. с договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №*** на СВ-Д., титуляр на същото
и понастоящем. Твърди се, че още
от преди закупуването му през 2008г. от първите двама ищци
и понастоящем, имотът се ползвал от
ответното дружество за обслужване на
собствената му стопанска дейност при липсата на
основание за това, т.е. без
да е негов собственик или носител на ограничено
вещно право на ползване, без
наличието на договорни отношения с ищците, не им е заплатил
каквото и да е обезщетение за ползването, в резултат на което лишило
ищците като собственици в съответните искови периоди от възможността да си служат
с имота и да извлича ползи от
него, чрез отдаването му под
наем на трето
лице като първите двама ищци
пропуснали ползи в периода 29.01.2015г.-28.08.2017г от
1000лева месечно или общо от 31 000лева,а третия в периода
28.08.2017г.-28.01.2020г. от 29000лева.
В писмен
отговор на исковата молба ответното дружество подробно обосновава легитимацията си на ВиК-оператор, правориемство от „ВиК“ООД, предмета на дейност, обособената
територия на дейност, вкл.територията в границите на общ.К.,
експлоатация при упражняване на дейност на активи
публична общинска и публична държавна собственост. Излага становище за липса
на доказателства за собственост на ищците върху
***, за земеделския характер на земята,
върху която е изградено. Цитира разпоредби от ЗСПЗЗ относно обектите на земеделска реституция.
Излага твърдение *** да е изградено от АПК и да е държавна
собственост, да е предмет на договора между МРРБ и Община К., включен в протокола за
разпределяне собствеността на активите/ВиК системи и
съоръжения/между държавата и община К., предоставен
му с договор по чл.198п, ал.1 от ЗВ, както и, че не е ясно кога и по
какъв начин ищците са придобили
собствеността, дали предходните собственици са придобили собствеността.
В хода на производството, в първото по делото открито съдебно заседание
на етапа на изясняване на фактическите обстоятелства и възраженията във връзка
с тях, ответникът чрез упълномощения адвокат е заявил, че не оспорва правото на
собственост на ищците в различните периоди върху имота, който признава, че
ползва за упражняване на дейността си на ВиК оператор.
Правната квалификация на исковете като такива
по чл.59 ЗЗД изхожда от изложените от
ищците фактическите обстоятелства- осъществявана фактическа власт и ползване от страна
на ответното дружество без правно
основание на чужд имот, пораждащо
отговорността му да обезщети собствениците
.
От представените договори за
покупко-продажба се установява, че с договор, сключен на 30.12.2008г. с нот. акт №*** на СВ-Д., Г.И.К. и З.Ж.К., са закупили от Д.
И. К.недвижим имот с идентификатор №40097.112.9 по КККР на с.К., общ.К., обл.Д., с площ от ***кв.м., и съществуващото в него *** със
застроена площ от 25кв.м., който на 28.08.2017г. са прехвърлили на ищеца Ж.Н.Я.
с договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №***
на СВ-Д..
По данни от договора, сключен на
30.12.2008г. между ищците Г.И.К. и З.Ж.К., и продавача Д.
И. К. , последният се е
легитимирал като собственик на поземления имот и *** с нотариален акт за
удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот по писмени
доказателства №26/2007г.на РС-Д..
Въпросът за валидността на двете правни
сделки, легитимиращи ищците като собственици, не е въведен като част от
предмета на делото чрез съответно възражение на ответника. Независимо от това,
тъй като изискванията за валидност на сделката са регламентирани с правила,
които имат императивен характер, съдът следва да следи служебно за прилагането им,
т.е. и без позоваване на нарушения на материалния закон.
За да породи целените правни последици/в случая да прехвърли вещно право на
собственост/ договорът за покупко-продажба трябва да отговаря на определени
законови изисквания, разписани по императивен начин с разпоредбите на чл.26, ал.1 и
2 ЗЗД. Неспазването на което и да е от
тези изисквания, несъответствието
на сделката дори с едно от
изискуемите за нейната валидност условия, обуславя нейната нищожност.
Претендираното от ищците право на обезщетение
за лишаване от ползване е предпоставено от наличието
на право на собственост, в чието съдържание е включено ползването. Безспорен е
между страните източника на спора –ползване от ответника на ***,
изградено/монтирано върху бетонова площадка в поземлен имот, който по
предназначението си и предвид спецификата на съществуващото в него застрояване
и специалните правила относно съществуването и стопанисването на такива
съоръжения, го обслужва, което ползване се следва на ищците като носители на
абсолютното вещно право на собственост. В този смисъл е изричното позоваване от
страна на ищците в исковата молба, неоспорено от ответника. Няма спор между
страните и по факта, че съоръжението се ползва от ответника за предоставяне на ВиК услуги на територията на Община К..
Въпросът за собствеността
върху такива съоръжения е уреден в Закона за водите,
който изрично постановява, че водностопанските съоръжения и системи на територията
на общината се считат за
нейна публична собственост/чл.19, ал.1, т.4 от ЗВ/. Тези съоръжения не могат да
бъдат частна собственост, по аргумент на изричната разпоредба
на чл. 24 ЗВ, тъй като предназначението им е за трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение- ползват се, за да доставят вода
на потребителите-местни жители, т.е. в интерес на обществото, а не в чий да е
частен интерес.
Съгласно приетото с ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/2009 г.
на ОСГК на ВКС/, имотите и вещите публична общинска собственост са изключени от
гражданския оборот, тъй като забраните по чл. 7 ЗОС включват не само забрана за
извършване на разпореждания от страна на общината, но и забрана за придобиване
на собствеността от други правни субекти посредством прехвърлителни
сделки, отчуждаване от собственика и по давност, т.е. забрана правото на
собственост да бъде притежавано от друг правен субект, различен от общината, до
момента, в който по реда на чл. 6 ЗОС не бъде променено предназначението на
имотите - публична общинска собственост. С горното решение се възприема, че
разпорежданията с имоти – публична общинска собственост, са нищожни поради
невъзможен предмет, без значение на участващите в тях правни субекти, т.е. независимо
от това кой извършва волеизявленията по тях – дали общината или друго лице, в
това число частноправни субекти .
В този смисъл ищците Г.И.К. и З.Ж.К. не са
могли да придобият собствеността върху вещ извън гражданския оборот и да я
прехвърлят валидно на ищеца Ж.Н.Я.. Недоказаното право на собственост обуславя
извод за неоснователност на предявените искове.Горното обуславя извод и за
липсата на неоснователно обогатяване от ответника за сметка на ищците. Исковете,
основани на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника имат право на съдебно-деловодни разноски
под формата на платено адвокатско възнаграждение в удостоверения размер от 2330лева/договор
за правна защита и съдействие от 08.04.2020г.-л.83/, което следва да бъде
заплатено от ищците по двата иска по равно, тъй като липсва указание в договора
каква част от адвокатското възнаграждение е платена за защита срещу всеки един
от двата иска.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.И.К. с ЕГН ********** и З.Ж.К.
с ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Д.,
иск по чл.50 от ЗЗД за осъждането на „Водоснабдяване и канализация“АД гр.Д. с ЕИК
*********, гр.Д., бул.“Трети Март“№59, да им заплати сумата
от 31 000 лева обезщетение за лишаване от ползване
в периода 29.01.2015г.-28.08.2017г. на собствения им
ПИ с идентификатор №40097.112.9 по
КККР на с.К., общ.К., обл.Д., с площ от ***кв.м.,
и съществуващото в него ***
със застроена площ от 25кв.м., ведно със законната
лихва от датата на исковата
молба.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.Н.Я. с ЕГН ********** ***, чрез
адв.Д.Д., иск по чл.59 от ЗЗД за осъждането на „Водоснабдяване и канализация“АД гр.Д. с ЕИК
*********, гр.Д., бул.“Трети Март“№59, да му заплати сумата
от 29 000 лева обезщетение за лишаване от ползване
в периода 28.08.2017г.-28.01.2020г. на собствения му
ПИ с идентификатор №40097.112.9 по
КККР на с.К., общ.К., обл.Д., с площ от ***кв.м.,
и съществуващото в него ***
със застроена площ от 25кв.м., ведно със законната
лихва от датата на исковата
молба.
ОСЪЖДА ” Г.И.К. с ЕГН **********
и З.Ж.К. с ЕГН **********,***, да заплатят на „Водоснабдяване и
канализация“АД гр.Д. с ЕИК
*********, гр.Д., бул.“Трети Март“№59, съдебно-деловодни разноски в размер на 1165лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ” Ж.Н.Я. с ЕГН **********
***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“АД гр.Д. с ЕИК *********, гр.Д., бул.“Трети
Март“№59, съдебно-деловодни разноски в размер на 1165лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: