№ 953
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100500667 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 269870/18.02.2021 г. от И. К. С.
против Решение № 260100/18.1.2021 г. на ВРС по гр.д. № 3777/2019 г. по
описа на същия съд, с което е прието за установено в отношенията между
страните по делото, че И. К. С. дължи на „Теленор България“ ЕАД
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №7811/23.10.2018 г. по ч.гр.д. № 15778/2018 г. по
описа на ВРС, в общ размер на 1246,16 лева, като И. К. С. е осъден да заплати
на „Теленор България“ ЕАД сумата от 1192,23 лева, разноски в исковото
производство, както и сумата от 385 лева – разноски по ч. гр. дело №
15778/2018 г. по описа на ВРС.
Според жалбоподателя атакуваното решение е неправилно като
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е е
1
назначил служебно ССчЕ за доказване на основанието и размера на вземането
на ищеца. Счита, че съдът неправомерно е предприел действия по доказване
на иска, като по този начин е опорочил процеса, тъй като в подадения отговор
искът е оспорен както по основание, така и по размер. Ищецът не е направил
искане за назначаване на счетоводна експертиза за доказване на размера и
основателността на претенцията си към ответника. Без назначената от съда
експертиза, не е било възможно да се установи дали фактурите са
осчетоводени, точния размер на вземането и т.н. и ищецът не би получил
установително решение. Счита, че с действията си съдът е създал
неравнопоставеност за страните. Отделно поддържа, че неприлагането на
нормата на чл. 147а, т. 5 от ЗЗП е нарушение на материалния закон предвид
възражението за неприемане на Общите условия от страна на ответника, тъй
като същите са с по малък шрифт от 12 и практически не се четат. Обобщава,
че без неправомерно назначената ССчЕ от съда, искът остава недоказан, а при
неточното изпълнение на задълженията на доставчика да запознае
потребителя с Общите условия и прилагане на чл.147а т.5 от ЗЗП, искът е
изцяло неоснователен. Отправя до съда искане за отмяна на решението на
ВРС и отхвърляне изцяло на предявения иск, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока за отговор въззиваемата страна моли обжалваното решение да
се потвърди като правилно по изложени съображения и да и се присъдят
́
сторените разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на
чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателства
за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на извършената служебна проверка съдът констатира, че
постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
2
Видно от приложеното ч.гр.д. № 15778/2018 г. на Районен Съд – Варна,
на 22.10.2018 г. ищецът е подал срещу ответника заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. РС Варна е издал Заповед №
7811/23.10.2018 г. за сума общо в размер на 1246,16 лева, от която: -117,40
лева – неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от
17.06.2016 г. за номер ++359*********; - 528,77 лева – незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 18.07.2016 г.; - 118,85 лева – неплатени
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги за номер ++359*********; -
229,14 лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
21.07.2016 г.; - 117,84 лв. – неплатени абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги от 22.07.2016 г. за номер ++359*********; - 134,16 лева –
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 22.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на
иск относно вземането. Заявителят е уведомен на 07.02.2019 г. Исковата
молба е подадена по пощата на 06.03.2019 г., т.е. в преклузивния едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Видно от подадената от „Теленор България” ЕАД срещу И. К. С. искова
молба, със същата са предявени обективно съединени искове да бъде
установено по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на
вземания на ищеца от ответницата в размерите и на основанията, посочени в
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните по делото са
сключени три договора за мобилни услуги: от 17.06.2016 г. с допълнително
споразумение от 18.07.2016 г. относно номер ++359*********; от 21.07.2016
относно номер ++359********* и от 22.07.2016 г. относно номер
++359*********. Във връзка с всеки от договорите били сключени и договори
за лизинг, по силата на които на ответника били предоставени посочените в
същите устройства. Твърди се, че ответникът не е заплатил абонаментните
такси по договорите за мобилни услуги за посочените в заявлението периоди,
както и лизинговите вноски по договора за лизинг като дължи пълния размер
на уговорените общи лизингови цени по всеки от договорите.
3
В подадения писмен отговор назначеният особен представител на
ответника е възразил, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения относно предоставяне на мобилни услуги и относно
предоставяне на възмездно ползване на 3 бр. мобилни устройства. Възразява
се, че ответникът не е потребител по представените фактури. Оспорват се
договорите за мобилни услуги и за лизинг, като нищожни поради нарушаване
на императивни законови разпоредби регламентиращи потребителска
защитата на потребителите.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между ищеца и ответника са възникнали валидни
облигационни правоотношения по силата на посочените в исковата молба
договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Автентичността на
подписите на ответника върху договорите и съпътстващите ги документи не
са опровергани, поради което възраженията в отговора на исковата молба за
липса на доказателства, че ответникът е потребител на предоставените услуги
са неоснователни. Във всеки от договорите за мобилни услуги изрично са
посочени телефонния номер и номера на СИМ-картата, както и
предоставеното мобилно устройство, така както е описано и в съответния
договора за лизинг. Получаването на устройствата е потвърдено от абоната
във всеки от договорите. Ползването на мобилни услуги от предоставените на
ответника мобилни номера се установява от представените към всяка фактура
справки за общо потребление, които по съдържание не са оспорени от
ответната страна. Следва да се отбележи, че ответникът като страна по
договорите за мобилни услуги и за лизинг е носител на правата и
задълженията по тези договори и не е материалноправно легитимиран да
възразява, че не е ползвал предоставените мобилни услуги, както и
предоставените му мобилни апарати, след като е получил СИМ-картите и
устройствата и не твърди, че мобилният оператор по някакъв начин е
възпрепятствал ползването на услугите и/или вещите.
За установяване размера на претендираните вземания в производството
4
пред ВРС е приета съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, и което съдът изцяло
кредитира, дължимите суми за всеки от мобилните номера са както следва: за
номер ********** – абонаменти такси в размер на 117,40 лева и лизингови
вноски в размер на 528,77 лева; за номер ********** - абонаменти такси в
размер на 118,85 лева и лизингови вноски в размер на 229,14 лева и за номер
********** – абонаменти такси в размер на 117,84 лева и лизингови вноски в
размер на 134,16 лева.
Оплакването на особения представител за нарушение на
съдопроизводствените правила посредством служебно назначена ССчЕ е
неоснователно. Допуснатата експертиза има отношение само към размера на
вземането на ищеца. За доказване на иска по основание са ангажирани
достатъчно писмени доказателства, които по несъмнен начин установяват
облигационната връзка между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по договорите и възникването на задълженията на ответника, който
носи тежестта да докаже възраженията си или евентуално погасяване на
задълженията чрез плащане. Като е упражнил правомощията си по чл. 162 от
ГПК съдът не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила.
Макар искът да е установен по основание и размер с останалите събрани
доказателствени средства, назначаването на експертиза с поставените задачи
не е довело до опорочаване на процеса, тъй като преценката дали са
необходими специални знания за установяване на иска по размер е изцяло в
дискреционните правомощия на решаващия състав. Респективно, не е налице
нарушение на принципа за равенство на страните.
По отношение на оплакването, че неприлагането на нормата на чл. 147а,
т. 5 от ЗЗП е нарушение на материалния закон предвид възражението за
неприемане на Общите условия от страна на ответника, тъй като същите са с
по-малък шрифт от 12 и практически не се четяли, следва да се отбележи, че
ответникът не е провел доказване на твърденията си. По делото са
представени копия от документите установяващи исковата претенция,
подписани от ответника, в т.ч. изрични декларации от ответника, че са му
предоставени екземпляри и че е запознат с общите условия на оператора към
5
договорите за предоставяне на мобилни услуги и договорите за лизинг.
С оглед на горното, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд препраща към мотивите на ВРС на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в производството пред
ВОС съдебно-деловодни разноски в размер на 380,68 лева адвокатско
възнаграждение и 170,00 лева депозит за особен представител или общо
550,68 лева съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260100/18.1.2021 г. постановено по гр.д.
№ 3777/2019 г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 550,68 лева съдебно-деловодни разноски в производството
пред ВОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3 от
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6