РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 29.11.2019 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 279 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е на основание  чл.62 ал.3 във вр. с чл.62 ал.1 т.3  от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по реда на чл.144 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

    Административното дело е образувано по жалба на М.Д.М., ЕГН ********** *** с посочен адрес за призоваване: Затвора Ловеч, подадена чрез адв. Д.С. - ВАК срещу Заповед № Л-2491 /2019 година на заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с която е отхвърлена молбата му за преместване в Затвора **** за доизтърпяване на наложеното наказание.

    В жалбата си оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере необходимите доказателства преди да се произнесе. Позовава се на приложените декларации от непълнолетната му дъщеря, от бившата му съпруга и от роднини. Моли съдът да отмени заповедта като необоснована и неоснователна.

               В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата си. Иска да се отмени заповедта, тъй като в Затвора **** ще може да поддържа социални контакти с дъщеря си и другите близки, от които контакти в момента е лишен. Излага, че бившата му съпруга е окнологично болна и не може да води дъщеря им на свиждане, поради голямото разстояние и тежко заболяване. 

     В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. В писмено становище моли жалбата да се остави без уважение. Сочи се, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на съдебно решение, постановено по адм. д. № 73/2019г, по описа на АдмС – Ловеч. Счита, че   са изпълнени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона да се извърши проверка съобразно изискванията на разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС.  

               Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното: 

                      Жалбоподателя М.Д.М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години, наложено по НОХД № 511/2016 г. по описа на Окръжен съд град Русе, с начало на изтърпяване 14.05.2016 година. Същият е преведен от Затвора **** в Затвора Ловеч със Заповед № Л-5273/2 от 28.12.2016г. на Главния директор на ГДИН за доизтърпяване на наложеното му наказание.

               С решение, постановено по адм. д. № 73/2019г, по описа на АдмС - Ловеч, са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на посоченото съдебно решение, а именно да извърши проверка съобразно изискванията на разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС. Твърди се, че това задължително указание на съда е изпълнено, извършена е проверка на проведените от оспорващия свиждания, като по делото са приложени изготвените в тази връзка справки от ЗО “Атлант“ **** и от затвора – **** / с peг. № 1109/16.05.2019 г. от затвора град **** и справка с peг. № 1722/20.05.2019 г. от затвора град Ловеч/.

                Жалбоподателят подава молба вх.№ М-1588/06.12.2018г. до Главния директор на ГДИН с искане да бъде преместен от ЗОЗТ „Атлант“ гр. **** в Затвора **** с мотиви, че настоящият му адрес е в гр. **** и там живеят лицата, с които поддържа контакти. Със Заповед № Л-62/3 от 04.01.2019г., Главният директор на ГДИН София отхвърля молбата на М. за преместване от Затвора Ловеч в Затвора **** за доизтърпяване на наложеното му  наказание. С решение, постановено по адм. д. № 73/2019г, по описа на АдмС - Ловеч, тази заповед е отменена с указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да извърши проверка съобразно изискванията на разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС.

              На 28.05.2019 година, заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ издава оспорената заповед Заповед № Л-2491 /2019, с която отхвърля молбата на М. да бъде преместен от затвора Ловеч в затвора град **** за доизтърпяване на наложеното наказание.

              Административният орган е мотивирал отказа, като е изложил, че от  извършената проверка съобразно указанията, дадени в решението по адм. д. № 73/2019г, по описа на АдмС - Ловеч и изискванията на разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС е установено, че лишеният от свобода редовно провежда свиждане със сестра си Т.Д.М., посещаван е от другата си сестра Д.Д.М., П.М.-представен като „батко“, веднъж от дъщеря си А.М.и редовно от К.К.-негов познат. При това е направен извод, че лишеният от свобода не е лишен от социални контакти. Отразено е, че в затвора град **** жалбоподателят е посещаван от жената, с която твърди, че е съжителствал. Прието е, че не били налице данни бившата му съпруга, декларирала, че живее с непълнолетната им дъщеря, да има контакти с лицето, а самият лишен от свобода бил посочил, че не знае нейния адрес. В този смисъл е прието, че правото на личен и семеен живот е ограничено единствено от изискванията на закона за смяна на постоянния адрес на жените, за които се твърди, че са му близки. Отчетено е, че от извършената проверка не са констатирани контакти с нито едно от подалите декларации лица, нито до настоящия момент е представен удостоверителен документ за смяна на постоянния адрес. С оглед на това е приел, че не са налице основанията на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за преместване.

                Към административната преписка са представени доказателства, установяващи компетентността на издателя на процесната заповед. 

       Към жалбата оспорващият е приложил декларации от 5 лица, които изявяват желание да посещават оспорващия в затвора, но мотивират невъзможност за това към момента поради голямото разстояние, липсата на средства и трудните транспортни връзки между гр. ****, гр. **** и гр. ****от една страна и гр. **** от друга. Декларациите са попълнени от бившата му съпруга, от сестрата на оспорващия и трима негови племенници.

                 По делого оспорващият е представил Решение на ТЕЛК № 0448/13.02.2019г. на съпругата И.Р.И., Епикризи -3 бр. от МБАЛ- ****, КОЦ-**** и УМБАЛ-гр.**** и Декларация от И.Р.И. за здравословното й състояние. Видно от Решение наТЕЛК № 0448/13.02.2019г., И.е преосведетелствана след преглед с 60% трайно намалена рабосопособност с диагноза: злокачествено новообразувание на шийката на матката /л.53/. В Епикризи -3 бр. от МБАЛ- Разград, КОЦ-**** и УМБАЛ-гр.**** се описва заболяването и извършената радикална абдоминална хистеректомия /л.51, 55 и 57/. В Декларация от 30.08.2019г., И.Р.И., бивша съпруга на М. и майка на дъщеря му - А.М.М., декларира, че въпреки развода им с М. през 2007г. не са прекъснали напълно взаймоотношенията и споделят грижите по отглеждането на дъщеря им А.. Сочи се, че дъщерята е силно привързана към баща си и той много й липсва, но успява да го вижда само веднъж годишно, защото няма кой да я придружава, тъй като е непълнолетна. Излага, че здравословното й състояние е лошо и няма възможност да пътува от ****до гр.****, т.к. може да стои седнала неповече от 1 час, а в изправено положение получава световъртеж, в резултат от проведената химиотерапия и операция. Сочи, че отначалото на здравословните й проблеми М. й оказвал морална подкрепа, която приема за изключително важна за човек с онкологично заболяване, довело до възобновяване на чувствата й към него, но за съжаление не може да го посети, заради голямото разстояние и здравословното й състояние, лишило я от възможността и да свидетелства по делото. Изтъква, че въпреки заболяването й се стреми да осигури на дъщеря си нормални условия за живот, но не може да замести баща й. Моли за шанс детето й да контактува по-често с баща си /л.59/. 

                     При указана доказателствена тежест за представяне на доказателства по твърденията в жалбата в първото редовно съдебно заседание и по доказателствено искане на оспорващият бе допуснат до разпит като свидетел К.П.К., съученик и дългогодишен приятел на оспорващият, чиито показания съдът кредитира, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото и дадени след указана наказателна отговорност. Според показанията на свидетеля, същият поддържа контакти с оспорващият, като освен свижданията, се чуват по телефона 1-2 пъти в месеца.  Същият установява, че докато М. бил в Разделна, подразделение на Затвора ****, близките и роднините му ходели по-често на свиждане, но след преместването в ****, ходенето е затруднено както финансово, така и от голямото разстояние, неудобни транспортни връзки. Излага, че оспорващият има две сестри и племенници. Според свидетеля съпругата му И. И.е онкоболна, живее в ****и няма възможност да ходи на свиждане. Имат дете - А.М.М., на което много му тежи, че не може да вижда баща си. Установява, че познава детето, тъй като играе заедно с неговото дете. Споделяло му е, че има много лоша съдба - баща в затвора, майка онкоболна и много му тежи, че може да вижда баща си един път годишно, когато лелята дойде. Според свидетеля майката, която се грижи за детето не може да го придружава, тъй като не може да стои повече от час седнала и да пътува. Последния път щял да ги кара в **** на свиждане преди месец, но намерили И. паднала на земята и я закарали в болницата. След изписването я закарали на свиждане. Свидетелят установява, че детето е на 15 години, учи се, пълна отличничка е. Според него е травмирано, след всяко свиждане почва да плаче, затваря се в себе си. Майката е болна от няколко години и след влизането му в затвора болестта се задълбочила. Твърди, че винаги родителите са поддържали контакти помежду си, заради детето, което е в пубертета. Преди да влезе в затвора М. е ходил и взимал детето от Разград. И. е споделяла на свидетеля, че иска да ходи на свиждане, но няма възможност тъй като транспортът  от ****до **** трябва да се сменя, а за нея е непосилно както финансово, така и здравословно и комуникират само по телефона. Сочи, че поддържа връзка с тях, като И. му звъни и се чуват от време на време как са децата или той звъни да пита за тях.  Според свидетеля М. и И. в момента са в прекрасни отношения и искат да се съберат заради детето. Според него явно са осъзнали грешката си. Знае, че И. е подала някаква декларация по повод преместването, написала е телефона си за връзка, но никой не я търсил.

                 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

       Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, с които е засегнат неблагоприятно. Депозирана е в срока за обжалване, установен в чл.149 ал.1 от АПК, с оглед данните по административната преписка, че оспорената заповед е връчена лично на оспорващия на 05.06.2019 г., а жалбата е заведена в ГДИН на 11.06.2019 г. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл.150 и 151 от АПК. Оспорен е административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

                В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорения индивидуален административен акт.   

                Видно от Заповед № Л/2491 от 28.05.2019 година на Гл.директор на ГДИН, същата е издадена на основание чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като е отхвърлена молбата за преместване на М. *** за доизтърпяване на наложеното наказание.  

    Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишен от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”. Оспорената заповед е издадена и подписана от лице изпълняващо длъжността главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, според представената на лист 42 от делото Заповед № ЧР-05-201 от 17.07.2018 г. на министъра на правосъдието. Следователно е издадена от териториално и материално компетентния орган. Спазена е изискуемата писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания за издаването й.  

      Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага извода, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

                      Редът и условията за преместване на лишените от свобода от един затвор в друг е уреден в раздел ІV на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /в сила от 01.06.2009 г./. Съгласно чл.62 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния директор на ГД ИН при следните условия: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията - при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

                В настоящия случай производството е инициирано по молба на лишения от свобода М., т.е. в хипотезата на чл.62 ал.1 т.3 ЗИНЗС, след като лишеният от свобода е упражнил правото си да оспори акта и с решение от 30.04.2019 г. по адм.д. 73/2019г. по описа на Административен съд град Ловеч, решаващият състав е отменил заповедта, с която с отхвърлена молбата на лишения от свобода да бъде преместен от затвора град Ловеч в затвора град ****, предвид представените декларации, че личните контакти на жалбоподателя с роднините му са съществено нарушени и / или затруднени, поради отдалечеността и лошите транспортни връзки на градовете ****, **** и ****от град ****, включително, че оспорващия е в невъзможност да са вижда с непълнолетната си дъщеря, живееща с майка си в град ****и изпратил преписката за ново произнасяне по тълкуването и прилагането на закона с дадени задължителни указания да бъде извършена проверка по реда на чл. 40 а ПНЗИНЗС.

               Така дадени указания не са изпълнени в пълнота, проверката по реда на чл.40 а ПНЗИНЗС е извършена формално, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

    Съгласно нормата на чл.40а, от ППЗИНЗС, преместването на лишения от свобода по чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС се извършва след проверка и наличие на данни за поддържане на социални контакти с близките му или с посочените от него лица. В хода на извършената проверка Главният директор на ГДИН не е събрал, разгледал и обсъдил допълнителни доказателства, за да прецени наличието на допълнителните критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора **** в изтъкнатата от лицето хипотеза на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС - семейни причини, при спазване разписаната законова процедура по чл.40а от ППЗИНЗС. Следвало е преди да се произнесе да укаже на молителя, че не представя достатъчно доказателства в подкрепа на искането си, като допуснатото процесуално нарушение е съществено с оглед представените с жалбата декларации на близки роднини на оспорващия, които сочат на наличие на основанията по чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. При това, в проведеното административно производство фактическата обстановка е останала неизяснена, представляващо съществено процесуално нарушение /тъй като ако не беше допуснато би довело до постановяване на акт, с различен резултат/, а преценката на специализираният орган се явява необоснована и незаконосъобразна. 

                От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че въпреки развода И.Р.И., бивша съпруга на М. и майка на дъщеря му А.М.М., не са прекъснали напълно взаймоотношенията и споделят грижите по отглеждането на дъщеря им А.. Установи се, че момичето е привързано към баща си и той много й липсва, но успява да го вижда само веднъж годишно, защото няма кой да я придружава, тъй като е непълнолетна и не може да го посещава сама. Така събраните доказателства мотивират настоящият състав да приеме, че извършената проверка съобразно изискванията на разпоредбата на чл.40а от ППЗИНЗС е формална, а акта издаден въз основа на нея е необоснован, че личните контакти на жалбоподателя с близките и роднините му са затруднени, поради отдалечеността и лошите транспортни връзки на градовете ****, **** и ****от град ****, както и, че личните контакти на оспорващия с непълнолетната му дъщеря, живееща с майка си, в град ****са нарушени до степен, че с нея е проведено само едно свиждане на 17.06.2018 година, според приложената  стравка. Това се доказва от представените по делото медицински документи, както и от събраните гласни доказателства, сочещи необходимостта на непълнолетната дъщеря да контактува с баща си при установената обективна невъзможност на майката да я придружава от гр.****до гр.****, поради здравословни и финансови причини.

       Ако органът беше изпълнил в пълнота задължението си по чл.40а от ППЗИНЗС, би следвало да събере същите данни, налични по делото. Целта на проверката по чл.40а от ППЗИНЗС е да бъдат изяснени правнорелевантните към материалноправното отношение факти, съответно налице ли са данни за поддържане на социални контакти на оспорващия М. с близките и дъщеря му или с посочените от него лица и в съответствие с резултата от проверката да прецени дали да се пристъпи към установяване налице ли е промяна на постоянният адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, за да се изгради обоснован извод доколко исканото преместване ще улесни тези контакти.

      В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че всички лица, с които оспорващият контактува, са с адреси по-близки до гр. ****, отколкото до гр.****, както и обстоятелството, че това са близки роднини на оспорващия /сестри, племенници, бивша съпруга и най-вече непълнолетната му дъщеря/, наред с факта, че изявеното от всички тях желание да посещават М. би повлияло положително върху социалните контакти на л.св. Дължимата от органа преценка следва да обхване и желанието на оспорващия да вижда непълнолетното си дете, наред с двете жени и останалите си роднини, и доколко преместването му в Затвора **** ще улесни тези контакти /най-вече с подрастваща му дъщеря/ за изграждане и на следващите се във времето взаимоотношения с тях.  

      С нормата на чл.72 от ППЗИНЗС, законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това, което в случая не е съобразено. Преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване, е предоставена на административния орган, който преди да се произнесе по депозираното искане, следва да извърши в пълнота проверката по чл.40а от ППЗИНЗС и в зависимост от резултатите мотивирано да разреши или откаже преместването.

      Съгласно чл.40 ал.1 и ал.2 т.3 и т.4 от ЗИНЗС, наказанието „лишаване от свобода” се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Поправителното въздействие се осъществява и чрез ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените, както и чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените, за да се осигури в максимална степен реализирането на правото им на семеен живот въпреки изтърпяване на наказанието с оглед тяхната ресоциализация. Подкрепата на роднини и близки по време на изтърпяване на наказанието, също има положителен ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.

      В случая по делото са представени безспорни писмени и гласни доказателства, че личните контакти на жалбоподателя с роднините му са съществено нарушени и/или затруднени поради отдалечеността и лошите транспортни връзки на градовете ****, **** и ****от гр. ****, включително оспорващият е в невъзможност да се вижда с непълнолетната си дъщеря, живееща с майка си в гр. Разград.

                 Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага извода, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

      Правноотносимите факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдебната инстанция по същество преценява материалната законосъобразност на акта на база посочените в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са съществували и ако отговорът на този въпрос е положителен – следват ли от тях по силата на правната норма разпоредените от административния орган правни последици, т.е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. В случая съдът е поставен в невъзможност да извърши проверка за материалната законосъобразност на отказа по чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, т.к. не е проведена в пълнота процедурата по чл.40а от ППЗИНЗС, с разписаната в нея проверка за изясняване правнорелевантните към материалноправното отношение факти, а именно: налице ли са данни за поддържане на социални контакти на оспорващия М. с близки, най-вече с дъщеря му или с посочените от него лица и в съответствие с резултата от проверката да прецени дали да се пристъпи към установяване налице ли е промяна на постоянният адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.

               С оглед гореизложеното, констатираните от съда пороци при издаването на оспорената заповед предопределят незаконосъобразността на акта и обуславят отмяната му от съда и изпращането на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване, е предоставена на административния орган, който преди да се произнесе по депозираното искане следва да извърши  в пълнота провеката по чл.40а от ППЗИНЗС. 

   Водим от горното и на основание чл.172 ал.1  и ал.2 предложение второ от АПК чл.173 ал.2 от АПК и чл.62 ал.3 изречение последно от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,

             РЕШИ:

   ОТМЕНЯ Заповед №Л-2491 от 28.05.2019 година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с която е отхвърлена молбата му за ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“  - София, с която е отхвърлена молбата на М.Д.М. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант” гр. ****, за преместване в Затвора **** за доизтърпяване на наложеното му наказание.               

 ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за ново произнасяне по молбата на М.Д.М. *** за доизтърпяване на наложеното му наказание, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

             Решението е окончателно на основание чл.62 ал.3 изречение последно от ЗИНЗС.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: