О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
22.03.2021
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и трети март
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове: 1.Евгения Генева
2.Васил Василев
като разгледа докладваното от съдията Василев в.ч.гр.д. № 175 по описа за
2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 420, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от И.А.И., ЕГН **********, с
адрес: *** и С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** и двамата чрез адв. К.Н.Й. срещу разпореждането за незабавно изпъление постановено по ч.гр.д. № 828/2018 г. на РС-
Сливница, I състав, с което е разпоредено И.А.И. и
С.И.С. да заплатят солидарно на М.К.Н.
от с.П. сумата
27 000лв.-главница по договор за спогодба от 16.08.18г. с нотариална
заверка на подписите от Нотариус №460, сумата 6 280лв. лихва за периода от
01.05.16г. до 16.08.18г. ,665,60лв.-държавна такса и 1029лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.Подържа се,че постановеното обжалвано разпореждане е издадено без да е
взето предвид,че искането е основано на
документ,който не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против
жалбоподателите.В частната жалба са неведени доводи
за нищожност на спогодбата,която е основание за издаване на заповедта за
изпълнение.Подържа се,че в законния срок жалбоподателите са подали възражение
против заповедта за изпълнение,което са приложили към частната жалба.Подържа се
,че С.С. и И.И. имат вземания към М.Н. и към К.Н. за платени вместо тях
суми,подробно посочени в жалбата,за което са представили и доказателства. Иска
се да бъде постановено определение, с
което обжалваното разпореждане определение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено определение,с което да бъде обезсилилена Заповед № 32 за изпълнение на парично
задължение въз основана документ по чл. 417 от ГПК от 11.02.2019 г. и на
Изпълнителен лист от 11.02.2019 г., издадени по настоящото ч. гр. д. № 828/2018
г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, I с-в.
Ответницата
по частната жалба е подала отговор,в който оспорва същата и моли съда да
потвърди обжалваното определение.Подържа се,че не е налице претендираната
нищожност на спогодбата,въз основа ,на която е постановено издаването на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.Според въззиваемата
заповедния съд е извършил предвидената в
чл.418,ал.2 от ГПК проверка за редовността на спогодбата,а заявените насрещни
вземания на жалбоподателите не могат да бъдат разглеждани в настоящето
производство.Подържа се,че заповедта за изпълнение издадена въз основа на някое
от изчерпателно изброените основания по
чл.417 от ГПК,подлежи на предварително изпълнение и съставлява изпълнително
основание по чл.404,ал.1 от ГПК като законодателят изрично е изключил от
обхвата на последващ инстанционен
контрол самата заповед за изпълнение, с която е уважено заявлението ,освен в
частта му за разноските. Иска се обжалваното определение да бъде отхвърлено
като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Делото е образувано и по частна жалба от И.А.И., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** и двамата чрез адв. К.Н.Й. срещу: определение № 260093/23.12.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 828/2018 г. на РС- Сливница, I състав, с което се
отхвърля искането на И.А.И. и С.И.С. за спиране на принудителното изпълнение на
Заповед № 32 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.02.2019 г.,
издадена по ч. гр. д. № 828/2018 г. по описа на РС-гр.Сливница. Подържа се,че при постановяването на обжалватото
определение не е взето предвид, че жалбоподателите не дължат изпълнение на вземането по Заповед №
32 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 11.02.2019 г. и по Изпълнителен лист от 11.02.2020 г. издадени по настоящото
ч. гр. д. № 828/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, I с-в.Подържа
се,че по делото са представени доказателства, от които по безспорен начин се
установява, че в законоустановения едномесечен срок,
с отделна пощенска пратка, в деня на подаване на настоящата молба,жалбоподателите
са подали възражение по чл. 414 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение.
Подържа
се,че съгласно разпоредбата на чл. 414,
ал. 1, изр. 2 от ГПК не е необходимо длъжникът да обосновава възражението си.
Въпреки това, тъй като жалбоподателите подали възражение по чл. 414 от ГПК и представили доказателства, че не дължат
изпълнение по издадената по настоящото дело заповед за незабавно изпълнение н
по изпълнителния лист, защото заявителят няма никакво вземане към тях.Подържа
се,че спогодбата, въз основа на която са издадени заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителният лист, е нищожна по см. на чл. 26 от ЗЗД и
не е породила правно действие.Заявителят
в настоящото производство М.К.Н. на никакво основание не е
заплащала на И.А.И. суми в размер на 121 500 лв. и съответно няма никакво основание И.А.И. да
й заплаща сума от 27 000 лв,, заедно със законната
лихва за периода 01.05.2016 г. -16.08.2018 г. в размер на 6 280 лв., както и за
по-късен период. Към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не са представени никакви
доказателства за това. И.А.И. не дължи
никакви суми - нито главница, нито лихви
на М.К.Н..Съответно - С.И.С. също не дължи никакви суми на М.К.Н..
С.И.С. няма никакви договорни отношения с М.К.Н..Според разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ГПК поръчителство
може да съществува само за действително задължение. В настоящия
случай не съществува действително задължение, за което С.С.
да може да бъде поръчител. Съответно - всички клаузи от спогодбата от
16.08.2018 г., са нищожни.Спогодбата от 16.08.2020 г. е нищожна изцяло на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето
от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. първо, второ, трето,
четвърто и пето от ЗЗД.Нищожната спогодба не е породила правно действие и И.А.И.
и С.И.С. нямат никакви задължения по нея.Подържа се също,че С.С. и И.И. имат вземания към М.Н. и към К.Н. за платени вместо тях
суми,подробно посочени в жалбата,за което са представили и доказателства.
Иска
се да бъде постановено определение, с
което обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
определение,с което да бъде обезсилилена Заповед № 32 за изпълнение на парично
задължение въз основана документ по чл. 417 от ГПК от 11.02.2019 г. и на
Изпълнителен лист от 11.02.2019 г., издадени по настоящото ч. гр. д. № 828/2018
г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, I с-в.В случая,че съда прецени,че не са налице основанията за обезсилване на
заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, въз основа на представените
доказателства за погасяване на вземането се иска изпълнението да бъде спряно.
Ответницата
по частната жалба е подала отговор,в който оспорва същата и моли съда да
потвърди обжалваното определение.Подържа се,че направените възражения в жалбата
за недължимост на претендираните
суми могат да бъдат разглеждани в исково установително
производство,но не и в настоящето.Подържа се,че заповедта за изпълнение
издадена въз основа на някое от изчерпателно изброените основания по чл.417 от ГПК,подлежи на
предварително изпълнение и съставлява изпълнително основание по чл.404,ал.1 от ГПК като законодателят изрично е изключил от обхвата на последващ
инстанционен контрол самата заповед за изпълнение, с
която е уважено заявлението ,освен в частта му за разноските. Иска се
обжалваното определение да бъде отхвърлено като бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Софийски окръжен съд, като
съобрази изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира
следното:
I.Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпъление постановено по ч.гр.д. № 828/2018 г. на РС- Сливница, е подадена в законоустановения
срок за обжалване, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред районния съд
е образувано по заявление по чл.417 от ГПК от М. *** против двамата
жалбоподатели И.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.С., ЕГН **********,
с адрес: *** за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:27
000лв.-главница по спогодба от 16.08.18г. с нотариална заверка на подписите от
Нотариус №460,6 280лв. лихва за периода от 01.05.16г. до 16.08.18г.
,665,60лв.-държавна такса и 1029лв. разноски за адвокатско възнаграждение.Към
заявлението е представена спогодба от 16.08.18г. сключена между М. ***,И.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ,с която същите са уредили възникнал между тях спор във
връзка със строителство на къща.По силата на спогодбата И. следва да заплати на
М.Н. 27 000лв. на вноски,така както същите са подробно посочени в чл.5 от
договора.Уговорена е и лихва в размер на
6280лв. платима на вноски ,така както е уговорено в чл.5 от договора.За
обезпечаване на изпълнението на задължението
е уговорено поръчителство от С.С..Спогодбата е
подписана от тримата и е нотариално заверена на 16.08.18г. от Нотариус №460.С
разпореждане от 11.02.19г. РС-Сливница е уважил подаденото заявление като е
разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В частната
жалба,по която е образувано настоящето производство са наведени доводи за
нищожност на сключената спогодба,която е основание за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист.Съгласно чл.419,ал.1 от ГПК разпореждането, с което се уважава
молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в
едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се
подава заедно с възражението срещу заповедта,а съгласно ал.3 съдът отменя
разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение
първо и ал. 3, както и
когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.В настоящия случай заповедния съд е извършил предвидената в
чл.418,ал.2 от ГПК проверка дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника-спогодбата ,представена като основание за подаване на
заявлението е подписана от страните по делото и е нотариално заверена.Посочените
аргументи на частните жалбоподатели за нищожност на спогодбата не могат да бъдат разглеждани в настоящето
производство, а могат да бъдат наведени по бъдещото исково производство по
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
С оглед на
горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
II. По частната жалба против определение № 260093/23.12.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 828/2018 г. на РС- Сливница, I състав, с което се отхвърля искането на И.А.И. и С.И.С. за спиране на принудителното изпълнение е
подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.В молба от 21.12.20г. длъжниците по заповедта-настоящи жалбоподатели са
подържали,че не дължат сумите по заповедта за изпълнение,поради това,че
спогодбата представена пред първоинстанционния съд е
нищожна.Поискали са съдът да обезсили издадената заповед за изпълнение и
изпълнителния лист.Като алтернативно жалбоподателите са поискали съдът да спре
изпълнението на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на основание чл.420,ал.1
от ГПК ,поради това,че с оглед на представените доказателства сумите не се
дължат от тях.Към молбата са представени копия от стокови разписки за закупени
строителни материали и касови бележки за заплатена електроенергия.С обжалваното
определение РС-Сливница е отхвърлил искането за спиране на производството по
принудително изпълнение,поради това,че липсват каквито и да било
доказателства,че длъжниците не дължат изпълнение на
задължението за заплащане на сумите в полза на кредитора,което задължение е изискуемо,считано
от 15.10.18г. Поради това,че не са налице предпоставките за спиране по
чл.420,ал.2 от ГПК съдът е отхвърлил искането за спиране.
Софийският окръжен съд счита,че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да
бъде потвърдено.
Съгласно чл.420,ал.2
от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане
за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1.вземането не се дължи;
2.вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител;
3.неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител.
В настоящия случай от страна на
жалбоподателите не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на
тяхното твърдение,че вземането на
заповедта за незабавно изпълнение не се дължи.Представените писмени
доказателства с частната жалба от страна на жалбоподателите не кореспондират с
предмета на спора между страните по делото и не установяват,че вземането не се
дължи.Отделно от това в настоящия случай вземането по заповедта за изпълнение
не произлиза от договор сключен с потребител.
Като е постановил обжалваното
определение,с което е отхвърлил искането за спиране на принудителното
изпълнение РС-Сливница е постановил законосъобразен съдебен акт,който следва да
бъде потвърден.
Във въззивното
производство е на виззиваемата
е оказана безплатна правна помощ от адв.М.Ц.Ж..Предвид
изхода на спора и на основание чл.38 от ЗАдв. във връзка с чл.11 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
По изложените съображения Софийският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпъление
постановено по ч.гр.д. № 828/2018 г. на РС- Сливница, I състав, с което е разпоредено И.А.И. и С.И.С. да заплатят солидарно на М.К.Н. от с.П. сумата
27 000лв.-главница по договор
за спогодба от 16.08.18г. с нотариална заверка на подписите
от Нотариус №460, сумата 6 280лв. лихва за периода от
01.05.16г. до 16.08.18г. ,665,60лв.-държавна такса и 1029лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260093/23.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 828/2018 г. на РС- Сливница, I състав, с което се отхвърля
искането на И.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** за спиране на принудителното
изпълнение на Заповед №32 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 11.02.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 828/2018 г. по описа на РС-гр.Сливница.
Осъжда на основание чл.38 от ЗАдв. И.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на адв.М.Ц.Ж.
от САК,ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.