№ 68986
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110140161 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес ****, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес ****, против „К.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от С.Я.- изпълнителен
директор, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от ****- управител.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020 г. по реда на ЗПФУР, по
силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 2100 лв. в полза на ищеца със срок
за погасяване на кредита от 10 месеца. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че
ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество за
обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение. На 15.12.2020 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория
ответник- „А.Т.“ ЕООД срещу месечно възнаграждение, платимо ведно с месечната
погасилна вноска в общ размер на 375,34 лв. Така общото задължение по договора за
потребителски кредит бил в размер на 3753,40 лв. По договора за кредит ищецът заплатил 2
пълни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 375,34 лв. Сочи се, че сключеният
договор за кредит бил предсрочно погасен на 02.03.2021 г. чрез използване на част (2349,77
лв.) от отпусната сума (3395,28 лв.) по Договор за потребителски кредит №
2357117/02.03.2021 г. Твърди, че Договорът за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020
г. бил недействителен поради противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Поддържа, че
процесните договори попадат в обхвата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като кредитодателят не е
изпълнил задължението си да представи на потребителя изискуемата преддоговорна
информация, нито го е информирал за условията, при които може да се откажен от него.
Освен това кредиторът не е получил съгласие от ищеца за сключването на договора.
Оспорва, че й е бил представен договора за кредит, респективно оспорва да го е подписала
по електронен път или на хартия, с оглед което навежда твърдения за недействителност на
договора за кредит поради липса на изискуема форма. Също така поддържа, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 22 ЗПК. Оспорва се ищецът
да е подписвал общи условия, като оспорва такива изобщо да са му били представени от
кредитодателя. Твърди, че Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради
противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора
била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като заобикаляща закона. Посочва се
също, че нормата на чл. 4, ал. 1 от договора не била индивидуално уговорена по смисъла на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Счита, че е нарушен принципът за еквивалентност на престациите.
Заявява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не бил посочен приложимият
лихвен процент и не били разписани условията за прилагане на възнаградителна лихва.
1
Нито в договора, нито в погасителния план е посочен общият размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва. Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не
ставало ясно каква част от претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част
е такса гарант. Твърди, че договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният
процент на разходите и какво е включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите
разходи по кредита, тъй като сключването на договора за поръчителство било условие за
отпускане на кредита. По този начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения. Сочи се,
че ответниците са свързани лица по смисъла на ТЗ и със сключването на договора за
поръчителство кредитодателят „К.“ ЕАД има за цел да получи едно допълнително
възнаграждение при разпределяне печалба от дъщерното дружество „А.Т.“ ЕООД, на което
е едноличен собственик. Твърди, че посочването на ГПР, неотговарящ на реално
прилагания, било заблуждаваща търговска практика. Поддържа се, че договорът за
поръчителство е недействителен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения
максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на закона, както и защото води до
неравновесие в правата на страните по него.
Като излага тези обстоятелства, пълномощникът на ищеца обосновава правния
интерес от предявяването на установителни искове против ответниците за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., а в условията
на евентуалност- на клауза по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски договор №
2322262/15.12.2020 г., и Договор за поръчителство от 15.20.2020 г., като в случай на
уважаване на предявените искове- моли за осъждане на ответника „К.“ ЕАД да заплати
сумата от 990,45 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по
нищожен Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., ведно със законната
лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност- в случай
че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, ищецът моли за осъждане на
ответника за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща недължимо платена такса по
договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й
заплащане.
Съдът, при извършването на проверката по чл. 129 от ГПК, констатира, че исковата молба е
нередовна и не отговаря на съдържателните изисквания за редовност на същата по смисъла
на чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 128, т. 2 ГПК, което налага оставяне на производството по делото
без движение и даване на указания за изправяне на нередовностите й.
В подадената искова молба ищецът е направил искане за освобождаване от държавна
такса, като е приложил попълнена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. На основание чл. 101 от
ГПК следва да бъде оставено без движение искането на ищеца за освобождаването му от
заплащане на държавни такси и разноски, като му се укаже в едноседмичен срок, считано от
датата на получаване на препис от настоящото определение, да представи надлежни
писмени доказателства, удостоверяващи семейно му положение, трудовата му заетост,
притежавани от него недвижими имоти и/или моторни превозни средства.
Водим от горното и на основание чл. 129 и чл. 101 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес
****, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес ****, против „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ****, представлявано от С.Я.- изпълнителен директор, и „А.Т.“ ЕООД,
2
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****- управител, въз
основа на която е образувано гражданско дело № 40161 по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молбата на З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес ****, чрез
адв. Д. М., със съдебен адрес ****, за освобождаването й от задължението за заплащане на
държавни такси и разноски по гражданско дело № 40161 по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис
от настоящото определение да отстрани нередовностите на процесуалното действие,
описани в обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в посочения
срок, процесуалното действие ще се счита за неизвършено.
ПОСТАНОВЯВА, че по редовността на исковата молба, касателно изискването на чл.
128, т. 2 от ГПК, съдът ще се произнесе след отстраняване на нередовностите на молбата по
чл. 82, ал. 3 от ГПК.
Препис от разпореждането да се приложи към съобщението.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3