Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV състав, в
публично заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело № 222/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 64, ал. 4 от Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление - ЗУСЕФСУ (Загл. изм. – ДВ, бр.
51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Образувано
е по жалба на Община Велико Търново, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2, представлявано от инж.
Д. *** Търново, против т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане от 21.03.2023 г., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“, с която на основание чл. 64, ал.
3 от ЗУСЕСИФ (сегашно наименование ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г.), е определен общ размер на неверифицираните разходи от 11 766,95
лв., от които разходи от 8 362,21 лв. по бюджетен ред (б.р.) I.1.2 „Разходи за трудови
възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по
предоставянето на услуги, държавно делегирани дейности“ в изпълнение на
Направление 2 за периода м. ноември 2022 г.; разход от 42,75 лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови
възнаграждения, по реда на КТ и възнаграждения по реда на ЗДСл, на лицата,
наети по предоставянето на услуги; държавно делегирани дейности",
включващи разходи за възнаграждение и осигуровки за сметка на работодател на
лицето Е.М.за дата 23.05.2022 г., както и разходи от 3 361,99 лв. от
б.р.II.2.1 „Единна ставка“ в размер на 40 % от надхвърления размер на допустимите
преки разходи за персонал по проекта.
Според жалбоподателя
решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Счита
за изпълнени всички условия на договора без отклонение. Намира за неверни констатациите на УО, че плащанията за ЗОВ, ДОД и работни
заплати на работещите лица по проекта са извършени след определения в
административния договор едномесечен срок от приключване на проекта (а именно:
до 06.12.2022 г., вкл.), а от там и неправилно са определени като недопустим
разход и не са верифицирани от органа. Посочва, че УО е бил уведомен чрез ИСУН
2020 за настъпило възпрепятстване за предоставянето на окончателен отчет в
едномесечен срок от приключване на проектните дейности поради счетоводната
политика и Вътрешните правила за заплатите на служителите в Община Велико
Търново, с което било изпълнено изискването по чл.3.36 от договора. В този
контекст отбелязва, че на практика Община Велико Търново е извършила банков
превод още на 06.12.2022 г., с който разходите за работни заплати и осигуровки
на работещите по проекта лица са преведени към обектите (Център за социални
услуги), където били назначени и неправилно УО приел, че датата на плащане на
разходите била 15.12.2022 г., когато сумите са наредени от ЦСУ към крайните
получатели – работещи по проекта. На следващо място намира за недоказано, че наетото
по проекта лице – Е.М.в един и същи времеви период е работило по проекта и по
основно трудово правоотношение. За немотивирана намира частта от обжалваното
решение, в която не са верифицирани разходите за единна ставка. По
изложените аргументи жалбоподателят намира за неправилен отказа за верификация на разходите в частта по т. 2 от решението и
моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, чрез упълномощения ***Н.,
поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В представените по делото
писмени бележки развива доводи и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради
непосочването на конкретно предложение от чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, послужило
като основание за неверифициране на разходите.Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Главен директор на ГД „ЕФМПП“ в МТСП, като ръководителят на
управляващият орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез процесуалния
си представител, в съпроводителното писмо вх. №
1794/10.04.2023 г. (наименовано „отговор“) и в
съдебно заседание намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Развива подробни съображения за неоснователност
на жалбата в представеното становище вх. № 2223/04.05.2023
г.(л. 230 от делото). Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и внесения депозит за вещо лице. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение при условие, че същото е над определения
минимален размер.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На първо място, за
целите на настоящото решение съдът използва по отношение на Община Велико
Търново като получател на средства от европейските фондове, възприетото в общностното право понятие „бенефициер“,
наместо използваното в националното законодателство и административния договор
такова „бенефициент“.
Наред с това, с ДВ,
бр. 51 от 01.07.2022 г., е обнародван ЗИД на ЗУСЕСИФ с §1 на който
наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД
на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този
закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от
ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.
Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до
влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на
програмния период 2014 – 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а
съгласно §73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен
вестник“. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор
редакцията на закона е към ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото
му наименование, в сила от 01.07.2022 г.
Община Велико
Търново е бенефициер по сключен с Министерството на
труда и социалната политика административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси 2014-2020 г.“ № BG05M9OP001-6.002
-0077-С01/30.03.2021 г. с първоначален размер от 1 442 040,65 лв. по
приоритетна ос 6 „Подкрепа за преодоляването на последиците от кризата,
предизвикана от пандемията от COVID – 19, и подготовка
за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката“, процедура за изпълнение на проект BG05M9OP001-6.002-0077
„Патронажна грижа + в Община Велико Търново“ с дата
на стартиране на проекта 05.04.2021 г. за срок от 13 месеца. Целта на проекта е
предоставяне на социално-здравни услуги в домашна среда на възрастни хора над
65 г. в невъзможност за самообслужване, хора с увреждания или поставени под
карантина заради COVID-19. Към цитирания договор от 30.03.2021 г. е сключено
допълнително споразумение № 01 от 12.04.2022 г., с което същият е изменен в
частта за размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ,
дейностите/индикаторите и срокът за изпълнение, който е удължен с шест месеца. Увеличен
е размерът на предоставяната на бенефициера
безвъзмездна финансова помощ до 2 169 863,05 лв. Проектът предвижда предоставяне
на интегрирани социално – здравни услуги за лица с увреждания и лица в риск във
връзка с ограничаване разпространението и преодоляване на последиците от COVID – 19. с две основни дейности по Компонент 1 (К1)
и Компонент 2 (К2) - „Патронажна грижа“ и „Превенция
на COVID – 19 в социалните услуги, делегирани от държавна
дейност“, като по всяка от двете дейности са предвидени два едни и същи
индикатори за изпълнение – 1. Заети лица, пряко изложени на риск от заразяване
с COVID – 19 със заложен брой от 387 лица и 2. Участници , вкл.
с увреждания в риск от заразяване с COVID – 19 със заложен
брой 983 лица с аналогичен брой подкрепени лица, заложен в индикатори за
резултат. Датата на стартиране на дейностите по Компонент 2 от проекта е 06.05.2022
г., а датата на неговото приключване – 06.11.2022 г. В административния договор
е посочено, че бенефициерът следва да изпълни поетите
ангажименти съобразно одобреното проектно предложение в обема и вида, посочен в
него, Условията за кандидатстване по процедурата, Ръководството на бенефициента
за изпълнение и управление на проекти по процедурата BG05M9OP001-6.002 „Патронажна грижа“ +“ на ОП РЧР, клаузите на договора и
прочие. Предвидено е, че разходите по договора се извършват съобразно с
предвиденото в секция „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване и за дейностите,
описани в него.
Междувременно, на
05.12.2022 г. в ИСУН 2020 е постъпила кореспонденция с peг.
№ BG05M90P001-6.004-0089-C01-M004, с която бенефициерът
Община Велико Търново уведомява УО, че е
възпрепятствана да представи окончателен отчет в едномесечния срок от приключване
на проектните дейности по Компонент 2, т.е до 06.12.2022г., включително,
позовавайки се на приетите Вътрешните правила за заплатите на служителите в Община
Велико Търново, според които плащанията за работната заплата се извършват до
край на месеца, следващ този, в който е положен трудът. Или иначе казано, трудовото
възнаграждение на служителите, назначени по проекта, за месец ноември 2022 г. следва
да бъде изплатено до края на месец декември 2022 г. В отговор от 05.12.2022 г.
в ИСУН 2020 с кореспонденция рег. № BG05M9OP001-6.004т0089-С01 -М005, УО
уведомява Община Велико Търново, че приема за сведение невъзможността за
представяне на финален отчет й изрично посочва, че срокът за плащания по
проекта е регламентиран в разпоредбата на чл. 3.18 от Административния договор,
предвид което разходи, извършени след 06.12.2022 г., не може да се считат за
допустими.
В изпълнение на
проекта и договора за безвъзмездна финансова помощ общината е предявила искане
за окончателно плащане № 1 от ИСУН 2020 за отчетен период от 06.05.2022 г. до
06.11.2022 г. на обща стойност 493 174,91 лв. По това искане за плащане
управляващият орган се е произнесъл с Решение № BG05M9OP001-6.002-0077/12 от 21.03.2023
г., с което са верифицирани средства общо в размер на 481 407,96 лева (т. 1
от решението) съобразно броя потребители на държавно делегирани дейности, включени в
проекта, и е определен общ размер на неверифицираните разходи в размер от 11 766,95
лева (т. 2 от решението). В сумата на неверифицираните разходи са включени 8 362,21 лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови възнаграждения по КТ
и възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по предоставянето на услуги,
държавно делегирани дейности“, включващи разходи за работни заплати, осигуровки
и данък общ доход на наетия персонал за периода м. ноември 2022 г. в изпълнение
на Направление 2, като е прието, че тези разходи са недопустими на основание чл. 57,
ал. 1, т. 4 във вр. чл. 37, ал. 3, т. 4 от ЗУСЕСИФ
(сегашно наименование ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.) във вр. с чл. 3.18 от административния
договор (т.2.1. от решението); разход от 42,75 лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови
възнаграждения, по реда на КТ и възнаграждения по реда на ЗДСл, на лицата,
наети по предоставянето на услуги; държавно делегирани дейности",
включващи разходи за възнаграждение и осигуровки за сметка на работодател на
лицето Е.М.за дата 23.05.2022 г., прието за недопустим разход на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ (загл. преди изм. с ДВ в сила от 1.07.2022 г.) и
сумата от 3 361,99 лв. от б.р. II.2.1 „Единна ставка - 40% от допустимите
преки разходи за персонал“ недопустими
разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ (загл. преди изм. ДВ бр. 51
от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
За да
постанови отказ за верификация на разходите по т.2.1 от решението си УО е
приел, че дейностите по проекта са приключили на 06.11.2022г., поради което и в
съответствие с разписаното в чл. 3.18 от административния договор, разплащанията е
следвало да бъдат извършени до 06.12.2022 г. УО е
приел за дата на плащане на разходите тази, на която средствата са наредени от
Центъра за социални услуги (ЦСУ) и постъпили до крайните получатели (ангажираните
по проекта лица) и банковите сметки на НАП- 15.12.2022 г., а не на дата
06.12.2022 г., когато Община Велико Търново на практика е превела средствата по
банковата сметка на ЦСУ, при което е изведен извод, че бенефициерът
Община Велико Търново не е изпълнил ангажимента си за разплащания в
допустимия срок и разходът от 8 362,21 лв. за
работни заплати, данък общ доход и осигуровки на наетия персонал в изпълнение
на Направление 2 за месец ноември 2022 г. е недопустим. За неоснователни
и неотносими към изпълнение на договорените
задължения са възприети доводите за счетоводната политика и плащанията на
работните заплати на работещите в общинската администрация, направени в хода на
процедурата по верификация на искането за окончателно плащане, като аргументите
на УО са свързани с наличието на разходооправдателни
и платежни документи за извършени плащанията за осигуровки, данък общ доход и
работни заплати на персонала по Направление 1 за месец ноември 2022 г. в допустимия
регламентиран срок – на 06.12.2022 г., т.е. на по – ранен етап и като
изключение от възприетата от Община Велико Търново счетоводна политика досежно датата
на изплащане на трудовите възнаграждения.
На следващо място, при
сравнение на работните графици на работещите по проекта лица от УО е установено, че на 23.05.2022 г. по отношение на Е.М.е
отчетен труд за сметка на проект BG05M90P001-6.004-0089-C01, който не е реално
предоставен, доколкото по същото време лицето е предоставяло труд по основното
си правоотношение при същия работодател, съответно разходът за възнаграждение
на лицето за посочения работен ден в общ размер на 42,75 лв. също е недопустими
за възстановяване от бюджета на проекта.
С решението на УО не
са верифицирани и съответните суми, надвишаващи допустимия размер на бюджетен
раздел ІІ „Единна ставка“ – 40% от допустимите преки разходи за персонал.
Решението за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 21.03.2023 г. е
съобщено на Община Велико Търново чрез ИСУН 2020 на 21.03.2023 г. (лист 150 от
делото). Недоволна от същото в частта му по т. 2, Община Велико Търново го е
оспорила пред АСВТ чрез УО, с жалба, подадена на дата 04.04.2023г.,
съгласно транспортен етикет на л.141 от делото.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение, изпратена
с писмо изх. № 6.002-0077/14 от 07.04.2023 г. на Министерство на труда и
социалната политика, Главна дирекция ЕФМПП, както и приложените към жалбата документи
и тези, приложени от ответника към писмено становище с вх. № 2223/04.05.2023 г.
Като веществени
доказателства по делото са приобщени представените от ответника 2 броя USB „flash memory“,
по отношение на които след извършен оглед на основание чл. 204 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК съдът констатира идентичност
в съдържанието - 4 броя папки с наименования, както следва: документи,
доказващи изключение от счетоводната политика на общината, с дата на промяна
05.04.2023г. 14:48; Искане за плащане, с дата на промяна 05.04.2023г. 14:46;
Кореспонденция, с дата на промяна 05.04.2023г. 14:44; Технически отчет, с дата
на промяна 05.04.2023г. 14:43; Финансов отчет с дата на промяна 05.04.2023г.
14:43; PDF файл – act_6.004-0089 IP 1.pdf, с дата на
промяна 05.04.2023г. 14:42 1205 КБ; PDF файл – act_6.004-0089 IP 1, с дата на
промяна 21.03.2023г. 10:23 1201 КБ. Един брой от представените USB флаш-памет съдът връчи на
процесуалния представител на жалбоподателя.
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и
във връзка с изявление на процесуалния представител на жалбоподателя в о.с.з.
от 10.05.2023г., съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,
че Е.М.за периода на 23.05.2022г., в един и същ времеви диапазон, е работила
както по проекта, така и по основното си правоотношение.
По искане на
процесуалния представител на ответника е назначена съдебно-икономическа експертиза,
по която вещото лице да отговори на поставените два въпроса в
становище вх. № 2223/04.05.2023 г. (л. 230 от делото), преформулирани от съда
след съобразяване като безспорен горепосочения факт и свързаното с него
неверифициране на сумата 42,75 лв., и проверка на материалите по делото,
включително условията за кандидатстване по процесната процедура „Патронажна грижа + Компонент 2“. Заключението на вещото
лице е прието без възражения и същото ще бъде обсъдено в мотивите на настоящото
решение, заедно с останалите събрани по делото доказателства.
При тези факти,
съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения акт по ред на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
срещу подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице,
което е адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорване, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните мотиви:
След извършване на
служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и
социалната политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г., министърът на труда и
социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята
компетентност, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз и от
други международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност,
със своя заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. (л. 143 от делото), министърът на
труда и социалната политика е оправомощил издателя на
процесното решение да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския социален фонд в пълен обхват
от функциите по чл. 125 от Регламент 1303/2013.
Оспореният в
настоящото производство индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма,
включително с подробно излагане на приетите от административния орган
фактически и правни основания за отказът за верификация на разходите в
обжалваната му част (т. 2 от решението), които дават на жалбоподателя възможност
да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи
правната норма. А
именно установеното след извършена проверка по документи на направени разходи
за възнаграждения и осигуровки за проверявания период извън определения
допустим срок, както и полагането на труд от едно лице в един и същи времеви
период по проекта и по основно трудово правоотношение. В съдържанието на оспореното
решение органът е посочил както правно основание за неговото издаване - чл. 62,
ал. 1 във вр. с ал. 3 и проведена процедура по чл.
63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (загл. преди изм. ДВ, бр.
51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), така и правното основание, поради което
разходът е приет за недопустим - чл. 57, ал. 1, т.3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ (загл. преди изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.), позовавал
се е на чл.3.18 от административния договор относно допустимите сроковете за разплащания
по проекта. По
отношение на тези разходи ответникът е намерил още, че е надхвърлен допустимият
размер разходи представляващи единна ставка в размер на 40% от допустимите
преки разходи за персонал, съгласно чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с
чл.6, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл.68б, параграф 1 от Регламент
№1303/2013 г., при което е отказал да верифицира процесните разходи за единна
ставка от трудовото възнаграждение на лицата, чиито разход е приет за
недопустим поради плащане след срока.
Не са допуснати и
съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното решение, които да
обосноват неговата незаконосъобразност. Производството за верификация е по
инициатива на бенефициера, който е депозирал пред
административния орган искане за окончателно плащане на разходите по проекта
във връзка включената в него дейност по Направление 2, в т.ч работни заплати на
наетия персонал. Прилагайки чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), административният орган е поискал от бенефициера разяснение на поисканите за плащане разходи и
представянето на допълнителни документи, в изпълнение на което от Община Велико
Търново чрез ИСУН е представен отговор, видно от приобщената по делото
кореспонденция (л. 51 и сл.). В резултата на това е издадено оспореното в
настоящото производство решение, с което е отказана за верификация на част от поисканите
за плащане разходи. Неконкретизирането на точното предложение от чл. 64, ал. 3
от ЗУСЕСИФ (загл. преди изм. ДВ, бр.
51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) в диспозитива
на оспореното решение, не представлява съществено процесуално нарушение, като не е накърнена
възможността на жалбоподателя да разбере причина за постановения отказ за
верификация на разходите, включени в искането за окончателно плащане, и това е
така, тъй като от една страна, цитираната норма определя правомощията на съответния УО да верифицира разходите, като извърши
дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане, или на
място, когато е приложимо, съответно да откаже тяхното верифициране, ако не са
налице законовите предпоставки за това, а в случая от УО
са изложени достатъчно ясни мотиви като причини за постановения отказ за
верифициране на разходите по т. 2 от обжалваното решение, включени в искане за
плащане, а именно - поради тяхната недопустимост на основание чл. 57 от ЗУСЕФСУ(загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.).
По материалната законосъобразност съдът
намира следното:
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 -
68 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.),
съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с
цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на
физически и финансов напредък на проекта. Правилото на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ
(загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) налага
възстановяване на действително направени и платени допустими разходи. Допустими
са разходите, установени в приложимото за програмния период право на ЕС,
разпоредбите на ЗУСЕФСУ, актовете за неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство (вж. чл. 56,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ). Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл.
57 и 58 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.)
и ако същият не отговаря на някое от посочените в разпоредбата условия, то той
е недопустим и не се верифицира. Националните правила за допустимите разходи се
съдържат и в Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. Условията за
кандидатстване по процедурата, Ръководството за бенефициента за изпълнение и
управление на проект по процедурата, както и Указанията за сключване на
допълнителни споразумения по процедурата, имат характер на актове по чл. 26,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Видно от самото решение на УО, постановен е отказ за верифициране на
разходи само на част от претендираната за плащане
сума по искането на бенефициера за окончателно
плащане, като органът е определил общия размер на неверифицираните разходи в т.
2 от обжалвания административен акт и същите възлизат на 11 766,95 лв., от
които 8 362,21 лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови възнаграждения по КТ
и възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по предоставянето на услуги,
държавно делегирани дейности“, включващи разходи за работни заплати, осигуровки
и данък общ доход на наетия персонал, за периода м. ноември 2022г. в изпълнение
на Направление 2 (т.2.1 от решението); сумата от 42,75 лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови
възнаграждения, по реда на КТ и възнаграждения по реда на ЗДСл, на лицата,
наети по предоставянето на услуги; държавно делегирани дейности",
включващи разходи за възнаграждение и осигуровки за сметка на работодател на
лицето Е.М.за дата 23.05.2022г. (т.2.2 от решението) и сумата
от 3 361,99 лв. от б.р.II.2.1 „Единна ставка - 40% от допустимите преки разходи
за персонал“ (т.2.3 от решението). Тези разходи са по повод сключеното между
Министерството на труда и социалната политика и Община Велико Търново допълнително
споразумение №01
от 12.04.2022г. към административния договор №BG05M9OP001-6.002-0077-С01/30.03.2021г.
по процедура за изпълнение на проект BG05M9OP001-6.002-0077
„Патронажна грижа + Компонент 2“.
По отделни точки от решението изводите на съда са следните:
По т.2.1. от решението за сумата от 8 362,21 лв.
по б.р. I.1.2 „Разходи
за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по
предоставянето на услуги, държавно делегирани дейности“ за месец ноември 2022г.
органът е отказал верификация на
разходът за трудово възнаграждение на персонала, ангажиран с предоставянето на
социална услуга, на основание чл. 57, ал. 1, т.4 (сегашна т. 5) във вр. чл.37, ал.3, т.4 от ЗУСЕФСУ(загл. изм. с ДВ, бр.51, в
сила от 1.07.2022 г.) и
e направена препратка към чл.3.18 от административния договор по
съображения, че разходът е извършен извън допустимия едномесечен срок от изтичане
на срока на проекта, приключващ на 06.11.2022г. Според УО разходът е извършен
на 15.12.2022г., когато средствата на практика са наредени от ЦСУ към крайния
получател (ангажираните по проекта лица и НАП), а не на 06.12.2022 г., когато бенефициерът Община Велико Търново е наредил по банков път паричната
сума към ЦСУ. Съдът намира тези разсъждения за неправилни и противоречащи на
материалния закон и сключения между страните административен договор.
Между
страните по делото не е спорно, че с коментираното вече допълнително споразумение № 01 от 12.04.2022г. към административния договор №BG05M9OP001-6.002-0077-С01/30.03.2021
г. са удължени за срок от шест месеца предоставянето на услугите по проекта „Патронажна грижа +“
от Община Велико Търново - бенефициер и по основния
договор от 30.03.2021г., както и дейността по превенцията на COVID-19“ в социалните услуги. Предявените от
общината за верифициране и плащане разходи включват изплатените възнаграждения и свързани с тях осигурителни вноски за персонала в
социалните услуги за отчетен период м. ноември 2022г.,
които съгласно Раздел I, т.1 “Преки разходи за персонал“ от Условията
за кандидатстване по процедурата, утвърденото от
Ръководителя на Управляващия орган на програмата Ръководството на бенефициента за
изпълнение и управление на проекти по процедурата BG05M9OP001-6.002 „Патронажна грижа +“ на ОП РЧР (достъпно на https://esf.bg/procedures/patronazhna-grizha/)
и от Указанията за сключване на допълнителни споразумения по процедура BG05M9OP001-6.002
„Патронажна грижа+
Компонент 2“ (л.191 и сл. от делото) попадат в допустими преки разходи за
персонал. В Раздел VI „Техническо и финансово изпълнение
и отчитане“ от утвърденото от органа Ръководство за бенефицента
за изпълнение и управление на проект по процедурата е записано, че
реализираните дейности по изпълнение на проекта и извършените разходи ще бъдат
признати като допустими, единствено ако бенефициента/партньора са представили
достатъчно документални доказателства за тях. По т. 1 от раздела в 10 точки са
посочени документите, свързани с отчитане на дейности, които следва да бъдат
представени на УО в искането за плащане при проекти с бюджети, планирани по Направление
2, а при отчитане на разходите по бюджетен раздел II. „Единна ставка“, б. р. 2/2.1. не е дължимо представянето на документи, като
разходите се посочват като обща стойност на един ред. В настоящия случай, от
събраните по делото доказателства, в т.ч. и от информацията върху техническия
носител - „flash memory“,
съдържащ електронни документи във връзка с подадената заявка за окончателно
плащане на л.219 от делото, се установява, че от жалбоподателя са представени
изискуемите документи, вкл. ведомост за заплати и банково извлечение за
изплатени нетни възнаграждения, във връзка с предявените за верификация разходи
за трудово възнаграждение и осигурителни вноски на лицата, заети с предоставянето
на услуги, държавно делегирани дейности по Компонент 2 от програмата.
Съобразно сключеният
договор за безвъзмездна финансова помощ и залегналото в чл.3.18 от същия условие,
разходите за изпълнение на дейностите са допустими, ако са извършени в срока на
изпълнение на договора, посочен в чл.2.3 от договора, като разплащането по тях
може да бъде извършено до представяне на финален отчет, но не по - късно от
един месец след приключване на проектните дейности. Видно от представените по
делото документация, проектните дейности по процедура „Патронажна
грижа+ Компонент 2“ са стартирали на 06.05.2022г.,
приключили са на 06.11.2022г., съответно разплащанията следва да бъдат
извършени до 06.12.2022г. (чл. 3.18 от договора). Разходите по б.р. I.1.2 „Разходи
за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по
предоставянето на услуги, държавно делегирани дейности“ са за отработени между
2 и 4 дни през месец ноември 2022 г., като според приобщените по делото извлечение
по Разплащателни пера за РЗ за спорния период и ведомости за заплати на
назначените по проекта по Компонент 2 лица в звена като Дома за стари хора в
гр. В. Търново, Кризисния център за деца жертва на насилие в с. Балван и т.н.
към Центъра за социални услуги (л. 92-130) са за труд, положен във времевия
период на действие на административния договор. Така на практика основният
спорен по делото въпрос по точка 2.1 от обжалваното решение на УО е досежно
датата на
плащане на тези разходи.
Размерът на предявените
за верифициране разходи по б.р. I.1.2 е 8 362,21 лв., които съгласно
намиращото се на л. 56 от делото платежно нареждане за плащане към бюджета и на
л.57 от делото банково извлечение на „Общинска банка“ АД за периода 02.12.-06.12.2022г.
са наредени от Община Велико Търново (наредител) към
Център за социални услуги – Велико Търново (получател) на дата 06.12.2022г. с
основание „финансиране „Патронажна гр. + Комп.2. Съдът намира, че именно 06.12.2022г. е датата, на
която са извършени разходите по този бюджетен ред за възнаграждения и
осигуровки за м. ноември 2022г. на наетия персонал за социални услуги, делегирани от
държавата дейности, с което бенефициерът Община Велико Търново е изпълнил поетия ангажимент за
разплащания в допустимия по чл. 3.18 от договора срок, а не датата, приетата от
ответника -15.12.2022 г., когато съответната част от общата сума е наредена от
ЦСУ към крайните получатели (наетия по проекта персонал
и НАП), съгласно нареждане за групово плащане на л. 139 от делото. Същественото
тук е, че сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ от 30.03.2021 г. е двустранен и е между бенефициера – жалбоподател
Община Велико Търново, от една страна, и МТСП чрез Главна дирекция „Европейски
фондове, международни програми и проекти – от друга страна, като нито в този договор, нито в
последвалото го допълнително споразумение №01 от 12.04.2022г. е предвидено трансформирането му в тристранен договор с включването на още една страна
по него – в случая Центърът за социални услуги към Община Велико Търново, като
партньор за разпределяне на отговорностите по изпълнение на проект с бенефициера. Вярно е, че за изпълнението на дейностите по
Направление 2 от проекта „Патронажна грижа+ в Община Велико Търново“ жалбоподателят
е използвал създадения още през 2003 г. с решение на Общински съвет – Велико
Търново Център за социални услуги, който е второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, което е изцяло по правилата, разписани в Условията за кандидатстване
по процедурата, Ръководството на бенефициера и
Указанията на УО за сключване на допълнителни споразумения по процесната
процедура. Този общински Център за социални услуги има самостоятелна правосубектност (има субективни права и може да поема
задължения) и към него са обособени отделни структурни звена, които
осъществяват различни социални услуги на територията на Община Велико Търново,
насочени към различни групи нуждаещи се – възрастни хора, деца в риск, деца с
увреждания и т.н., като финансовото осигуряване и счетоводно
обслужване на тези структурни звена се ръководи от второстепенния разпоредител
с бюджет - Центърът за социални услуги, а не
Община Велико Търново (Решение № 757 от протокол № 30/27.07.2017 г. на ОбСъвет – В. Търново на л. 251 от делото). Но горното не
превръща Центърът за социални услуги в страна по договора за безвъзмездна помощ
и същият няма абсолютни никакви права и задължения по него. С този договор за
безвъзмездна финансова помощ органът е приел процесният
проект да се изпълнява единствено от бенефициера – в
случая Община Велико Търново, която заедно с органа са единствените страни по него
с оглед на чл. 3.30 от договора и изрично разписаното в
т.2 от Раздел II „Администриране изпълнението на договора“ от Ръководството на
бенефициента (бенефициера) по програмата „Патронажна грижа+“. Само конкретният
бенефициер е отговорен пред Управляващия
орган за изпълнението на договора. Видно от съдържанието на договора за
безвъзмездна финансова помощ поетите задължения са именно на бенефициера – Община Велико Търново, не на кмета на
общината, нито на ЦСУ или на някой от създадените към него звена за социални
услуги. Абсолютно никъде в договора, нито в нормативната уредба, свързана с
този договор, или в издадените от УО документи по чл. 26, ал.1 от ЗУСЕФСУ, не е
регламентирано, че когато общината като бенефициер за
реализиране на проектните социални услуги използва второстепенен разпоредител с
бюджет, то преките разходи на лицата в социалната услуга (персонала) ще се
считат за извършени едва при разходването им от второстепенния разпоредител с
бюджет с изплащането им на крайните получатели. Разходът за персонала на
социалните услуги за м.ноември 2022 г. е разходван от Община Велико Търново
като първостепенен разпоредител на бюджетни средства на 06.12.2022 г. и именно
същата като страна по договора за безвъзмездна финансова помощ и участваща в изпълнението
на договора има субективното право разходът да бъде верифицирани и впоследствие
да може да й бъде възстановен. Дали и кога възнаграждението на персонала на
социалното заведение ще им бъде изплатено не е в компетенцията на общинската
администрация, нито на кмета на Община Велико Търново, а зависи изцяло от ръководителя
на второстепенния разпоредител и работодател на персонала в структурното звено
и от създадената от него организация. Поисканите за верификация от
жалбоподателя разходи и отказани от УО с т.2.1. от обжалваното решение не са
направени от Центъра за социални услуги като партньор на бенефициера
Община Велико Търново, за да подлежат на самостоятелна преценка за допустимост
при условията, приложими за бенефициера на основание чл.3.27
от договора. Разграничение между задълженията на бенефициера
и второстепенния разпоредител с бюджетни средства е направил и самият ответник
в утвърденото от него Ръководство на бенефициера, където
в Раздел VI „Техническо и финансово изпълнение и отчитане“ разделя задълженията
на общината и създадения към същата второстепенен разпоредител с бюджетни
средства по отношение на разходите за извънреден труд на персонала в социалната
услуга (възстановени от бенефициера на второстепенния
разпоредител). Фактът, че средствата за работна заплата и осигуровки са
изплатени от ЦСУ към наетия по програмата персонал в общинските структурни
звена за социална подкрепа на 15.12.2022 г. няма никакво отношение към поетите
от бенефициера – Община Велико Търново задължения по
договора, която ги е разходвала в допустимия по чл. 3.18 от него срок.
В обобщение съдът
намира, че не е налице твърдяната от ответника недопустимост на разхода от 8 362,21
лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по
ЗДСл, на лицата, наети по предоставянето на услуги, държавно делегирани
дейности“, представляваща изплатените трудови
възнаграждения и осигурителни вноски за персонала в социалните услуги за отчетен период
м. ноември 2022 г., тъй като същият е извършен на 06.12.2022 г., т.е в
предвидения по чл.3.18 от договора едномесечен срок от приключване на
проектните дейности (06.11.2022 г.), с което Община Велико Търново е изпълнила
поетите ангажименти. При това положение, отказът по отношение на верификацията на
разходите в частта по т.2.1 от решението на УО е незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен.
По т.2.2. от решението е отказана верификация за сумата в размер
на 42,75 лв., представляващи разход за трудово възнаграждение и осигуровки за
сметка на работодател, на Е.П.М.за дата 23.05.2022 г.
Управляващият орган по Оперативната програма се е позовал на чл. 57, ал. 1, т.
3 (настояща т. 4) от ЗУСЕФСУ (загл. изм. с ДВ, бр.51, в сила от 1.07.2022 г.) с
мотива, че отчетеният по проекта разход за положен труд от това лице не е
реално предоставен, тъй като в същия времеви диапазон М.е престирала
труд и по основното си трудово правоотношение при същия работодател.
От приложените по делото доказателства по отношение на Е.П.М.се установява, че с трудов договор № 1/13.01.2020 г. и допълнително споразумение към него с № 26/17.05.2022 г. е назначена на длъжност „социален работник за работа с деца“ в Кризисен център за деца жертва на трафик и/или насилие, с. Балван, на пълно работно време (8 часа) за неопределен срок с уговорено трудово възнаграждение. Във връзка с реализиране на дейности по Компонент 2 по процесния проект и процедура, с трудов договор № 18/31.08.2021 г. за допълнителен труд по реда на чл. 110 от Кодекса на труда и сключено към него Допълнително споразумение № 21/04.05.2022 г. М.е назначена на длъжността „санитар" при същия работодател с работно време от 2 часа дневно при сумарно изчисляване, по утвърден график, със срок до 06.11.2022г.
Принципно процесният проект допуска полагане на допълнителен труд по
трудов договор на персонала в социалните услуги при условията на чл. 110 от КТ
и регламентира тези разходи като допустими (Раздел VI от Ръководството на бенефициера по проекта и Раздел I от Указанията за
сключване на допълнителни споразумения по проекта), но при положение, че трудът
по допълнителния трудов договор е за работа, която не е в кръга на неговите
трудови задължения по основния договор и е извън установеното за работно време
по този договор. Последното е в съответствие и с разписаното в чл. 110 от КТ. В
административната преписка се съдържат два различни твърдени графици и две
отделни форми за отчитане отработеното време за месец май 2022г. по основния и
допълнителния договор (л. 246-250 от делото), като при тяхното сравнение
действително се установява, че на дата 23.05.2022 г. Е.П.М.е
била на смяна в Кризисен център за деца жертва на трафик и/или насилие,
с. Балван, от 12ч. до 19,30 часа, където е изпълняла дейност като социален
работник по основното си трудово правоотношение (т.6 от работен график на
л.246), но същевременно на същата дата 23.05.2022г. през абсолютно същия
времеви диапазон от 12ч. до 19,30 часа е престирала труд
в Кризисния център в с. Балван и като санитар във връзка с проекта. Впрочем,
това обстоятелство не и спорно по делото пред изявленията на процесуалния
представител на жалбоподателя в о.з.с. от 10052023г. и този факт е обявен за
безспорен и ненужен за доказване от съда с протоколно определение от същата
дата. В конкретния случай е налице припокриване на работното време на М.по
основния договор като социален работник и по
проекта като санитар за 23.05.2022г. и е невъзможно М.да
е осъществявала реално трудовите си функции на спорната дата едновременно и
като санитар, и като социален работник. Или иначе казано, към датата на
извършване на разхода, не може да се приеме, че М.е извършила дейността по
проекта, за която се претендира разходът, тъй като според документацията
положеният труд по допълнителното трудово правоотношение не е извън
установеното работно време по основния трудов договор в нарушение на чл.
110 от КТ и утвърдената от УО документация по
проекта. Правилно УО е приел, че не е налице реално предоставяне на трудова
дейност по проекта като санитар от въпросното лице на дата 23.05.2022 г.
и е отказал да верифицира разходът за дневното
трудово възнаграждение по допълнителното трудово правоотношение и
осигуровки за сметка на работодател в размер на 42,75
лв. за дата 23.05.2022 г. поради отсъствие на
условието по чл. 57, ал.1, т. 3 (настояща т. 4) от ЗУСЕФСУ (загл. изм. с ДВ,
бр.51, в сила от 1.07.2022 г.). В тази част оспореното решение на УО е
законосъобразно.
Изложените в жалбата
възражения за маловажност на случая предвид ниската стойност на неверифицирания
разход са неприложими в производството по верификация на разходи по реда на ЗУСЕФСУ (загл. изм. с ДВ, бр.51, в сила от 1.07.2022 г.),
а единствено в административнонаказателното такова,
каквото не е настоящото.
По т.
2.3 от решението не е верифицирана сумата от 3 361,99 лв. от б.р.II.2.1
„Единна ставка - 40% от допустимите преки разходи за персонал“, тъй като са недопустим разход на основание
чл. 57, ал. 1, т.4 от ЗУСЕСИФ (загл. преди изм. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.). Изводът
на УО за отказ за верификация в тази част е резултат от изчисленията на
ставката на база признатите за верифицирани разходи спрямо неверефицираните
такива в оспореното решение. Неправилните изводи на органа за недопустимост на преките
разходи по т. 2.1 от решението води до неправилност на изчисленията при
прилагане на Единната ставка доколкото същата е обусловена и пряко зависи от размера
на признатите за допустими преки разходи.
Прилагането на
Единна ставка произтича от регламентацията по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и
чл. 68б, § 1 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г. Ставката е в размер на 40% от
допустимите преки разходи за персонал и служи за покриване на останалите
допустими разходи по проекта. При установената от съда необходимост от
верификация на разходите по т. 2.1 от решението, тези разходи следва да се
вземат предвид при изчисляване на подлежащите на верификация суми по б. р. II.2.1
„Единна ставка. При извършеното преизчисление от вещото
лице по назначената по делото ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, при неверифициран
недопустим разход единствено в размер на
42.75 лв. (този по т.2.2. от решението), то общият
размер на допустимите преки разходи е 493 115,06лв., а от там и размерът
на неверифицирания разход по б.р.II.2.1 „Единна ставка“ е 17,10 лв. като процентно
съотношение от допустимите разходи. При това положение, решението на УО в
обжалваната част по т.2.3 следва да се отмени като незаконосъобразно за сумата
над 17,10 лв. поради противоречие с материалния закон.
По изложените съображения и в обобщение, съдът намира, че обжалваното Решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 21.03.2023 г.,
издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси 2014-2020 г.“, в обжалваната му част по т. 2.2, с която е отказано да
бъдат верифицирани разходи в размер на 42,75 лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови
възнаграждения, по реда на КТ и възнаграждения по реда на ЗДСл, на лицата,
наети по предоставянето на услуги; държавно делегирани дейности" на основание чл. чл. 57, ал.1, т. 3 (настояща т. 4) от ЗУСЕФСУ (загл. изм. с
ДВ, бр.51, в сила от 1.07.2022 г.) е законосъобразно и жалбата следва да бъде
отхвърлена. В частта си по т.2.1 досежно неверифицирания разход от 8 362,21 лв.
по бюджетен ред (б.р.) I.1.2 „Разходи за трудови възнаграждения по КТ и
възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по предоставянето на услуги, държавно
делегирани дейности“ в изпълнение на Направление 2 за периода м. ноември 2022г.
и в частта по т.2.3 относно неверифицираните разходи от б.р.II.2.1 „Единна
ставка“ решението за сумата над 17,10 лв. до пълния размер от 3361,99 лв. жалбата
е основателна и решението на УО следва да се отмени като незаконосъобразно. В
останалата част жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Административното производство е започнало по искане на Община Велико
Търново и отмяната на акта в оспорената част налага преписката да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за
произнасяне. С оглед на фактите по делото съдът определя едномесечен срок.
При този изход на спора,
на основание
чл. 143, ал. 1 и ал.3 от АПК направено от страните искане за разноски е основателно
като следва да си заплатят такива съразмерно на уважената и на отхвърлената
част от жалбата.Съобразно представените доказателства жалбоподателят е направил
разноски за държавна такса – 94,14 лв., и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лв. с ДДС, съгласно представените фактура № 166/05.05.2023 г.
и платежно нареждане от 09.05.2023 г. (л. 261 и 262 от делото). Или според защитения материален интерес (11
707,10 лв.) на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1
287,56 лева. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната
страна е неоснователно предвид материалния интерес по делото и същото не
надвишава определения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Направените от ответника разноски са за депозит
за съдебно-икономическа експертиза в размер на 200 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100 лв. на основание чл.
143, ал. 3 във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид това, че
казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност. По съразмерност според
защитения материален интерес (59,85 лв.), дължимите на Министерството на труда
и социалната политика – гр. София – юридическото лице, в чиято структура се
намира органът-ответник, разноски са в размер на 1,53 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Велико
Търново, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Велико
Търново, пл. „Майка България“ № 2, представлявана от инж. Д. П.- Кмет на Общината,
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 21.03.2023
г., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси 2014-2020 г.“, в частта му по т.2.1, с която е
определен размер на неверифицираните разходи от 8 362,21 лв. по б.р. I.1.2 „Разходи за трудови
възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл, на лицата, наети по
предоставянето на услуги, държавно делегирани дейности“ в изпълнение на
Направление 2 за периода м. ноември 2022г. и в частта му по т.2.3 относно
разходите от б.р.II.2.1 „Единна ставка“ за сумата над 17,10 лв. до пълния
размер от 3361,99 лв.
ВРЪЩА на ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.
преписката по Искане за окончателно плащане от 21.03.2023 г. на Община Велико
Търново по проект "Патронажна грижа +, Компонент
2" в отменената част на решението за ново произнасяне в едномесечен срок
от влизане на това решение в сила, съобразно указанията по прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Министерство на труда и
социалната политика, град София, да заплати на Община Велико Търново, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град Велико Търново, пл. „Майка България“
№ 2, представлявана от инж. Д. *** Търново, разноски по делото в размер на 1 287,56 лв.(хиляда двеста осемдесет и седем лева и петдесет и шест
стотинки).
ОСЪЖДА Община Велико Търново,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Велико Търново, пл.
„Майка България“ № 2, представлявана от инж. Д. *** Търново, да заплати на Министерство
на труда и социалната политика, град София, разноски по делото в размер на 1,53
лева(един лев и петдесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
ДА СЕ СЪОБЩИ на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: